Капана.БГ
Първи български роман, писан под и за карантината
Творбата е финансирана от Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“
За романа
Героят на Антон Баев Спас Господов се завръща след романите Белези от българин (2006) и Истинската история на Спас Господов (2017), но в други времена и други пространства. Времената и пространствата на световната карантина, но и времената и пространствата на въображаемите пътешествия, в които минало, сегашно и бъдеще разменят непрекъснато местата си с митовете, легендите и историите.
Романът Спас Господов в Страната на амазонките е алегория за границите на свободата, в които е затворен модерният човек от началото на ХХI век – особено в ситуацията на световна карантина.
Писан през пролетния локдаун в България заради COVID-19, романовият текст е кодиран като „записки под карантина“. Всяка негова глава побира едно денонощие от живота на самоизолиралия се съвременен човек (и във физически, и в метафизически план). А субстанцията „време“ се оказва „вирусът“, който заразява модерния homo sapiens. Живеенето в конкретно време, бягството от конкретното време, себеосъществяването извън границите на времето са основни теми на романа.
Именно времето, разпадащо се на митологично, легендарно, историческо, сегашно и бъдеще, придава онази оригинална флуидност на героя Спас Господов, за която пише проф. Светлозар Игов, разглеждайки романа.
Самият герой е в непрекъснат диалог със своето alter ego Magister Ludi, в който се разгръща една интелектуална рефлексия върху физическото, ограниченото в едно единствено време, съществуване и неговата относителност.
Този роман може да се чете и като реплика към предишните два – Белези от българин и Истинската история на Спас Господов, но ако в тях се мисли преди всичко върху българското и неговия разпад, то тук Антон Баев насочва погледа си към разпада на човешкото.
Текст, провокация към интелектуалните възможности на човечеството, но и иронично четиво за (не)възможността да изчезнем, да ни няма, да не сме нито били, нито бъдещи.
Критиката за Спас Господов
Героят Спас Господов е до голяма степен образ идея... призрачен герой, който се мести в различни исторически времена. Тази флуидност на образа се постига не само от неговите неочаквани митологично-исторически трансформации, но в по-голяма степен – от различното отношение на разказвача (да предположим, че е автобиографичен двойник на автора) към този герой. Виждаме Спас Господов ту гледан от долу нагоре, ту отдалеч, ту приближавайки се. Понякога той ни изглежда като някакъв интелектуален гуру, който говори истини от последна инстанция, друг път го виждаме фамилиарно приближен и иронично-пародийно снижен. Така че промяната му не е само от неговите сюжетни трансформации, но и от променящата се дистанция на разказвача към него.
Проф. Светлозар Игов
Авторът за романа
Написах този роман – втори от поредицата за Спас Господов, по време на извънредната световна ситуация заради COVID-19. Пишех всеки ден – от началото на карантината у нас (13 март 2020), по една глава, която споделях във Facebook. Бях кръстил свитъците „самопишещ се роман“, не знаех нито кога ще свърши, нито как. Благодаря на десетките им първи читатели, които – във време на самоизолация, ме даряваха с радостта от споделянето. Пишех за всичко онова, което ме е интересувало, откакто се занимавам с четене и писане, но ако не беше карантината, едва ли този текст щеше да се роди. Впрочем продължавам да не знам как и защо се ражда един текст. Нито как и кога свършва. Опитал съм се да налучкам нещо, да опипам друго, да споделя трето, докато ребусът на времето, играта на часовника, продължава да ни върти из магическия си кръг. Надявам се написаното да е занимателно.
Откъс от „Спас Господов в Страната на амазонките“
Четиридесетият ден
На четиридесетия ден от доброволната ми самоизолация Magister Ludi бе изчезнал като своето alter ego, Спас Господов. Беше надраскал с калиграфския си почерк няколко реда върху розов лист, оставен на празната маса.
