Пловдивчанинът Георги Симеонов сменя визия и краде жената и колата на Даниел Петканов

Две години след супер-впечатляващото си участие в Евровизия, заедно с Equinox, един от най-обичаните участници в култовото шоу на Нова телевизия „Като две капки вода”, Георги Симеонов – JJ, ще зарадва феновете си с нов музикален проект. Песента „Fly” финалистът написва дни след като наложената от COVID-19 изолация блокира целия свят. Веднага щом правителствените решения допускат отхлабване на мерките JJ се заема с редовните си фитнес занимания и, докато загрява на пътеката, го връхлита музикално вдъхновение. Талантливият певец не губи миг и записва песента на телефона си, докато все още е в кардио режим. Минути по-късно, още в съблекалнята, написва текста и до следобедните часове на същия ден песента вече е има демо вариант. С инструментала се заема неговият ученик Даниел Ширков, а седмица по-късно JJ влиза в студио за записи. 10 дни след това започва организацията на снимките за видеото. Спонтанно изпълнителят решава да смени тотално и визията си. Специално за видеореализацията на Fly променя цвета на косата си и от гарвановочерна тя става руса. 

 „Това е един от моментите, в които вдъхновението завихря енергията и така се появява „Fly“. Избрах заглавието „Fly“, уповавайки се на нуждата на всеки един от нас да се откъсне от проблемите, загубата на вяра и надежда, породени от ситуацията, в която попаднахме всички ние. Бяхме много потиснати и обезверени и исках да покажа, че всеки може да полети и да не мисли за нищо. Ето защо във „Fly“ текстът ни води високо, близо до звездите.” – споделя Георги Симеонов.

Режисьор на клипа към песента „Fly“ е Николай Нанков, а зад камерата застава Николай Скерлев. Специалното място в клипа е отредено за Александра Петканова, която JJ открадва от съпруга й. Историята не свършва дотук. Освен съпругата Георги Симеонов присвоява и мощния джип на Дани Петканов. Разбира се всичко това е част от сценария, в който за първи път JJ влиза в роля и решава да не пее в самия клип.

Видеото е заснето в центъра на София, който отдавна не е бил локация за снимки на музикален видеоклип. Вдъхновението на екипа е провокирано от дългите дни на изолация, в които разходките в града бяха забранени. Идеята на JJ е да покаже, че столицата продължава да е много красива и притегателно място за много от завърналите се у дома българи, които оценяват красотата на България и родните си градове. Площадът пред храм-паметник „Свети Александър Невски”, езерото Ариана и живописните улици на София се превръщат в естествен декор на видеото, в което Александра Петканова е модел, който JJ, в ролята на естет-фотограф, преследва в търсене на перфектния кадър.

Елегантният стайлинг на видеото е дело на Добромир Киряков и Beyond Atelier, а Стоян Кунев и Гери Пащрапанска са майсторите погрижили се, съответно, за косите и грима на Александра Петканова и Георги Сименов – JJ.

“Fly” можете да видите в You Tube канала на Георги Симеонов - JJ.

Личното послание на продуцента на фестивала „Сцена на кръстопът“ Ирен Чанкова за тазгодишното издание на форума

 "Приятели, верни фестивални фенове, уважаема публика,

На прага сме на 24-то издание на любимия Фестивал. В една неописуема година  „Сцена на кръстопът“ ще зарадва вас, приятелите и верни фестивални фенове, с едно по-различно по формат и съдържание издание. Ние, като организатори, вложихме много усилия и старание, за да може в първата година, в която създателят и арт директор на форума проф. Стефан Данаилов  за първи път няма да е с нас физически, да кажем с високо вдигнати глави, че ТЕАТЪРА ГОРДОСТТА е наше верую. Да накараме и вас да знаете и да вярвате, че Фестивалът е жив, че Фестивал ще има!

Фестивалните празници започват традиционно на 11 септември. В 19 часа в двора на Драматичен театър-Пловдив ще открием барелефа на проф. Стефан Данаилов, сътворен от скулптура Димитър Рашков по идея на главния спонсор на Фестивала инж. Димитър Георгиев. Малко по-късно в лятно кино „Орфей“ режисьорът Георги Тошев ще ни разкаже във филм един МОНОЛОГ на Ламбо.

