Придобиването на хубава картина е сбор от няколко условия: това са шансът да я видиш и да си на точното време и място

Много е изписано, може много да четеш, но най-добре за художниците говори самото им творчество

Според мен обединяващото за творците, чиито картини имам, е чистотата на вътрешния артистичен порив - това, което ги е вдъхновявало ден след ден, въпреки бита и несгодите да работят, да са последователни, да не се отказват

В самото подножие на Старинен Пловдив, на улица „Съборна“ 19, се отличава красиво възстановена къща на три етажа, която скоро ще заработи като галерия с постоянна експозиция от съвременни художници и стари майстори – родени през 19 и началото на 20 век. Сградата е строена в началото на миналия век и е архитектурен паметник от ансамблово значение. От близо 3 години къщата е собственост на фамилия лекари – сем. Джуркови. С д-р Анна Джуркова разговаряме за страстта ѝ към събиране на картини от български майстори, предимно родени в края на по-миналия век и началото на 20-ти. В галерията ще можем да видим произведения на художници – известни или незаслужено забравени.

Как започнахте да колекционирате картини? Кога и защо се зароди у Вас този интерес?

Доста е труден отговорът на този въпрос. И аз съм си го задавала много пъти и съм търсила обяснение за това как от непрекъснатото четене на специализирана литература с години, постепенно започнах почти изцяло да чета книги за изкуство и най-вече за художници – още от Чимабуе и Джото до наши дни. Мисля, че това първоначално беше резултат от посещенията на големите музеи по света. Бях зашеметена и от Руската школа. Постепенно установих, че почти нищо не знам за българските автори. Доста по-късно започнах да посещавам и нашите музеи и галерии. За съжаление мисля, че това се отнася за нас българите – не сме редовни посетители на тези места, а би било добре да е обратното.

Първоначално закупих картина на пловдивски художник и я закачих в кабинета си. Много ѝ се радвах. С времето картините станаха 10 на брой. Запознах се с доста галеристи в Пловдив. Когато вече имах 20-25 картини на съвременни автори, започнах непрекъснато да ги нареждам и пренареждам и усетих, че това ми доставя голямо удоволствие. Мисля, че 2010-та или 2011-та година присъствах за първи път на търг на картини. Така започнах да се интересувам не само от съвременни художници. Много четях и се вълнувах. Ако за събирачеството на картини се говори като за страст или за тиха лудост, то тя при мен не се е случила отведнъж, а постепенно с много четене и запознаване с материята, но и с доста емоция. За мен това е вълнение, което те завладява и те отделя от ежедневието и лошите моменти.

Коя е първата картина, която Ви развълнува силно?

Бях изчела книгата за Димитър Казаков-Нерон на Димитър Пампулов. С моя приятелка и колежка д-р Мирослава Динкова от София се озовахме в дома на олимпийския шампион по борба и колекционер Боян Радев. Тя търсеше определена картина на Димитър Киров. За Радев и колекцията му се знае много, но все пак недостатъчно, според мен. Той ни показа една работа на Нерон, която ме стисна за гърлото. Веднага оцених това, което вече бях чела и видяла в Тревненската галерия и на едно място до Троянския манастир с негови рисунки. Тази картина на Нерон ми е надписана лично от Боян Радев. Тя една от много хубавите ми картини и винаги е някъде близо до мен. Преживях няколко безсънни нощи, докато я взема. Това се случи 2011-та година.

С какъв фокус е Вашата колекция?

Събирала съм картини без да съм си поставяла цели. Не съм се стремяла да са от определени автори или с определена тема – поне в началото беше така. Постепенно надделяха старите художници и с времето от някои от тях се събраха повече работи, като например на Данаил Дечев.

Цяло щастие е за мен, че имам творби на някои творци, като Иван Иванов Иванич. Пренасят ме сто години назад. Никога няма да ми омръзне да ги гледам!

