Сградата е паметник на културата от местно значение, чиято славна история е урок за милосърдие, благородство и сътворение, а в по-новото време за това как бездействието на бюрокрацията може да бъде за добро

Скандално: Генерал-губернаторът на Източна Румелия Аркадий Столипин играе театър, за да събере средства за сиропиталището

Консервативните пловдивски нрави от края на XIX век са съвсем скандализирани, когато редом до него на сцената застава и жена му - княгиня Наталия

По документи сградата под формата на буквата "Ч" в имота на ул. „Димитър Цончев“ № 11 в центъра на град Пловдив се води 930 кв. м.

Съгласно писмо с вх.№ 17 МН242-1/10.07.2017г. на Министерство на културата сградата с идентификатор 56784.518.457.4, е декларирана като историческа недвижима ценност с предварителна категория „местно значение“, със заповед № РД9Д-023/21.12.2010 г. на МК, а останалите съгласно чл.79, ал.3 от ЗКН попадат в границата на имота на недвижимата културна ценност. С горецитираната заповед се допуска промяна на функцията на сградата, като новата бъде съобразена с първоначалната такава - за социални дейности в помощ на децата. Очакваме деня, в който ще се изпълни волята на дарителите и тази сграда ще остане за децата на Пловдив в нужда.

Поглед назад в историята 

Генерал-губернаторът на Източна Румелия ген. Аркадий Столипин и съпругата му княгиня Наталия Горчакова са двойката, провела редица инициативи и събрала средствата за първото пловдивско сиропиталище, което съвременните пловдивчани знаят като дом "Рада Киркович". Историческото здание съществува и до днес. Това е ниската постройка в ляво в двора на дома зад Четвъртък пазара.

Генерал-губернаторът на Източна Румелия ген. Аркадий

Столипин и съпругата му - княгиня Наталия Горчакова

След Санстефанския мирен договор Столипин става губернатор на Пловдив, а след Берлинския конгрес и генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринско. Преди да сдаде властта на княз Алеко Богориди, генералът прави една голяма добрина на Пловдив – изграждането на първото пловдивско сиропиталище. Княгинята пристига в Пловдив в началото на 1878 г. Тогава градът е пълен с бежанци и деца, останали без родители през Априлското въстание и по време на войната.

Заема се да организира благотворително представление с идеята със събраните средства да се направи сиропиталище. Интересът към театралната постановка в Жълтото училище е голям. Сред гостите е дори възрастният генерал Тотлебен. Публиката ахва, когато на сцената излиза самият губернатор Аркадий Столипин. Това е нечувано за времето си – такъв голям човек да се превъплъти като актьор. Консервативните пловдивски нрави от края на XIX век обаче са съвсем скандализирани, когато редом до губернатора застава и жена му- княгиня Наталия. Дотогава женските роли в българското театро се изпълняват само от мъже, предрешени с дамски одежди. Княгинята набързо разбива на пух и прах тези закостенели разбирания. Въпреки големия успех на спектакъла, събраните средства се оказват малко. Генералшата обаче не се отказва – заедно със съпруга си отделят 30 000 златни рубли от собствените си спестявания и купуват стар турски конак край р. Марица. (бел.авт: източник: десант)

На 11 май 1879 г., в деня на просветителите Св. св. Кирил и Методий, най-сетне сиропиталището е открито.

Веднага след церемонията доброволките от Женското дружество и епископ Гервасий Левкийски започват нова акция по набиране на средства и успяват да привлекат рекордната сума от 140 000 златни гроша. Нова сграда за сирачетата е проектирана през 1883 г. от италианския архитект Гаетано. Тя е открита отново в Деня на славянската писменост, на следващата година. Заведението бива кръстено на учителката от Копривщица Рада Гугова-Киркович  (24 март 1848 – 2 декември 1941 г.), която е племенница на Найден Геров. Тя се обучава в училището на графиня Левашова и завършва със златен медал Фундуклеевската гимназия в Киев.

