Капана.БГ
Светлин Колев откри изложбата си „Идеалното тъмно“ в ГХГ
Пловдивският живописец Светлин Колев събра почитателите си на вернисаж на своята нова самостоятелна изложба в Градската галерия – Зали за временни експозиции.
В платната на „Идеалното тъмно“, както е нарекъл изложбата си, авторът е вдъхновен от черното, за да експериментира по-смело с цветовете. Привлечен от неизвестното в тъмнината, всъщност е открил просторите и оптимизма на светлината.
Светлин Колев е роден през 1979 г. в Пловдив. Възпитаник е на НХГ „Цанко Лавренов“ - Пловдив, която завършва през 1997 г. със специалност „Живопис“. През 2005 г. се дипломира отново с „Живопис“ във Факултет „Изобразителни изкуства“ на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив.
Член е на Дружеството на пловдивските художници и активно участва в общите му изложби.
През 1989 г. получава награда от международен конкурс в Унгария.
През 2008 г. негова творба е селектирана за участие на изложба по повод представяне на Пловдив в Брюксел.
Системните му изяви в самостоятелни, съвместни и групови изложби започват от 2003 година. Работи предимно в сферата на живописта.
„Идеалното тъмно“ може да се види до 3 февруари.
Омбудсманът се застъпи за собствениците с наводнените обекти в Капана
МОСВ да разпореди извършване на проверка дали наистина става дума за подпочвени води, настояват от кабинета на обществения посредник с писмо до Емил Димитров
Борислав Стаматов: Ситуацията е аварийна и се налага да се предприемат аварийно-спасителни мероприятия с цел запазване живота, здравето и имуществото на гражданите
Омбудсманът на Пловдив се застъпи за собствениците с наводнените обекти в Капана. Борислав Стаматов настоява в писмо до МОСВ за спешна проверка и мерки по казуса. Това става ясно от доклада на институцията за второто полугодие на миналата година.
„Ситуацията е аварийна и се налага да се предприемат аварийно-спасителни мероприятия с цел запазване живота, здравето и имуществото на гражданите,“ се казва в писмото до министър Емил Димитров.
Припомняме, че През изминалите години няколко пъти ви разказвахме за сагата на ул.Абаджийска и водата, която извира в мазетата на жителите и съдържателите на търговски обекти в квартала.
Улица „Абаджийска“ е в готовност да бутилира безплатна питейна вода с марката „Капана“
Общината чакала да мине феста в Капана, за да започне обследване на В и К мрежата
Стягат безплатен плаж в Капана (СНИМКИ и ВИДЕО)
След като сигналът за теч с висок интензитет в избите на жилищните сгради, затворени в карето между ул. „Абаджийска“, ул. „Алцеко“, ул. „Константин Стоилов“ и ул. „Кирил Попов“ в квартал „Капана“ е постъпил при обществения защитник в град Пловдив, от кабинета му извършили оглед на място.
Било установено, че в пет сгради има обилни течове.
„На някои места водата стигаше до около 50 см. Водата от избените помещения се изпомпваше с помпи и се отвеждаше в уличната канализация. В тази връзка поискахме от„В и К“ ЕООД –Пловдив да се произнесе по случая. В отговор бяхме уведомени, че е извършена проверка и „съществуващите и канализационни мрежи функционират нормално и нямат технически проблеми“, както и че наводняването в района е вследствие на подпочвени води,“ разказва инж. Борислав Стаматов - и.д. Обществен посредник на територията на община Пловдив.
По повод получения отговор и поради факта, че сградите се намират в известния пловдивски квартал „Капана“, който представлява групов паметник на културата, а наводнените сгради се намират на границата на Архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“ и кв. „Капана“, от кабинета на обществения посредник изплащат писмо на 09.12.2020 г. до МОСВ. В него се настоява министъра на околната среда и водите да разпореди извършване на проверка.
В писмото се отбелязва, че на практика двата архитектурни ансамбъла представляват едно цяло и са под наблюдението на Министерство на културата и всякакви сондажни дейности за геоложки и хидрогеоложки проучвания по частен ред считаме за недопустими.
„Нашата оценка на фактическата обстановка бе, че създалата се ситуация е аварийна и се налага да се предприемат аварийно-спасителни мероприятия с цел запазване живота, здравето и имуществото на гражданите,“ напомни инж. Стаматов.