С моето събирачество съм започнала доста късно – тогава, когато вече предлагането на стойностни неща не е голямо или е на непосилна цена. Изобщо, придобиването на хубава картина е сбор от няколко условия. Това са шансът да я видиш и да си на точното време и място. Познаването на автори и творчеството им е много важно. Уви, ако цената е много висока, остава само удовлетворението, че си успял поне за малко да общуваш с творбата. Това общуване не е като това с картините в музея. И там вълнението е голямо, но тези творби няма как да ги притежаваш.

Много ми е трудно да си служа с хвалби за художниците. Все не ми е достатъчно всичко хубаво, което мога да кажа. Но талантливите хора обикновено не са с лесни характери. Много е изписано, може много да четеш, но най-добре за авторите говори самото им творчество.

Кои са любимите Ви български художници?

Има такива, които много харесвам, но нямам техни картини. От художниците, които са в моята сбирка, също ми е трудно да назова имена. Ще се опитам да обясня нещата по следния начин. В моите мисли аз разделям творците от края на 19 век и началото на 20 век на няколко групи. Това разделение няма връзка с принадлежността им към съществуващите тогава стилови течения, общо казано от академизъм до най-модерните направления в европейския авангард.

По-голямата част от известните наши художници са учили и специализирали в Европейски академии и не само това. Те са участвали активно в художествен живот на тези институти. Някои от тях дори са заемали по-късно и ръководни длъжности там. От тези творци, една част не се завръщат в България. Или посещават страната от време на време и техните творби тук са изключителна рядкост. Някои дори остават напълно забравени за нашето изкуство. Друга голяма група са учили, работили в много страни в Европа, дори в Щатите, правили са изложби в редица държави, но се връщат в България и спомагат за развитието на пластичната ни култура.

Едни от тях имат много дълъг жизнен път, поради което оставят след себе си по-голям обем творчество. Придобиването на платно от такъв автор би трябвало да е по-възможно. Други талантливи и обещаващи художници рано напускат този свят (на 28-35 години) и произведенията им са изключителна рядкост. Има автори, които винаги са били известни и почитани и такива, които са забравени отрано доста незаслужено. Още по-сложна е ситуацията след 09.09.1944-та година. Но пак навлизам в изкуствоведска тема, а аз съм лаик.

Обединяващото за изброените групи творци е чистотата на вътрешния артистичен порив. Това, което ги е вдъхновявало ден след ден, въпреки бита и несгодите да работят, да са последователни, да не се отказват. Тоест аз си харесвам „моите“ художници и ако кажа имена, ще пропусна някого, а не искам да го правя. Не знам дали имам любими художници, но имам любими картини.

Възможно ли е колекционерството да бъде в полза на обществото?

Според мен всякакъв вид събирачество е полезно най-вече за притежателя му, защото носи радост. Колекционерството също образова човека, и то по най-приятния начин. Например, покрай биографиите на художниците научих и вникнах по друг начин в историята на България, не тази от учебниците. Изкуството навсякъде по света е обусловено от културно-историческите условия в страната, в която се е развивало. България с нищо не се различава в този смисъл. Какво ще е изкуството в началото на 19 век, какво ще е в края на века, през 20 век и до ден днешен, това е изключително дълга и интересна тема. Когато четях писмата на Антон Митов за България след Освобождението си представих за първи път съвсем реално бита отпреди 130-140 години. Мисля, че нашите художници като талант, трудолюбие и усърдност са правили подвизи за времето си. А мен направиха по-задълбочен човек. Аз все пак се опитвам да влияя на другите, така че може и да има полза.

Защо желаете Вашата колекция да бъде експонирана и достъпна за хората?

