Танци и песни, представяни пред пловдивската публика в далечната 1975 година, възражда, за да покаже отново, ансамбъл „Тракия“. В продължение на половин година членовете на трупата издирват записки и спомени на артисти, които са участвали в първата публична изява, за да възстановят автентичната програма, дала начало на творческото дълголетие на емблематичния ансамбъл. Тя ще бъде представена с концерт по повод 45-годишнината от първата премиера на ФА „Тракия“ на 8 септември в Дома на културата.

Публиката ще чуе и види произведения, неизпълнявани от четири десетилетия на сцена. Зрителите ще се върнат назад във времето с песните „Кажи, маро“ и „Мома Дойна“ в изпълнение на мъжките вокали на оркестъра. Възстановени са и мелодиите на още две акапелни песни от пазарджишкия и котленския край по музика на композиторите Красимир Кюркчийски и Стефан Мутафчиев. В програмата са включени общо 13 фолклорни изпълнения, сред които и „Пловдивски кокони“ - един най-популярните танци от репертоара на ансамбъла.

ФА „Тракия“ заявява себе си на 5 септември 1975-а година. Концертът на новосформирания тогава младежки фолклорен състав на „Тракия“ се очаквал с огромен интерес не само от публиката, но и от изявени фолклористи, разказват архивите. Организацията и изпълнението на авторската програма са били дело на основателя и художествен ръководител Кирил Дженев, както и на диригентите на хора и оркестъра - Стефан Мутафчиев и Николай Стойков. Художник е известният илюстратор и сценограф Нева Тузсузова. Те решават да подберат за премиерното представление авторски и неизпълнявани до този момент танци, песни и инструментали от различни области. Екипът си поставил нелеката задача да поднесе по новаторски начин фолклорното изкуство, съчетавайки концерт и спектакъл едновременно. Още тогава танцът „Куди“, по едноименен обичай от град Съединение, печели сърцата на публиката и критиката.

Днес със задачата да възкреси песните и танците на своя баща и неговите колеги се е заела проф. Даниела Дженева, която е начело на ансамбъла вече 23 години. Отбелязването на годишнината от първата премиера на ансамбъла е резултат от нейните усилия като главен художествен ръководител, на диригента на хора Цонка Димитрова, на диригента на оркестъра Николай Паскалев, хореографа Катя Личева и главния балетмайстор Георги Карабахчиев.

Поради епидемичната обстановка, входът за събитието на 8 септември е с покани. Капацитетът вече е изчерпан. От ансамбъла обаче уверяват, че специално за най-верните си почитатели ще бъдат обявени и други дати, на които ще бъде изпълнена същата концертна програма.

Тази година се оказа нелека за артистите, които обичайно концертират. След логична пауза, джаз певицата Мирослава Кацарова все пак реши да открие новия музикален сезон с концерт заедно с Мирослав Турийски (пиано) и Младен Димитров (ударни). Те планират една-единствена среща с публиката на 12 септември от 20:30 ч. в двора на Драматичен театър Пловдив. По същото време театърът ще е домакин и на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“.

Заглавието на този бутиков концерт ще носи името на най-новата песен на Мира Кацарова – „Боса нова в градината“, чиято своеобразна премиера ще се състои именно насред мечтателната атмосфера на градината на ДТ Пловдив. Автор на музиката и текста е самата Мира, а аранжиментът е на Мирослав Турийски. В края на месец септември музикантите планират да я запишат и студийната ѝ версия ще се появи първо в ефира на Jazz FM радио, а след това и по другите радиостанции. Песента е създадена в традицията на класическата боса нова естетика с детайли на джаз. По думите на Мира „тя звучи малко ретро и е пропита от изразните средства на музиката на XX век и от дискретна носталгия към това време, когато жанровете са чисти“.

„Боса нова в градината“ е песен, чиято мелодия и текст се появиха съвсем спонтанно след няколко тихи месеци, прекарани в изолация, в градината на семейната ни къща извън града. Парадоксално, насред пандемията намерих покой и време за преосмисляне на важни вътрешни и съвсем реални събития в живота ми. Навярно мнозина от нас успяха да прекарат повече откровени часове в разговор със самите себе си, а за мен този период се оказа и търсене на изгубеното време... Чистата, лъчиста радост от него е проявление на онова, за което често си казваме, че е между духовното и материалното. Това е мигът-вечност, когато красивото се слива с доброто, естетическото с етическото и времето престава да съществува. Това е моята боса нова в градината.“

