Ръководството на „Пловдив 2019” се срещна с културните организации и артистите, подписали Отвореното писмо до фондацията с искане за обяснение защо процесът по отчитането се бави с месеци. Тя бе инициирана от Фондацията, след като група от 15 артисти, организации и институции, публикуваха искане за справедлив развой на случая с неизплатените суми по проекти, част от програмата на ЕСК 2019. 

На срещата присъстваха председателят на УС на ОФ Пловдив 2019 и зам.- кмет по културата Пламен Панов, изпълнителният директор Кирил Велчев, артистичният директор Светлана Куюмджиева, както и други членове на Управителния съвет, счетоводители  и служители на фондацията.

Целта на срещата бе да се изяснят причините за дългите забавяния по отчетите и съответно критичното бавене на възстановяването на сумите, вложени преди повече от година в проектите от организациите.  Беше потвърдена информацията, че броят на организациите, които все още очакват финалното плащане за участието си в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, е 66.

„ От Фондацията се ангажираха да разгледат отчетите на тези организации в срок до 15 септември и там, където няма забележки, възможно най-скоро -  да бъдат направени плащанията. Забавянето на отчитането г-н Вълчев обясни с огромното претоварване на служителите на Пловдив 2019  от началото на 2020, когато са пристигнали по-голямата част от отчетите. На този аргумент  културните организации отговориха със становището, че ако не са успели да преценят и пресметнат, че след края на 2019 ще има големи количествa отчетна работа, то явно е налице сериозен управленски проблем”, коментират участвали в срещата артист в прессъобщение до медиите.
Според културните организации процесът по отчитане на Пловдив ЕСК 2019 в пъти по-усложнени и от най-тежките за отчитане европейски програми. Бяха обсъдени широко случаите на непризнаване на собствено участие и неизплащане на част от дължимите суми.

„ С подкрепата на г-н Пламен Панов и като отговор на съвкупността от проблеми, културните организации поеха ангажимент да подготвят и проведат проучване сред всички организации , участвали в програмата на Пловдив от България и чужбина, за да получи ръководството на Фондацията реална обратна връзка от една страна и за да може този опит наистина да послужи за формиране на така нужен нов модел на работа с публични средства в сферата на културата занапред”, заявяват артистите и културните организации в прессъобщение от името на всички участници в срещата от тяхна страна.

„ В обобщение, искаме да благодарим на ОФ Пловдив 2019 за тази среща и да споделим, че според много от нас, тя трябваше да се е състояла преди повече от 3 години, за да може градът, гражданите му и културния сектор наистина да спечелят дългосрочно от шансовете, които титлата можеше да даде за тласък в развитието на културната сцена”, допълват те.

Две любопитни театрални работилници - „Смеха на сълзата” с актрисата Силвия Лулчева и „Думи в действие” на композитора Асен Аврамов, включва тазгодишната програма на фестивала „Сцена на кръстопът”. Първата ще се проведе от 12 до 14 септември включително от 11 часа в Камерната зала на Драмачния театър. Втората е в периода от 17 до 19 септември включително отново от 11 ч. в Драмата.

Записването за театралните работилници става на имейл Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., а организаторите обещават вълнуващи моменти с едни от най-знаковите творци в българския театър в лицето на Силвия Лулчева и Асен Аврамов. 

Припомняме, че тази година „Сцена на кръстопът” започва на 11 септември и още на старта ще почете патрона и основател проф. Стефан Данаилов. От  19 часа е откриването на барелефа, поставен на фасадата на Камерната зала на Драматичния театър,която вече носи неговото име.

Фестивалът продължава с поредица от събития – премиери на книги, прожекции на филми, дискусии, в периода до 21 септември, когато е официалното закриване със спектакъла „Аплодисменти за Стефан Данаилов” на студентите от последния клас на професора в НАТФИЗ. 

Всички прояви, освен спектакълът на закриването, ще са с вход свободен, но с предварително получени от касата пропуски с цел спазване на противоепидемичните мерки заради разпространението на COVID-19  и ограничението за посетители на културни събития. За представлението на студентите на Ламбо билетите ще струват по 10 лева.

Продажбата на билети и раздаването на пропуски ще стартира на 1 септември, вторник, на касата на Драматичен театър Пловдив от 11 часа. 