Първоначално не съм имала намерения да показвам картините. Те са вкъщи, в кабинетите, в които работя, непрекъснато са пред мен и аз им се радвам. Но когато решихме със съпруга ми да купим къщата на улица „Съборна“ 19 започнах да си представям как биха изглеждали тези творби в красивата сграда. Самата покупка беше породена от желанието да реставрираме и съхраним такава къща. Може би тук е мястото да спомена, че постепенно ми стана ясно защо има много запуснати и загиващи красиви сгради. Обикновено собствениците им често това са няколко човека. Тук имахме щастието, че собственикът е само един. Документите на тези къщи са на повече от 100 години и са меко казано в неизрядност. Подготовката на такава покупка е тежка и бавна процедура с много препятствия. След това идва проектът, после одобренията, това са страшно много папки, скици, планове. А какво да кажем за кадастъра –като в праисторическо време… И след всичко това, което за нас продължи повече от една година и половина е реставрацията. Нямаше желаещи да реставрират къщата. За всеки строител е в пъти по-изгодно да строи нови сгради, халета, магазини. Не е моя работа да обяснявам, но добрата реставрация на стара къща е подвиг.

Постепенно взехме решение да направим постоянна експозиция. Изложени са автентични картини и мебели, които биха зарадвали всеки, който се интересува от такива ценности. За хората, които попадат случайно или не в къщата ще има достъпна информация за художници и картини. Тоест, ще има и един вид образователна цел.

В галерията са експонирани творби на повече от 80 класически автори и 30 съвременни.

Доста трудно се оказа показването на картини от различни периоди, стилове и техники. Засега като най-приемлив вариант приемаме спазването на хронологията или тръгваме от рождените години на авторите.

На първия етаж са изложени творби на художници, родени до края на 19 век, като има малки изключения. Например, автори като Асен Белковски, Никола Танев, Христо Берберов, Йозеф Обербауер, Ярослав Вешин, Господин Желязков, Елисавета Консулова-Вазова … Експонирани са и красиви икони, проекти за църкви и т.н.

На втория етаж са авторите, родени в началото на миналия век до 1920-та година. Това са Илия Петров, Владимир Рилски, Златю Бояджиев, Васил Иванов, Елиезер Алшех, Иван Табаков, Йордан Гешев…
В сутерена на сградата могат да се видят автори, които са наши съвременници. Някои от тях са си отишли рано, други са творили до скоро, а трети все още имат силата и духа да творят.

А вие самата продавали ли сте до сега картини?

Не. Повечето картини, които съм купувала са ми любими и свидни. С много малко бих се разделила, но не съм сигурна, защото дори и те по някакъв начин отразяват моето развитие в изкуството. Картините ми влияят чисто духовно – доставят ми наслада и мога да ги гледам с часове. Харесва ми да са добре подредени, в хубави рамки и реставрирани. Когато в един момент спрях да имам място за тях и започнах да ги слагам зад вратите, решението ми да ги покажа пред публика надделя. Мисля, че колекцията добре представя творчеството на художниците, творили у нас от края на по-миналия век насам и ще се радвам повече хора да се запознаят с него. В галерията има биографии и интересни цитати от и за творците, тъй че представата за тях да е по-пълна и обогатяваща.

Галерия „Джуркови“ предстои да отвори врати през март. За повече информация може да посетите фейсбук страницата и сайта на галерията.

Режисьорът качва на сцена романа „Коприна”, репетициите стартират през май

Ивайло Дернев

Режисьорът Диана Добрева стартира нов проект в пловдивския театър. След фурора на „Одисей”, който днес и утре гостува на сцената на Народния, театралката се впуска в ново приключение с пловдивската трупа. Тя започва работа по изключително интересен текст- книгата на Алесандро Барико „Коприна”, определяна от много литературни критици като музикален роман.

Очаква се репетициите да започнат през май, а премиерата на спектакъла да открие програмата на тазгодишната „Сцена на кръстопът” през септември.