Към днешна дата обаче няма получен отговор-становище от МОСВ.
Новият спектакъл на Димитрис Папайоану открива ONE DANCE WEEK през пролетта
След дълга пауза заради пандемията, тази пролет ONE DANCE WEEK се завръща в Пловдив с програма, която включва спектакли на големи имена от съвременната танцова сцена, както и ФОКУС ГЪРЦИЯ. Между 13 май и 6 юни на сцената на Дом на културата “Борис Христов” с новите си спектакли гостуват безапелационната световна звезда Димитрис Папайоану, компанията на известния френски мултидисциплинарен артист Оливие Дюбоа, новата икона на италианската танцова сцена Силвия Грибауди, а като част от ФОКУС ГЪРЦИЯ ще видим едни от най-интересните представители на новото поколение гръцки хореографи - ученикът на Папайоану - Христос Пападопулос, Катерина Андреу и Александрос Вардаксоглу / Дафин Антониаду.
Продажбата на билети ще бъде възобновена на 15 март 2021 в мрежата на EpayGo и на касите на Easypay в цялата страна.
Ето и подробностите за всички спектакли в програмата на ОNE DANCE WEEK 2021:
НАПРЕЧНА ОРИЕНТАЦИЯ / TRANSVERSE ORIENTATION ДИМИТРИС ПАПАЙОАНУ (ФОКУС ГЪРЦИЯ)
13,14,15 и 16 май 2021 - Дом на културата “Борис Христов”
Основен акцент в програмата на ONE DANCE WEEK 20/2021 e гостуването на гръцкия хореограф Димитрис Папайоану, който ще представи най-новата си творба НАПРЕЧНА ОРИЕНТАЦИЯ / TRANSVERSE ORIENTATION в рамките на 4 поредни дни - 13, 14, 15 и 16 май 2021.
Димитрис Папайоану е един от ветераните на гръцкия театрален авангард и един от най-знаковите и актуални световни хореографи. Безапелационно най-успешният артист в цялата история на съвременната сцена на Балканите, Папайоану е автор на десетки спектакли и носител на редица отличия. ONE DANCE WEEK има честта да постави името на България в престижния списък на копродуцентите на новия му мащабен проект. Сред тях са театъра на фондация ONASSIS в Атина, легендарните Sadler’s Wells Theatre в Лондон, Théâtre de la Ville в Париж, биеналето за танц в Лион, театърът в Неапол, Grec Festival в Барселона, Théâtre du Châtelet в Париж, Torinodanza, Tanec Praha и други.
ИТМАРАГ / ITMAHRAG
Compagnie Olivier Dubois (Франция)
21 май 2021 - Дом на културата “Борис Христов”
Друг голям акцент в програмата на фестивала е гостуването на новата мултидисциплинарна продукция на един от най-знаковите съвременни френски хореографи - Оливие Дюбоа. Новият спектакъл на Дюбоа носи името ИТМАРАГ и ще бъде представен на 21 май, в Дом на културата “Борис Христов”. Българската публика - първа след френската, ще види новото произведение на Дюбоа. ИТМАРАГ ще бъде показан в Пловдив непосредствено след световната му премиера във Франция и преди представянето му на сцените на едни от най-влиятелните фестивали в Европа.
В новото си сценично произведение френският хореограф пресъздава на сцената образа на днешния Египет и ни кани да се потопим в душата на Mahraganat - музикален жанр,
създаден от младежи в Кайро по време на египетската революция през 2011. Днес Mahraganat е тялото и гласът на цяло едно поколение, което говори за живота, ежедневието и бъдещето. С помощта на петима египетски танцьори и трима музиканти Дюбоа пренася този жанр от улицата на сцената.
ВЪЗЕЛ ЦЕПЕЛИН / ZEPPELIN BEND
Катерина Андреу (ФОКУС ГЪРЦИЯ)
28 май - Дом на културата “Борис Христов”
Музикант, танцьор и хореограф, Катерина Андреу е един от най-ярките гласове на съвременната гръцка танцова сцена. На 28 май тя ще представи спектакъла си ВЪЗЕЛ ЦЕПЕЛИН - дует, който свързва в едно цяло танц, движение и звук.
В свят, в който състоянията “здраво стъпил на земята“ и “високо в облаците” често са приемани като методи за оцеляване, Андреу търси скритите истини за свободата и реалността, докато се фокусира върху силата на тялото, енергията и движението.