Думите на Мирослава Кацарова подсказват камерния и интимен тон на предстоящия концерт. Той няма да е фокусиран единствено върху естетиката на латиноамериканската музика и производния ѝ джаз. На него публиката ще чуе някои български песни от репертоара на Мира Кацарова, като: „Парфюми“, „Път към безкрайното лято“, „Летни улици“, както и някои любими боса нова теми, сред които Doralice и Samba de Bencao. Мира ще изпее за първи път на български език „Водите на март“ на Жобим в превод на Зорница Христова. Програмата включва и мексиканската класика Cucurucucu Paloma, както и перуанската De los amores и Le tango solitaire.
Еклектична звучност, електронни ефекти и нов прочит на музикалния материал – това са само бегла част от ключовите думи, които обещават „Боса нова в градината“ да бъде истински зареждащо преживяване.

Концертът се осъществява изцяло с партньорството на Plovdiv Jazz Fest.

Десетки почитатели на изкуството дадоха старт на Националните есенни изложби вчера в Стария град. Многобройна публика изпълни двора на Балабановата къща откриване на един от знаковите културни форуми под тепетата, с които започна и Есенният салон на изкуствата 2020. Изложбите тази година се провеждат под надслов „Места до поискване” и творческите търсения на девет творци, боравещи с различни изразни средства.
Събитието бе открито от проф. Галина Лардева, куратор на изложбите през последните 8 години, заместник-кметът по култура, археология и туризъм на Община Пловдив Пламен Панов, а от името на групата автори, участници в изданието през 2020 г. приветствие отправи големият български скулптор Павел Койчев.

 „Темата на проекта тази година е „Места до поискване“, а кои са и къде са те, надявам се ще разберете, когато разгледате уникалните експозиции. Мястото на което се намираме обаче, със сигурност е емблематично - сърцето на Пловдив, Стария град! И както всяка година, пространствата на Балабановата къща, Къща Хиндлиян и Къща „Мексиканско изкуство“ предоставят възможност за творческа изява на артисти извън типичните пространства на галериите и музеите, където обичайно публиката се среща с изкуството. И това е част от неподражаемия дух и атмосфера, който изложбите носят“, каза заместник-кметът Пламен Панов.

В „Места до поискване“ до 30 септември можете да видите в БАЛАБАНОВА КЪЩА - Веселин Начев – живопис/ Дълбока зала, Иван Матеев – графика/ Сводеста зала, Антон Терзиев – живопис/ Първи етаж и Албена Петкова – живопис/ Двор. В КЪЩА ХИНДЛИЯН - Греди Асса – рисунка/ Веранда, Соня Станкова – фотография/ Мааза, Павел Койчев – скулптура/ Двор. В
КЪЩА МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО - Стилияна Узунова – живопис/ Зала и Михаела Каменова – скулптура/ Двор.
 
Националните есенни изложби 2020  се финансират от Община Пловдив са част от Културния календар на града.  Осъществяват се с подкрепата на КЦМ 2000 АД Пловдив, ГХГ Пловдив, галерия Етерна Пловдив.

С концерт на пловдивските артисти Le' Push, Heptagram и Nameless Day Ritual стартира фестивала Music of the ages 2020! Като комплимент към пловдивската публика, събитието, което ще се проведе на 16 септември 2020 г. ще бъде със свободен достъп.  Шоуто започва в 18.30 час и е прелюдия към следващите дни на фестивала- концертът на UDO на 18 септември, и Бах И Моцарт На 4 Рояла на  19 септември.

График на концерта:
18.30 часа - Le' Push
19.30 часа – Heptagram
20.30 часа - Nameless Day Ritual
В пловдивското трио  Le' Push участва финалистът,  звездата от „Гласът на България“ – Иван Лазаров.

Heptagram e формация, анонсирана като плод на въображението на музикалният ентусиаст и мултиинструменталист Даниел Иванов. Запознанството с  работата им е силно препоръчителна за всеки ценител на съвременната българска музика.

Nameless Day Ritual ще закрият вечерта. Те са едно от основите имена в пловдивската екстремна сцена, като най-силната им страна са именно изпълненията на живо! Тук сцената ще посрещне и една от големите дами на рока - Ася Кантранджиева.

