Капана.БГ
Италианският диригент Андреа Вителло с концерт в Пловдив на 26 февруари
По покана на Опера Пловдив диригентът Андреа Вителло, посланик на италианската музика в Европа и по света, пристига в България, за да представи рядко изпълнявани симфонични произведения, пример за развитието и разцвета на италианската инструментална школа във времена, в които приносът на тази страна е разглеждан основно на база на оперното творчество. Под палката на маестро Вителло на 26 февруари от 19 часа, ще се изявят оркестърът на Държавната Опера Пловдив, мецосопраното Андреа Е. Улбрих (Унгария), с множество изяви на Арена Ди Верона, покорила оперните театри в Европа и Азия, и младият пловдивски пианист Георги Бойкин, носител на множество награди от международни конкурси, участник в голям брой майсторски класове и докторант към Инструментален факултет на НМА „Проф. Панчо Владигеров“.
В програмата:
Оторино Респиги – Залезът (Il tramonto) за мецосопрано и струнен оркестър, по стихове на Пърси Биш Шели
Марио Пилати – Сюита за пиано и щрайх
Марко Енрико Босси – Интермеци голдониани за струнен оркестър
В Италия, родина на Вивалди, Корели и Паганини, преживява разцвет на най-голямата инструментална школа в света чак от времето на Барока. Марко Енрико Босси, чиито произведеня са широко познавани и изпълнявани, е един от най-виртуозните органисти от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Оторино Респиги, ученик на Римски-Корсаков в Санкт Петербург, е признат единодушно като един от най-изисканите оркестратори на своето време. Любопитно е, че солистката Андреа Улбрих е изпълнявала същото произведение в камерен концерт на сцената на Ла Скала през 2019 година! Марио Пилати, все още много млад печели конкурса Coolidge и започва обещаваща международна кариера, която за съжаление не успява да развие напълно, прекършен преждевременно от болестта. Тези композитори представляват най-ценния завет на италианската инструментална школа и са мост между славата на Вивалди и Паганини.
Маестро Вителло печели вниманието на международната критика благодарение на компактдиска “Octets” с ансамбъла „Солисти дела Скала“ (I solisti della Scala), издаден от Warner Classics. Звукозаписният проект е отразен с коментари като: „внушително изпълнение“ (Il Corriere della Sera) и „най-високи стандарти на интонация“ (Pizzicato). Част от световните сцени, приветствали негови изяви са Карнеги Хол в Ню Йорк, Сеул Арт Център, Театро Петруцели в Бари, зала Верди в Милано и други.
Билети за концерта са на стойност от 12 лева и могат да бъдат закупени: онлайн на сайта www.eventim.bg, в билетна каса на операта в ДК „Борис Христов“ (ул. Гладстон 15, тел: 032-62-55-53) и в билетния център пред община Пловдив.
252 000 за световни имена на Опера OPEN от програмата „Наследство”, 350 000 за Hills of rock 2020
Театърът прави два спектакъла с 245 000 лв., Кукления реализира две представления с 46 хиляди лева
180 000 лв. получава ЕДНО за реализирането на One Dance Week
Фестивалът Hills of rock 2020 ще бъде реализиран с 350 000 лева от отворена покана „Наследство” на фондация „Пловдив 2019”. „Фест Тийм”, който вместо „София Мюзик Ентърпрайсис” вече седи зад рок събитието, е най-големият бенефициент по проекта Европейска столица на културата за тази година.
С 250 000 лева от „Пловдив 2019” ще разполага Държавна опера Пловдив за реализирането на Opera Open с участието на световни имена. Драматичният театър получава 245 000 лева за осъществяването на два нови спектакъла от трилогията „Пътуващия човек”. На сцената ще бъдат качени две нови заглавия- „Коприна” и „Новите приключения на Барон Мюнхаузен”. Две представления със средства от отворената покана ще осъществи и Кукления театър. Културната институция получава общо 46 хиляди лева за спектаклите „Бомбето на Радичков” и „Невидимият Тонино”.