 От следващия ден актрисата Силвия Лулчева, студентка на професора, ще ни разкрие защо винаги трябва да търсим СМЕХЪТ НА СЪЛЗАТА в една тридневна театрална работилница. Желаещите за участие могат да се запишат на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. На свечеряване в култовата галерия U PARK театралният сценограф Татяна Димова ще противопостави ЧЕХОВ СРЕЩУ ЧЕХОВ в своята изложба керамика, а в голямата зала на театъра по-късно Съюзът на артистите в България ще представи любими 100 ЛИЦА НА ТЕАТЪРА. И така фестивалният празник се развихря…

В двора на театъра Росица Обрешкова ще ни разкаже за своето СТРАШНОСМЕШНО НЕОБЩУВАНЕ с любими хора, а в галерия Червеното пони в Стария град  младите актьори Юли Стоянов, Мартин Димитров и Владимир Матеев ще прочетат пиесата на  Оля Стоянова АЛПИНИСТИ. Васил Балев присъства във фестивалната програма със  своята пиеса СВЛАЧИЩЕ, която ще ни представят актьорите Александра Василева и Цветан Алексиев в двора на Драмата. Георги Тошев отново ще се представи пред взискателната пловдивска публика, за да ни разкаже за НАУМ ШОПОВ: ЛИЧЕН РАЗГОВОР. БЕЛЕЖКИ ОТ ЕДИН ЖИВОТ.        Музиката в театъра ще бъде основна тема на тридневната театрална работилница на композитора Асен Аврамов, където ще се опитаме да  разберем как се превръщат ДУМИ В ДЕЙСТВИЕ. Желаещите за участие могат да се запишат на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..

Оставаме на музикална вълна и фестивалната атмосфера се нажежава, когато Стефан Вълдобрев представи своята КНИГА ЗА ПЕСНИТЕ заедно със специалните си гости Мая Бежанска, Рут Колева и Керана.

Пиесата ЗВЕЗДАТА НА ПЛАНК  на Радослав Чичев ще изгрее в галерия Червеното пони, разгадана от актьорите Елена Кабасакалова, Мариана Йотова, Алексей Кожухаров и Венелин Методиев. В прекрасната атмосфера на галерия Червеното пони Йордан Георгиев с приятели и съмишленици ще дискутират за ТЕАТЪР В НЕРВНА КРИЗА.

В този формат Фестивалът няма да прилича на себе си. Но всички участници по един или друг начин ще засвидетелстват почит и уважение към проф. Стефан Данаилов – вдъхновител на това ярко дълголетно събитие в културния живот на нашия град.

И така неусетно ще отлетят фестивалните дни. За нас като благодарна публика, както и за актьорите от последния му клас ще остане да поднесем своите бурни АПЛОДИСМЕНТИ ЗА СТЕФАН ДАНАИЛОВ. Един авторски спектакъл на дългогодишния му асистент д-р Сава Драгунчев, събрал в себе си любов и емоция, преживяване и усещане за театър.

Тук е мястото и времето да благодарим за неизменната подкрепа на Община Пловдив и Министерство на културата, на Драматичен театър-Пловдив за гостоприемството и отзивчивостта. В тази трудна за всички ни година се покланяме дълбоко и на верните ни спомоществователи, които отново подкрепиха приключението „Сцена на кръстопът“ – фирма Роза импекс – главен спонсор на Фестивала, КЦМ 2000 ГРУП, МАИ ГРУП, Атаро клима, Ондулин. Благодарим на печатница ТАФ Принт и нашия дизайнер инж. Галя Димитрова за съпричастността и дългогодишното сътрудничество.

Фестивалният дух отново ще витае в топлите пловдивски есенни дни. Ще се докоснем отново до театралното изкуство и затаили дъх ще останем в очакване на следващото 25-о, четвъртвековно фестивално издание!

Да живее Фестивалът!" - Ирен Чанкова – фестивален продуцент

През август на "Тя в Пловдив" ви срещаме с Йорданка Траянова - организира и води женски енергийни практики, с които реализира призванието си - лекуване на женската душа. С много любов и отдаденост споделя и учи, че когато следваме повика на сърцето си, животът ни поднася много дарове и удовлетвореност. Съосновател на Тук и Сега - Център за личностно развитие.

Каква е първата ти мисъл сутрин, с която започваш деня си?

Сутрините са любимата ми част от деня, защото това е моето време за тишина и ритуално кафе. Наричам го така, защото си давам това време за зареждане и наслада, най-много обичам, когато утрото е слънчево или мъгливо. И мисълта ми е колко е хубаво, ако жените имаме повече време за себе си и за любимите си дейности. И проява на голяма любов към себе си е всяка жена да се старае всеки ден да си дава такова време, само и единствено за нея.

С какво се занимаваш професионално?

