Албена Петкова е един от най-младите художници, които ще вземат участие на Националните есенни изложби 2020. Нейното участие е първа самостоятелна изложба след завършването на Академията. Тя се представя с интересни живописни творби и отговори на няколко въпроса малко преди откриването на голямото събитие:

- Какво представяте на Национални есенни изложби 2020?

Ще представя десет картини, фигуративна маслена живопис с размер предимно 100х130см. Като сюжет те представляват нережисирани моменти от живота на близките ми, на които съм била свидетел и са ме впечатлили по някакъв начин. Повечето са рисувани тази година, но не са пряко свързани със случващото се в света. Погледът е камерен - наблюдение на лични преживявания и състояния.

- Ще подреждате вашите творби в откритото пространство в двора на Балабановата къща. Как си кореспондират платната с мястото, в което ще ги показвате?

Четири от работите изобразяват един голям батут, ограден с висока мрежа, разположен на поляна сред дървета. Намирам това място за магично. Вътре в ограждението - изолирани, децата имат някаква ограничена свобода да играят необезпокоявани и те създават и заживяват в свои имагинерни светове.

Ще бъде интересен контрастът между двора на Балабановата къща, със своята възрожденска архитектура, и нерамкираните платна, изобразяващи преходни сцени от живота днес.

- Работите излъчват спокойствие, семейна радост, щастие. Може ли да търсим нещо скрито от това първо впечатление?

Могат да се намерят метафори или скрит смисъл, но не съм търсила такива целенасочено. Избирам сюжета за картините си опипом - правя голямо количество малки рисунки и проекти и решавам да нарисувам на платно това, което най-много ме привлича - това, което сякаш иска да бъде нарисувано. След това, в процеса на работа, започвам да откривам разни неща - защо това ми е интересно, как може да бъде интерпретирано, какво в него може да е интересно за другите и тн.

Като излъчване, не усещам спокойствие в работите си. На пръв поглед, може би, но като се загледам и започнат да се наслагват детайлите, се заражда напрежение. Някои хора твърдят, че картините ми са меланхолични. 

- Използвате ли фотографията по някакъв начин в работите си – като помощен инструмент, за идеи или по друг начин?

Процесът ми на работа в голяма степен разчита на фотографията. Използвам камерата на телефона си, защото запечатването на момент с нея е много лесно и бързо. След време преценявам дали някоя от снимките може да се превърне в картина.

Харесва ми трансформацията, която се извършва на платното. Документалният образ от такава фотография започва да се променя, едни детайли отпадат, деформира се нещо, допълва се друго, образът оживява по някакъв начин и придобива ново значение. 

- Какво мислите за съвременната художествена сцена?

Съвременната художествена сцена е изключително различна от това, което е било до преди един век, а сега сме свидетели на нова промяна покрай пандемията. Всичко започва да се дигитализира и виртуално, от всекидневната например, могат да се посетят музеи на другия край на света или такива, които са изцяло виртуална реалност. Имаме достъп до произведения от всеки, от всякъде, от всякога и всякакви. Това може да е превъзбуждащо и объркващо, особено за млад човек, започващ да се занимава с изкуство. Свободата в изкуството е пълна, няма правила. Правилата ги поставя артиста, а те важат лично за него и неговото изкуство. Всеки изгражда своя канон.

- Представяте работите си в Есенните изложби редом до утвърдени имена, като Греди Асса, Веселин Начев, Павел Койчев и други. Какво е чувството да бъдеш редом до такива творци?

Това всъщност ще бъде първата ми самостоятелна изложба извън академията, което само по себе си е вълнуващо. И като се добави, че е в Есенните изложби, с престижа и историята им, редом до такива страхотни художници, става едновременно много плашещо и прекрасно. За мен е голяма привилегия да бъда сред тях.

- Кажете няколко думи за Националните есенни изложби като събитие.

