По павираните улици има цели 31 ателиета на самобитни творци – художници, дизайнери и занаятчии

Вижте къде да ги намерите

Таня Грозданова

Знаете ли, че в Квартала на творческите индустрии в Града под тепетата към днешна дата има 41 автори?

Те са цветовете и духът на квартала и съхраняват неговия първоначален замисъл. Те са разположени на 13 улички в историческия стар квартал в сърцето на града.

По време на всички базари, които се провеждат в Капана, всеки един от тях е в своето кътче, направено с много любов и талант. Авторите ви очакват вътре в Капана, в своите ателиета и на своите адреси – там, където са били през последните години в студ и пек, в празник и делник.

Най-добре е да видите твореца в неговата Светая Светих, защото когато авторът е в ателието си там е цялостен. Там е целият му свят! Инструментите, материалите, произведенията му и самият той.

Всички те се познават, споделят живота и работата в Капана и го представят пред туристите с много любов.

През есента на 2019-а създадоха своя обща страница в социалната мрежа ФБ - Авторите от Капана - https://www.facebook.com/AvtoriteVKapana/. Имат свое лого и географска карта с ателиетата.

За да създадем картата ни помогнаха собствениците на някои заведения в квартала, разказва Светла, която също има ателие на Квартала.

На страницата им в секция „Информация”, раздел „Относно” има връзки към техните лични страници и сайтове за персонален контакт с всеки от нас.

Сред „Авторите от Капана“ ще намерите майстори от Регионалната занаятчийска камара – кожари, обущар, ръчно плетиво, керамика, художествен текстил, накити, текстил, плъстене, карвинг свещи, детски играчки. И още: художници, дизайнери на облекло, автори на керамика, създатели на кожени чанти, обувки и аксесоари, на бижута, свещи, оргонити, картички и албуми, накити от мъниста, рисуване с къна, декупаж, ръчно плетиво, графични дизайнери, сувенири, художествен текстил и плъстене, произведения от дърво, бутиково работно облекло, машинна бродерия, ръчно рисувани дрехи, декорация за дома и офиса.

Освен това някои от ателиета провеждат курсове за обучение, има и школи по изобразително изкуство и за изработване на карвинг свещи.

Капана.бг ще ви представи последователно и групирани по улици Авторите на Капана.

Очаквайте продължение.

Започна реставрация на стенописното пано във фоайе Изкуство на втория етаж на НБ „Иван Вазов“ – Пловдив. То е създадено в периода 1973 – 1974 г. и е представено пред обществеността при откриването на библиотеката. Изградено е по мотиви от произведения на Иван Вазов от трима велики български художници: Георги Божилов – Слона е творил върху повестта „Чичовци“, Йоан Левиев – върху романа „Под игото“ и комедията „Службогонци“ и Христо Стефанов – върху „Епопея на забравените“. Техниката е мокро фреско.

Водена от идеята да запази в добро качество и за бъдещите поколения тази изключителна монументална творба, НБ „Иван Вазов“ предприема реставрацията преди времето да нанесе сериозен отпечатък и вреда.

Настоящият вид  на паното се оценява от специалисти като добро общо състояние. Проблемите, които са установени са общо замърсяване на живописния слой от прах, изолирани случаи на нарушения и загуба от него в резултат на вторично угасяне на негасената вар в състава на мазилковия слой,  в долния регистър – механични повреди, поради достъпност, побеляване.

Предвижда се реставрационната намеса да е в цялостно почистване на живописната повърхност, укрепването й с реставрационни полимерни материали, отстраняване на нарушените части, полагане на китове и живописна реинтеграция – ретуш върху тях, както и върху механични нарушавания на паното.

Реставрацията се извършва от художник-реставратор Евгени Генчев.

НБ „Иван Вазов“ вярва, че чрез предприетите своевременно мерки това значимо произведение на монументалната живопис ще бъде качествено реставрирано и консервирано и ще осигури добро бъдеще за живописния слой, което  ще гарантира очарованието на поколенията при срещата им с творбата на големите  Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев и Христо Стефанов.

Екатерина Кючукова

„Пловдив отново ни вдъхнови за музика. Имаме идеи с колеги от България за съвместни проекти след пандемията“, споделиха диригентите Кадиоглу – баща и син, които са възпитаници на родната музикална школа. „Надяваме се скоро пандемията да отмине и да имаме възможност за съвместни концерти“, каза маестро Мелтун Кадиоглу, който преди повече от 30 години заедно със семейството си заминава за Турция и там рестартира музикална кариера, като диригент, преподавател и създател на оркестри в Адана и Бурса.

