„Светкавици
Баща ми поправя небето“

Радослав Чичев представи новата си книга „Светкавици“ в литературен клуб Spirt & Spirit в Петното. Поезията е много лична и белязана от загубата на бащата на писателя.

„Книгата е за загубата, за баща ми. Втората част от книгата се казва „Разговори“ и тя е посветена на него. В първата част присъстват сезоните. Това донякъде е и любовна книга, защото голяма част от стихотворенията са писани за жена ми. Интересно е това преплитане, поне за мен -  в този период, в който съм написал книгата. Преплитането на загубата и нещо, което те дърпа напред, вярата.

Преди една година представих ръкописа на едно четене и забелязах, че почти във всяко стихотворение присъства думата „сърце“. Първата част на книгата е озаглавена така. Мисля, че сърцето задава ритъма. Някак и самата дума е такава – то е центърът. Тия стихове преминават през него“.

Радослав Чичев разказа още, че е имал щастливо детство и след смъртта на баща си започва да цени повече земята под краката си, да се съсредоточава повече върху това, в което вярва и мисли, че е ценно.

Стихосбирката завършва със стихотворението:

„Светкавици
Баща ми поправя небето“, което е писано на Камен бряг през лятото. „Беше драматично като изживяване, защото мислих за баща ми, бях на брега, на скалите и в тоя момент виждах огромни светкавици, които падат в морето в далечината. Така свързах двете неща. А той беше майстор и обичаше да поправя всякакви работи, темпераментен човек. И си казах: „Ето, той пак поправя нещо и се ядосва…“

За книгата „Светкавици“ Марин Бодаков казва: „Стихотворенията са разтърсващи. Нежност, прямота, сдържаност, отчаяние, могъщество – всичко в няколко реда, в един ред. У нас много се лъже – и това минава за литература. А Радослав Чичев ни дарява сърдечни истини. Не бърза. И живее вместо баща си.“

Радослав Чичев е радиожурналист, водещ на предаванията "Аларма" и "Артефир" по програма "Христо Ботев" на БНР. Автор е на стихосбирките: „От прашинката на деня“, за която през 2012 г. е отличен с бронзов „Пегас“ на „Южна пролет“ в Хасково, на „Сърцето на ловеца е лисица" и на „5.6“. Както и на пиесите „Колекционерката“, „Траевремене“ и „Звездата на Планк“. През 2012 г. е победител на Фестивала "София: Поетики".

В салона на галерия „Възраждане“ в сърцето на Стария град миналата вече рбеше открита изложба живопис „Ракурси на душата“ на младия пловдивски живописец Никола Гулев, който в края на 2019-та бе номиниран за млад автор на гр. Пловдив от Дружество на пловдивските художници в „Годишна изложба на Дружество на пловдивските художници”2019, провела се в Галерия „Капана”.

Сред гостите на откриването бяха заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов, актьорът Симеон Алексиев, приятели и почитатели на изкуството на твореца.

Експозицията и автора бяха представени от галеристката Красимира Алексиева, която сподели своята радост и удовлетворение от възможността да наблюдава от първо лице развитието на твореца, неговото израстване и надграждане с всяко изминала година, тъй като галерия „Възраждане“ е представяла до момента 4 самостоятелни изложби на Никола през 2013, 2014, 2016 и 2018г.

„Виждате лицата в картините. Това са хората, решили да останат в България. Лицето е прозорецът на душата. Но вглеждаме ли се достатъчно активно в него? В лицето на човека до нас, на близките си, на хората в автобуса, на улицата? Истината е, че минаваме безразлични и затворени в себе си. Тази изложба ще ни подскаже, че трябва да се вглеждаме повече. Че е хубаво да питаме човека до нас: Как мина деня ти?

Със сигурност „Ракурси на душата“ има социален привкус и аз искрено се надявам, някое лице от картините да ви завладее, да го припознаете. Това е начин да погледнем вътре в себе си, за да извадим нещо добро от душата си. Никола Гулев майсторски е създал галерия от ликове, които ще ни предизвикат със своите тайни и истини, ще събудят нашите чувства“, каза на откриването галеристката Красимира Алексиева.

„Дано да съм успял да ви докосна с нещо като автор!“, отговори художникът.

Никола Гулев е роден в гр. Пловдив през 1987 г. През 2006 г завършва художествена гимназия „Цанко Лавренов” в гр. Пловдив със специалност „Живопис“. През 2010 г. се дипломира като бакалавър по Педагогика на обучението по изобразително изкуство със специалност „Живопис“ в Академия за музикално танцово и изобразително изкуство под ръководството на доц. Румен Жеков. От 2010 г. е член на Дружеството на пловдивските художници. През 2012 г. завършва магистърска степен по живопис в Академия за музикално танцово и изобразително изкуство с пълно отличие. От 2016 г. придобива научна титла – Доктор по методика на обучението по изобразително изкуство. Никола Гулев работи и твори в гр. Пловдив. Картините му са част от колекции на ценители в България, Испания, Португалия и Англия.