Професионално се разхождам в няколко полета. Но това, което най-много ме вдъхновява и в последните две години превръщам в своя реализация, са женските кръгове, които събирам. Това е едно неописуемо вълшебство, което се случва всеки път, когато сме заедно по женски. Това, с което се занимавам в тази насока, е танц Мандала, един изключително красив и полезен за цялостното здраве на жената танц (физическо, психическо и духовно). Също така провеждам динамични изчистващи медитации, терапевтична работа с различни практики, арт терапия, тантра практики за засилване на сексуалната енергия. А най-хубавото от всичко е, че се сближаваме и винаги има идеи да се прави нещо интересно и забавно. И така ощуването и споделянето се превръща в още по-голям дар.

А в свободното си време?

В свободното си време правя най-различни неща, зависи колко време имам и какво е настроението. Както казваме в нашите кръгове, винаги е хубаво да послушаме вътрешния си глас и да последваме тялото и душата си – да си починем, ако ни се почива, да потанцуваме или да спортуваме, ако имаме нужда от движение, да се видим с приятели, да почетем или да се разходим сред природата. Така че аз също следвам тези женски „правила“. Разбира се, има моменти, когато не можем, но съм забелязала, че колкото повече си го позволяваме, толкова повече възможности за това се разкриват и животът ни дава с шепи изобилие.

Защо в Пловдив?

Защото обожавам този град. Тук съм родена и съм живяла, с изключение на няколко години в чужбина. И защото в този град има прекрасни жени, които са жадни за подобен тип дейности, а за съжаление, повечето неща се случват в София, а тук има от време на време гостуващи лектори и водещи. Така че много се радвам, че успявам да правя редовни практики в Пловдив и жените знаят, че могат да разчитат, че когато имат нужда, има къде да си дадат време и да опознаят себе си. Безкрайно много ми се иска градът да се развива във всички отношения и да става все по-хубав. Това място има много силна позитивна енергия и от нас зависи да си го направим истински уютен и споделен дом.

Йорданка Траянова - снимка личен архив

Какви са предизвикателствата, с които се сблъскваш?

Като всеки път в живота и този предлага не малко предизвикателства. Най-голямото е може би утвърждаването, налагането на пазара. Защото не е достатъчно само да се организира едно събитие, а и то да предлага високо качество. Старая се всеки път да давам по нещо повече, по-различно, да навлизаме в дълбините на женската душа и да си имаме доверие. Доверието е също предизвикателство – да бъде спечелено става бавно и се иска много отговорност.

Разкажи ни за един от проектите, върху които работиш в момента.

Ще ми се все повече събития да организирам и да има повече по-дълги събирания, тип работилници или уикенди някъде извън града. Силата на тези работилници е в това, че имаме цялото време само за себе си, без да ни разсейват ежедневните битовизми, и това ни позволява да навлезем много дълбоко в енергията на случващото се. Съответно резултатите след това са винаги на по-осъзнато ниво и дават отражение в живота доста по-бързо. По време на тези събития има много смях, много различни дейности, които от една страна ни освобождават, а от друга, ни помагат да излекуваме стари травми. А най-важното е, че ни връщат към нашата изконна женска природа, която е толкова богата и красива, че неминуемо започваме повече да обичаме себе си и с това целия живот. А не е ли това всъщност и очарованието на този живот?

Какво те вдъхновява?

Вдъхновява ме всичко. Аз съм доста впечатлителна жена и за щастие умея да намирам красивото във всичко. Естествено, и доста плача по тази причина, както може да се досетите. И все пак нещото, което ме бута напред и ме кара да се ровя все по-навътре и да откривам пътища, е човешката душа. Това е една безкрайна вселена. Особено женската природа. Аз, като жена, също много дълги години не съм знаела почти нищо за силата и мощта на това, че сме се родили жени. Има много силно вкоренени забрани, травми и норми, които все още ни пречат да разгърнем своя потенциал. Но когато си дадем правото да си спомним, че сме жени, и по-смело да заявим себе си, започват да се случват чудеса. Казвам го от опит, наблюдавайки първо себе си и после жените от кръговете. Случват се такива промени, че понякога си казваш, леле, живяла съм досега със затворени очи. Разбира се, някои процеси са болезнени, но след това няма по-голяма радост да се видиш истинска, такава, каквато си дошла на този свят, с целия набор от прекрасни умения и качества и с мисията, поради която си тук.

Как насочваш и използваш женската си енергия в своята работа?

