Капана.БГ

Четвъртък, 14 Януари 2021 11:29

Тъмните нощни оазиси: Епизод 7 - Безистена

Само чашата на Крис Корнел е пълна на масата му в Безистена

Семплата дървена мебел, край която легендарният музикант изнесе един от последните си концерти пред публика, е като артефакт на сцената в рок бара

Снимки: Десислава Цвяткова

Във фотопоредица ви представяме другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.

Безистена

„Само да му налея едно уиски…”, намига мистериозно Стоян Даскалов. „ Ама вие не разчитайте, на вас ще налея друго”, дяволито добавя собственикът на Безистена. Взима бутилка и допълва с отлежала кехлибарена течност полупразна кристална чаша, ритуално поставена върху семпла дървена маса на сцената на рок бара. След което пали свещта върху дървената мебел. А столовете около масата са празни. „ За Крис е. Всеки път като отваряме да свършим нещо в заведението, му пълним чашата. Някакъв наш ритуал си е по време на локдауна”, обяснява Стоян шаманската си церемония. „ То един спиритуализъм ни остана. Но цялата тая работа има обяснение, де. Това е масата на Крис Корнел, не знаете ли?”, допълва Даскалов.

Не, не знаехме.

Масата на сцената на Безистена не е просто маса. Тя е артефакт. Край нея, на 10 май 2016-та, легендарният музикант изнесе фантастичен концерт на Античния театър, който се оказа и една от последните му изяви пред публика. Една година по-късно Крис Корнел отне живота си. Обикновената дървена маса, на която той държа минералната си вода по време на акустичното си шоу на древната сцена, за Стоян е най-ценното нещо в Безистена. След клиентите му, разбира се. В момента обаче бара има само един постоянен посетител- духа на Корнел, и Даскалов държи да се грижи за него.

И препраща към припева на парчето „Като камък” на Аудиослейв:

Стая след стая, търпеливо
ще те чакам там,
като камък – завинаги!
Ще те чакам там,
сам…

Целия фоторепортаж може да проследите в Под тепето.

Published in КЛУБОВЕ

Четвъртък, 14 Януари 2021 11:25

Зимен музикален празник в Куклен

Зимен коледен онлайн концерт организират в Куклен. Музикалният празник е на школата по пиано към Народно читалище „Н. Вапцаров – 1909“ –гр. Куклен с ръководител Валентина Трендафилова и вокална група „Музичко“. Събитието ще се проведе на 16.01.2012 от 17.00 часа.

В концерта ще участват 13 деца на възраст от първи до шести клас, които с изпълненията си ще потопят зрителите в магията на зимните и коледни празници. Изненадата на събитието ще бъде световната премиера на творбата, спечелила конкурса на Министерството на културата за коледна песен. Произведението се казва „Зимен сън“ и е на младата
композиторка Мина Ефремова, която също ще присъства на концерта.

Концертът се осъществява благодарение на Община Куклен и с подкрепата на Национален фонд „Култура“ към Министерството на културата по програма “Творчески инициативи“2020 за проект „Коледна песен“.

Published in СЦЕНИЧНИ ИЗКУСТВА

Сряда, 13 Януари 2021 18:20

Още една приятна реставрация на пловдивска сграда

Още една реставрирана сграда се показа с ново лице на пловдивчани в дните след Нова година. Сградата на ъгъла на улица “Банкова” и Малката главна “Райко Даскалов” бе зад скеле в последните няколко месеца, което бе свалено. Тя не бе в отлично състояние – на много места мазилката се лющеше, а в даден момент и един от балконите бе опакован в мрежа, тъй като бе опасен за преминаващите.

Реставрацията на всички декоративни елементи на сецесионовата постройка изглежда отлично. Нищо не е добавяно, разширявано или променяно в различните цветни и абстрактни мотиви по фасадата. Запазени са металните парапети на балконите, оформени са дори и дъната на самите балкони. Розовеещият цвят, в който бе сградата преди е саменен с пастелено зелено, което вероятно е единствената разлика по фасадата ѝ.