Мотото на 24-ото издание на „Сцена на кръстопът” е „Театъра-Гордостта”. По традиция своята подкрепа за фестивала дават Министерство на културата и Община Пловдив, както и главният спонсор „Роза Импекс” и спонсорите „КЦМ 2000 груп”, МАИ Груп Холдинг, Атаро Клима и Ондулин. 

ЕТО Я И ПЪЛНАТА ПРОГРАМА НА ФЕСТИВАЛА ПО ДНИ И ЧАСОВЕ: 

11 СЕПТЕМВРИ, ПЕТЪК

19 ч., Дворът на Драматичен театър-Пловдив
Откриване барелефа на проф. Стефан Данаилов на Камерна зала на ДТ Пловдив

20.30 ч., Лятно кино „Орфей”
Откриване на Фестивала с прожекция на филма Монолог - документален филм за Стефан Данаилов, режисьор Георги Тошев 

12 СЕПТЕМВРИ, СЪБОТА

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Начало на тридневна театрална работилница „Смеха на сълзата” с водещ Силвия Лулчева

18 ч., Драматичен театър-Пловдив, Голяма зала
Съюз но артистите в България представя албума „100 лица на театъра”

19 ч., Галерия U PARK
Откриване на изложба керамика „Чехов срещу Чехов” на сценографа Татяна Димова 

13 СЕПТЕМВРИ, НЕДЕЛЯ

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Театрална работилница „Смеха на сълзата” с водещ Силвия Лулчева

19 ч., Дворът на Драматичен театър-Пловдив
Четене на съвременна българска драматургия - Росица Обрешкова представя своята пиеса „Страшносмешно необщуване” 

14 СЕПТЕМВРИ, ПОНЕДЕЛНИК 

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Театрална работилница „Смеха на сълзата” с водещ Силвия Лулчева 

19 ч., галерия „Червеното пони” в Стария град
Четене на съвременна българска драматургия - представяне на пиесата на Оля Стоянова „Алпинисти” с участието на Юли Стоянов, Мартин Димитров и Владимир Матеев 

15 СЕПТЕМВРИ, ВТОРНИК 

19 ч., Дворът на Драматичен театър-Пловдив
Четене на съвременна българска драматургия -  Представяне на пиесата на Васил Балев „Свлачище” с участието на Александра Василева, Цветан Алексиев 

16 СЕПТЕМВРИ, СРЯДА 

19 ч., Драматичен театър-Пловдив, Голяма зала
Георги Тошев представя своята книга „Наум Шопов: Личен разговор. Бележки от един живот” 

17 СЕПТЕМВРИ, ЧЕТВЪРТЪК

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Начало на тридневна театрална работилница  „Думи в действие” с водещ композиторът Асен Аврамов

19 ч., Драматичен театър-Пловдив, Голяма зала
Стефан Вълдобрев представя своята книга „Книга за песните” със специалното участие на Мая Бежанска, Рут Колева, Керана и приятели 

18 СЕПТЕМВРИ, ПЕТЪК

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Театрална работилница „Думи в действие” с  водещ Асен Аврамов

19 ч., Галерия „Червеното пони” в Стария град
Четене на съвременна българска драматургия - представяне пиесата на Радослав Чичев „Звездата на Планк” с участието на Елена Кабасакалова, Мариана Йотова, Алексей Кожухаров и Венелин Методиев 

19 СЕПТЕМВРИ, СЪБОТА

11 ч., Драматичен театър-Пловдив, Камерна зала
Театрална работилница „Думи в действие” с  водещ Асен Аврамов 

20 СЕПТЕМВРИ, НЕДЕЛЯ

18 ч., Галерия „Червеното пони” в Стария град
Дискусия на тема „Театър в нервна криза” с куратор Йордан Георгиев 

21 СЕПТЕМВРИ, ПОНЕДЕЛНИК

20.30 ч., Лятно кино „Орфей”
Закриване на фестивала „Аплодисменти за Стефан Данаилов” - представление на последния клас на професора
Авторски спектакъл на Сава Драгунчев; Сценография и костюми: Елис Вели; С участието на: Йордан Ангелов, Цветан Марсел Апостолов, Боряна Бабанова, Филип Буков, Роберт Ваханян, Дона Вълова, Петър Данов, Стела Димитрова, Анджелика Джамбазова, Велислава Костадинова, Георги Краев, Божидар Мицев, Габриела Накова, Пепа Николова, Недиляна Павлик, Филина Петрова, Марин Рангелов, Живко Сираков, Румен Троев и др.

