Скулпторът Кирил Тодоров едва не провалил идеята

Политици призовали да се разруши паметника

Владимир Балчев

79 години от рождението на Васил Левски отбелязваме на 18 юли. Пловдивчани ще застанат мирно пред паметника на Апостола в понеделник сутрин, ще положат цвете в нозете му, ще си спомнят делата и заветите му. И ще помечтаят да се появи отново. Малцина обаче знаят каква е историята на този монумент в полите на Бунарджика, пред който искрено свеждаме глави всеки 19 февруари и 18 юли. Ето я и нея…

За паметник на Васил Левски в Пловдив се говори още от 1895 г.Тогава Хаджи Гьока Павлов бил готов да го издигне със собствени средства и дори смятал освещаването на паметника да стане за рождения ден на Апостола през юли. Общинските съветници обаче не се съгласили. Идеята възкръснала отново през 20-те години на ХХ век, но тогава пък нямало пари.

Едва когато наближила 100-годишнината от рождението на Апостола, под тепетата започнала сериозна подготовка. Този път нещата били поети от сдружението на карловци в Пловдив. Още през 1934 г. започнало набирането на средства чрез благотворителни прояви. Очаквало се до вековния юбилей през юли 1937  г. монументът на бъде готов. Предварително бил решен и въпросът за автора на проекта. Карловци веднага приели  това да бъде техният съгражданин проф. Иван Лазаров, един от най-известните български скулптори и преподавател в Художествената академия. Известно било и мястото – хълмът Бунарджика, който само за година от пущинак бил превърнат в красив парк от европейски тип. Също така карловци предложили на Пловдивската община Бунарджика да  получи ново име -  Хълм на освободителите.

Иван Лазаров приел възторжено задачата. Неговият приятел и съгражданин Иван Попов пише, че творецът успял да издири всички известни фотографии на Апостола, а освен тях разполагал и с 30 снимки на негови роднини до най-младото поколение. Скулпторът обявил, че търси духовния образ на Васил Левски, който да намери най-доброто пластично претворяване. Лазаров нямал намерение да покаже Левски в европейско облекло с корава яка, а да даде представа за неговата жизненоност и сила. Затова скулпторът решил да извае Апостола в обикновена риза със запретнати ръкави, да подчертае неговата младежка енергия.

Докато сдружението на карловци търсело средства за паметника, а проф.Иван Лазаров обмислял творческото решение, неочаквано избухнал скандал. Оказало се, че има още един кандидат за автор на монумента – пловдивският скулптор Кирил Тодоров, който побързал да атакува карловци с готово решение. Едновременно с това самопоканилият се Тодоров започнал медийна кампания, като смятал с нейна помощ да надделее над своя всепризнат като майстор съперник. Иван Лазаров посрещнал спокойно атаката и обявил, че карловци са в правото си да избират между двата проекта, въпреки че единствената официална покана е към него. Последвали нови публикации, които раздухали скандала. Постепенно в сблъсъка били въвлечени и други творци, а сдружението на карловци се разделило на две групи.

Покрай разправиите и вестникарските наплювки 100-годишнината от рождението на Васил Левски отминала, а мястото за паметника в алеята на хълма останало празно. Едва през 1942 г., след близо 50-годишно очакване, бюстът на Апостола бил осветен. С това като че всичко приключило. Не би! Още същата година известният критик Йордан Бадев критикувал остро творбата на Иван Лазаров. Това, според него, не бил Левски, а някакъв пролетарски функционер с разкопчана риза и навити ръкави. След критика взели думата политиците, подразнени от думите на скулптора, че нарочно е търсил уединено място за паметника, за да не стане място за партийни сборища. Така през 1943 г. в печата се появява светотатствената идея паметникът да се разруши, тъй като той унижава достойнството на града пред хилядите гости на Пловдивския мострен панаир. А панаирът тогава се провеждал в Търговската гимназия, т.е. на броени метри от паметника. Унижението идвало от това, че паметникът бил едва ли не комунистически.

За радост пловдивските общинари не се поддали на атаката и оставили паметника на мястото му.

Апокалипсисът на небето се центрира в Античния театър, за да се преобразува в история за смърт и любов

Паулина Гегова

Древен Пекин. Принцеса Турандот е непокорна, неземно красива и неземно жестока. Тя ще се омъжи единствено за този, който успее да разнищи три зададени му от нея гатанки. Провали ли се, ще изгуби главата си. Много благородници са попаднали в клопката й и са се простили с живота си, докато не се появява Калаф. След много препятствия, жертви и кръвопролития, той най-после успява да умилостиви принцесата.