Спектакълът носи името на симетричния възел цепелин, използван за свързването на два края, а Катерина Андреу споделя, че тълкуването му може да бъде както метафорично - като духовно свързване, така и буквално - като възел.
ТОЧКА НА ИЗЧЕЗВАНЕ / VANISHING POINT
Александрос Вардаксоглу & Дафин Антониаду (ФОКУС ГЪРЦИЯ)
29 май 2021 - Дом на културата “Борис Христов”
ТОЧКА НА ИЗЧЕЗВАНЕ е пътешествие в свят, който съществува на границата между въображаемото и мрачната реалност. Спектакълът е първата хореографска колаборация между Дафин Антониаду и Александрос Вардаксоглу, в която двамата артисти ясно демонстрират, че това сценично партньорство не трябва да се приема чрез конвенционалните представи за дует. Младите гръцки хореографи търсят вдъхновение както във визуалното, така и от киното и съумяват да включат ясни препратки в цялостната атмосфера и звуков пейзаж на спектакъла.
LARSEN C
Христос Пападопулос (ФОКУС ГЪРЦИЯ)
5 юни 2021 - Дом на културата “Борис Христов”
Христос Пападопулос е една от най-ярките нови звезди на съвременната европейска танцова сцена и един от най-силните гласове на новото поколение гръцки хореографи. На 5 юни, като част от ФОКУС ГЪРЦИЯ на ОNE DANCE WEEK 20/2021, Пападопулос ще представи най-новата си сценична творба - LARSEN C.
На пръв поглед, LARSEN C е измамно семпла творба, съсредоточена върху упоритото изследване на ритмичните нюанси на движението. Човешкото тяло се превръща в метафора на абстрактни понятия като „време“ и „живот“ или в природни явления като потока на водата, ерозията на земята или избледняването на светлината при залез слънце. Хореографските идеи на Пападопулос произтичат от феноменологична перспектива, която поставя тялото в основата на всяко изследване. Неговият подход често изисква постоянството на погледа и преосмислянето на начина, по който възприемаме танца и света около себе си.
ГРАЦИИ / GRACES
Силвия Грибауди (Италия)
6 юни 2020 - Дом на културата “Борис Христов”
Фестивалната програма завършва със спектакъла ГРАЦИИ на звездата на италианската танцова сцена Силвия Грибауди. ГРАЦИИ ще бъде представен на 6 юни 2021 в Дом на културата “Борис Христов” от 19:30 ч.
Можем ли да дефинираме красотата? Как се измерва тя? Какво всъщност представлява тя? Реакция към вековните стереотипи за красотата и днешните предразсъдъци, ГРАЦИИ цели да открои уникалността на всеки от нас, доказвайки, че съвършенството е навсякъде. С щедър хумор и радикална съпричастност Силвия Грибауди издига представите за човешките несъвършенства в танцова форма на изкуство. ГРАЦИИ, носител на наградата на Danza&Danza за най-добър италиански спектакъл, ни предизвиква да се посмеем, да се погледнем, да се приемем и да се обикнем такива, каквито сме.
Галерия „ L’ Union de Paris“ открива изложба на Кольо Карамфилов
Галерия „ L’ Union de Paris“ открива изложба на Кольо Карамфилов в месеца, в който през 2014г. художникът ни напусна. Експозицията ще бъде отворена от 20-ти сряда без присъствено откриване и без вернисаж.
По традиция в началото на всяка Нова година галерия „ L’ Union de Paris“ представя изложба на Кольо Карамфилов – един от най-любимите за много ценители на изкуството автор, оставил голяма следа в развитието на съвременното българско изкуство.
Кольо Карамфилов е част от едно бунтарско поколение творци, чиито прояви се свързват с неконвенционалното изкуство. Стремежът към търсене на нови форми и средства на изява – обекти, асамблажи, инсталации, хепънинги и пърформанси го прави един от най-артистичните, талантливи и свободни художници.
Изложбата, озаглавена „Живопис и рисунки“, включва избрани произведения от различни жанрове и периоди на артиста.
Експозицията показва специфичните търсения на автора в областта на рисунката и живописта. Неговата комбинативна страст винаги е била очевидна към материалите, формата и знака, чрез които Карамфилов удовлетворява безкрайното си желание да експериментира и разказва.