В града под седемте тепета, вече за 7-ма поредна година се провежда фото салон Пловдив. През тази трудна 2020 г., белязана под знака на един миниатюрен, но лош вирус, организаторите успяха да привлекат вниманието на общо 369 автори от 54 държави, с 4441 фотографии във всички 6 раздела. Петчленно жури от двама чужденци и трима българи разгледаха и оцениха всички фотографии в рамките на 3 дни - от 10 до 12 юли. Председател на журито бе Борислав Милованович, EFIAP/p, ESFIAP, EPSA, GPU CR 3 HonPESGSPC, HON.FICS (Сърбия),  а вторият чужденец бе Клаудия Диетл, EFIAP/b от Германия. Българските жури членове бяха - Цончо Балканджиев, EFIAP, Ивайло Сакелариев, AFIAP и Димитрина Андреева, EFIAP. В последния ден на тяхното гостуване в Пловдив те избраха за финалната селекция 1085 фотографии на 323 участника от 51 страни от 4 континента, както и всички награди.

Голямата новина, а същевременно и приятна изненада свързана отново с „тепетата“, е че най-добре представилият се автор в салона е пловдивчанин - Минко Михайлов, AFIAP. Официалният знак на FIAP за този приз - светло синя FIAP значка, той постигна с общо 18 приети кадъра (от 24) във финалната селекция.

Най-добрите фотографии спечелиха 163 награди + още 12 награди (по статистика) за автори и фотоклубове. Този богат награден фонд, отличи най-високо творбите на общо 103 фотографи от 30 държави.  Плакетът на Фотографското общество на Гърция (HPS) за най-добре представилия се автор спечели Арун Моханраш от Англия, а плакетът за най-добре представили се чуждестранни автори (от Рефлекси ООД ) с равен брой останали в селекция фотографии спечелиха Алла Соколова, AFIAP  от фотоклуб Евразия, Русия и Чинг-Чинг Йех, Тайван.

Купата на салона е за фотография на Алла Соколова, AFIAP  от фотоклуб Евразия, Русия, но тази година организаторите решиха да поощрят с плакет и подгласника за голямата награда, Паоло Ступацони, AFIAP от Италия. Плакетът за най-добре представилия се фото клуб, тази година е фото клуб Евразия, Русия.

Българските участници спечелиха 49 награди (на общо 30 фото творци) и организаторите с голяма гордост отбелязват, че българските автори са редставили напълно достойно България. От всички наградени български участници, 14 са от Пловдив с общо 20 награди.

Единственият Български фото клуб, Фотографска Задруга Пловдив (ФЗП) също се представи много добре – трима от авторите, членове на клуба спечелиха 3 награди.

С най-много награди бяха отличени Минко Михайлов, AFIAP от Пловдив  и Светлин Йосифов, AFIAP от Бургас, следвани от Величка Тодорова, AFIAP от Пазарджик, Красимир Кънев от Шумен и Юлий Василев, EFIAP/b от Пловдив.

Българските автори спечелиха следните награди:
    Андрей Трифонов - PSA HM
    Величка Тодорова, AFIAP - PSA сребърен медал, FIAP сребърен медал и диплома за най-добре представил се автор в раздел
    отворен, Черно-бяла фотография
    Виктория Андреева - Статуетка Афродита на HPS и диплома от член на журито
    Елена Светлова - Трифонова (клуб ФЗП) - диплома от член на журито
    Ениз Караджа - диплома от Рефлекси ООД
    Здравка Атанасова - диплома на НСФА Янка Кюркчиева
    Златко Латев - диплома на НСФА Янка Кюркчиева
    Иво Кузов - HPS HM
    Ирина Стоилова - PSA  златен медал
    Красимир Кънев - PSA бронзов медал, FIAP златен медал и диплома от ПС Клиник
    Любомир Аргиров (клуб ФЗП) - PSA HM
    Минко Михайлов, AFIAP - най-добре представил се автор в целия салон! Г-н Михайлов спечели още - FIAP сребърен медал,
    PSA HM, диплома от член на журито, а също и Плакета за най-добре представил се български автор.
    Мирослав Момински, EFIAP - PSA HM и диплома от член на журито
    Михаил Минков - FIAP НМ
    Николай Николов - диплома от член на журито
    Николай Тенев - диплома на НСФА Янка Кюркчиева
    Нончо Иванов - FIAP НМ
    Павлина Бурдинова - Диплома на комитет Родолюбие
    Радила Радилова - диплома от член на журито
    Радослав Свирецов - диплома от Рефлекси ООД
    Радостин Димитров - HPS HM
    Руслан Асанов - PSA HM и диплома от член на журито
    Светлин Йосифов, AFIAP - HPS златен медал, PSA сребърен медал, FIAP HM, диплома от Рефлекси ООД и диплома за най-добре
    представил се автор в раздел отворен Цветна фотография.
    Стоян Илиев - диплома от община Пловдив и HPS HM
    Теодора Димитрова, AFIAP - FIAP сребърен медал
    Тодор Божков - диплома от член на журито
    Тодор Тодоров - FIAP HM
    Трифон Трифонов (клуб ФЗП) - FIAP HM
    Юлий Василев, EFIAP/b - HPS златен медал, FIAP HM и PSA HM
    Явор Мичев - PSA златен медал и PSA сребърен медал