Два големи концерта на Античния театър получават финансиране с решение на УС на „Пловдив 2019”. За излизането на Йълдъз Ибрахимова на древната сцена са отпуснати 19 000 лв., а за Иво Папазов- Ибряма- 25 860 лв.
Градът ще е домакин на Wrong Fest, след като организаторите на фестивала получиха финансиране от 30 хиляди лева. 20 000 лв. са отпуснати за младежки оркестър Progressive, а за Фестивал за градски игри са гласувани 30 хиляди лева. Пловдивският университет пък получава 20 хиляди лева за организиране на Балканско лятно училище.
Фондация „Отворени изкуства” ще разполага с 10 хиляди лева за Open Art Files. С толкова ще се реализира и идеята за Мобилно училище в Столипиново.
Проектът „Ние и те”, с партньор Дойче Телеком, чиято цел е подкрепата на местни художници, получава 32 хиляди лева от „Пловдив 2019”.
Фондацията подкрепя 23 проекта по отворената покана „Наследство“
11 са на организации от Пловдив
Общата сума, разпределена между проектите, е 1 365 785 лева
По Отворена покана за финансиране на проектни предложения „Наследство“ на Фондация „Пловдив 2019“ бяха получени общо 85 проекта.
Журито подкрепи 23 от тях след преразглеждане, съгласно решение на Управителния съвет с протокол № 175 / 03.02.2020 г., който разделя сумата от наградата „Мелина Меркури“ на две равни части и определя първата част да се разпредели между проектите, кандидатствали за финансиране по отворена покана „Наследство“, като разходът по трите направления да не надхвърля 1 500 000 лв. за 2020 г. От одобрените проекти 11 са на организации от Пловдив, 11 на организации от страната и един от чужбина. Общата сума, разпределена между проектите, е 1 365 785 лв., оформени по направления, както следва: по направление 1: 1 057 500,00 лв.; по направление 2: 242 820,00 лв.; по направление 3: 65 465,00 лв.
Подробен протокол с проектите можете да намерите в сайта на Фондация „Пловдив 2019“. Резултатите са утвърдени с решение на Управителния съвет на фондация „Пловдив 2019“ от 20.02.2020 г. с протокол № 176 / 20.02.2020
Отворената покана беше обявена на 21 октомври 2019 г. с цел осигуряването на устойчиво развитие на културни инициативи и събития в град Пловдив, продължение на интензивната културна програма на Европейска столица на културата и предоставяне на възможност за разширяване на създадени партньорства, утвърждаване на генерирания културен потенциал и надграждане на придобития капацитет.
Бюджетът на поканата е от наградата „Мелина Меркури“, с която Фондация „Пловдив 2019“ беше удостоена за работата си с решение на международното жури на Европейската комисия от 2018 г. Осигуряването на наследството на инициативата с бюджета на наградата и разпределянето му чрез отворена покана се случва за първи път от 2007 г., когато наградата започва да се връчва на Европейските столици на културата. С това решение проектът Пловдив – Европейска столица на културата 2019 се превърна в специален фокус по време на дискусиите в Комисията по култура и образование в Европарламента, провели се на 6 декември 2019 г., и беше цитиран като добър пример за успешна практика в осигуряване на наследството на инициативата.
Програмата „Наследство“ осигурява запазването на интензивността на културния живот в Пловдив и през 2020 г., като подкрепя провеждането, както на едни от най-успешните музикални, танцови фестивали и театрални прояви от емблематичната година, така и на по-малки проекти, свързани с общности, образование и продължаващи основните концепции от апликационната книга, с която Пловдив спечели престижната титла.
Вечер на езиците в Пловдив
Интернационални отбори ще вземат участие във Вечер на езиците на 21 февруари от 17.30 часа в аулата на Националното училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков”. На тази дата вече 20 години се отбелязва Международният ден на майчиния език, обявен от ЮНЕСКО с цел насърчаване на културното многообразие. По инициатива на Българско-турския литературен клуб ще се проведе многоезично състезание, в което ще вземат участие представители на различните общности в града, ученици от езиковите гимназии и чуждестранни студенти от пловдивски висши училища. Събитието е част от Културния календар на града и се реализира с подкрепата на Клуба на консулите в Пловдив.