„ Визуалният прочит на картините е една добра възможност за близко надникване в мъдрите и философски светове на художника, наситени с метафорични послания, разкриващи идеята, че зад физическия свят съществува духовна реалност, там, където намира място искреното и преживяното през годините. Там има всичко, което е нужно на този свят – обич, грях, страдание и възторг, самота и вяра”, казват от галерия „ L’ Union de Paris“.
Силно впечатление прави една от картините, в която акцент е белият път. Пътят е като символ на живота на човека, на неговия начин на мислене и на вътрешния му свят. Този, по който всички ние уверено или със съмнения вървим. Път към онзи храм, който всеки от нас търси, а той е в самия него, т.е. към самопознанието.
„ И ето тази изложба е една покана за това да станем част от интелигентната игра, да стъпим на пътя на свободното мислене, да последваме знаците, за да разберем откровенията на талантливия Кольо Карамфилов”, допълват от галерията. Изложбата може да бъде видяна до 20 март.
Почетоха Йосиф Шнитер с възпоменателна стела
Възпоменателна стела на първия главен архитект на Пловдив Йосиф Шнитер бе открита днес на мястото, където той е погребан в Централния траурен парк на града. Стелата е изработена по инициатива на дарители от група „Позитивните“ и с подкрепата на район „Централен“.
Тя е дело на пловдивския скулптор Цвятко Сиромашки и се нарича „Пламъкът на Шнитер“.
Статуетки за добротворие на хората, които участваха финансово и организационно в проекта на Цвятко Сиромашки, бяха раздадени веднага след церемонията. Те също са дело на скулптора.
Нова книга от поредицата с комисар Байер норвежкия журналист и писател Ингар Йонсрюд
На 15 януари излиза от печат „Кръстът”, дългоочакваната трета книга от нашумялата поредица с комисар Байер,на норвежкия журналист и писател Ингар Йонсрюд.
В „Кръстът “ (превод: Стефка Кожухарова, 528 стр.) Фредрик Байер и Кафа Икбал разследват двойното убийство на значима фигура от норвежкия бизнес елит и приятелката му, открити мъртви в автомивка в центъра на Осло. По същото време безследно изчезва и телевизионна репортерка, която разполага с информация за покойния баща на Фредрик. В хода на разследването комисарят ще се сблъска със собственото си минало и с тайните на баща си, за които не е подозирал. Следата отвежда до загадъчна „Организация“ под закрилата на властимащите, а Фредрик ще бъде изправен пред решаващия въпрос: на кого може да има доверие и дали партньорката му Кафа не крие нещо от него… „Кръстът“ е умно замислен и изкусно завършен роман за волята да се бориш със злото и със собствените си демони и да се самосъхраниш дори и в най-кризисни моменти.
Ингар Йонсрюд вече има статут на звезда в криминалния жанр - с ярка индивидуалност и открояващ се почерк. Веднага след излизането си през 2015 г. „Виенското братство”, първата книга от трилогията за комисар Байер, се превръща в бестселър - високо оценен както от критиката, така и от широката публика. „Калипсо “ затвърждава успеха на своя предшественик и също оглавява класациите за най-добри трилъри, а „Кръстът“, венецът на трилогията, налага името на Йонсрюд като майстор на жанра в световен мащаб. Според мнозина именно тази поредица е достойният наследник на култовата трилогия „Милениум” на Стиг Ларшон!
Веселина Божилова: Чувствам се като акушерка в родилен дом за кукли
От началото на 2021-ва година ви показваме във фотопоредицата "Тъмните нощни оазиси" другото лице на култовите клубове в Пловдив по време на локдаун. Към тихите портерите на местата, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да танцуваме, да се забавляваме или да се вслушваме в глъчката около нас, добавяме още едни. Започваме нова поредица. Тя е за хората, които създават във времената на повсеместна световна криза.
Създателите в ерата на Сovid-19 са сред нас, те ходят по улиците на древния и вечен град под тепетата и както са казвали дедите ни „не седят мирни“. Запознаваме ви с немирниците, творящи в период на локдаун.
Първият портрет е повече автопортрет, защото тя е колега журналист от така наречената „стара школа“ или както ние по-неопитните ги наричаме с уважение – доайен и учител. Кой, ако не тя, ще се нарисува най-добре?! От уважение към острото ѝ перо и таланта с куките!