Изложбата в галерия „Възраждане“ ще продължи до 02.03.2020 г.

Крайно време е наистина да бъдем обединени, заяви проф. Шекерджиева

Иво Дернев

Да консолидира енергията в АМТИИ и да привлече отново изолираните хора. Това е мисия №1 за новия ректор на Академията проф. Тони Шекерджиева от катедра „Оркестрови инструменти и класическо пеене”. Днес следобед тя оглави Академията, а изборът е бе посрещнат с  очаквания ВУЗ-а да тръгне по нов път. Дали това ще се случи, предстои да разберем.

„ Мисията ми е да сме обединени. Ще го направя. Това е женското оръжие. Колкото и да сме различни, ние всичките обичаме изкуството и това е най-важното. Крайно време е наистина да бъдем обединени”, каза веднага след избирането си новият ректор на Академията.

На въпрос „Връща ли се класиката в АМТИИ, проф. Шерекджиева отговори: „Класиката винаги си е стояла тук, ние никога не сме бягали”.

Тя обеща да възстанови при първа възможност закритата катедра "Теория и история на музиката".

[caption id="attachment_95768" align="aligncenter" width="864"] Проф. Куюмджиев след вота[/caption]

„Това го казвам пред вас, медиите. Много е важно да се знае. Поемам този ангажимент. Не забравяйте, че проф. Куюмджиев е моят рецензент за професурата ми. Определено ще работя с него, и с всички, разбира се”, обясни тя. Проф. Куюмджиев бе един от кандидатите за ректор, като на първи път той спечели доверието на деветима от делегатите на Общото събрание. Той бе основната опозиция на статуквото в Академията в последните години, в които бе закрита катедра "Теория и история на музиката".

„ Много добре си давам сметка, че влизайки в кабинета на ректора, затварям други. Имам прекрасни студенти, дано да успея да бъда и с тях. Искрено го желая”, каза още проф. Шекерджиева.

За избора тя получила поздравления от Полша, от Италия и Франция. " Отваряме Академията към света. Искам и трябва това да се случи. Защото знам какво води това след себе си”, заяви новият ректор.

Подчерта, че кампанията е била перфектна и толерантна.

[caption id="attachment_95762" align="aligncenter" width="857"] Проф. Дженева[/caption]

„ Благодаря на колегите, с които съм работила и ще продължа да работя. Това са колеги с огромен опит и те никога няма да бъдат извън моето полезрение. Аз ще имам нужда от тях, сигурна съм. Ще добавя много нови неща в живота на Академията.  А това, което искам да запазя, е сърцатостта и желанието да запазиш, да съхраниш имиджа на АМТИИ. Може не винаги да се е получавало, но проф. Милчо Василев наистина обича Академията, това е неговият живот. А първото нещо, което ще направим е да разгледаме новия закон, който вече чука на вратата. Длъжни сме да се съобразим с него. Не се страхувам от нищо ново. Имам до себе си толкова много можещи млади хора имам оптимистичното чувство, че ще успеем. Трябва да успеем”, допълни проф. Тони Шекерджиева.

Проблемът с Жълтото училище и базата ще бъде дискутиран още другата седмица.

Състезанията на нидерландската игра ще се превърнат в традиция

Първи турнир по шьоелбак ще се състои тази вечер в Котка и Мишка. Биреният бар в Капана вече почти година и дом на привържениците на нидерландската игра. 12 месеца след откриването на клуба тази вечер ще се проведе първото състезание на дъските в Котка и Мишка. Регистрацията става на място в заведението, а надпреварата стартира в 18 часа. Вратите на турнира са отворени за всеки.

Нидерландската игра се превърна в едно от новите любими алтернативни забавления за посетителите на квартала на творческите индустрии. Шьоелбак, позната още като Dutch Shuffleboard, се играе предимно в Нидерландия, Белгия и Германия. В Ниските земи всяка година се организират огромни турнири, които привличат много публика. Турнири вече ще има и в Котка и Мишка.

Правилата

Една игра на Сьоелбак се състои от двама ли повече играчи, които правят последователни ходове,  като играчът с най-висок резултат печели. Един ход се състои от три хвърляния, с които играчът има възможност да вкара всички налични пулчета в номерираните отделения. В първото хвърляне се използват всички 30 пулчета, във второто – всички пулчета, които не са били вкарани в отделенията на първо хвърляне и съответно при трето хвърляне – всички останали пулчета. В края на всяко хвърляне пулчетата, вкарани в отделенията се стакват едно върху друго, за да не окажат влияние на следващото хвърляне.

В края на всеки ход, състоящ се от три хвърляния, вкараните в отделения пулчета се преброяват по следния начин:

Всеки пълен ред се изчислява като 20 точки (по едно пулче във всяко отделение.) Всяко следващо пулче прибавя към точките номера на отделението, в което е попаднало.

Пример:

9 пулчета в отделение 2, 5 пулчета в отделение 3, 7 пулчета в отделение 4, 5 пулчета в отделение 1.

5 пълни реда от по 4 пулчета са 5*20= 100 точки.