Маестро Мелтун Кадиоглу е възпитаник на Пловдивската музикална школа. Завършва музикалното училище „Добрин Петков“, а по-късно и АМТИИ. Свири на фагот, саксофон, акордеон и пиано. През 1989 г. заминава за Турция и става зам.-директор, а след това и директор на оркестъра в Адана. Завежда катедра „Духови инструменти“ и преподава в известния Чукуровски университет. От 2000 г. се установява със семейството си в Бурса, където става оркестрант, а по-късно и диригент на духовия оркестър. Преди 16 години създава и хор „Обич“, в който пеят и свирят 45 музиканти и хористи. Те са хора с различни професии – лекари, преподаватели, инженери, архитекти. Всички членове на формацията са изселници от Пловдив, Асеновград, Кърджали, Ардино, Хасково, Димитровград, Разград и други български градове, обединени от любовта към музиката. През март заради ситуацията с коронавириуса се отлагат два техни концерти. „Продължавам да композирам нови произведения, като в основата е балканската ритмика. От няколко месеца работя по съвместни проекти с български автори. Композирах няколко мелодии по текстове на поети, мои приятели. Вече 5 месеца не сме репетирали с моите колеги от хор „Обич“. Това ме потиска, но вярвам, че пандемията скоро ще отмине и ще реализираме идеите си, сподели Маестро Мелтун Кадиоглу. Той уточни, че заради пандемията са отпаднали техни концерти в Хасково, Асеновград, Момчилград, Крумовград и Ардино.

„Радваме се, че концертите на нашите колеги в България са започнали“, каза Маестро Севал Кадиоглу, който е диригент на Симфоничния оркестър в Бурса. Според него, макар и с по-малко публика музикантите са мотивирани да продължат да репетират, да творят, да обогатяват репертоарите си. „В момента имам идеи за нови проекти, които да вдъхновят меломаните, а и музикантите от нашия оркестър“, допълни маестро Севал Кадиоглу. Той продължава семейните традиции и завършва Държавната консерватория в Анкара. След дипломирането си записва магистратура в Нов Български Университет – София, където изучава цигулка при проф. Дора Иванова, хорово дирижиране при проф. Крум Максимов и оркестрово дирижиране при проф. Александър Йосифов. Посещава майсторски класове по цигулка при проф. Минчо Минчев, проф. Сергей Кравченко, проф. Александър Марков и по хорово дирижиране при проф. Крикор Четинян. Изнася концерти като солист и диригент със симфоничните оркестри на Адана и Бурса, Шумен, Разград, Варна, Сливен и Хасково, както и с камерни формации. През 2014 г. Севал Кадиоглу завършва втора магистратура „Оркестрово и хорово дирижиране”  в АМТИИ – Пловдив при маестро Георги Димитров. През миналата година бе поканен като диригент на турнето на известния оркестър „Тюрксой“ в Казахстан, Турция, Сърбия, Босна и Херциговина и Унгария.

„За съжаление, заради епидемията не успяхме да реализираме чудесни музикални проекти между Пловдив и Бурса, планирани съвместно с генералния консул на Турция в Пловдив Хюсеин Ергани, но се надявам, че скоро ще имаме отново такава възможност“, допълни маестро Кадиоглу. Той уточни, че все още не са започнали репетиции на оркестъра, но за новия сезон през октомври са предвидили интересна програма за меломаните.

Надяваме се съвсем скоро ситуацията с коронавируса да отмине и отново да се радваме на концерти и гастроли, споделиха диригентите, в чиито сърца Пловдив заема  специално място.

Павел Койчев е сред най-интересните български скулптори. С богата кариера и разпознаваем стил той вече е записал името си в историята на българското изкуство. Автор, който обича да работи в голям размер и на открито, известен с няколко творби в публично пространство и интересния парк „Оригиналите“ край с. Осиковица на 68 км от София. В Националните есенни изложби през 2020 година е един от двамата скулптори, които ще представят свои работи. Фигуралните му творби ще са подредени в двора на къща Хиндилиян. Традиционните изложби ще се открият на 1 септември.

Какво представяте на изложбата?
Ще представя малко над 20 пластики, разпределени в три цикъла. Поставил съм си най-прости задачи: фигури в три пози – легнала фигура, седнала и права. Това са трите основни ситуации на човешкото тяло. От всяка има по 6-7. Фигурални са нещата.

Изложбата е чиста скулптура – 19 от работите са по-малки, има 3 по-големи, като те пак са част от цикъла: една легнала, една седнала и една права. Има и композиции от легнали двойка мъж и жена. Малките са отляти в месинг, а по-големите са в гипс.