Вижте плетените фантазии на журналиста Веселина Божилова, която твърди, че се чувства като в родилен дом за кукли:
„В коварни времена живеем. Не казвам тежки, защото още са живи хората, които са преживели война, бомбардировки. Дори моето поколение, едно от последните от бейби бума, може да разкаже истории на дефицит и ограничения, които по- младите няма да разберат. Сега или сме болни в къщи и изнемогваме от температура и страх как ще се чувстваме след час, или имаме такива близки и треперим с телефона в ръка как ще звучат, или потъваме в бездната от тревога, ако закараме близки в болницата и нямаме вест оттам, или, или… Вариантите са много, дори нищо да ти няма. Общото е вирусът. А странното е, че човечеството никога не е имало такава обща комуникация като него. Това е парадоксът. Той обединява хората от цял свят, в същото време ги затваря сами вкъщи. Някой ден ще го осмисляме. Сега само губим.
Аз се спасявам, като правя кукли. Те са плетени, на една кука, но не бих се определила като плетачка. Мога да плета от дете, но едва ли някога съм изплела два еднакви ръкава, а сложните плетки са ми скучни. Не мога да чета схеми, нито имам търпение да гледам клипчетата в мрежата. Целенасочено се научих да плета на една кука на принципа проба- грешка, защото ми трябваше като средство. Скоро разбрах, че направо съм го изобретила, защото хората май по друг начин плетат. Загърбих като дете дарбата си за рисуване, но тя не ме забрави. Все едно, с търпението и ината на козирог пробвах, пробвах, пробвах…Като полезно свое качество считам това, че ако някой се откаже на 17-ия път, примерно, аз ще опитам и за 18-ти. Та лека-полека открих, че в плетените играчки ме бива. Плета ги не по схема, а по снимки или от натура. Цяла зоологическа градина съм направила, дори игуана съм плела. То си е предизвикателство, а това е другото, на което не мога да устоя.
Куклите са вече тежката категория в тая работа и не веднага посегнах към тях. Първите бяха доста несмаслени, но лека полека поправях. Когато схващаш куклата като скулптура, а куката като длето, действаш бавно и полека. Това е моят подход. Да правиш кукли, обаче, е страхотно преживяване. Много си ги обичам. Докато правя главата, и аз не знам каква ще бъде. Като сложа очичките и ме погледне, вече ми се изяснява. Открих едни страхотни копчета, сякаш правени за очички и ги изкупих и от трите големи галантерийни магазини в Пловдив. Това беше моята подготовка за есенното затваряне- не лекарства, а 60 копчета. Последните. Като свършат и те, трябва да мисля нещо друго. Но мисленето е голямата част от процеса. Наистина го наричам хоби, но какво хоби е това, което те кара да работиш по десет часа на ден… Нещо запали ли ме, мога да го правя до безкрайност. Та и с куклите е така, нарича се вдъхновение.
Понякога се чувствам като акушерка в някой голям куклен родилен дом. Виждаш бебето и вече ти е ясно какво се е родило. Дотогава е кълбо прежда. Но изглежда някакси успявам да им вдъхна тая любов, с която ги правя, защото и хората им се радват. А от това по-голямо признание няма. В журналистиката не винаги ти се радват. А и като изнасяш нелицеприятни истини, по- скоро те атакуват. Няма го това чувство, че създаваш радост. Е, това е обратната връзка между куклите и журналистиката.Това, което направи куклите ми популярни до степен да се чудя как да правя обещаните, са фотосесиите ни с Димитра Лефтерова. Тя е фотограф на свободна практика, белязана от оная голяма магия на това изкуство да снима, да снима, непрекъснато да открива какво да снима и то с един характерен приказен подход.
И друг път съм снимала куклите си навън, в Стария град, на Римския стадион…
Но когато гледах снимките и от есенен Пловдив през ноември, и звъннах и и предложих да си направим заедно едно бягство от Ковида. Както и аз, и тя беше в оная средностатистическа степен на депресия, овладяла всички ни и предложението ми да снимаме куклите и хареса.
Моята идея беше да населим опразнените от хора пространства с куклите. Есента е най- хубавото време на Пловдив, Старият град обичайно по това време е доста населен с туристи. Докато снимахме, видяхме всичко на всичко двама италианци на колела, двама български туристи и една белгийка. Май ние им бяхме атракцията...
Още за родилния дом за кукли на Веселина Божилова може да научите ТУК.