Националните есенни изложби са един от най-старите форуми за изкуство в България и за мен е особено интересно как форматът се е променял през годините и се е адаптирал към художествената сцена. Може би защото не съм имала възможността да видя с очите си историята на събитието, се опасявам, че от толкова млад човек подобни думи не носят достатъчна тежест.

А към сегашния момент си мисля, че е намерено изключително подходящо заглавието “Места до поискване”. Много точно кореспондира с това, което се случва в света тази година. В пощата “до поискване” означава, че ще пазят писмото или пратката, докато получателят не дойде да си я поиска. Положението в момента е култура до поискване… във всякакъв смисъл.  

Славена Шекерлетова

За осма поредна година куратор на най-дълголетния форум за изкуство Есенните изложби в Пловдив е проф. Галина Лардева. Деветима са участниците, представители на различни поколения, боравещи в изкуството с разнообразни техники. Някои от тях са вече известни, други - в началото на своя път. Това са: Албена Петкова, Антон Терзиев, Веселин Начев, Стилияна Узунова, Иван Матеев, Михаела Каменова, Павел Койчев, Греди Асса и Соня Станкова. През 2020-та година Есенните изложби в Пловдив се провеждат под надслов „Места до поискване“. Началото на форума е поставен през 1967-ма година, в която са експонирани акварелите на Георги Божилов – Слона. За 53-тото издание разговаряме с проф. Галя Лардева – артистичен директор на Есенните изложби в Пловдив.

Проф. Лардева, и тази година вълнуващ подбор на творци, на чието изкуство ще се наслаждаваме цял месец в Пловдив. Кажете ни повече за художниците? 

Г. Л.: Това са различни в своите търсения художествени индивидуалности. Те принадлежат на различни поколения и са формирани като автори в различни условия и среди, създават произведения в различни медии (живопис, скулптура, графика, фотография), някои от тях са сред най-утвърдените имена в българското изкуство от последните десетилетия, други сравнително скоро са започнали своя творчески път. Наред с високото професионално равнище, оригиналността и изключително отговорното отношение към работата си, общото между тях е това, че имат изострено чувство за съвременност – нещо особено ценно, което съвсем не се често срещано тук и сега. Подобно усещане може да се опише чрез характерно отстраняване – рефлекс за отстраняване не само от разпознаваемите светове, от гравитацията към определени проблемни кръгове и стилистики, но и от собственото творчество, от собственото присъствие като творец. Това е един характерен отстранен поглед, при който от решаващо значение е със сигурност ситуацията, но и онзи филтър, който внасят в нейната структура транзиторните пространства.

„Места до поискване“, доста любопитен надслов, в каква проблематика ни въвлича?

Г. Л.: Това именно – „облицованият“ с човешки възприятия филтър на транзиторните пространства – е същността на проблема, който опитвам да уловя в заглавието. Казано с други думи, не индивидуалното възприятие (на авторите, на специалистите, на всеки един човек от публиката) оформя визуални образи и общува чрез тях, а местата са тези, които ни разполагат, възприемат и формират: „кадрират“ ни, избират нашите ракурси, поставят ни „на пауза“, надрисуват ни. Тази динамична връзка между хората и местата има различен израз във всеки отделен момент, но и във всяко индивидуално възприятие.

Есенните изложби са „сцена, на която се срещат поколенията“, „духовна крепост“, „устойчивост и необходимост“,  „свобода на показване, какво искаш да направиш“, „учат на визуална култура“. Това са все думи на тазгодишните участници за културния форум. За Вас, като куратор на това събитие, вече 8 години, какво са Есенните изложби?  

Г. Л.: На практика това е десетото издание, което правя. Първото беше през 2000 г., а второто – през 2008. За мен Есенните изложби са лична кауза – лично отношение към една дълга традиция, която трябва да се запази жива през времето. Това означава да бъде осигурено едно високото равнище, което да задава тон, като форумът бива разпознаван като значимо събитие сред останалите. Град Пловдив заслужава да има такова събитие, но и градът дължи това събитие на своите граждани като празник и като специализиран форум за изкуство. Всяка година форумът прави опит да състави един комплексен образ на моментното състояние на българското съвременно изкуство – образ, зад който стои процес. Същевременно за мен по своя замисъл Есенните изложби са дискусионно пространство – територия, на която хората могат да се срещнат, да разговарят, да получат импулс за бъдеща работа.