Както е казал Петър Дънов: „Жената спасява света“. А най-голямата женска сила е мекотата и любовта. Уча се всеки ден да приемам с любов и мекота себе си и другите. И вярвам, че това е пътят. Това е посоката. В тази работа, която аз върша, се изисква много търпение, много любов, за да мога да давам част от себе си и да споделям. Защото другите жени правят същото. Получава се един необятен обмен на енергия и само любовта може да задържи полето силно и лечебно. Спасявайки себе си чрез нежната женска чувственост и усет, ние наистина лекуваме и света. И аз се радвам, че моята женска енергия участва поне мъничко в това. Усещането е безценно.

Как завършваш един ползотворен ден?

С благодарност. Какъвто и да е бил денят, той ни е дарил частица от нас самите, от собствения ни живот, и това го прави ползотворен. За съжаление, сме свикнали или сме научени, че е много страшно да се чувстваш зле, да ти се плаче, да ти е уморено и подобни състояния. Но те всъщност са безценен дар и пътеводна светлина, защото идват да ни покажат къде и кога ние имаме нужда да се заобичаме отново, да си дадем на себе си, да се преродим. Това са богати източници на себепознание и винаги казвам, че сълзите са най-магичният дар, който имаме. Те са лечебната вода на душата, която се лекува чрез тялото. Човекът е толкова мъдро създаден, ние имаме всичко в себе си, което ни е необходимо за един пълноценен живот, но все търсим отвън. Но смисълът е вътре. И когато го открием вътре, когато оздравеем отвътре, приемайки себе си, тогава и навън светът се променя. Колкото и да е трудно понякога. Но пък понякога е толкова хубаво, нали? Така че какъвто и да е бил денят, благодаря! За дара на живота! Може да следите Йорданка на страничката й Сорая.

"Тя в Пловдив" представя активните жени на Пловдив и дава възможност на момичета и жени с различни истории и в различни професионални сфери да споделят своите преживявания, препятствията, с които са се сблъсквали и успехите, които са постигнали.

Очакваме ви на "Тя в Пловдив" на 27-ти август (четвъртък), от 19:00ч в Wunderbær - Hills Beer Bar & Shop - ул. Бетовен 2.

Събитието се организира на доброволчески принцип от Елена Лулчева, Вероника Йовчева и Йоана Иванова.

*Социалният формат 'ТЯ в ...' е създаден в Пловдив от Академия 'Екатерина Каравелова'с цел да вдъхновява и да спомага за сформирането на общности, където всяка жена може да намери подкрепа. Научи повече!

Следи информация за всички събития в инстаграм и фейсбук.

Пространството на улица „Босилек“ с номера от №2 до 8 е нейното поле за изява (ГАЛЕРИЯ)

Ландшафтен арх. Петър Петров получи голямата награда в категорията за професионалисти

Таня Грозданова

Негово превъзходителство генералният консул на република Турция в Пловдив г-н Хюсеин Ергани връчи Наградата „Люсиен Шевалас“ в категорията за граждани, допринесли за красива градска среда на пловдивчанката Стоянка Пенчева.

Наградите за реализирани проекти с принос към екологията и опазване на зелената система бяха връчени днес в първия парк в града пред бюст -паметника на знаменития ландшафтен архитект, който е дело на скулптора Цвятко Сиромашки. Те са учредена на името на създателя на Цар-Симеоновата градина и се възраждат, след дълго прекъсване, по инициатива на кмета на район „Централен“ Георги Стаменов. Конкурсът е по повод 180 години от рождението на Люсиен Шевалас и 142 години от създаването на първата пловдивска обществена градина.

„Ако има обикновен човек в Пловдив, които наистина заслужава приза, носещ името на „Министъра на цветята“, то това е Таня,“ единодушни са близките и приятелите, които са я номинирали.

Пространството на улица „Босилек“ с номера от №2 до 8 в квартал Столипиново е нейното поле за изява. От 10 години сръчната дама поддържа с личен труд и средства зелените площи.

Ако всички са като нея, градът ни ще е райска градина, допълват младежи от квартала, дошли да я подкрепят. Те самите са увлечени от това, което прави и от време на време ѝ помагат.

„Благодаря на организаторите и на създателя на този парк. Аз ще продължа да давам своя малък, скромен принос за осъществяването на една по добра среда за живот,“ каза Таня пред аплодисментите на публиката.

„Половината Столипиново минава от там и няма случай, в който някой да е хвърлил боклук, да скъса цвете или да нагази в градината“, сподели призьорката. 

 

Наградите на името на създателя на Цар-Симеоновата градина бяха връчени пред бюст Люсиен Шевалас.

 

Голямата награда в категорията за професионалисти получи арх. Петър Петров от фирма Vip Gardians ООД.

Всичко за церемонията и наградените вижте в Под тепето.

