Националните есенни изложби чукат на вратата. Събитието, с което градът бележи старт на септемврийския културен маратон, ще спази всички традиции, въпреки особената ситуация за културния живот в страната, породена от коронавирус пандемията. КАПАНА е медиен партньор на изложбите и ще ви запознае с проектите на всеки един от артистите, поканени за участие от куратора Галина Лардева.
Соня Станкова е пловдивски фотограф, един от участниците в Националните есенни изложби 2020, който ще се представи на „домашна територия“. Нейните снимки ще заемат пространството в маазата на къща „Хиндлиян“. Освен подредени фотографии, пространството ще бъде разработено сценографски със специални завеси и осветление, като акцентът ще е върху розовия цвят. Централна тема на фотографиите е гостувалите екипи циркови артисти през 2019-а година, обединени в проекта „Пловдив Каравана“, обогатил пловдивския живот с представления край Гребната база, в Тракия и Столипиново през миналото лято. Ето и какво разказа Соня Станкова за проекта си:
Какво представяте на Националните есенни изложби?
В началото работното заглавие на Есенните изложби беше „Убежище“, което после го промениха. Но това се свързва много с моите фотографии – тези хора, цирковите артисти, намират своето убежище в цирка. Те са си избрали това място да бъдат свободни артисти. Така те са свободни по света и се чувстват щастливи от това, което правят. Циркът е театър, който е освободен от условностите на изискванията на театъра, от снобизма, от строгостта и правилата. В цирка всеки може да прави всичко свободно, те вкарват публиката, изобщо - това е начин на живот за тях. Те правят театър, който е техния живот, и в същото време техния живот извън цирка също е театър.
Това съм снимала аз и това съм се опитала да предам. Имам общо 120 фотографии – 20 от тях са черно-бели портрети на част от артистите, а други 100 фотографии са на моменти от живота им. 100-те ще са плътно подредени на първия етаж, а черно-белите портрети ще са горе, които през „розовата мъгла“ ще стават черно-розови.
Тези артисти превръщат всяко място в свой дом. Опитала съм се да уловя от тази магия със снимките си.
По време на проекта през миналото лято се опитах да се слея максимално с тях. Снимах ги, връщах се, носих им снимки и се движих съвсем близо до тях между тях.
Откъде дойде идеята за розовата нотка?
Имаше един пърформънс с едни розови мъгли. Един човек върви и от количката му излиза розов пушек. На вратата на галерията на маазата ще има една полупрозрачна завеса, която през нея ще се влиза вътре. Това е част от пушека който ще бъде вътре. На вратата е този кадър с човека, количката и пушека. Всеки мечтае в розовата мъгла и оттам тръгна и се завъртяха нещата.
Вътре всичко ще е във фотографии – долу ще са по-малък формат, които са плътно подредени, а горе ще са големи черно-бели портрети, но от прозореца ще влиза розова светлина.
Дигитално или аналогово снимате? Сякаш напоследък няма много качествени материали за аналогова фотография, или поне е скъпа.
Всичко е дигитално, стана сложно и скъпо аналогово да се поддържа аналогова техника. Имам и такива неща, но е скъпо. В България падна нивото на качествените материали. Но по света от последните години отново започна производство. Има нови хартии, нови филми, има фантасмагорични неща. Сблъсквам се с тях, следя ги, защото преподавам аналогова фотография, но са скъпи. Но има невероятни неща.
Няколко думи за националните есенни изложби?
Това е най-голямото събитие в Пловдив, а може би и в България – най-добрите автори се събират всяка година. Слава Богу, и мен са ме поканили. Но това е национален форум, нещо като годишен преглед и е чест за мен, че съм част от това. От няколко години проф. Лардева кани фотографи в салона и това добавя към събитието. Мисля, че всички чакат Есенния салон и конкретно изложбите. Много е сериозно и винаги има много добри автори.
А какво мислите за съвременната фотографска сцена?
Съвременната фотографията е една от водещите форми в съвременното изкуство. В съвременната фотография по различен начин се интерпретира от творците - има класически като мен, има и други. Интересно е, чео голяма част от художниците ползват фотография. Не само като начин на изразяване, на едни съвременни начини на виждане на съвременните автори. Много от авторите използват фотографията като технически способ, като средство, с което да постигнат други неща. Ние се придържаме към един класически изказ, докато художниците не задълбават толкова в основата на изучаването на фотографията, а те използват медията по-свободно, много по-свободно от нас.
В съвременната българска фотография има много добри постижения, но има и неща, които продължават да се движат в едно русло, което не е много... как да кажа – едно е класическата фотография със съвременните изразни средства, в това няма лошо, но друго е една снимка, която просто не е фотография. Новите медии много развращават вкуса на зрителя. Една красива фотография, един пейзаж, който е с едно небе, каквото никъде го няма, събира много повече „точки внимание“, отколкото един нормален пейзаж, един истински портрет на природата.
Малко се размиха нещата и новите електронни платформи не допринасят за визуалната култура на обществото. Напротив – създават една измислена реалност.
Затова и събития, като Есенните изложби са важни. Учат на визуална култура. Вижда се кой какво е направил и какво влиза в един Салон. И това има значение – има много изложби, много зали и много неща, но Есенният салон е един жалон, вижда се, тази година е това – има някаква летва. И всеки се надява, че тази година ще е по-добра от предходната, че следващата ще е по-добра от тази.