Близкото минало

Преди 5-6 години градската управа на Пловдив поркарваше идея да се събаря сградата. Оказа се, че искане за заличаването на историческата постройка дори е имало официално фходирано. Репортерските архиви пазят изявление на тогавашния зам.-кмет по строителство Димитър Кацарски. В края на месец май 2015-а година той казва, че опасната стара сграда в двора на бившия дом за деца, лишени от родителски грижи, "Рада Киркович" от години чака разрешение за събаряне от Министерството на културата.

"Действително сградата е в много лошо състояние, чакаме становище от министерството, тъй като обектът е паметник на културата от местно значение", каза тогава ресорният зам.-кмет Кацарски. Той бе категоричен, че постройката е опасна и трябва да бъде премахната. По думите му, констатацията за състоянието и искане за премахването ѝ е направено по времето на кметуването на Славчо Атанасов, но до май 2015-а няма отговор от държавата.

Това е един от малкото случаи в българската история, когато бездействието на бюрокрацията спасява паметник на културата.

Това изявление тогава ни накара да потърсим зам.-министъра на културата Амелия Гешева, след като я запознахме с казуса, тя заяви: „Няма как Министерство на културата и Институтът за недвижимо културно наследство да издадат такъв документ за събаряне.“ После назначи проверка на документацията по казуса и темата със събарянето приключи.

Тогава редакционният екип на Под тепето задълба в темата, с желанието споменът за тази славна история за милосърдие, благородство и сътворение, с общите усилия на предци и дарители, да не се заличава като ненужен и неважен, каквато тенденция се наблюдава в Пловдив през последните години. Участвахме в акции за почистване, обезопасяване и спасяване на изоставената сграда и искрено се зарадвахме на спечеленото фифансиране по проекта за реставрацията ѝ и превърщането в Център за деца с увреждания. Почти година след като той трябваше да бъде завършен, има светлина в тунела.

Още исторически данни за балготворителност към сираците в Пловдив и съдбата на имотите в новото време вижте в статията на Владимир Балчев "Къде са имотите, подарени за вечни времена на сираците под тепетата".

Източник: podtepeto.com

Под тепето с три номинации за репортерски разследвания

В Международния ден за борба с корупцията - 9 декември, Антикорупционният фонд (АКФ) присъди своите първите награди „Червена линия: награди за журналистика срещу корупцията“. Церемонията по награждаването се проведе онлайн с оглед на актуалната епидемиологична обстановка.

Наградите са в три категории: за журналистическо разследване, разкриващо корупция или конфликт на интереси; за утвърждаване на принципите на върховенството на правото и за млад журналист до 35 години, работещ върху теми, свързани с борбата с корупцията и върховенството на правото. Те търсят да отличат смели журналисти и разследвания, които през изминалата година са хвърлили светлина върху случаи на корупция или са допринесли за утвърждаването на принципите на върховенството на правото в България.

Екипът на Под тепето има три номинации в първото издание на наградите за работата на журналистите Таня Грозданова и Ивайло Дернев.

Ивайло бе номиниран в категория „Утвърждаване на принципите на върховенството на правото“ с поредица от публикации, разкриваща христоматиен пример за двойни стандарти и за „ослепяване” на институциите. Става дума за незаконното строителство на храма на Джамбаз тепе от страна на Пловдивската митрополия. Разследването е нагледен пример за обвързаностите между църковната, местна и държавни власти в защита на техните интереси, за сметка на гражданите и върховенството на правото. Дебатът, който предизвикахме обаче доказва едно - очите на хората са широко отворени, за разлика от тези на институциите. Поредицата ни разкри и друг такъв пример - невидимата за МВР незаконна синя лампа на панорамното стъкло на лимузината на пловдивска митрополия.

Таня получи номинации в категорията „Журналистическо разследване, разкриващо корупция или конфликт на интереси“ с  разработките си по два казуса от изминалата година. Първият показва как с публични средства се уреждат довършителни дейности и цялостно обзавеждане на не едно, а две нови общински жилища, за да бъде настанен в тях чиновник на висок пост. Става дума за назначеният без задължителните конкурс и компетентност на директорския стол в Общински институт „Старинен Пловдив“ Богомил Грозев. Освен за непрозрачно разходване на публични средства и демонстрация на двойни стандарти журналистическите материали по темата дават основателни съмнения, че в случая с обгрижването на бившия телевизионен водещ с парите на пловдивските данъкоплатци, става дума за нова, утвърждаваща се форма на корупционна практика с обещания, или чиста форма на заплащане от страна на управляващите за вече свършени услуги.