„Скъпи писарю – пишеше Magister Ludi, – ти изкара 40 дни в пост и писане. Повече от 40 дни не е редно да се тъгува, нито да се пости, камо ли да се пише. Все пак писането, mon cher, е по-добро от молитвата, към която несъмнено би се обърнал, ако не беше, хм, присъствието ми в теб самия, и разбира се, писмата на Спас Господов. Надявам се, че двамата сме те запазили жив. Но вече е време и сам да живееш! Ако можеш де, ха-ха…
Радвам се, че избра по-добрия начин за оцеляване. Писането е споделяне на съкровеното, докато молитвата е бягство от него поради… страх да се обърнем към себе си. Молитвата е насочена навън, писането – навътре. Надявам се да си стигнал до някакви дълбини, е, не до самото дъно, ха-ха, а дотам, откъдето все пак има изплуване обратно. Обратно в живота. Имай предвид, че прекомерният страх (това е най-вече страх за себе си, маскиран като страх за другите) ражда неискрени молитви и още по-фалшиво писане, тъй че в мигове на колебания, чети писмата на Спас Господов, а в мигове на увереност – пиши. Но преди всичко живей, понеже и най-големият герой, и най-окаяният страхливец не могат да кажат две думи на кръст, ако не са живели (камо ли да опишат живота си). Понеже думите (колкото и Спас да е човек на действието, а ти – на съзерцанието) идват от опита ни да живеем, а не от надеждите да се задържим още малко на повърхността. Ако ще продължаваш да пишеш и занапред (аз лично се отказвам да ти диктувам повече), трябва да живееш. Ако ще мреш – тогава се моли! Време е да избереш как да продължиш, mon soleil – като син на Слънцето или като син на Луната. Слънцето, скъпи писарю, свети със своя светлина и свети за себе си, но осветява всичко. Луната е отразената от него светлина. Та прочие – радостта ли ще избереш, или тъгата?
Твой, Magister Ludi“
Прочетох втори път писмото, сгънах листа и го поставих в чекмеджето при епистоларите на Спас Господов. Беше се образувала солидна купчина.
Отворих вратата. Не бях излизал 40 дни и входът към света бе обрасъл с паяжини.
На прага ме чакаше пощенски плик с марка от Евксинския понт, Страната на амазонките. Пощите отново работеха, но може би нямаше да имам нужда от тях. Поне известно време.
Седнах на самотната пейка под разцъфналата в зелено и розово магнолия и отворих последния епистолар на Спас Господов от Страната на амазонките.
Но и преди да го прочета, бях сигурен, че нямаше да се върне. Героите не се връщат. И трябва да се съобразим с техния избор, макар да не можем да живеем като тях.
Покрай оградата на парка грееха лилавите усмивки на зюмбюлите…
Издателска къща „Коала прес“ представя
„Спас Господов в Страната на амазонките“
(Записки под карантина)
роман
от Антон Баев
Обем: 140 стр.
Цена: 12 лв.
ISBN 978-619-7536-57-7
Oт 27 януари 2021 по веригите книжарници „Хеликон“ и „Сиела“, и онлайн магазините!
За онлайн доставки:
https://www.koalapress.com/book/spas-gospodov-amazonkite
https://www.book.store.bg/p297459/spas-gospodov-v-stranata-na-amazonkite-anton-baev.html
https://ciela.com/spas-gospodov-v-stranata-na-amazonkite-zapiski-pod-karantina.html.
Проект i-Portunus: Покана за кандидатстване
Френският институт заедно със своите европейски партньори Гьоте-институт (Белгия) и Izolyatsia (Украйна) обявиха началото на второто издание на пилотния проект „i-Portunus“ за подкрепа на трансграничната мобилност на творци и професионалисти в сферата на културата в Европа. Прoeктът се съфинансира от програма „Творческа Европа“ на ЕС.