- - - -

Националните есенни изложби се откриват на 1 септември от 18.00 часа в Балабановата къща в Стария град на Пловдив. Творбите на артистите може да се видят в изложбените пространства на Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Къща Мексиканско изкуство. Спецификата на събитието се определя, както от особеностите на къщите в Старинен Пловдив, така и от самия формат на представяне на авторите: в общата рамка на цялостен кураторски проект се показват едновременно девет или десет самостоятелни изложби, което превръща Национални есенни изложби Пловдив във форум за изкуство без аналог в България.

Художници:

БАЛАБАНОВА КЪЩА- ВЕСЕЛИН НАЧЕВ - живопис/ Дълбока зала, ИВАН МАТЕЕВ - графика/ Сводеста зала, АНТОН ТЕРЗИЕВ - живопис/ Първи етаж, АЛБЕНА ПЕТКОВА - живопис/ Двор

КЪЩА ХИНДЛИЯН - ГРЕДИ АССА - рисунка/ Веранда, СОНЯ СТАНКОВА - фотография/ Мааза, ПАВЕЛ КОЙЧЕВ - скулптура/ Двор

КЪЩА МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО - СТИЛИЯНА УЗУНОВА - живопис/ Зала, МИХАЕЛА КАМЕНОВА - скулптура/ Двор

снимки: Таня Върбева

Пиер Паоло Пазолини е един от най-влиятелните италиански интелектуалци на 20-ти век. Преди точно 45 години в раните часове на 1975 г. той е убит на плажа Остия край Рим. До днес има съменния, че убийството му е атентат заради политическите му убеждения и острата критика към корупцията и политическия елит в Италия.  

Изследвайки творчеството на Пазолини, разпростиращо се между киното, поезията, публицистиката и политиката, Седмицата на съвременното изкуство ще постави въпроса за политическото изкуство и обществената роля на художниците днес – тема, особено актуална на фона на продължаващите близо два месеца протести в България. 

Куратори на тазгодишното издание са Бетина Щайнбрюге и Бенямин Фелман. Щайнбрюге е директор на емблематичната арт институция в Хамбург – Хамбургер Кунстферайн, и куратор с огромен опит от международни проекти. Бенямин Фелман е културолог и изследовател, работещ в културния център Варбург-Хаус, носещ името на германския философ Аби Варбург.  

Изложбата събира за първи път значителен брой творби на международни автори, които сa се занимавали и продължават да се занимават с Пазолини, разлеждайки и ангажирайки се директно с него в работата си и за които неговата фигура е източник на вдъхновение и отправна точка за размисли за изкуството и политиката днес. В изложбата участват световно известни художници като Серит Уин Евант, Дейвид Войнарович или Лили Рейно-Девар, творчески колекиви като „Allegories of Power”, както и артисти от България като Рада Букова, Правдолюб Иванов и Красимир Терзиев. Наред с инсталации, обекти, видеа, фотографии и рисунки, в изложбата са включени и редица документални материали, контекстуализиращи текстове и интервюта. 

Сред интервютата е и това с театралния режисьор Мило Рау. Миналата година той засне римейк на филма на Пазолини от 1964 г. „Евангелието според св. Матей“ в град Матера, който заедно с Пловдив делеше титлата Европейска столица на културата. Новото в интерпретацията на Рау беше, че във филма участват бежанци от Африка. 

Така Седмицата на съвременното изкуство се превръща не просто в прочит на творчеството на Пазолини, но и в коментар на глобални социални и политически въпроси. 

Изложбата ще се открие на 4 септември и ще може да бъде видяна до 4 октомври в Център за съвременно изкуство – „Баня Старинна“ в Пловдив. В навечерието на откриването, на 3 септември, ще се проведе и онлайн представяне и дискусия с двамата куратори Бетина Щайнбюрге и Бенямин Фелман, участници в изложбата и външни експерти. 