Това e в основата си сюжетът на пиесата на Карло Гоци и операта на Пучини „Турандот“. Снощи тя се игра на Античния театър напук на лошото време. След като цял следобед валяха ледени късове с големината на орехи, след потопи, задръствания и щети, дойде време и за музика. Тази природна стихия, която сама по себе си е изкуство, отстъпи на изкуството на операта, за да възроди пострадалия град. Доказателството за това възраждане бе препълнения Античен театър – подсушен и готов да приеме своята публика. Времето като по поръчка се оправи точно за тази цел, а спектакълът бе грандиозен. Изпълнителите, сценографията, костюмите, източният привкус, всичко крещеше „Класа“! Солистите Лила Лий, Камен Чанев, Пламен Кумпиков, Евгения Ралчева, Александър Крунев, Марк Фаулър и Александър Баранов изпълниха ариите си впечатляващо. Симфоничният оркестър под съпровода на диригент Найден Тодоров свиреха плавно, нежно или бурно, като бурята извила се преди тях. Дузина деца участваха в постановката, маскирани като поданици на китайския император, танци с мечове, хорът, светлинни ефекти и разбира се, най-въздействащият момент – Nessun Dorma! Безсмъртна ария, която разтапя сърцата. Свикнали сме да я слушаме в изпълнение на Павароти, но Камен Чанев я изпя толкова перфектно, че след нея публиката изригна в аплаузи. Някои от посетителите запалиха свещички, традиция, която Държавна опера Пловдив продължава от големите сцени, но за жалост горящите светлини не бяха достатъчно, че да създадат нужния ефект. Може би хората бяха прекалено заслепени от музиката, че да мислят за тази подробност. Със сигурност операта не е умряло изкуство, за хора от всякакви възрасти и потекло. Присъстваха от най-малките до личности с дълъг житейски опит.

Първото изпълнение на „Турандот“ е през 1926 г. Сега, 90 години по-късно, влиянието на операта е все така силно. Това си пролича по финалните аплодисменти. На състава му се наложи да се покланя толкова много пъти, че сигурно кръстовете са ги заболели. Но след толкова добре свършена работа е нормално да не ги оставим да се приберат по гримьорните. 

Първата от тях стартира само след седмица

Пловдив загуби, но и спечели това лято. Загубата бе тежка за всички любители на откритите сцени в града, „Конюшните на царя“ и „Театъра“ така и не отвориха. Мнозина бяха песимисти относно темата за откритите сцени в градска среда, но след няколко седмично затишие и инициативата на няколко души, градът под тепетата отново ще заживее под открито небе.

Съвсем нова сцена ще дебютира само след седмица. Тя част от по-мащабен проект и ще нося името Plovdiv Vibes, а официалното представяне ще бъде на 22-ри юли. Първата от няколкото сцени ще се помещава на Младежки хълм, а идеята идва по предложение на Гаро Узунян, а за съдействие се отзовава и Стефан Горанов, като включва сцената в календара на Инкубатор за общодостъпен културен календар 2014-2020г.

Програмата Plovdiv Vibes е част от проекта на Инкубатор - Plovdiv Stage Park. Той се осъществява чрез обособяването на една основна фестивална зона, която се намира в рамките на град Пловдив, но на практика се намира извън жилищни зони, където да създава дискомфорт на гражданите. Успоредно с това, Plovdiv Stage Park включва и 10 сцени в градска среда - паркове, спортни зони и други. Те са напълно безвъзмездни и могат да бъдат използвани от всеки, който кандидатства за конкретна сцена и бъде одобрен.

Програмата включва инициативи в областите - музика, танц, театър, кино, приложни изкуства, както и различни спортни формати. Plovdiv Vibes е платформа, която подкрепя млади автори, както и утвърдени артисти, като дава всеобщо поле за изява в духа на "ЗАЕДНО" - Пловдив ЕСК 2019. Първата открита сцена, стартира на 22 юли на територията на парк Младежки хълм, в центъра на Пловдив с концерт на „Проектът Приятели“.

Събитията на първата откритата сцена на Младежки хълм се провеждат всеки уикенд, като публиката може да посещава културни събития на територията на парка напълно безплатно. Форматът Деца творят в Капана, (който се провеждаше в продължение на три години в едноименнип квартал), също е част от програмата в новата си форма -  Деца творят на Хълма. Посетителите могат да се включат в различни инициативи за деца и възрастни, които се провеждат през деня, както и да изживяват заедно на открито музикалната и танцова програма през вечерите.

Със старта на програмата на 22 юли, вечерните концерти откриват „Проектът Приятели“, а на 23 юли, любителите на танците могат да посетят събитието Пловдив танцува под звездите“, което се организиеа за втория път. Миналогодишното издание, което също се проведе на Младежки хълм събра многобройна публика и създаде незабравими моменти за хората, които обичат да танцуват.

Подробната програма ще бъде обявена идната седмица. До тогава следтете страницата на програмата във Facebook – Plovdiv Vibes, и уебсайта incubator.bg.