 

Броени дни остават до откриването на тазгодишните Национални есенни изложби. Те ще се проведат под надслов „ Места до поискване”. Старт на едно от най-очакваните културни събития ще бъде даден на 1 септември, в Балабановата къща.  Девет автори ще представят творбите си в някои от знаковите къщи в Стария град и в рамките на цял месец ще събират гладната за изобразително изкуство публика.

„ „Места до поискване” няма за цел да поставя тема на участниците, нито пък да настоява зрителите да разбират изложбите през неговата призма. Вместо това „Места до поискване“ заговаря за измеренията на едно ново пространствено структуриране на света, което произтича от натрупването на разнородни културни традиции и състоянието на цивилизованост. Подобен фокус предлага да се мисли за местата с изтрита или неустойчива идентичност – зони на човешкото обитаване, колонии на съзнанието, отломки от навици, действия, рефлекси, разпилени следи от всекидневна дистопия. През инерцията на обитаването, на загнездването тези бездомни пространства са органично навлезли в живота на съвременния човек, те са новата му кожа. И в същото време тези места са неизразими, те успяват да се изплъзнат от опитите за дефиниране или фиксиране в образ”, казва кураторът проф. Галина Лардева.

„ Именно в своето лутане към намирането на израз местата преминават през междинни спирки и метаморфози: нестабилизирани желания, несъсредоточени усилия за себеразбиране, къси съединения в значенията на знаци от разпознаваемата реалност, опити за ориентация в мъглявините, разположени между навсякъде и никъде. Не ние се раждаме, губим, появяваме и изчезваме – явяват се и чезнат местата. Чертаят и означават нашите траектории на съществуване, търсят връзките и посоките вместо нас, аранжират ни като свои пътуващи колекции от образи, които във всеки момент подлежат на завръщане, които във всеки момент се завръщат. Дори тогава, когато няма къде да се завърнат”, допълва проф. Лардева.

АВТОРИ
БАЛАБАНОВА КЪЩА
ВЕСЕЛИН НАЧЕВ – живопис/ Дълбока зала
ИВАН МАТЕЕВ – графика/ Сводеста зала
АНТОН ТЕРЗИЕВ – живопис/ Първи етаж
АЛБЕНА ПЕТКОВА – живопис/ Двор

КЪЩА ХИНДЛИЯН
ГРЕДИ АССА – рисунка/ Веранда
СОНЯ СТАНКОВА – фотография/ Мааза
ПАВЕЛ КОЙЧЕВ – скулптура/ Двор

КЪЩА МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО
СТИЛИЯНА УЗУНОВА – живопис/ Зала
МИХАЕЛА КАМЕНОВА – скулптура/ Двор

Националните есенни изложби се провеждат през месец септември в изложбените пространства на Балабанова къща, Къща Хиндлиян и Къща Мексиканско изкуство в Старинен Пловдив. Те са едно от първите събития на Есенен салон на изкуствата в Пловдив, част от културния календар на града – форум за съвременно българско изкуство, предоставящ възможност за артистична творческа изява извън галерийните или музейните пространства, където публиката обичайно се среща с визуалното изкуство. Спецификата на събитието се определя както от особеностите на къщите в Старинен Пловдив, така и от самия формат на представяне на авторите: в общата рамка на цялостен кураторски проект се показват едновременно девет или десет самостоятелни изложби, което превръща Национални есенни изложби Пловдив във форум за изкуство без аналог в България.

От 2013 г. Национални есенни изложби смениха изцяло формата на представяне, като по такъв начин се създаде възможност за осмисляне и разбиране на съвременното българско изкуство. В проекта Форсиране на избора (2013) се показаха десет наскоро завършили професионалното си обучение художници, с което се направи опит за преодоляването на изкуствено установените граници между „младите“ и „старите“ в изкуството. Тази линия се затвърди и в проектите Отстранени системи (2014), Ан пасан (2015), Огледало (2016), Плацебо (2017), „Отвъд повърхността“ (2018) и „Поетика на образа“ (2019), в които се акцентира върху осъвременяването на класическите медии живопис, графика, скулптура, рисунка и т.н., кореспондиращи в съвременното изкуство по естествен начин с фотографията, дигиталния печат, инсталацията, видеото и други. Важен акцент в Есенните изложби е презентирането на нови за българската публиката имена, представянето на дебютна изложба, както участието на български художници, живеещи и работещи зад граница.

Събитието се финансира от Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2020 г.

С подкрепата на: КЦМ 2000 АД Пловдив, ГХГ Пловдив, галерия Етерна Пловдив

Рекламен дизайн Софрони Върбев