„ Стига! Стига с това безобразие, което вършите!”. Това, според режисьора Асен Шопов, казва пиесата „Майстори”, която той поставя за втори път в Пловдив след далечната 1971г. Първото премиерно представление на новото заглавие на пловдивския театър се игра снощи, пред запълнена на 30 процента зала, а тази вечер ще е второто представяне на спектакъла пред публика.

„ Това е пореден опит да се впише произведението в днешния ден. То с единия крак е в 1838г., а с другия крак е днес. Пиесата иска да коментира това, което става на улицата, днес. Дори това, което става в Щатите. Пиесата казва „Стига, майстори, с това безобразие, което вършите, разрушавайки закон и морал. И това стига се отнася за всички нюанси от живота ни днес”, заяви доайенът на българския театър.

Той не скри, че има препратки към съвремието дори в костюмите на актьорите на сцената. Основните цветове в дрехите на главните герои- майсторите Найден и Живко, и тяхната муза Милкана. „ Да, това са два характера, два свята, две политики, ако щете, два полюса, две гледни точки”, разкри скритото послание в костюмите режисьорът.

Неговият днешен прочит на „Майстори” започва отзад напред, с финала на пиесата. „Затова играем тази пиеса. Заявеното на сцената, че днес се случи това и това, е валидно днес. Днес вършим всички тези безобразия. Затова пиесата казва „Майсторе, стига с това”. Това е релевантно за всички аспекти от съвременния живот. Не можем да се отървем от нещо, което носим в себе си като народопсихология. Над 30 години мелим едно и също нещо”, разясни Асен Шопов.

Разшифрова и персонажа на Милкана, като уточнява, че това е сложно присъствие на сцената. В нея живее майсторството на Найден и Живко. Майсторство, което мъжките персонажи убиват в единоборството си.

„Основният ни проблем е способността да убиваме това, което ни вдъхновява. Затова искам да кажа „Стига” на всичко- на това, което става на улицата, на синьото и червеното ако щете. На всичко стига вече”, подчерта Асен Шопов.

„Кой е майстор Живко. Той е Явашев. Той е събирателен образ на нашето поколение, което на юруш напускаше България, за да засели света. Преживях живота си в това да слушам за идеологически вредни неща- махнете това, оставете онова, вкарайте друго. 50 години присъствието ни в театъра бе усилие да се надхитри идеологията. Това е поведението на Живко. А срещу него е олицетворението на децата на бившите на тази власт, която се опитвахме да надхитрим”, обясни Асен Шопов.

„Ние непрекъснато унищожаваме нещо по между си. Виновни сме си сами за всичко. В „Майстори” се казва какво не трябва да се прави, а не какво трябва”, каза още режисьорът.

„Ние, нашето поколение, също казваме „Стига!”. Аз казвам „Стига” на безразсъдието. Първо мисли, а после действай. Не обратното. Трябва да се мисли”, заяви своето „Стига!” Константин Еленков, който играе майстор Найден в спектакъла.

Режисьорът Асен Шопов допълни още, че  „Майстори” може да бъде погледната като битова пиеса, но нейната сила е в това, че ни засяга в библейски план. И уточни, че историята е базирана на реални персонажи и тяхната професионална надпревара, завършила с облог. Става въпрос за двама трявненски майстори, чийто тавани и в момента красят една от къщите в балканското градче. Те са и в основата на сценографията на спектакъла- таванът в нея е съчетание на двете творби на майсторите.  

Гледайте и тази вечер дългоочакваната премиера на спектакъла „Майстори“ по пиесата на Рачо Стоянов, с която Пловдивският драматичен театър дава старт на годината. 

На сцената зрителите ще видят актьорите Мария Сотирова, Константин Еленов,  Явор Бахаров, Симеон Алексиев, Русалина Чапликова, Мария Генчева, Добрин Досев, Николай Станчев, Валери Кьорленски, Стефан Попов, Петър Тосков. 

 Костюмите в спектакъла са дело на Цвета Маринова, а фотограф е Георги Вачев.