Според регламента участниците влизат в надпревара в три етапа. За представянето си в първи кръг те имат предварителна задача да издирят популярни автори, на които тази година се отбелязват кръгли годишнини и да подберат цитати от техни произведения. Публиката ще чуе в оригинал крилати мисли от „Робинзон Крузо”, откъси от приказки на братя Грим, вдъхновяващи цитати от „Дон Кихот”, стихове на Джани Родари и Сергей Есенин, житейски мъдрости на Антоан дьо Сен Екзюпери.
Във втори кръг състезателите ще представят приспивна песен на майчин език, а в трети – характерен танц.
Сред участниците ще има също момичета и момчета, чийто език е жестомимиката.
Престижно жури – проф. Христина Тончева от Пловдивския университет, проф. Тони Шекерджиева-Новак – ректор на АМТИИ, Нели Попова-Коева – директор на НУМТИ „Добрин Петков” и Хюсеин Ергани – председател на Клуба на консулите, ще оценяват представянето на отборите.
Акцент на вечерта е филмът „По следите на Глаголицата”, заснет специално за събитието. Тази година се навършват 1165 г. от създаването на славянската писменост и 40 години от провъзгласяването на светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел II.
Идеята на празника е да подчертае заслужената роля на всички езици в изграждането на културната идентичност и творчество.
Да освободиш пространство от рамката
Художникът Димитър Генчев за изложбата си „Семеен проект”, за работата си, за оцеляването и за новата вълна пловдивски творци
Рецептата ми е просто да не спирам, а да продължавам да рисувам всеки ден, казва той
Двата живота и двете лица на художника. Това показва нестандартната самостоятелна изложба на Димитър Генчев „Семеен портрет”, която от почти седмица събира публика на две места, далеч едно от друго- галерия Sariev и ателието на твореца в старата Окръжна болница край Пешеходния мост. Едното място представя чистия плод от сътворяването, а другото директно въвлича зрителя в момента на съзиданието . Той вижда двете страни на целия процес. И двете състояния на Генчев- уверен в дома си и леко смутен от вниманието навън.
Цикълът „Семеен портрет” включва 13 платна, всички рисувани специално за откритата в събота изложба. С творбите представени в нея и нетрадиционния си формат Генчев поставя въпроси за семейството, за човешките отношенията в обществото и работата ни, за начина по който възприемаме действителността.
„ От една страна хрумката „Семеен портрет” идва от пренатрупването с един сюжет, индустриален в моя случай, и минаването към друг. Чисто идейно релаксиране с нещо противоположно – човешката фигура в пространството след тежкия индустриален пейзаж. От друга страна, това е личната история на семейство, почиващо на морето. Хора в игриви ситуации, в движение, сред природата. И не на последно място- интересът ми към фигурата и играта на светлината по нея. Особено на морето, където следобедното слънце така интересно огрява тялото, че подчертава формите и анатомията. Противопоставени тези тела на едни по-различни фактури се получава един много интересен визуален контраст за мен като художник”, обяснява Димитър Генчев.
Подчертава, че му е интересно как светлината въздейства върху кожата, върху плътта. Как, в зависимост от осветлението, човешката фигура изглежда много по-различно.
„ Тази игра на светлината представлява едно визуално тържество, което за мен е интересно. Това е класическа тема. Освен това телата излъчват светлина не само визуално, а и идейно”, допълва той.
Стилът му е отличителен, изненадващ, запомнящ се. Той играе с пластовете по особен начин, като често в картините му може да бъде усетен триизмерен ефект. Има огледалност, която отразява живота и средата. Тайната е в епоксидна смола, която той използва, за да гланцира част от работите си. Тя дава лъскав и прозрачен ефект и някак засилва пространството в картините.