Проектът Приятели на открита сцена Младежки хълм

Пловдив Танцува под звездите

Почивка и работа едновременно в прекрасните Родопи предлага Office in the woods

Паулина Гегова

Живеем във времена на забързаност и постоянно натоварване. Глобализацията покорява света все повече и на обществото в един момент му идва нанагорнище. Все по-малко време отделяме за собственото си здраве, почивка и душевна хармония. Все по-отдадени сме на професионалното развитие, а в държава като нашата, която разполага с едни от най-добрите кадри в компютърните технологии, тази сфера се разширява и завзема пазара. Голяма част от гражданите работят на компютри, в което има хляб, но също така има и негативна страна – застояване, болки в очите, натоварване на мозъка. Тането от Чепеларе и Поли от София са открили начин, чрез който подобен вид професионалисти да могат да разпуснат, презаредят и в същото време работят. Идеята се нарича „Офис в гората” и обхваща трите туристически дестинации – Чепеларе, Пампорово и Мечи чал. В тях могат да отидат екипи от различни офиси от страната за колкото дена си пожелаят, за да работят и почиват едновременно.

Поли и Тането се запознават по време на работа във фирма в София. Сродните души се превръщат в нещо повече от колеги. Превръщат се в семейство, което в един момент се преселва в Чепеларе, за да избяга от навалицата и стреса на столицата. Това решение идва през 2009-та, когато са си взели отпуска и са отишли на вила в Мечи чал. Макар и на почивка, се е наложило да прекарват половината ден в бачкане от лаптопите си. Когато най-после се местят в Чепеларе, осъзнават, че могат да развият проект, който да предоставя възможността на фрилансъри и всякакви IT и дигитални специалисти да съчетаят двете неща. Организират две състезания наречени „Чепелареада” - едно през лятото и едно през зимата. През зимния сезон се набляга на ски и сноуборд, а лятото на колоездене, всякакви спортни, музикални и артистични мероприятия. През 2012-та се появява Start up weekend. Девет месеца по-късно продуктът е готов, за когото не са търсили външно финансиране. Осъзнават, че в планинският туризъм има много потенциал. Наричат го „Планинско рестартиране” и изграждат бранд „Чепеларе – зеленото сърце на България”, като го развиват в три насоки – природа, спорт и натурална храна. През 1910 г. в Чепеларе е построен санаториум за болни от туберкулоза, там се помещава и най-големият в света завод за ски. В един момент правят лагер, който обединява сграда, която се използва за офис с достатъчно бърз интернет, заедно със спортните и музикални събития. Кръщават лагера „Лаптопаджииски”. Той предоставя на гостите прохлада, презареждане и знания. Опитват се да създават преживявания за петте сетива, както и за шестото чувство, защото Родопа планина е мистична, тайнствена и невероятно красива. Посетителите си почиват и се вдъхновяват докато работят. Правят се разходки за здраве, изгледи, кръжоци с различни занаяти и типична родопска кухня, семейни изживявания. Предлага се настаняване в едно от трите местонахождения, по избор на екипа, в народна среда, с гостоприемни домакини, които се грижат за нуждите му. За в бъдеще диапазонът може и да обхване още прекрасни селца в покрайнините, както и да се съчетават с популярните събития като Роженския събор и други подобни.

Тази година лагерът ще трае пет седмици, от 18-ти юли до 21-ви август. Записването става на http://coworkation.4epelare.com/

Изложба на македонски художници „Конекция 2“ бе открита днес в Дълбоката зала в „Балабановата къща“. Събитието се организира  от Културно-информационния център на Македония в София и ОИ „СтариненПловдив”.

Официалното откриване бе направено от Васко Шутаров-директор на Културно-информационния център на Македония в София и директорът на общинската фондация „Пловдив 2019” Валери Кьорленски. Специален гост на събитието бе г-н Марян Гьорчев - посланик на  Македония в България.

За втори път ОИ „Старинен Пловдив“ и „Балабановата къща“ са домакини на „Конекция 2“. Миналата година участваха 9 автора, като посланието беше свързване между художниците от България и Македония.Тази година 14 автора представят повече от 50 творби в следните техники: жиповис, графика, скулптура, плакат и фотография. Представените имена са от Македония и в настоящия момент  учат, работят и живеят в България. Трима от тях присъстваха на днешното откриване-Иво Пецов, Мариян Дзин и Адриана Йованоска.

Датата 14 юли- Национален празник на Франция, е избрана за откриване на изложбата поради факта, че в нашата концепция „Конекция 2“ доминират теми от френската култура, каза директорът на Културно-информационния център на Македония в София Васко Шутаров. За първи път тя беше представена на Франкофонския фестивал „Солей“ в Созопол на 6-ти юни.Културата и изкуството са най-лесният начин за свързване и комуникация между хората от по-близки и по-далечни култури  по света, допълни още той.

Любителите на различните техники могат да разгледат изложбата до 15-ти август и да получат безплатен каталог с биографиите и информация за творбите на художниците.В края на визитата си в Пловдив, г-н Марян Гьорчев, посланик на Македония в България разгледа две от емблематичните къщи в Стария град-Балабановата и Хиндлиян.