В периода декември 2020 г. – февруари 2021 г. ще бъдат отворени 3 покани за кандидатстване, насочени към творци и професионалисти в сферата на културата от областите „музика“, „книги (превод)“, „архитектура“ и „културно наследство“.
Поканата за кандидатстване е насочена към творци и професионалисти в сферата на културата, които искат да развиват международни съвместни проекти или развитието на чиито професионални проекти изисква придвижване извън границите на техните държави.
В основата на тази програма е срещата. Ето защо физическите придвижвания ще бъдат привилегировани, но ако ограниченията, свързани със здравната криза не ги позволяват, ще бъде обърнато внимание на алтернативни решения включително виртуална мобилност.
Този проект ще подкрепи около 200 задгранични пътувания на артисти и професионалисти с продължителност от 7 до 60 дни във всички страни част от програма „Творческа Европа“.
Начало на първа покана за кандидатстване: „музика“ и „литературен превод“
Тази първа покана за кандидатстване включва областите „музика“ (1-ва сесия с приоритет джаз, класическа и традиционна музика) и „литературен превод“.
УСЛОВИЯ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ
МУЗИКА (1-ВА СЕСИЯ)
Тази покана се отправя към композитори, музиканти и певци, занимаващи се с класическа музика, джаз и традиционни музикални жанрове (индивидуално или в група до максимум 5 човека).
Основната цел на задграничното пътуване трябва да бъде международно сътрудничество: финализиране на композиция чрез международно сътрудничество между няколко изпълнители / композитори на музика.
Продължителност на трансграничната мобилност: между 7 и 60 дни.
ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕВОД
Тази покана се отправя към преводачи на художествена литература, на възраст от 18 години и повече, активни, във всички области на литературата, от всички нива на обучение и опит.
Основната цел на трансграничното пътуване е потапяне в специфична среда, в рамките на литературен превод, в идеалния случай в сътрудничество с автор.
Продължителност на трансграничната мобилност: от 7 до 60 дни.
КАЛЕНДАР
• Кандидатстване : до 28 февруари 2021 г.
• Обявяване на резултатите : 2 април 2021 г.
• Периоди на трансгранични пътувания : от 2 юни до 30 ноември 2021 г.
Две други покани за кандидатстване в областите „архитектура“, „културно наследство“ и „музика“ (2-ра сесия) ще бъдат обявени в периода януари-март 2021 г.
Български трилър разказва необикновената история на милионерски наследник
Правнук на революционер написа роман за света на богатите, шоубизнеса и мафията
От 25 януари 2021 г. ще намерите в книжарниците дебютния роман на младия български автор Иван Комита. „Хранилка“ (изд. Книгомания) е достоверна картина за средите на богатите и известните, света на модата и престъпността, като историята се разказва от гледната точка на един милионерски наследник. По жанр сюжетът и стилът на писане на автора пасват изцяло на определението за трилър. Негов редактор е писателката Ина Вълчанова, която споделя в отзив, че е респектирана от всеотдайността на Иван Комита към писателския труд по време на общата им работа. „Винаги съм смятала, че българската литература страда от недостиг на добре написани жанрови романи. Този е такъв. Предричам му много читатели“, споделя Вълчанова. Дизайнер на корицата е Тодор Манолов.
Самият автор познава добре света на шоубизнеса, тъй като е действащ пиар и журналист. Бил е и главен букер на една от най-големите модни агенции у нас от близкото минало – „Ексграунд“. В разгръщането на сюжета на „Хранилка“ научаваме интересни факти за над 60 луксозни бранда коли, дрехи, аксесоари и други. За съвършенството в детайлите като светски консултант на томчето от 432 с. влиза в роля Галина Чолакова, главен редактор на списание Story. Ето и нейния отзив:
Безпощаден и разтърсващ трилър, който ще ви накара да задавате въпроси, да намирате трудни и неочаквани отговори, да се ужасявате... Светът на богатите е твърде беден, за да може да съществува без хранилка.