Фото салон Пловдив ще направи своето официалното представяне пред публика на тазгодишните най-добри фотографи и техните творби на 29.08.2020, от 17:30 ч. в Пловдив, Античен театър, северен вход. Изложбата ще бъде експонирана по оградите на театъра (както при 2-та селекция 2019, миналата есен), а мястото където ще се съберат гости и организатори, ще е в дясно между най-западния вход и АМТИИ.
   

Снимката е от началото на 60-те години и показва Футболният отбор на Пловдивския драматичен театър с треньора си - известния актьор Димитър Панов. Според източника*, пулбикувал я в социалната мрежа Facebook, тя е от 1963 г.

Съвсем естествено черно-бялата фотография предизвиква интерес и под нея в редица коментари се уточнява кои са сценичните футболисти.

Актьорът Антон Тонев пише : Тодор Колев ,Марин Янев, Добри Манев, Васил Стойчев. Този с брадата не го познавам...

Този с брадата е Росен Чепилски, актоьор и ръководител постановъчна част на ДТ „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив.

Под снимката той самият уточнява: Народният артист Димитър Панов-треньор. До него с брадата е Милен Пенев, пред него Тодор Колев, зад него Марин Янев.

Според Юлия Петрова, „последният е Васил Спасов, а до него ( не съм сигурна) братът на Никола Манев. ДОБРОМИР МАНЕВ-беше дълги години в Младежкия театър.“ И допълва, че е бил съпруг на сестрата на Коко Азарян и баща на актрисата Йоана Спасова-живееща в Германия. Дългогодишен директор на Пазарджишкия театър в най-силните му години,когато цяла София се изсипваше на премиерите.

Според Ева Мандевска, тази снимка няма как да е от 1963 г. Тя се аргументира с факта, че Добромир Манев е завършил ВИТИЗ 1967. Играе в Пловдив 67-69 г. Марин Янев също е завършил през 1967г.

„Явно точно в годината, когато са направили за кратко Младежка сцена в Пловдив и доста народ от новозавършилите е минал от тук,“ коментира тя.

Източник:* Omnia mea mecum porto (лат. Всичко свое нося със себе си) – страница на Ася Сократова

Националните есенни изложби чукат на вратата. Събитието, с което градът бележи старт на септемврийския културен маратон, ще спази всички традиции, въпреки особената ситуация за културния живот в страната, породена от коронавирус пандемията. КАПАНА е медиен партньор на изложбите и ще ви запознае с проектите на всеки един от артистите, поканени за участие от куратора Галина Лардева.

Соня Станкова е пловдивски фотограф, един от участниците в Националните есенни изложби 2020, който ще се представи на „домашна територия“. Нейните снимки ще заемат пространството в маазата на къща „Хиндлиян“. Освен подредени фотографии, пространството ще бъде разработено сценографски със специални завеси и осветление, като акцентът ще е върху розовия цвят. Централна тема на фотографиите е гостувалите екипи циркови артисти през 2019-а година, обединени в проекта „Пловдив Каравана“, обогатил пловдивския живот с представления край Гребната база, в Тракия и Столипиново през миналото лято. Ето и какво разказа Соня Станкова за проекта си:

Какво представяте на Националните есенни изложби?