Прочетете още и вижте много снимки в "Под тепето"

Published in KAPANA LIKES

Сряда, 13 Януари 2021 16:53

3 пустеещи заведения, които всички обичахме

Сега те са потънали в забвение и само стените им могат да разкажат за хилядите весели мигове, които посетителите са изживявали в тях

Вярно е, че в момента повечето барове и ресторанти са някак пусти и „тъжни“ заради принудителното затваряне, но има едни други, които вече от доста години са затворили врати и за тях е останал само споменът. Дали поради финансови причини, или заради политически интереси, екипът на единствения дигитален гид под тепетата открои 3 пустеещи места, които някои от нас съвсем ясно си спомнят. Сега те са потънали в забвение и само стените им могат да разкажат за хилядите весели мигове, които посетителите са изживявали в тях.

Бюфетът на Бунарджика

Малцина знаят какви са функциите на запуснатата в момента постройка на първата тераса под паметника на Альоша. Единствено малко по-възрастните сред вас може би си спомнят, че тя е била красива сграда, с площадка за маси на открито, на които да изпиеш кафе, безалкохолно или биричка след прехода до върха (или пък да хапнеш нещо дребно- все пак трябват сили и за слизането надолу). Тези, които са го посещавали казват, че ходели там да пият кафе, тъй като в ресторанта долу било по-скъпо.

Бюфетът бил реализиран, след като през 1930-те години са открити красотата и потенциала (като място за отдих) на пловдивските тепета по времето на кмета Божидар Здравков. Тогава започва облагородяването на Бунарджика. Мястото предлага спираща дъха гледка на своите посетители на изток към целия център на града. Сградата впечатлява със своя хоризонтално издължен архитектурен образ - с голямата си козирка, с характерна за модернизма полукръгла извивка (от южната ѝ страна). Прилежащите ѝ тераси са на няколко отделни нива и открит изглед на абсолютно всички клиенти. Дълги години функционира като ресторант докато през 1990-те е преустроен за дискотека, а след това започва да пустее. Сградата е срината преди години, за да освободи място за нов ресторант, чийто проект представлява не особено добра, груба и демонстрираща неразбиране на стилистиката реминисценция на старата сграда. До реализирането му не се стига след гражданска реакция и протести.

Ресторантът в Дома на младоженците

Някои от нас го помнят като бирария Розенхоф, но още с построяването на Дома на младоженците през 60-те години на миналия век помещението е било предвидено и е функционирало като ресторант. През 2018-а общината си го възвръща и обявява търг с намерение то отново да остане ресторант, но дори и след ремонта на ритуалната сграда – продължава тъжно да пустее. Помещението е с площ 220 квадратни метра и се намира на партера. Със сигурност помни смеха на десетки сватбари и е свидетел на не една или две клетви за любов, но днес към него все още няма интерес.

Сладкарница Скалата

От 2018-а година, когато Община Пловдив официално придоби собственост над имота, култовата сладкарница Скалата в подножието на Сахат тепе остана в историята. Тя повече от 20 години се помещаваше в старото бомбоубежище и беше известна с вкусните си мелби и торти сред пловдивчани. Преди три години от управата заявиха, че там повече няма да има заведение, а мястото ще се използва за изграждане на детска площадка или друг обект с обществено значение и ще бъде разчистено. За съжаление, това все още не се е случило и целият периметър тъжно пустее, напомняйки за едни отминали времена на пълни стомаси и спокойно пиене на кафе встрани от глъчта по Главната улица и все пак в центъра на най-стария жив град в Европа.

Източник: Lostinplovdiv.com

Published in KAPANA LIKES

Сряда, 13 Януари 2021 16:46

Пловдив ще чества 143 години от Освобождението на града

Тържественото отбелязване на 143-та годишнина от Освобождението на Пловдив ще се състои на 16 януари, събота, в 11.00 часа с поклонение пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина.

Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя ще участват Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, представители на комитет „Родолюбие“. Слово по повод годишнината ще произнесе д-р Стефан Шивачев, директор на Регионален исторически музей – Пловдив.

Водещ ще е актьорът от Драматичен театър Пловдив – Симеон Алексиев.

На поклонението ще присъстват Кметът на Община Пловдив, Народните представители от град Пловдив в 44-то НС, Областният управител, Председателят на Общинския съвет, генерал-майор Явор Матеев – командир на “Съвместното командване на специалните операции“, почетни консули, общински съветници, зам.-кметове, районни кметове, представители от Общината, Общественият посредник към Община Пловдив, представители на армията, църквата, политически и обществени организации, граждани, медии при спазване на противоепидемичните мерки- всички присъстващи следва да бъдат с маски и на отстояние един от друг.