Главният герой е син на крупен олигарх и собственик на най-големия български тютюнев холдинг. Преживява отвличане и осакатяване, което му причинява сериозна психологическа травма. Глътка въздух е любовта му с модел от известна агенция – споделя чувствата си на романтична вечеря в Дубай, но не след дълго научава за нея шокираща тайна. Героят се оказва жертва едновременно на богатството и любовта, а цял живот над него тегне властта на доминантната фигура на баща му. В търсене на независимост и щастие попада в нов капан, като приема за свой спътник италианската мафия.
Показността, славата и сексът се превръщат в негови приоритети, а дрогата и алкохолът са отдушник и лек за незарасналите му рани. Екстремни сцени с кортежи и спортни автомобили, предателства, схеми за пране на пари, търговия с наркотици и елитна проституция са не просто допинг за него, а начин на живот. Ще успее ли да се измъкне от омагьосания кръг? Може ли духовно учение от Изтока да го спаси и да предотврати неизбежния му крах?
Темата за прането на пари е една от най-интересните в романа „Хранилка“. Иван Комита благодари за консултацията си с доц. д-р Боян Славенков – икономически съветник в кабинета на президента Жельо Желев. Реалистичността на сюжета в книгата не е случайна – авторът се допитва до редица адвокати и специалисти от финансовия сектор, експерти от областта на автомобилите, авиацията, корабоплаването, модата, медицината, физиката, часовникарството, частната охрана и дори в нумерологията – символиката на числата и честата им поява им е особено важна за главния персонаж на „Хранилка“.
Сред първите читатели на романа са и журналистът на Георги Тошев и психиатърът и бивш директор на Националния център по наркомании – д-р Пламен Попов.
България на прехода. Елит и ъндърграунд. Светлина и сенки. Дебютният роман „Хранилка“ на Комитата е пъзел, който читателят подрежда. Динамично повествование, остър сюжет, герои, които (не)познаваме. В тази книга се оглеждат няколко десетилетия, които трябваше да ни променят. Успяха ли? Как?
„Хранилка“ е разказ за времето. История отвъд литературата. Размисъл за (не)състоялия се преход. – Георги Тошев, журналист
Силно въздействаща история за пътя до наркотиците и страданията, които те причиняват. Капанът на дрогата е еднакво коварен за всяка класа на обществото. Този капан има много входове. „Хранилка“ е ярък пример за един от тях. Изходът от капана е ужасяващо тежък, но не и невъзможен. Романът разкрива и една от малкото възможности за това. – д-р Пламен Попов
Иван Комита днес е собственик на пиар агенция. Малцина знаят, че е правнук на революционера Иван Хасъмски, близък съратник на Васил Левски. Създател е на кампанията „Модерно е да се чете“, която от старта си през 2019 г. набира хиляди последователи в социалните мрежи. Инициативата е подкрепена от редица писатели и от над 30 популярни личности, което бързо я прави успешен начин за популяризиране на книгите и четенето сред младите хора.В първия си роман „Хранилка“ Иван Комита влага и някои от личните си преживявания, опита от професиите си, борбеността, заложена в рода му, както и вярата, че възприемането на мъдростта от Изтока може да трансформира всеки в духовен план.
С посвещението в книгата: „В памет на момчетата, на които дрогата отне живота“, авторът си спомня с болка за приятелите и съучениците, които са починали вследствие на наркотична зависимост, но преди всичко отправя послание към публиката си за зависимостта към дрогата, която се създава много лесно в средите на богатите и известните.
Иван Комита е преминал през академията по творческо писане „Заешка дупка“, като някои от големите имена в българската съвременна литература – Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Дарин Тенев, доусъвършенстват писането му и го насърчават като един от най-обещаващите млади български автори.
„Хранилка“ се разпространява по книжарниците от 25 януари. Най-нетърпеливите читатели, поръчали предварително онлайн, вече получиха своите екземпляри с автограф и послание от Иван Комита.