Романът „Коприна” на италианския писател, преподавател по творческо писане, киносценарист, драматург, режисьор и музикант Алесандро Барико оставя без дъх читателите по света от излизането си през 1996г. Книгата разказва историята за невъзможната любов между френски търговец на копринено семе и японската съпруга на могъщ самурай, която накрая прелива в една възможна и всеотдайна любов – любовта на френската съпруга към изневерилия й в мислите си влюбен французин. „Коприна” вече е адаптирана за кино от френския режисьор Франсоа Жирар, като в една от главните роли е Кийра Найтли.

Снимка на корицата: By Michal Valach - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=61092656

Пловдив е древен град, в който толкова сме свикнали с паметниците на културата, някои от тях за съжаление не в добро състояние, че ги подминаваме, без да вникнем в богатата им история. Такава е и постройката – „герой” на днешната ни публикация. Баня Орта Мезар  е една от четирите най-стари живи сгради в Пловдив, а през годините, освен турска, е била и еврейска.

By Michal Valach - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link

Хамамът е наречен на едноименния квартал, който започва да се населва след завладяването на града от османските турци в края на XIV век. Според историческите данни тази обществена баня е построена през ХV-XVI век. Известна е и с името Ени хамам. Обявена е за паметник на културата от местно значение. Орта мезар означaва средното гробище, тъй като всяка нова махала по бреговете на река Марица си имала и място за покойниците, така се редували: квартал с гробище.  Към 1902 г. била наречена „Корона”, а по-късно приела името “Цар Борис”.

Типично по пловдивски през вековете „турската баня“ става „еврейска“. Орта мезар се наричал  целия „площад“ отпред дълги години. През вековете махалата от робското време става част от еврейския квартал, а банята добива нарицателното „еврейската“. Въпреки че когато еврейските бежанци идват и се заселват тук, сградата е била на мястото си от векове.

By Michal Valach - Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link

Друг любопитен факт от историята на хамама е че през 1929 –а лично цар Борис III подписал указ за събарянето й, който за щастие впоследствие не бива изпълнен.

При предишния строй тя се е наричала „Чайка“. Незнайно защо соц кръстниците й избират това име, под което банята функционира като обществена къпалня някъде до средата на 80-те години. Малко по-рано, през 80-те години на ХХ век започва събарянето на старите сгради около нея, а Орта Мезар е една от малкото постройки, които остават там като символ на отминалите времена.

В зората на демокрацията хамамът е общинска собственост и бива отдаван под наем за търговски цели, а  в момента е частно притежание на двама пловдивски бизнесмени - Радослав Бозуков и Чавдар Стоянов. Още със закупуването ѝ те имат проект, с който целят възстановяването и превръщането ѝ в галерия със сцена и кафене. За съжаление, през 2016-а г. в постройката избухва пожар, който не оставя почти нищо от намиращия се там по това време мебелен магазин. Изпепелен е и покривът, като в  момента, дори и няколко години по-късно, от нея стърчат останали само стените, като белег от историята на кръстовището на два от най-големите булеварда на Пловдив.

Макар и слънцето доста обещаващо да ни примамва през тези дни, все още е зима и няма как да не сетим за горещи сауни, топли басейни и тонизиращи масажи. Вече имаме предложения  за места за спа в Града под тепетата, до които може да стигнете буквално за 10 минути, но не може да не разкажем и за дестинациите около Пловдив.

Хубавата новина е, че за максимум час пътуване може бързо да се гмурнете в релаксиращия свят на спа туризма и да се насладите пълноценно на уикенда си.

Тракиец – място за почивка и езда

Водили сме ви на разходка до конната база и все още смятаме, че е чудесна еднодневна дестинация. Само на 25 километра от Пловдив може да съчетаете конната езда с вкусен обяд в ресторанта или с няколко часа в релакс центъра. В спа зоната имате избор измежду вътрешно и външно джакузи, сауна и парна баня, открит, закрит и детски басейн. Това е място, на което оставяте грижите и проблемите пред вратата, а на излизане не ги намирате повече там. Уютна атмосфера, релаксиращи и възстановяващи процедури и специално отношение са сигурна предпоставка за нови положителни емоции.