Музиката звучи и по време на локдаун

Или как клубът се превърна в онлайн сцена

Иван Неделев: Това време, което ни даде корона кризата, никой не може да си го купи

Във фотопоредица ви представи другото лице на култовите клубове в Пловдив. Ще ви покажем нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.

Beebop Café

Десетки камери, вместо пълни чаши. Оператори и озвучители, вместо бармани и сервитьори. Кабели и монитори, вместо бутилки, табли и кранове за бира. Много музика, и преди, и сега. Така изглежда и звучи днес Beebop Café. Неработещият бар е шумно  телевизионно студио, а сцената е онлайн платформа.

За това използва втория локдаун екипът на едно от любимите места на почитателите на клубния живот в града- Beebop Café. Иван Неделев и компания преформатираха музикалния клуб, за да продължат да радват ценителите на качествената музика. Временно, разбира се, до следващото отваряне на заведенията, когато и да е то. Но концепцията за онлайн телевизия ще живее и след това. Защото очевидно светът се е втурнал към мрежата, дори по отношение живата музика.

„ Тази концепция не беше измислена с идеята, че ще се появява ковид. Първият официално сниман концерт бе на 29 февруари. Използвахме и двата локдауна да работим по платформата и останалите инструменти, свързани с нея. Защото например има апликация за разплащане, тъй като идеята е услугата да е платена. Искахме всяка седмица да снимаме концерти и да излъчваме онлайн, но в момента не можем. Но пък разполагаме с архив от месеците пред 2020г., през които бяхме отворени. Имаме двадесетина концерта и три представления. И вече можем да се похвалим с лоялна онлайн публика. Горди сме, че от излъченото до този момент в платформата има концерт, който е гледан на четири континента- този на Дел Падре. Над 1000 души бяха пред мониторите си”, разказва основателят на Beebop Café Иван Неделев.

Още по темата и галерия от фоторепортажа вижте в Под тепето.

„ Пир по време на чума е да правиш изкуство в тези времена. Благодаря на актьорите, че изтърпяха всичко това”. Така доайенът на българския театър Асен Шопов се обърна към трупата на пловдивския театър, с която извървя поредното си сценично приключение. На 88 години режисьорът постави пиесата „Майстори” по Рачо Стоянов на пловдивска сцена. Снощи спектакълът се игра за първи път пред публика, а днес е второто премиерно представяне на новото заглавие в афиша на драмата.    

„ От 1954г. Асен Шопов работи в театъра. Благодаря му, че вече 66 години брани тази нива от разни посегателства. Благодаря му, че се грижи за чистотата на истинския български театър”, обърна се към режисьора директорът на пловдивската културна институция Кръстю Кръстев на днешната пресконференция по повод премиерата.

„ Минахме през трънлив път с „Майстори”. Започнахме февруари миналата година, за да завършим процеса днес. Имахме доста перипетии, но в крайна сметка Фортуна повлия и днес сме пред вас”, допълни той.

„ Благодаря за възможността, вниманието и жеста към моята персона. На моите години всяко занимание е своеобразно прощаване със сцената, сбогуване с театъра. Това не може да продължава безкрай”, обърна се на свой ред режисьорът към Кръстю Кръстев.

Асен Шопов подчерта, че е привилегия възможността да работи върху пиеса, която иска да направи, а не да върши нещо дежурно. „Не мога вече да правя нещо само заради самото правене. Пиесата „Майстори” съм я правил много пъти. В този театър съм я поставял през 1971г. Това повторение за мен има смисъл на опит да се реализира произведението плътно, догонвайки всичко пропуснато”, допълни Асен Шопов.

„ Не се занимавах с това дали ми е трудно, а дали е истина това, което правим на сцената. Занимавах се с това да се срещнем с Косьо (майстор Найден в пиесата), да се сблъскаме наистина. Да пишем историята, а не просто да я играем”, каза Мария Сотирова, която зрителите ще видят в ролята на Милкана. „Изчистихме се от всякаква суета”, довери актрисата.

„Текстът е продукт на поведението.  Именно с поведението се занимавах с този процес- какво да излезе на сцената като човешки импулс”,  допълни Константин Еленков партньорката си на сцената.