Седмицата на съвременното изкуство е проект на Сдружение „Изкуство днес“, член на международната мрежа от немски културни общества в чужбина на Гьоте Институт.

С подкрепата на Община Пловдив, Гьоте-институт България

Галерия Sariev ще вземе участие в програмата от събития Liste Showtime на панаира за млади галерии и автори Liste Art Fair Basel, който тази година поради пандемията, предизвикана от Covid-19 ще се състои в променен формат. 

Liste Showtime съчетава онлайн платформа за изкуство, представяща творби, видео интервюта, текстове, онлайн срещи с художници, в която между 14 – 20 септември 2020, ще се включат 72 международни галерии, които ще представят по един млад художник в детайли и ще предлагат произведения за продажба. Акцент в представянето на Галерия Sariev, в онлайн платформата на  Liste Showtime, е авторски проект с нови живописни творби и обекти на младия български художник, базиран във Франкфурт - Руди Нинов.

Друга инициатива на Liste Showtime е съвместен художествен проект, в който художници, селектирани от галериите, ще се занимават с темата  "Rewriting Our Imaginations" и творбите им ще бъдат представени под формата на изложба от плакати. Плакатите ще бъдат изложени онлайн и на билбордове в Базел между 2 – 15 септември 2020, както и ще бъдат продавани на символична цена в нов онлайн магазин на уебсайта Liste Showtime като приходите ще подкрепят организацията на Liste. За проекта "Rewriting Our Imaginations" галерията ще представи фотография от 2020 година на друг млад автор от български произход - Лубри. 

Провокирана от желанието си за личен контакт при представянето на творбите, паралелно на онлайн представянето и билборд изложбата в Базел, галерия Sariev самоинициативно реши да направи кратка pop-up изложба на Liste в пространството на галерия Sariev в Пловдив. В кратък предиод между - 4 - 14 септември 2020 - по време на Liste Showtime в малкия куб на галерията на ул. „Отец Паисий“40 в Пловдив ще бъдат представени нови творби на Руди Нинов в различни медии. Предвидена е и среща на живо с автора на 4 септември между 18:00 - 21:00 часа.

Изложбата може да бъде видяна на Античния театър (ГАЛЕРИЯ)

В града на тепетата за седма поредна година се проведе Международен фото салон Пловдив. Въпреки всички трудности и изпитания, на които организаторите бяха подложени от рестриктивните обстоятелства, те успяха да привлекат вниманието на общо 369 автора от 54 държави, с 4441 фотографии във всички 6 раздела.

Петчленно жури от двама чужденци и трима българи разгледаха и оцениха всички фотографии в рамките на 3 дни - от 10 до 12 юли. И това се случи физически, на живо, въпреки транспортните и логистични проблеми създадени от Covid-19 - срещи които сега се случват много рядко в подобни текущи културни събития по света – просто животът сериозно се трансформира във все повече онлайн и дигитална форма!

Председател на журито бе Борислав Милованович, EFIAP/p, ESFIAP, EPSA, GPU CR 3 HonPESGSPC, HON.FICS от Сърбия, а втория чужденец бе г-жа Клаудия Диетл, EFIAP/b от Германия. Българските жури членове бяха - Цончо Балканджиев, EFIAP; Ивайло Сакелариев, AFIAP и Димитрина Андреева, EFIAP.

В последния ден на тяхното гостуване в Пловдив, на база на високия си професионализъм и опит, те избраха за финалната селекция 1085 фотографии на 323 участника от 51 страни от 4 континента, както и определиха всички награди.

На 29 август на Античен театър, северен вход, бе открита изложба с прекрасни творби от VII Международен фотосалон Пловдив 2020. Бях връчени и награди на победителите. Изложбата може да бъде разгледана до 14 септември.

Кои спечелиха наградите тази година вижте в Под тепето.