Published in СЪБИТИЯ

Сряда, 13 Януари 2021 16:43

Скулпторът Свилен Костадинов е готов да възстанови куба от Арката на Димчо Павлов

Той вече е правил каменно копие на оригинала, което е било демонтирано заедно с цялата композиция през 2015г. Бронзовият куб е бил откраднат още в средата на 90-те

Ивайло Дернев

Бронзовият куб в скулптурната композиция Арката на Димчо Павлов е изчезнал още през 90-те години. Това установи проверката на Под тепето. Свързахме се със скулптора Свилен Костадинов и се оказа, че той е автор на каменния куб, който е заменил откраднатия от Цар-Симеоновата градина оригинал, изработен от самия Димчо Павлов през 1992г. До момента на демонтажа на Арката през 2015г. кубът е бил част от нея. Днес обаче от него няма и следа.

„ Ползвах оригиналния гипсов модел на Димчо след смъртта му. Той ми бе предоставен от сина му. Направих каменно копие на кубчето. Това се случи през 1997г.”, разясни Свилен Костадинов. Той допълни, че бронзовия оригинал е бил откраднат далеч преди това. И допълва, че ще е странно, ако каменният куб е изчезнал с демонтирането на Арката, освен ако „ някой не си го е харесал много”, както се изрази.

Свилен Костадинов заявява, че е в готовност да изработи нов куб, ако общината стартира подобна процедура, за да бъде възстановена в цялост скулптурната композиция в Цар-Симеоновата градина. Той е с размери 50/50 см.

„Ако успеем да намерим гипсовия модел, бих работил по него. Веднъж съм го правил, ще го направя пак. Отгоре имаше гравюра с картата на Първото пловдивско изложение, бих могъл да я възстановя. Мога да поема такъв ангажимент. Дори да не намерим гипсовия калъп на Димчо Павлов, може и по снимки да го направим. Нужен е обаче подходящ камък. Кубът, който направих през 1997г., беше от зелено габро. Материалът подхождаше на и средата , и на камъка на пластиката- гранит черноморец. Зеленото габро обаче рядко се намира”, коментира Свилен Костадинов.

В същия момент арх. Петко Прокопиев ни изпрати снимки на Арката от 2012г., преди още да е почнал да работи по проекта за реконструкцията на Цар-Симеоновата градина. „Дано общината има волята да възстанови композицията в пълната й цялост”, казва арх. Прокопиев

.

Published in KAPANA LIKES

Сряда, 13 Януари 2021 16:42

Ново издание на любимите приказки на братя Грим с разкошни илюстрации

Ново издание на любимите приказки на братя Грим с разкошни илюстрации на Джон Б. Груел, Р. Емет Оуън, Рай Креймър, Уолтър Крейн и други предлага на децата издателство „Колибри“. Томчето е от 7 януари в книжарниците.

Настоящото издание на „Приказки от Братя Грим“ (превод: Димитър Стоевски, 184 стр., 12 лв.) е предназначено за децата от втори и трети клас като четиво за лятната ваканция. Братя Якоб и Вилхелм Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки. Първата колекция „Детски и семейни приказки“ вижда бял свят през 1812 г., а вторият том - две години по-късно. Без да навлизаме в биографични, исторически или политически подробности, с които изобилстват и животът на братята, и историческата обстановка, в която живеят и творят, заслужава си да кажем, че седемте издания на приказките им носят огромна известност и признание. Единствено Библията и Шекспировите пиеси са продали повече екземпляри в световен мащаб от приказките на братя Грим. Повече от два века те са източник на вдъхновение не само за производителите на филми като Уолт Дисни, а и за милиони деца по цял свят.

Братя Грим са Якоб (1785-1863) и Вилхелм (1786-1859) Грим, родени в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел. По-късно и двамата преподават в Марбургския университет. Там създават общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, за да бъдат събрани преди да изчезнат. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. През 1812 г. публикуват сборника с немски приказки „Детски и семейни приказки“, а две години по-късно и втори том, с което записват имената си в аналите на световната литература.

Published in ЛИТЕРАТУРА