Втората ѝ номинация е за поредицата, проследяваща как един общински паркинг, който по документи е даден за служебно ползване на конкретна фирма, се преотдава незаконно на трети лица, а ползвателят прибира таксите пред погледа на отговорните за стопанисването му общински директори и управляващи. Заради разследването и осветляването на фактите по казуса колегата Таня Грозданова бе попитана от директора на ОП "Паркиране и репатриране", разписал разрешителното за ползване: „За кого работите?“ и обвинена, че лобира за други бизнес интереси, щом толкова се интересува от „някакъв си паркинг”.

"Има регионални медии у нас, които се ползват с по-голямо доверие от институциите в държавата", заявиха от Антикорупционния фонд.  

Инициативата на АКФ „Червена линия: награди за журналистика срещу корупцията“ търси разследвания и материали, които са разширили общественото разбиране за корупцията, събудили са активна гражданска енергия и са прокарали червена линия, отвъд която като общество не можем да толерираме корупцията. Първото им издание е под патронажа Посолството на САЩ  у нас и Н. Пр. г-жа Херо Мустафа и с партньорството на фондация „Америка за България“.

Жури от уважавани журналисти, правни експерти и граждански активисти оцени получените номинации. Председателят му проф. Иво Драганов, известен медиен експерт и преподавател, коментира, че са оценили участниците в конкурса много високо. Той цитира Йосиф Херц: Постоянно действащият парламент на една държава, това е нейната журналистика.

Кой са наградените може да видите в Под тепето.

Елеонора Иванова и Боян Фърцов са първите носители на „Стипендията на Ламбо”, учредена от  „Сцена на кръстопът”. Инициативата по този начин да бъде почетен бащата на фестивала Стефан Данаилов е на един от най-големите му приятели и спомоществователи – инж. Мирослав Илиев.

Тя се роди след кончината на великия български актьор като знак на почит към ролята му Пловдив да има своя значим театрален форум.

Двамата талантливи студенти от НАТФИЗ са избрани от жури в състав Силвия Лулчева, Ангелина Славова и Асен Данков – и тримата негови ученици.

„Те изгледаха представленията. След сериозни спорове и въпреки идеята носителят да е само  един,  те излъчиха двама четвъртокурсници – Елеонора, която е от класа на проф. Ивайло Христов, и Боян – от класа на  проф. Пламен Марков.  Може би от отвъдното сега дава своята благословия на тези две талантливи деца”, обяви племенницата на Стефан Данаилов, режисьорът Росица Обрешкова.

Обявяването на първите носители на „Стипендията на Ламбо” е днес неслучайно – големият актьор щеше да празнува своята 78-годишнина. Мястото на връчването ѝ също е избрано като знак на почит към основателя на „Сцена на кръстопът”. Церемонията ще бъде в гримьорната на Стефан Данаилов в Народния театър „Иван Вазов”, която в момента се ползва от студента му Павел Иванов.

Екипът на единствения дигитален гид под тепетата предлага видео разходка с 5 архитектурни перли, достойни за посещение

Често смятаме, че когато сме туристи, е достатъчно да посетим най-популярните места в даденото селище. Понякога обаче, скритите съкровища са не по-малко впечатляващи. Такъв е и случаят с много от къщите в Старинен Пловдив. Вече сме ви разхождали виртуално из Балабановата къща, къща Недкович, къща Клианти и къща Хиндлиян, но има още архитектурни бижута, които заслужават вниманието ни. Екипът на единствения дигитален гид под тепетата събра за вас още 5 архитектурни перли, достойни за посещение:

Данчовата къща (Къща на Георги Данчов – Зографина)

Сградата е построена в края на XVIII век. След освобождението на България от турско робство в нея е живял известният български художник и фотограф Георги Данчов - Зографина, известен революционер, съратник на Васил Левски, бивш заточеник в Диарбекир и опълченец по време на Освободителната война.