Старосел  - спа и вино в полите на Същинска Средна гора

Още едно любимо място на екипа ни, където препоръчваме да съчетаете спа процедурите с винена дегустация и културно-историческа разходка до гробницата. Комплексът е захранен с минерална вода от минералният извор, намиращ се на 7 км. от Старосел. Минералната вода има температура от 54 градуса по Целзий и е най-горещата в района. Минералната вода е била използвана за лечение чрез къпане, а по-късно и чрез пиене. СПА Старосел разполага с вътрешен и външен минерални басейни, джакузи с детска секция и отделно четири-местно джакузи. Съоръжения, изградени в неповторимия стил на комплекса, са още: арома сауна, хидромасажна парна баня, втора парна баня и външна сауна с уникален дизайн, кът за топъл релакс. СПА Тракийска Резиденция е по-новата част, която предлага уникален термален аквапарк. Минералните басейни в нея са три: голям закрит с двадесет и пет метрова зона за плуване, и хидромасажна зона с лежанки, водни джетове, вулкан, подводна река и присъединено джакузи. За най-малките на разположение е детски басейн с водна пързалка и водопад, както и басейн на съкровищата. Четири джакузита са разположени на тераса с прекрасна гледка. Сред останалите съоръжения ще откриете: десет местни мека сауна с ароматни масла, финландска сауна и парна баня, снежна стая и шоков басейн, зала за самостоятелни СПА процедури и зони за релакс с приятна атмосфера. Тук се намира и интересен по рода си соларен център със слънчева морска стая, открит солариум и вертикален турбо солариум. Отделено е и специално място за халотерапевтични процедури-солен басейн и солна пещера.

Хисар                                                                                       

Градът е един от най-старите и популярни балнеологични и СПА центрове в България. Намира се на 40 км северно от Пловдив. На територията на курорта бликат 22 извора, разположени в малък район, с различна физико-химична характеристика и температура, която варира от 41 до 52°. В рамките на курорта има доста голям избор на най-различен клас хотели, така че може да избирате в зависимост от съоръженията, които предлагат. Самото градче е добър избор и за кратка разходка, като не пропускайте да си припомните и нашите препоръки за добри ресторанти.

Велинград

Велинград е на първо място в България по изобилие и разнообразие на минералните си води, чиято температура варира между 28°С и 91°С.  Броят им надхвърля 70. Най-горещи са водите в квартал Каменица - с температура до 91°С. Тук се намира и най-големият карстов извор в България - „Клептуза”. В последните години той гордо носи титлата спа столицата на България и хотелите буквално никнат като гъби. Може да подбирате както между изключително луксозни комплекси с всички глезотии и възможности за релакс, така и да се спрете на по-бюджетни предложения, където също разполагат с отлични съоръжения. Обикновено най-популярните места за пълни за почивните дни, така че планирайте почивката си предварително.

 Източник: Lost in Plovdiv

Хърватският град пое щафетата на Европейска столица на културата

Хиляди се стекоха на откриващата церемония на Риека като Европейска столица на културата през 2020 година. Стотици танцьори, артисти и певци участваха в спектаклите, един от който се състоя в историческата сграда на рибния пазар, съобщава БНР. Благодарение на инсталация с дължина 200 метра на авеню Корзо жителите и гостите на града можаха да се запознаят и с новата история на Риека

Главното събитие беше наречено, „Индустриална опера“ и се състоя снощи на пристанището на Риека, емблематично място за идентичността на града и символ на неговата отвореност към света. Проявата разказва историята на Риека и представя града като пристанище на многообразието. Под този девиз ще бъдат организирани културните прояви в Риека през цялата година. Шоуто „Индустриална опера“ е съчетание от звуци на града, на шума, на индустрията, на класически музикални инструменти, на хорови изпълнения и на камбанен звън, както и на звуците на самата публика, която участва активно в шоуто.