В началото работното заглавие на Есенните изложби беше „Убежище“, което после го промениха. Но това се свързва много с моите фотографии – тези хора, цирковите артисти, намират своето убежище в цирка. Те са си избрали това място да бъдат свободни артисти. Така те са свободни по света и се чувстват щастливи от това, което правят. Циркът е театър, който е освободен от условностите на изискванията на театъра, от снобизма, от строгостта и правилата. В цирка всеки може да прави всичко свободно, те вкарват публиката, изобщо - това е начин на живот за тях. Те правят театър, който е техния живот, и в същото време техния живот извън цирка също е театър.

Това съм снимала аз и това съм се опитала да предам. Имам общо 120 фотографии – 20 от тях са черно-бели портрети на част от артистите, а други 100 фотографии са на моменти от живота им.  100-те ще са плътно подредени на първия етаж, а черно-белите портрети ще са горе, които през „розовата мъгла“ ще стават черно-розови.

Тези артисти превръщат всяко място в свой дом. Опитала съм се да уловя от тази магия със снимките си.

По време на проекта през миналото лято се опитах да се слея максимално с тях. Снимах ги, връщах се, носих им снимки и се движих съвсем близо до тях между тях.

Откъде дойде идеята за розовата нотка?

Имаше един пърформънс с едни розови мъгли. Един човек върви и от количката му излиза розов пушек. На вратата на галерията на маазата ще има една полупрозрачна завеса, която през нея ще се влиза вътре. Това е част от пушека който ще бъде вътре. На вратата е този кадър с човека, количката и пушека. Всеки мечтае в розовата мъгла и оттам тръгна и се завъртяха нещата.

Вътре всичко ще е във фотографии – долу ще са по-малък формат, които са плътно подредени, а горе ще са големи черно-бели портрети, но от прозореца ще влиза розова светлина.

Дигитално или аналогово снимате? Сякаш напоследък няма много качествени материали за аналогова фотография, или поне е скъпа.

Всичко е дигитално, стана сложно и скъпо аналогово да се поддържа аналогова техника. Имам и такива неща, но е скъпо. В България падна нивото на качествените материали. Но по света от последните години отново започна производство. Има нови хартии, нови филми, има фантасмагорични неща. Сблъсквам се с тях, следя ги, защото преподавам аналогова фотография, но са скъпи. Но има невероятни неща.

Няколко думи за националните есенни изложби?

Това е най-голямото събитие в Пловдив, а може би и в България – най-добрите автори се събират всяка година. Слава Богу, и мен са ме поканили. Но това е национален форум, нещо като годишен преглед и е чест за мен, че съм част от това. От няколко години проф. Лардева кани фотографи в салона и това добавя към събитието. Мисля, че всички чакат Есенния салон и конкретно изложбите. Много е сериозно и винаги има много добри автори.

А какво мислите за съвременната фотографска сцена?

Съвременната фотографията е една от водещите форми в съвременното изкуство. В съвременната фотография по различен начин се интерпретира от творците - има класически като мен, има и други. Интересно е, чео голяма част от художниците ползват фотография. Не само като начин на изразяване, на едни съвременни начини на виждане на съвременните автори. Много от авторите използват фотографията като технически способ, като средство, с което да постигнат други неща. Ние се придържаме към един класически изказ, докато художниците не задълбават толкова в основата на изучаването на фотографията, а те използват медията по-свободно, много по-свободно от нас.

В съвременната българска фотография има много добри постижения, но има и неща, които продължават да се движат в едно русло, което не е много... как да кажа – едно е класическата фотография със съвременните изразни средства, в това няма лошо, но друго е една снимка, която просто не е фотография. Новите медии много развращават вкуса на зрителя. Една красива фотография, един пейзаж, който е с едно небе, каквото никъде го няма, събира много повече „точки внимание“, отколкото един нормален пейзаж, един истински портрет на природата.

Малко се размиха нещата и новите електронни платформи не допринасят за визуалната култура на обществото. Напротив – създават една измислена реалност.

Затова и събития, като Есенните изложби са важни. Учат на визуална култура. Вижда се кой какво е направил и какво влиза в един Салон. И това има значение – има много изложби, много зали и много неща, но Есенният салон е един жалон, вижда се, тази година е това – има някаква летва. И всеки се надява, че тази година ще е по-добра от предходната, че следващата ще е по-добра от тази.