Къщата е с несиметричен план, с три етажа, единият от който е под земята. Впечатляващи са красивите дърворезбовани тавани. В подземния етаж е направена винарна, а на горния е разположена зала с мултимедия, която може да се използва за събития. За момента тя не е отворена всекидневно за свободно посещение, освен в дните, когато под покрива и има изложба. Обявена е за културна ценност с национално значение.

Сградата е реставрирана по автентични технологии в рамките на съвместен проект на Занаятчийска камара в Кобленц (Германия) и Община Пловдив с финансиране от Германското Федерално министерство за икономическо сътрудничество и развитие.

Къща на Павлити (Синята къща)

Къщата на Аргир Павлити е построена през 1849-1850 г. Известна oще като „Синята къща“. В нея е запазен един от малкото стенописни портрети – най-вероятно на собственика. Вътрешността на къщата е богато декорирана - тавани, врати, долапи, стенописи. Скоро след първата реставрация, в края на 1970-те години, в нея избухва пожар и изпепелява втория етаж. За щастие стаята с портрета се намира на първия и оцелява. Следва втора реставрация, която пресъздава богатите дърворезбовани тавани и възвръща част от изгубената красота. Днес много елементи липсват, има някои разминавания с автентичния вид на сградата, но тя все още е въздействаща. Доскоро в нея се помещаваше Общинска фондация „Пловдив 2019“.

Къща на д-р Сотир Антониади (Музейна аптека Хипократ)

Построена е през 1872 г. от един от първите пловдивски дипломирани лекари и виден представител на гръцката общност в Пловдив В приземието на къщата е имало аптека. Днес тя е преустроена в музейна експозиция Старинна аптека " Хипократ", единствена по рода си в страната. Наредбата напомня старинноромантичния стил от времето на възрожденския Пловдив.  Аптеката е единственият музей на фармацията в България. Тук можете да се потопите в епохата на медицината и фармацията от времето на българското Възраждане до началото на XX в. – период, в който лекарствата и медикаментите са се приготвяли  изцяло от  натурални съставки като билки, минерали  и естествени мазнини.
Къщата е масивна с несиметрично деление. Таваните са измазани и богато декорирани с розети и растителни орнаменти.

Oтворена e за посещение.

Къща на д-р Стоян Чомаков (Постоянна експозиция на Златю Бояджиев)

Д-р Стоян Чомаков е един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Къща „Чомаков“ е построена през 1858 – 1860 г. Откроява се с внушителната си осанка на централната улица в Стария град. Архитектурно принадлежи към неокласицизма. Отвътре е богато орнаментирана с ефектни дърворезбовани слънца и други мотиви. След Освобождението наследниците на д-р Чомаков са предоставили къщата за резиденция на княз Фердинанд в края на XIX и началото на XX век. От 1950 г. в сградата се помещава Детският отдел на Народна библиотека „Иван Вазов“, а след 1984 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев. В двора пред главната фасада на къщата е издигнат паметник на твореца.

Къща-музей на Атанас Кръстев (Начо Културата)

Намира се почти на върха на Небет тепе.  Сградата с прекрасен двор, от прозорците на която се открива уникална гледка към града на тепетата, е образец на ранновъзрожденската несиметрична къща. Първият собственик на къщата е бил Боян Насев, а последнит – Атанас Кръстев, наричан с любов от пловдивчани „кметът на Стария Пловдив. Именитият пловдивчанин е в основата на създаденото през 1968 година управление “Старинен Пловдив”. В периода между 1969 и 1986 година, когато е директор на управлението, са възстановени най-значимите паметници на културата от национално и местно значение в Стария Пловдив.

Днес къщата е превърната в музей с уникална сбирка от портрети на известния пловдивски културен деец. Част от произведенията, които е притежавал, могат да бъдат видяни на втория етаж на къщата.

Източник: lostinplovdiv.com