Риека има 120 000 жители и беше проспериращо промишлено пристанище, в което имаше известни корабостроителници, но пострада тежко по време на войната за независимост на Хърватия. Градът е трети по големина в страната и първи хърватски град, избран за европейска столица на културата.

Риека е богат откъм историческо минало и е принадлежал на различни страни през 20 в., като се започне от Австро-Унгарската империя, премине се през анексирането от Италия, после през нацистката окупация, интегрирането към Югославия, преди да стане част от независима Хърватия. Днес градът залага на туризма и културните прояви, за да оздрави икономиката си. През миналата година Хърватия бе посетена от близо 21 милиона туристи.

Освен Риека, тази година и ирландският град Голуей е европейска столица на културата. Двата града получиха щафетата от Пловдив и италианския град Матера.

снимки: Фейсбук страница на Риека 2020

Художникът, изкуствовед и директор на варненската Художествена галерия - Пламена Димитрова-Рачева, откри самостоятелна изложба с графични творби в Постоянна експозиция Мексиканско изкуство в Пловдив. „През щорите" представя дигитално генерирани графики, в които е използвана фотография и е търсен и ЗD ефект.

Пламена Димитрова-Рачева посочва, че изложбата отразява не само нейните личните преживявания, но и света, в който живеем. Какво още разказва тя: „В самите графики могат да се видят пейзажи, натюрморти, портрети, архитектурни визии, представи. Всъщност някои от нещата отразяват спомени.

Това са визии, които са отвъд видимото. Това са въображението, емоциите, които така или иначе ни съпътстват в моменти на съзерцание. В този смисъл изложбата има личен автобиографичен характер, тъй като отразява паралелни визии в различни моменти от живота ми.

Графиките  представляват повече инсталации, защото при движение се сменят визиите. Наслагват се два образа един до друг и това е нещо, което отразява някакво мое състояние, наблюдение или идея.
Всички графики са манипулирани образи. Обикновено се тръгва от фотография при повечето от тях, през сложна манипулация в компютърна среда и в крайна сметка те представляват дигитални принтове. Някои от тях са във вид на хармоника, някои имат стреоскопично наслагване. Те отразяват света, който ме вълнува, в който живея - с неговата променлива среда и в движение.

Има визии от различни държави – Индия, Германия, Франция, Истанбул, от брега на Черно море. Самата идея за тези паралелни визии е, че те малко или повече са свързани с една медийна среда, в която съществуваме. Всеки ден гледаме дисплеи на телефони и таблети, което е вид паралелен свят. Така, изложбата отразява не само моите лични преживявания, но и света, в който живеем.  В нея можем да видим и много актуални неща като графити; отпадъци, които настъпват срещу природата; архитектурни образи, които в приближен или отдалечен план подсказват за едно движение - между минало и настояще“.

Пламена-Димитрова Рачева е куратор на изложби на съвременно българско изкуство в Европа и Азия. Член на международни журита за съвременна графика в България, Чехия, Сърбия, Македония, Гърция, Словения и други. Тя е автор на самостоятелни изложби графика и фотография в България, Франция, Гърция. Има авторски произведения и каталожно издание за видеоарта във Варна. Нейни творби са притежание на Националната галерия, СГХГ, Френският културен институт, София, частни колекции в България, Гърция, Франция, САЩ и др. 

Участва периодично в международни и национални конференции в България, Македония, Румъния, Словения с изследователски доклади върху изкуството на съвременната графика и на графиката от епохата на Българското възраждане. 

Автор е на множество книги и каталози с монографични и изследователски  студии, рецензии и статии върху българското и чуждестранно изкуство.
Носител е на национални и международни награди за критика и за графика в България, САЩ, Чехия, Румъния.

От 2015 г. Пламена Димитрова-Рачева е директор на Художествена галерия „Борис Георгиев”, Варна.