От запустял квартал през идея да бъде тотално заличен и превърнат в търговски комплекс до запазването на части – и мутации на други – до постепенното му възраждане, Капана претърпява множество промени. Днешният му вид нямаше да бъде такъв, ако през 70-те и най-вече 80-те силна младежка енергия не се е противопоставила на идеите на тогавашната власт да го унищожи.

Архитект Антоанета Топалова е сред първите, които се опитват да спрат събарянето на малките къщи за сметка на мащабен универсален магазин, каквито през социализма „в България решихме да строим в центъра на градовете“, докато по света се правят в периферията. Въпреки усилията и проектите Капана да бъде запазен и възроден през 80-те, всичко се случва бавно докато идват Промените след 10 ноември 1989 година.

Изцяло новата политическа и икономическа система спъва централно планирания проект и носи своите недостатъци: „няма общи естетически норми, започнаха и мутации, много сгради растат във височина“, но идва и със своите предимства, тъй като „частната собственост прави невъзможни идеите за разширение на улиците и по този начин се запази интересната градоустройствена мрежа“.

Срещнахме се с архитект Топалова в Капана, за да разкаже своите спомени от спасяването на квартала – от идеите за пълното му заличаване през 60-те, през вдъхновението, което е получила в Мадрид, статията, която е разбунила духовете и политическият късмет Дража Вълчева и съпругът ѝ – шеф на търговията – да бъдат преместени в София и да изостави идеите за унищожаване на квартала.

Какво е това, което прави Капана по-специален от останалите квартали на Пловдив?

Една територия става място, когато има живот в нея. А Капана се е доказал във времето като значимо място, като едно от най-живите места в Пловдив. Местоположението му в конкава на трихълмието, като подход към Стария град, обърнат и към реката, а и до Главната е важно. Възникнал е като занаятчийския град – горе на трихълмието е резиденция, там са скъпите къщи, а тук е живият живот, тук са чаршиите.

Когато правих моите първи професионални стъпки, Капана беше един заден двор на Главната. Имаше само складове, гаражи, изоставени сгради. Това продължи до 75-76 година, когато вече имаше друга съдба. Тогава ЮНЕСКО обърна повече внимание на недвижимото културно наследство и цялото мислене и професионална нагласа се промени. Но има и предистория.

През 1968 година имаше голямо събитие, международен конкурс за централния район на гада – от Тримонциум до реката. На този международен конкурс, участвах в колектива на Иван Попов. Първа награда спечели другия български колектив с Георги Петков, Велчо Велчев и екип около тях. Някои от участниците бяха светилата на урбанистиката тогава – ние познавахме нашите колеги от социалистическия лагер, но се вдъхновихме много и от чужденците. Участваше например Яп Бакема, направил големите урбанистични реконструкции на Амстердам и други холандски градове след Втората световна война.

Нито един от проектите не предвиждаше запазване на Капана. Всички маркираха, че това ще е търговска зона, но как точно да стане – колективите си решават. Първопремираният проект предвиждаше да се разчисти тая съществуваща зона и да се изградят едни модерни шопинг центрове, които амриканците строяха покрай градовете си, но ние тук решихме, че трябва да ги правим в центъра. Имаше изготвен работен проект за три обема, които с Халите образуват един цялостен комплекс. Малко по-късно започна и отчуждаване по „Йоаким Груев“ и „Златарска“.

Какво промени тази нагласа?

По това време имаше един международен конгрес на архитектите в Испания, в Мадрид. Заминахме млади и по-възрастни архитекти организирано. Там, разхождайки се в Мадрид, попаднах в техния подобен на този квартал. След това, като се върнах, написах една статия за местен вестник. Всъщност, първо ходих да търся съмишленици – говорих с по-възрастните колеги, с Вера Коларова, с други и коментирах „Хайде да направим нещо, дайде да спасим Капана“, но никой не беше оптимист, казваха ми, че то вече е решено и няма смисъл да си губим времето.

Тогава написах и тази статия – „Три пъти мери, един път режи“. Тя стоя няколко месеца, все не излизаше, даже и редакцията на вестника изгоря по едно време. В крайна сметка през август я публикуваха – едно малко каре на задна страница.