Граждани и експерти настояват част от средствата за саниране да се използват за реставрация на паметници на културата
Граждански организации и експерти излязоха с отворено писмо до институциите с настояване част от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост да се използват за повишаване на енергийната ефективност, консервация и реставрация на сгради със статут на културни ценности в цялата страна. Позицията е изпратена до вицепремиерът Томислав Дончев, Петя Аврамова, Министър на регионалното развитие и благоустройството, Марияна Николова, Министър на туризма, Боил Банов, Министър на културата и Даниел Панов, Председател на УС на Националното сдружение на общините в Р България. Куп НПО-та, архитекти, общественици, бизнесмени застават зад предложението на Сдружение Таляна- Варна, част от определеният за саниране значителен финансов ресурс да бъде отделен и за рушащи се недвижими паметници на културата.
„ Според нас тази част от сградите в България, които са със статут на недвижими културни ценности (НКЦ), заслужават не по-малко внимание и грижа от блоковете в жилищните комплекси. В условията на глобална рецесия множество проекти за възстановяване на сгради НКЦ – собственост на частни лица и фирми, са спрени поради икономическата несигурност. Не са малко и собствениците на НКЦ, които имат издадени предписания за възстановяване на сградите от години, но не могат да ги осъществят поради липса на средства. Някои от тези здания вече са в критично състояние и отлагането на възстановяването им крие риск да бъдат загубени безвъзвратно. А те са важни като предпоставка за развитието на целогодишен културен туризъм, както за и осигуряването на работни места в сектора туризъм в дългосрочен план. В този смисъл насочване на средства към поддръжка на НКЦ съответсва напълно на целите на ПВУ на ЕС във връзка с ковид кризата”, се казва в отвореното писмо. В него се подчертава, че грижата за знакови сгради на територията на българските градове е от изключителна важност по отношение на развитие на туризма. Те формират характерния облик на градовете и повишават атрактивността им като туристически дестинации – Виена, Прага, Барселона, както и София, Пловдив, Копривщица, не биха били това, което са, без впечатляващото си архитектурно наследство. Запазването му е гаранция, че тези места ще продължават да предлагат привлекателна за чуждестранните туристи среда и след като пандемията премине. Един от основните видове алтернативен туризъм – културният, е немислим без наличието на сгради със статут на недвижими културни ценности. Като съществена част от материалната култура те свидетелстват за вкусовете и традициите, характерни за съответните райони в различни исторически периоди, представят културни слоеве и натрупвания, маркиращи идентичността на съответните места.
„ Доброто състояние на сгради и цели ансамбли от НКЦ е определящо и за развитието на творческите квартали – пловдивския “Капана”, софийския “КвАРТал”, варненския “Таляна” и др. Този тип градски пространства също привличат туристи и разнообразни публики”, се казва още в позицията.
„ Можем да обобщим, че туризмът в различните му форми – международен и вътрешен, масов и алтернативен, е невъзможен без добре поддържано архитектурно наследство. Ето защо инвестициите в повишаване на енергийната ефективност, консервацията и реставрацията на сгради НКЦ биха направили българските общини, от една страна, по-”зелени”, и – от друга, по-конкурентни в стремежа им да привличат туристи – български и чуждестранни. Апелираме в програмите, които българското правителство ще предложи за финансиране по ПВУ на ЕС, да бъде включена и програма за комплексно възстановяване на сгради НКЦ, включващо повишаване енергийната ефективност, консервация и реставрация”, завършва отвореното писмо.
Опера бутик представя „Любимата музика на Манол Пейков"
Поредицата „Опера Бутик“ ще Ви срещне с издателя, преводач, собственик на звукозаписно студио, общественик и талантлив певец - Манол Пейков.
За поезията в музиката, за талантите, за творческия път, работата като призвание и Пловдив като кауза, ще разкаже човекът, който стои в основата на гостуването на най-значимите съвременни писатели в България, но признава че не работи това, което прави най-добре – да пее!