За масовата публика вероятно сте по-известен с по-големи, като размер, работи, както и с такива в публично пространство. Каква е разликата да се работи в по-голям мащаб и в такива малки работи?
Темите, които работя са постоянни, вечни. Важното е как е направена една работа, как е направено едно движение. Връзката между по-големите и по-малките творби съм аз, авторът е един, иначе те са различни. Но винаги едно решение зависи от размера, темата, материала. Аз обичам по-големите форми, повече ми допадат. И предпочитам да са на открито, да присъстват в пространството.
Търсил съм всяко движение да го направя по различен начин. Някои работи са по-обобщени. Смятам, че всички ра различни, във всяко движение съм търсил и съответна текстура. Доколко се е получило – ще видим.

Как се стигна до участието Ви в Есенните изложби?
Когато започнах да правя тези неща не съм мислил за Есенните изложби. Още миналата година бях намислил да правя три цикъла с трите движения. След като ги направих първо във восък, и дадох някои за леене, започнах да мисля – къде ще ги представям. Трябва да е пространство, което е подходящо за тях, в София в „Райко Алексиев“ нямах възможност.

И някак случайно тогава ми се обади Галина Лардева. В предходни години са ме канили да участвам на Есенните изложби, но съм откавал. А сега някак си пасна, идеален случай. Мислих известно време и реших, че ще се съглася и ще изложа нещата в двора.

Предпочитам външното пространство. Дори и малка в размер, смятам, че скулптурата е най-добре да е навън. Иначе ги работя много време – от октомври само с това се занимавам, а има много работа. Трябва да се измислят – а измислянето никой не му обръща внимание – после се правят във восък, после обработката в метал, което е много и трудоемко.

Няколко думи за Националните есенни изложби – какво мислите за тях като събитие?
Още от самото начало ми харесват като идея. Има една свобода на показване, какво искаш да направиш, така беше даже и преди 89-а година. Струва ми се, не всеки път през годините са ме задоволявали като резултат. Сякаш се е случвало колегите да подценяват изложбите, а те са прекрасни, на прекрасно място. Времето също е чудесно за изложби – през септември месец в Пловдив.

В последните години се отнасят сериозно, имаше някои скулптурни неща, които стояха много добре. А за мен, надявам се следващата ми изложба да е чиста скулптура. Предпочитам навън, външното пространство. И винаги, колкото и да е концептуално, правя скулптура.

Новият сезон на Драматичен театър-Пловдив започва с репетиции на спектакъл по знаменитата книга на Труман Капоти „Закуска в „Тифани.“ Едноименната холивудска екранизация от 1961 година превръща актрисата Одри Хепбърн във филмова и модна икона, макар авторът на романа да има несъгласия с адаптацията. Прелъстителната история на  главната героиня, чиято неуловима загадъчност преобръща сърцата и съдбите на мъжете, се е превърнала в символ на неустоимия копнеж на сърцето да продължава да следва личния си път.

Образът на Холи Голайтли, енигматичен и неуловим, е шедьовър сред класическите литературни героини на XX век, изключително труден за интерпретация. За избора на  изпълнителка на главната роля театърът обяви кастинг, на който се явиха над 80 актриси. Изборът падна на Климентина Фърцова, студентка в четвърти курс на НАТФИЗ в класа на професор Пламен Марков. Постановъчният екип на спектакъла е същият, създал спектаклите „Вълци“, „Дебелянов и ангелите“ и „Одисей“, донесли на Драматичен театър-Пловдив множество национални театрални награди. Режисьор е Диана Добрева, драматизацията е на Диана Добрева и Александър Секулов, сценографията и костюмите са на Мира Каланова и Марина Райчинова, музиката е на Петя Диманова, хореографията на Деян Георгиев.

Националните есенни изложби чукат на вратата. Събитието, с което градът бележи старт на септемврийския културен маратон, ще спази всички традиции, въпреки особената ситуация за културния живот в страната, породена от коронавирус пандемията. КАПАНА е медиен партньор на изложбите и ще ви запознае с проектите на всеки един от артистите, поканени за участие от куратора Галина Лардева.

Стилияна Узунова – един от участниците в Националните есенни изложби 2020 – е изключително интересен артист. Завършила „Книга, илюстрация и печатна графика“ и с дълъг стаж в телевизията като гримьор на „Като две капки вода“, тя има зад гърба си и голям опит като живописец. През септември тя ще представи маслени творби, в които има и пастел, въглен, принт и други внесени техники. Самите творби са интересна смес от символи, фигури и различни форми, които делят пространството на платното. Тя разказа повече за тях и за художествения живот в страната малко преди откриването на Националните есенни изложби в Пловдив, което ще бъде на 1 септември:

Какво представяте на Националните есенни изложби?