Но тогава въобще се смени начина на мислене. Освен това времето съвпадна и с политически събития. Първият секретар на окръжния комитет на БКП Дража Вълчева замина за София за по-висок пост. Нейният съпруг (Стефан Вълчев, зам.-председател на окръжния комитет на БКП) беше началник на търговията в Пловдив. Той отговаряше за Халите, за търговските комплекси на мястото на Капана.

В момента в който той си тръгна, вратата се поотвори. В края на 70-те при един Панаир в Пловдив дойде Андрей Луканов, и тогава имаше предложение да направя ескизна идея какво да стане в Капана. Направихме ги тези табла и когато той ги видя в общината каза: „Ако зависи от мен, ще стане така“.

Какво се случи след това, през 80-те?

Една геодезическа фирма направи цялостно заснемане на силуетите. Постепенно маркирахме паметниците на културата. Планирахме застроителният план – кое да е пешеходна зона, къде да е автомобилният трафик. Идеята тогава беше автомобилите да минават само по „Алцеко“, улица „Йоаким Груев“ я оставихме само за зареждане до Халите. Но основното беше да се запази характерът на застройката, силуетът. Но тези проекти не се реализираха, дойдоха промените в края на 80-те и не се случиха.

През 1985 година имаше и друга инициатива – за финансиране на смесени колективи от проектанти и от съюза на художниците за естетизация на Капана. Имаше много интересни проекти – Димитър Киров проектира един витраж за Дома на младоженците, имаше проекти за мозайки по откритите тераси, тъй като се мислеше и за „петата фасада“, т.е. покривите, имаше идеи за едни поп арт инсталации, Бояджана (Георги Бояджиев) се беше развихрил там. Спечелихме сребърен медал на едно биенале с този проект.

Какво стана след 10 ноември?

През 1995 година общината, заедно със строителното министерство спечели програма за реставрация и изграждането на Капана на база тази програма, която бяхме правили по-рано. Бяхме предвидили много неща - нова сценография на уличните пространства, настилки, подвижна инфраструктура, правила за изпълнение на изграждането на тоя район. Ходихме по тази програма във Франция, прекарахме 10 дни в Дижон. Това беше много ценно, тъй като той по мащаб е подобен. Те също идваха в Пловдив. Помня как се разхождаме се един инженер по комуникации, той погледна как всички паркират навсякъде и каза: „Във Франция е забранено да се паркира на тротоара“, и аз му отговорих: „Ами то и тук е забранено“.

Но и този проект не се реализира. Постепенно започна мутацията на Капана – появиха се кооперации, паркинги, пазарът надмогна. Но все пак, всяко зло за добро – след реституцията и промяната на системата идеите за разширяване на улици нямат никакъв шанс със съществуващата частната собственост. Тя спомогна характерът на улиците се запази. От друга страна силуетите пораснаха. Така се получава, че територията не може да поеме всичко, което може да наслагва, но... ще се приспособяваме.

Как виждате ситуацията днес?

Има положителни и отрицателни неща. Например много драматично изживяваме алуминия, подмяната на дограмите. Но когато бяхме в Дижон преди 25 години, там тъкмо го бяха преустроили и подменяха дограмата на техния традиционен квартал от времето, когато са се запазили.

Ще дойде време, когато и тук ще ги връщаме наобратно. И ние преживяваме дадени периоди – всичките процеси се движат, да, при нас малко по-бавно, и модернизма, и бругализма и т.н. Това са световни процеси и се случват и тук – да, малко по-бавно, по-южняшки, по-сложно, но така си върви.

Жаля горките Хали. Още Куршум хан можеше да се запази – можеше да е един център за целите Балкани – има Скопски, Охридски, но нашият е наистина грандиозен. Но и Халите са ценна сграда. През 1995-96 година имаше проект, спечелихме национален конкурс да ги превърнем в Археологически музей. Имаше 8000 кв. м. изложбена площ. Все още съществуват проектите. Но го продадоха и сега изникна това, дребна търговия.

Самия Капан – кой знае колко щеше да се влачи, сякаш 2019-а година беше катализатор. Аз не съм голям привърженик на тази идея за „творческите индустрии“ – самата дума е малко парадоксална, но сигурно „занаят“ не звучи достатъчно съвременно. Добре живее сега, повлякохме крак – Варна се засилиха да правят свой подобен квартал, Вароша в Ловеч, София... Хубаво е, че има живот, жива зона е. Това, което му липсва, е естетизация. Има нужда и от озеленяване – постоянна и мобилна. Но е добре, че се случи.