Къде е бронзовият куб в основата на Арката на Димчо Павлов? Това попитаха множество пловдивски творци след публикацията ни от края на миналата седмица, в която ви информирахме, че сме открили премахнатата от Цар-Симеоновата градина работа на знаковия скулптор. Арката намерихме в склад на „Градини и паркове”, но бронзовия куб го нямаше там.

С Под тепето се свърза Здравка Рубин /Матеева/, бивш художник-проектант в Международен панаир Пловдив. Тя е била представител на инвеститора, финансирал в началото на 90-те години изработването на скулптурната композиция, посветена на 100-годишнината от Първото пловдивско изложение. „ В проекта за реконструкция на парка на арх. Прокопиев, пластиката съществува и едва ли е необходимо допълнително съгласуване”, отбелязва Здравка Рубин.

„ Бях представител на инвеститора-Международен панаир Пловдив при поставянето на пластиката. По тогавашните  правила проектът беше утвърден от държавната комисия при СБХ. Композицията включваше и бронзов куб (50/50см) с карта на Изложението, изработен от скулптора Свилен Костадинов”, спомня си Здравка Рубин. И се надява, ако оригиналният куб бъде открит, да има вероятност идеята на Димчо Павлов все пак да бъде възстановена в цялост.

Въпросите, които задава артистичната общност в коментарите към публикацията ни от петък, са стигнали и до зам.-кмета по култура Пламен Панов. Той подчерта, че е наясно с казуса и кубът ще бъде потърсен в базата на „Градини и паркове”, като се надява да е бил запазен и складиран някъде след демонтирането на скулптурната композиция през 2015.

В подкрепа на това, че Арката бе част от проекта на арх. Петко Прокопиев,  припомняме писмото му през март 2015-та, когато той изрази учудването си пред медията ни, че творбата на Димчо Павлов е била премахната от парка.

 Харесвах този знак, имаше нещо много силно в него. Може би  защото приличаше на арка, подход към нещо, или просто едно  голямо „П”. По мое настояване беше развалена готовата настилка, за да бъдат вградени осветителни тела в  основата му. Разбира се, че го има в проекта, осветлението беше пропуснато. Беше на точното място, през него  продължихме оста на Деметра, която спираше странно в една занемарена буренясала площ. Изследвайки тази визуална ос на подхода от фонтана към градината ситуирахме градинския павилион. Това е единствената част от парка, която  е възстановена по стари кадастрални карти /буквално прекопирана/ във вида, както е била преди повече от 120 години.  Затова настилката там  е различна, от естествен паваж – този дето майките с бебешките колички и лачени токчета не харесват. Какво по-логично там да бъде паметния знак на  Първото българско изложение с картата върху полирания черен гранит. Беше интересно и за децата – качваха се върху него и се снимаха.Димчо Павлов

Не знаех, че е творба на Димчо Павлов. Познавах го бегло, беше отдавна – аз млад архитект в ТПО  Пловдив, а той работеше по  наши проекти в сградата на сегашната Областна администрация. Имаше едно понятие по онова време – синтез на изкуствата в истинския смисъл на значението му. Монтираше  каменни пластики по фасадите, размяташе каменните кълба като детски топки. Помня само усмивката му и огромните мустаци , а ръцете  като лопати. Запомнил съм още едни такива ръце –  на Петко Москов, за жалост и той не е сред нас.

Защо демонтираха този знак – не знам. Истината е, че няколко дни след това ме откриха случайни, а може би неслучайни хора и питаха  знам ли къде е , за да го купят.

Съвсем очаквано, под сградата на бившето кафе “Таксим” в Стария град изникна археология. Къщата, която бе в много лошо състояние, бе съборена от собственика ѝ около Коледа. За нея има предписания и становища от НИНКН, както и одобрен проект, по който ще се работи. Още преди 10 години е издадено становище, че е опасна и самосрутваща се. Възстановяването ѝ по проекта, съгласуван с Института за паметници на културата, обаче ще започне чак след приключване на работата на археолозите.

Петното, което проучват, се намира в укрепената част на античния град.

Прочетете още и вижте снимки в Podtepeto.com