На 23 януари, от 18:00 часа в Градски дом на културата.
В уютната камерна атмосфера на формата, в който публиката е настанена на самата сцена, Манол Пейков ще изпълни някои от любимите си песни, белязали различни периоди в живота му.
Пиано - Иван Бошев
Танц - Марияна Крънчева
Водещ - Лили Бързева
Билети – на касата на Операта в Дом на културата, мрежата на Ивентим.
Местата са ограничени.
3 хижи, до които да се разходим, около Пловдив
Eкипът на единствения дигитален гид под тепетата подбра за вас 3-те най-близки хижи до града, за да ви насочи към някои любими маршрути за разходка, без значение от сезоните
През периодите, в които времето в ресторанти и кафенета е ограничено поради пандемията, един от най-добрите начини да прекараш уикенда, е да запрашиш в планината. Преходите на чист въздух са полезни не само за раздвижване сред делничното еднообразие, но и имат безспорни ползи за организма и имунната система. Затова днес екипът на единствения дигитален гид под тепетата подбра за вас 3-те най-близки хижи до града, за да ви насочи към някои любими маршрути за разходка, без значение от сезоните.
Хижа Здравец
Това е може би най-популярната дестинация сред пловдивчани както през лятото за прохлада, така и през зимата за забава в снега. Много от нас се качват до района на еко хотела, но хижата също има своите почитатели. Идеята за построяването ѝ идва през 1936 г., когато според указ на Министерството всеки голям град трябва да си има зона за отдих. Историята гласи, че едно малко момченце избира мястото за градежа, докато група от Пловдив обикалят местността и търсят най-равния терен, който да има достъп и до воден източник. Постройката е готова само за 4-5 месеца и много ентусиасти и туристи участват активно в строежа. През 1940 г. тя е осветена и оттогава няма да преувеличим ако кажем, че се превръща в любимата хижа на всички. До нея се стига за половин час по асфалтиран път, който се поддържа и почиства добре дори и през зимата.
Хижа Родопски партизани
По новото ѝ име е Академик и се намира на 4 км от село Храбрино и 16 км от Пловдив. Пътят започва от края на селото и е сравнително добре поддържан. Пред нея има удобен паркинг за около 30 автомобила, а от хижата се разкрива прекрасна панорама към град Пловдив, Тракийското поле и Сърнена Средна гора. Особено впечатляваща е гледката към града вечер. Хижа „Академик“ е база след основен ремонт. Сградата е водоснабдена и електрифицирана, отоплението е с локално парно. Разполага с туристическа кухня и столова. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 100 места с етажни санитарни възли и бани. Съседни обекти : Хижа “Бряновщица” – 1,30 ч, хижа “Върховръх”- 4 часа. Пътеките са маркирани.
Хижа Чернатица
Хижа “Чернатица”, бивша “Комсомолска”, е изградена от туристическо дружество “Руен” – град Пловдив със съдействието на ЦС на БТС през 1974 г. Намира се на 1355 м.н.в. сред просторна поляна, оградена от иглолистна гора в местността Дългата нива. Хижата е модерна триетажна сграда с 80 легла, стаи с 2 и 4 легла. На всеки етаж има стаи със самостоятелен санитарен възел и на четири стаи с общ санитарен възел, добре уреден ресторант, туристическа столова. Електрифицирана е, водоснабдена (постоянно течаща топла вода)и канализирана. До нея може да стигнете като след хижа Здравец и построения до спирката параклис продължите по главния път нагоре. Хижа “Чернатица” е подходяща за посещения през всички сезони на годината поради удобствата, които предлага на любителите туристи и активно почиващите. Непосредствено до хижата има паметник на който е написана партизанска клетва.
Дори и да не възползвате от услугите, които самите сгради предлагат, обикновено местността около хижите е добре поддържана и подходяща за спускане с шейни, бой със снежни топки, а през топлите месеци – за пикник и спортни игри на открито.