4 допълнителни пулчета в отделение 2 са 2*4=8 точки.

2 допълнителни пулчета в отделение 4 са 2*4=8точки.

Общо: 100+8+8=116 точки.

Създават мащабен виртуален музей за историята на пловдивския театър по повод 140-годишнината на културната институция

Ще пътува ли „Одисей” извън пределите на страната? Този въпрос си задават много хора още от премиерата на мегаспектакъла преди година. Той стана още по-актуален с фурора, който представлението предизвика в две поредни вечери в Народния театър. Отговор днес дадоха директорът на пловдивския театър Кръстю Кръстев и драматургът Александър Секулов, в рамките на пресконференция, на която Десислава Шишманова – директор на БНТ-Пловдив и режисьор – разкри детайли от заснемането на филма „Одисей”, посветен на едноименния спектакъл.

Кръстев и Секулов не скриха, че турне извън граница е следващата голяма цел за екипа на културната институция и  вярват, че тя може да бъде реализирана. Покани не липсват, сега е нужна подкрепа от страна на държавата и града, за да бъде качен „Одисей” на чужди сцени.

„Успяхме да поставим „Одисей” в Народния театър. Това ни дава кураж да мислим върху гостуването на повече места в България и чужбина. Това е следващата ни цел. Надяваме се на съдействието на „Пловдив 2019” и Министерството на културата. Любопитни сме да покажем това нещо на други култури и да видим как ще го възприемат те”, заяви Кръстю Кръстев. Като допълни, че покани за гостуване на спектакъла в чужбина има, но са нужни средства.

„Водят се разговори и с Министерството на културата в тази посока, и с българския културен институт в Италия например, тъй като първата ни цел е италианската сцена. Търсим помощ и ще го направим, убеден съм”, вярва директорът на пловдивския театър.

Кръстев благодари на колегите си от Народния театър, които са участвали активно в пътуването на „Одисей” до столицата. И издаде, че се работи по идея националният и най-старият театри у нас да направят нещо заедно. В тази посока вече се водят разговори.

„Логистиката на това представление е много сложна. Пет месеца подготвяхме това гостуване в София. Три товарни камиона бяха нужни за пренасяне на сценографията и 24 часа денонощен труд за сглобяването ѝ на сцената на Народния театър. Всичко сякаш се създаде наново заради различните специфики на двете сцени, дори осветлението беше абсолютно ново”, допълни Кръстев.

„Гостуването в София беше особена отговорност. Излязохме извън дома на спектакъла и проверихме реакцията на националната аудитория. Появи се полезно отчуждение- видяхме с малко чужди очи „Одисей”, тъй като не ни бе домашно всичко”, каза драматургът Александър Секулов.

„Лично моите изводи от двете гостувания в София са няколко. Единият е, че видяхме как един 24-годишен човек може да излезе и да смаже претенциозната софийска публика без да му трепне окото или гласа. Константин Еленков игра като всеки друг път на сцената на Народния театър, а това спокойствие е респектиращо. Зрителите в столицата го виждат за първи път в толкова голяма роля. Забележително е това, което направи. Другото забележително е това, което направиха 20-те млади колеги в такава огромна постановка. Тези млади лица ще бъдат запомнени от театрална България”, отбеляза Александър Секулов.

И допълни, че другият извод, който си е направил, е че не е възможно да се очакват подобни резултати, ако не се създадат условия за процес, по който да се работи.

„Одисей” не може да бъде направен с обичайния бюджет, в обичайните срокове. Големият въпрос е от тук нататък какво прави градът и държавата с продукт, който е достоен за навън”, повдигна темата Александър Секулов. И даде пример с държавната политика на Естония по отношение на театъра и „изнасянето” му извън границите на прибалтийската република. „Дано имаме съзнание за това. Държавата е важна тук”, допълни драматургът.

Филмът „Одисей” на БНТ- Пловдив бе определен от Кръстю Кръстев като документ за колосалната енергия и труд, които пловдивската трупа е вложила в създаването на представлението.

„БНТ- Пловдив има привилегията да бъде телевизионния Феми, който да възпее един изключителен процес. Филмът е документ за небивал етап от възхода на пловдивския театър, на който сме свидетели. Пловдивският театър започна да създава реалност, която прави града да изглежда по-висок”, каза Десислава Шишманова и анонсира, че филмът „Одисей” ще бъде излъчен по БНТ 2 тази събота, в 17 ч. Тя подари за архива на Драмата флашка с качена на нея документалната лента.

„Всяко представление има своето раждане и своя край. Този филм обаче ще остане. БНТ направи нещо голямо за паметта на театъра”, отбеляза Александър Секулов. И издаде, че културната институция работи по създаването на мащабен виртуален музей на театралния живот в Пловдив в последните 140 години.

„От близо година и половина имаме човек, който събира историята на театъра, което е много трудно. Надяваме се виртуалният музей да е готов за 140-годишнината на пловдивския театър. В него да бъдат вплетени всички нишки на миналото и историята”, допълни драматургът Секулов.