Това е цикъл. Една моя идея, която се роди преди две години. Когато професор Лардева ме покани да участвам в Национални есенни изложби и ми сподели темата, намерих смисъл за себе си да я реализирам именно сега. Всички творби са рисувани за пространството на къща ‘‘Мексиканско изкуство‘‘. Желанието ми беше да въздействат максимално в цялото си. Това са 18 платна в различен формат, от 20 х 20 см до  340 x 140 см. Работени са тази година.

Живописта е моята медия. Техниката е смесена – маслени бои, акрил, пастел, въглен, принт.  Реших да експериментирам в тази изложба, едно мое лично предизвикателство.

Най-видимото свързващо звено между различните картини са тези циферблати или часовници, които се появяват по един или друг начин на всяко платно. Каква е идеята?

Аз ги наричам таймери. Таймерите на времето са навсякъде около нас, но моите таймери се появиха на една пътека за бягане. Там беше единствената пролука в еждневието, в която можех да си представя къде искам да бъда. И докато бягах, а цифрите на таблото светеха срещу мен, все по-осезаемо разбирах, че аз нямам време за нищо.

Непрекъснатото препускане в страхове и отговорности ни лишава от възможността да изживеем онези поискани места с хората, които ни носят истинско щастие. Непрестанно бързаме, тичаме . На едно място. Без да стигаме никъде. Точно като електронната пътека, на която бягах. Бягах от действителността. 

Много интересно се преплитат абстрактни форми и композиции на платното с истински фигури, всяка от които „прави“ нещо. Много неща се „случват“ едновременно на това сюрреалистично пространство, което създавате. Има ли общ мотив сред тях, сякаш повечето от тях спортуват или играят?

Композициите ми имат дуалистичен харатер. Два паралелни свята. Местата, на които искаме да се чувстваме себе си и другият свят, днешният, в който сме притиснати от времето. Визуалното въздействие на луминисцентните, сигнални цифри ми се стори много подходящ символ за нашето съвремие. Опитах се да доближа максимално типографията до живописта, за да срещна тези светове. Вътрешният ни и онзи, който ни консумира, който ни кара да се чувстваме затворници.

Има много символи в картините ми. В годините те са се раждали в подсъзнанието ми и за мен носят много точен и близък смисъл. Сандъците, камъните, багажът, шатрите, спасителните ми куки, символ на моето минало и бъдеще, които на прима изглеждат страшни, но всъщност са винаги в моя помощ.

Фигурите в моите композиции са метафора на мислите, стремежите, разочарованията, слабостите и всичко, което ме вълнува. Има едни хора, които искат да спасят други хора - има едни смисли, които могат да освобят други мисли, чувства и действия.

Малките човечета, които разрушават оковите на времето, или просто го наблюдават, са нашите ценности и откровени желания. А тичащите хора на пътеките сме ние, в ‘‘матрицата‘‘. Днес. Гонейки един уж по-добър живот. Тичаме уморени, копнеещи за нашите места. Там, където сме били или искаме да бъдем.

В платна ми има и трети фигури, които просто седят или гледат, или правят нещо свързано с бита. Появиха се в картините ми преди двайсетина години, без лица, забулени, с дълги тоги. Но съвсем скоро разбрах, че това са моите светии, хората на вярата. Те носят в себе си доброто, спокойствието и мира.

Смесвате различни техники върху платното – това свързано ли е с разнообразния ви опит и образование в няколко сфери? Предимство или предизвикателство е тази възможност за богатството на техниките в съвременното изкуство, според вас?

Техниките и медиите са изразно средство, начин да разкриеш себе си, идеите си, гледната си точка и смисъла ѝ. Смесването на техниките при мен се случва интуитивно. Най-вероятно в случая има значение, че в Академията съм завършила ‘‘Книга, илюстрация и печатна графика‘‘ - там ни насърчаваха много да експериментираме. Но водещо в смесването на материала и медията трябва да е внушението. Това, което най-точно пресъздава твоята идея. Разбира се, дали си уцелил мярката, вкуса и доколко си успял, само времето може да покаже.

Какво мислите за съвременното изкуство в България в момента – като среда, пазар, галерии, критика?

Обществото вече е много по-информирано. Струва ми се, че се заражда една нова публика и това предполага артистите да търсят отражения и нови решения за своето изкуство, които да са в крак с нашето съвремие, да бъдат максимално откровени и да не се ‘‘носят по течението‘‘.

Няколко думи за Националните есенни изложби – какво ви е мнението за тях като събитие, в пловдивския и в националния художествен живот?

Националните есенни изложби в България са едно явление, което във времето не само засилва, но и надгражда дългогодишната си традиция, като дава възможност на артистите да експериментират и да срещат изкуството си. Радвам се, че има такъв форум, който изгражда вкус и развива съвременната култура. Мисля, че повечето колеги с нетърпение го очакват.