„ Понякога става дори прекалено лъскаво. Затова обичам да рисувам над гланца, за да убия тази лъскавост. Този похват не е толкова популярен може би защото смолата е токсична, когато се разбърква, малко по-трудоемко е, трябва да се поддържа определена температура, докато се разлива, а освен това не е евтин този материал. Обичам още да използвам пистолет с боя. Правя го много често за нежни преходи от тъмно към светло или от студено към топло”, казва за художническия си почерк Генчев.
Той е сред ярките представители на новата вълна пловдивски художници, част от които рисуват и битуват именно в старата Окръжна болница, превърнали едно от крилата на старата сграда в гигантско ателие.
„ Да, има нова вълна пловдивски творци. Може би заради това, че Пловдив е градът на художниците, тази традиция остава. Не е просто щампа, а е нещо реално, защото има млади хора, които продължават да творят, да се интересуват и да движат нещата напред. Това е много хубаво. Има го, усеща се като енергия. Интересно е, че тези млади хора са различни. Има някакво течение, да кажем малко по-бунтарско, малко по-отричащо традиционните начини на рисуване. Това е много позитивно според мен. Аз също по някакъв начин се чувствам част от тази вълна. Това е много хубаво за града, защото иначе ще се виждат изложби само на утвърдени пловдивски художници. Това е нещо свежо и за публиката, и за младите хора и като цяло за града”, смята Димитър Генчев.
Не крие, че трудно оцелявам от изкуство, но засега се оправя.
„ А и не съм сам, все пак имам семейство. Да, понякога е доста трудно, но се опитвам да продължавам. За мен рецептата е просто да не спирам, а да продължавам да го правя всеки ден. А и трудни моменти има навсякъде. Иначе рисувам почти всеки ден, без неделя. Занимавам се само с това. А и рисуването не е само затваряне в ателието и игра с четката, а организирането на един собствен бизнес, ако мога да го нарека така. Не е само чистата форма на творческия процес в ателието. Това са представянията, изложбите, комуникацията с хора, вдъхновението, разбира се. Всичко е много комплексно и приятно”, отбелязва младият художник.
На година прави средно двайсетина картини. Има навик да започне да рисува по 2-3 платна на месец и концентрира енергията си по това или тези от тях, които тръгнат добре. За „Семеен портрет” се е подготвял малко повече от половин година. Казва, че решил да продължава да изследва фигурата след предишната си изложба, като по този начин е имал възможността да задълбае, да влезе по-навътре в темата.
Част от изложените в ателието и в галерия Сариев картини ще видят чужда сцена. Генчев има изложба в края на април в Амстердам. Има и участие в експозиция на българския културен институт в Берлин.
„ Не мога да минавам много бързо от сюжет към друг, затова имам интерес да го продължа по някакъв начин, за да го покажа и зад граница. Контактите за излаз към чужбина се изграждат с времето. Сцената е много по-отворена сега. А и европейската сцена е любопитна какво се случва на изток като нещо малко по-затворено и компактно и се опитва да го представи. Много важна е и ролята на галерия Сариев в този процес. Веселина Сариева прави много за показването на младите автори на Запад. Тя енергично и точно подема и подхваща тези млади автори в Пловдив и им дава сцена, от която те имат нужда. По този начин те са стимулирани да продължават да работят. Почти никои български галерии не го правят това нещо“, казва на финал художникът.
Представлението „Същият ден“ - гротеска за абсурда, гостува в Пловдив
"Същият ден" направи българската си премиера в театрална работилница "Сфумато" през 2019-та година, а преди това Стефан Иванов я постави в Ню Йорк в рамките на артистична разменна програма
Представлението от Стефан Иванов и американската режсьорка Естефания Фадул гостува в Пловдив на 25 февруари, вторник от 19.30 часа.