Music of the ages е част от Есенен салон на изкуствата - Пловдив 2020

Церемонията по връчването на „Награда Пловдив” се състоя на Римския стадион

Мисля, че е важно тази вечер да си спомним за Пенка Калинкова, призова авторът на Под тепето и Капана Теодор Караколев, отличен в категорията „Журналистика”

Иво Дернев

„Както знаете живеем в свят, в който посоките за пътуване стават все повече, за сметка на това Итаките стават все по-малко. Ние имаме изумителния шанс да живеем в град, който е Итака- град за завръщане”, каза носителят на награда „Пловдив” за художествена литература и хуманитаристика Александър Секулов, след като прие отличието за пиесата „Одисей” тази вечер. Награждаването на писателя и драматург даде старт на церемонията по връчването на най-високите градски отличия в областта на културата, която тази вечер за първи път се състоя в Римския стадион. Събитието бе наблюдавано на живо от десетки граждани и гости на Пловдив от двата екрана на открито по Главната, както и от зрителите на БНТ 2. Водещи на събитието бяха Златка Далчева и Владислав Севов , а домакин бяха артистите от ансамбъл „Тракия”.

събитието бяха Златка Далчева и Владислав Севов , а домакин бяха артистите от ансамбъл „Тракия”.

„ Повярвайте ми, няма по-голяма радост на сърцето, ако разбереш, че си направил нещо за града, който освен, че те е родил, те е и отгледал. За мен и моите колеги от Драматичен театър- Пловдив създаването на този спектакъл беше един огромен дълг към паметта на града, към неговия дух, към неговата чест и към неговата гордост”, каза още Александър Секулов.

Награда „Пловдив” за художествен превод задочно получи Манол Пейков, който в момента е в чужбина.

В категорията „Журналистика в сферата на културата” награден бе нашият автор Теодор Караколев. Той бе отличен за множество публикации на тема архитектура, градска среда и опазване на недвижимото културно-историческо наследство.

„Журналистите имат една по-странна роля в културния живот на града и аз имам късмета заедно с колегите си в Под тепето да съм в една такава среда, в която има време, не се гони да си най-бързия, да си на първо място с дадена новина, защото това не води до качествена журналистика. И се надявам все повече хора, читатели, да разбират това. И съм много благодарен на екипа и на късмета да съм на това място, че имам време да работя върху по-задълбочени материали, за да се получават качествени неща”, каза Теодор Караколев. И призова публиката да почете един човек, дал много на града и запазването на паметта му.

Всичко за церемонията и галерия със снимки от събитието вижте в Под тепето.

През месец септември Регионален етнографски музей – Пловдив представя две изложби, по случай Съединението на България – 6 септември и Европейски дни на наследството – 19 и 20 септември 2020 г.

От 3 септември до 6 октомври 2020 г. в изложбена зала на музея ще гостува изложбата „Мъжки времена“ на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, която представя основните периоди от живота на мъжа, като се засяга периода от края на 19ти в. до първата половина на ХХ-ти век.

Мъжът е продължител на рода, хранител на семейството и център, около който се върти животът на всички. Мъжката рожба е по-желана, момчето се изпраща да се учи на четмо и писмо, на занаят, той е и основният наследник. Мъжът е представител на фамилията пред общността, в къщата неговата дума е закон. В преклонна възраст придобива патриаршески функции - ръководи делата на семейството и общността, съветва младите, въздава справедливост и извършва обредите, свързани с благоденствие на семейството.

В годините след Освобождението, изискванията към силния пол постепенно се изменят. Животът в развиващите се градове налага от мъжете да избират по-добри и адекватни за времето си образование и професии. Това води до загърбването на редица традиции, а след войните дори променя ролята и мястото на жената и на децата - независимо от пола си те започват да придобиват право на добро образование. Промените достигат и селата.

В следствие на интелектуалното израстване, професионалното утвърждаване и запознаването с живота в чужбина, мъжете искат промяна не само в обществото, но и в бита си. Изложбата потапя в изцяло мъжки територии и бит - като политика, техника, спорт, правосъдието, като пренася посетителя дори и в типичните мъжки клубове и заведения за развлечения, в бръснарниците, в спортните клубове...  

От 3 септември до 10 октомври 2020 г. в салона на първия етаж ще бъде представена изложбата „Музеят – наследство и мисия. 100 години история“, която ще запознае посетителите с историята на Етнографския музей в Пловдив и къщата, в която се помещава.

Изложбата проследява историята на музея от създаването му преди повече от 100 години, та до наши дни. Тя представя личности като секретар-уредника Стою Шишков, директора Йордан Попгеоргиев, кмета Божидар Здравков и много други, които са свързали живота си с идеята за изграждане и укрепване на Етнографския музей. Представена е и историята на къщата на Аргир Куюмджиоглу, която през 2017 г. навърши 170 години, нейните стопани, строители и реставратори.