Източник: Lost in Plovdiv
Тъмните нощни оазиси: Епизод 9 - Download
Само лицата от колоните на Кольо Карамфилов си надигат чашите в Download
Гневни сме, не защото не работим, а защото на държавата не й пука за нас, казват момчетата от рок бара
Във фотопоредица ви представяме другото лице на култовите клубове в Пловдив. Показваме ви нощните оазиси в града по време на локдаун. Любимите ни места, в които сме свикнали да се събираме с приятели, да надигаме чаши, да танцуваме или да се вслушваме в глъчката около нас, да се влюбваме или разделяме, днес са тъмни, празни и тихи. И някак смирени. Медията ни подбра малко над десет емблематични заведения, за да се опита да ви усмихне. За да помечтаем заедно нормалността да се завърне и тези барове да се напълнят отново, а пазителите на нощния живот в Пловдив да покажат усмивките си. Защото днес са малко унили, на ръба на оцеляването. Но пък не губят оптимизма си. Едни използват времето за ремонти, други- за равносметки. Едно е сигурно- всички подбрани от нас заведения имат изключително много верни приятели. Това е и причината да направим точно тази селекция.
Download
Само лицата от колоните на Кольо Карамфилов си смучат питиетата в тъмния и заключен рок бар Download в последните почти два месеца. Творбите на художника, направени с пръсти върху мазилката преди много години, днес са острови за момчетата, които седят зад концепцията Download. Те хем натъжават, хем дават кураж на Никсъна, Рад, Сакето и компанията.
„Понякога, когато сме тук да вършим нещо в тези седмици, им казваме мислено „Наздраве” на героите от колоните. И се надяваме, че много скоро ще кажем наздраве на клиентите ни, на живо, тук, на бара. Липсват ни хората, вярваме, че и ние липсваме на тях. Много социални сме и това общуване ни липсва… като изключим Рад”, обясняват Александър Бахчеванов- Сакето и Никола „Никсън” Джоков. Когато ги снимаме, тримата с Рад са се събрали на неформална оперативка в заведението, докато майстор им оправя кафе машината. „И тя се бунтува, че не работи. Писна й и изпуши. Също като нас”, усмихва се Сакето.
„Гневни сме. Нашият вътрешен протест не е затова, че сме затворени. Естествено, че няма да работим- има проблем. Не сме слепи, нито сме от друга планета. Пука ни и затова не протестираме, че не работим. Вътрешният ни протест е затова, че държавата не й пука за нас и за всички онези, които бяха гости във вашата поредица досега. Работниците ни седят без пари вече два месеца. Нямаме никаква яснота как ще продължим, кога ще можем да работим, при какви условия. Дали ще оцелеем! И да, това ни гневи”, казва Никсъна.
Той живее близо до Download и когато му падне пердето от социалната изолация отива в клуба и застава над джагата. „Играя си сам, като лудите. То и футболистите на джагата карантинирахме за два месеца. Падна им формата, топката не могат да уцелят вече. Като отворим ще пуснем джагата отново, но само след отрицателен PCR тест на всеки от играчите в масата”, шегува се Никола Джоков.
Сакето пък предпочита след поредното почистване на заведението, което е за собствена утеха на стопаните, да разцъка с Рад сьоелбак. Нидерландската игра ги успокоява. „Предпочитаме да играем двамата, защото иначе остава да си говорим сами”, усмихват се Александър Бахчеванов и Рад.
Тримата вярват, че ще преминем през това и нормалността в живота ни може и да се върне, но не вярват в държавата и институциите си.
„А, и да не забравим, Download не се продава. Разпространената на скоро информация по някои медии е невярна. Никъде няма да ходим, тук сме и ви чакаме да се върнете”, обръщат се към приятелите си за финал Рад, Сакето и Никсъна.