С нарастващата популярност на здравословния начин на живот, в града ни се появиха немалко вегетариански и веган ресторанти, фреш барове и магазини за здравословни храни, а някои заведения добавиха веган меню към основното си. Това значително улеснява привържениците на подобен тип хранене и въпреки че изборът все още не е чак толкова богат, надяваме се тенденцията да се запази. Ето местата, където можете да опитате веган и вегетарианска кухня, препоръчани от електронният гид за Града под тепетата Lostinplovdiv.com.

Veggic

Едно от първите веган заведения в Пловдив и може би най-популярното. Смени няколко локации, за да се установи трайно в любимия Капан, където често в пиковите часове си има опашка от желаещи да опитат нещо вкусно и здравословно. Veggic предлага изключително разнообразие храни – всеки ден има нещо ново в обедното меню. Обстановката е приятна, а обслужването е на ниво. Кухнята използва подбрани качествени продукти – сезонни плодове и зеленчуци, различни видове боб и леща, нахут, соя, лимец, киноа, елда, ориз и други. Там може да опитате сурови или безглутенови специалитети, веган сирена, да комбинирате кафето си с ядково мляко или изкушаващ десерт. Всичко е топло, апетитно и се приготвя на момента пред вас.

Зеленият лимон

Друго любимо място на почитателите на веган и вегетарианската кухня. Зеленият лимон привлича посетители с уютен и модерен интериор и разнообразна и вкусна храна. Освен да се възползвате от обедното меню, там може да опитате енергизиращи плодови и зеленчукови смутита, фрешове и шотове, или да си закупите различни висококачествени продукти. Както и във Veggic, съветваме да сте бързи с избора за деня, защото всичко свършва страшно бързо.

Vitafix

Vitafix е по-скоро фреш бар, но има много веган опции. Посветени на идеята да предлагат здраве „по най-добрия начин”, те приготвят свежи, естествени и здравословни храни и напитки без изкуствени оцветители, аромати или добавки. Тук може да се насладите на свежи салати, различни варианти за бързи закуски, здравословни десерти.

Ресторант Одеон – Магията на шеф Хари

Понякога можеш да се натъкнеш на вегетариански изкушения и на по-неочаквани места. Ресторантът към хотел „Одеон” не е специализиран в безмесните специалитети, но присъства в списъка, защото има интересни опции за веге меню. Идеите за ястията най – често  са инспирирани от продуктите, характерни за сезона, защото акцентът е върху прясната и висококачествена храна.

Smokini – приключенският ресторант на Пловдив

Недалеч от квартала на творческите индустрии Капана и Старинен Пловдив, Smokini е перфектната локация, когато искаш да отдъхнеш, да се насладиш на вкусна и добре приготвена храна и да експериментираш с различни вкусове. Специално място е отделено на вегетарианските и веган предложения, защото изборът на хората да се хранят по този начин не е причина за компромис с вкуса. Многообразието от годишни сезони дарява плодове, зеленчуци, подправки и билки, които фантазията и познанията на персонала комбинират по безкрайни начини.

Ливански ресторант Mayriges

За откриването на своя ресторант собственикът се вдъхновява от страстта на майка си към готвенето и затова в кръстеното на нея заведения той с любов споделя традиционни арменски и ливански домашни рецепти. Също менюто не е изрично веган или вегетарианско, но ако заложите на традиционната мудардара или мусака Майригъс, уверяваме ви, че няма да сбъркате.

Мексикански ресторант Сомбреро

Оказва се, че интернационалната кухня предлага немалък избор от рецепти без месо. Може да избирате между две локации и поне 5 опции от вегетариански и веган ястия. Вегетарианският такос е класика, но не пропускайте да опитате и останалите предложения.

Пицария Domino’s

И накрая завършваме с нещо за любителите на италианската кухня. Покрай традиционните пости от известната верига предложиха на клиентите си избор от три пици. Може да се спрете на класическата маргарита, постна v.2 с разнообразни зеленчуци и Beyond пицата със специално веган месо.

Източник: Lostinplovdiv.com