„Същият ден“ е антиутопична гротеска за абсурда и повтарящите се исторически грешки, в които са замесени клоуни, едновременно невинни и виновни. Те са част от силата, която желае добро, но често създава зло. Пиесата е страшна и смешна приказка без край за всекидневното усилие да бъдеш човек в нечовешки условия. Действието се развива 30 години след 1989. Героите са дядо и внук, пътуващи по вече построения плавателен канал, който свързва София с Черно море. Те снабдяват отново живите 86 български лагера и разказват за раждането на новия режим, за тайните му и явни проявления. Историята им прелива в скандал между онези, които са отговорни за това повторение. Публиката се превръща в свидетел на травма и рана, която се е отворила на различни места по света през миналия и настоящия век.
След представлението ще можете да се срещнете с творческия екип и да разберете повече за работата им с американския режисьор Естефания Фадул.
Сцена в Jazz-a e платформа за съвременни сценични форми, случващата се в Bee Bop Café, с финансовата подкрепа на Национален Фонд "Култура"!
Писателят и драматург Стефан Иванов е автор на стихосбирките „4 секунди лилаво” (2003), „Гинсбърг срещу Буковски в публиката” (2004), „Списъци” (2009) и „Навътре“ (2014). За „Списъци“ е номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“. „Навътре“ е номинирана за първите награди за литература на НДК. Носител е на наградата „София: Поетики“ (2011). Съавтор е, заедно с Иван Добчев, на пиесата „Медея – майка ми“, спечелила „Икар“ (2013) за най-добро представление. Пиесата му „Между празниците“ е номинирана за „Икар“ (2014) за драматургия. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. От 2003 г. публикува многобройни текстове в различни издания. Превеждан е на английски, френски, немски, гръцки, сръбски и други езици. Блогът му е на http://siv.sofiascape.com/
=====
СЪЩИЯТ ДЕН
от Стефан Иванов
режисьор Естефания Фадул
сценография, костюми и музикална среда Цвета Дойчева
с Августина-Калина Петкова и Надя Керанова
фотограф Яна Лозева
25/02, вторник
Начало: 19:30
Ник Мейсън идва за концерт у нас
Легендарният барабанист на Пинк Флойд Ник Мейсън идва за концерт у нас това лято. Той идва заедно със своята банда Nick Mason’s Saucerful of Secrets за едно стилно музикално пиршество за сетивата в зала 1 на НДК на 20 юни. Многобройните български почитатели на Пинк Флойд имат изключителната възможност да чуят на живо най-големите хитове от ранното творчество на бандата, както и техни песни, които никога не са изпълнявани пред публика.
Мейсън е един от основателите на Флойд. Той е барабанистът във всички албуми на групата и е единственият член на групата, който е в нея от самото начало и е имал възможността да проследи всички фази от нейното развитие.
Мейсън получава отличието „Prog God” на списание Prog на престижните награди за Прогресивна музика в Шекспировия театър „Глобус“. Носители на наградата са артисти като Peter Gabriel, Tony Banks, Jon Anderson, Rick Wakeman, Ian Anderson, Carl Palmer и Steve Howe.
През 2018 година сформира бандата Nick Mason’s Saucerful of Secrets, заедно с басиста на Pink Floyd Guy Pratt, китаристите Gary Kemp от Spandau Ballet и Lee Harris от Blockheads, и Dom Beken от The Orb на клавишни.
Концепцията на групата е да изпълнява музика от ранните години на Пинк Флойд. Ник Мейсън казва, че това не е трибют формация, а музиканти, които се опитват да уловят и пресъздадат духа на ранната ера на на формацията.
Концертите на Nick Mason’s Saucerful of Secrets са определяни като „едно от най-необикновените и вдъхновяващи шоута, припомнящи колко специална и гениална група са Пинк Флойд.
Турнето на Nick Mason’s Saucerful of Secrets, ще бъде посветено на музиката на Pink Floyd в периода между 1967 и 1972 година. Групата, разпродала зали по целия свят, ще направи голяма европейска обиколка през 2020, включваща десетки държави.
Билети за концерта ще се предлагат на цени от 35 до 100 лева и ще бъдат пуснати в продажба този петък. Организатор на събитието е NuCoast Concerts.