Пристанът като хранилище на моряшки истории в новата изложба на художника, която се открива в галерия Филипополис тази сряда

Иво Дернев

Има брегове, на които всеки иска да пристане. Да пусне котва. Да намери покой. Те не коварстват с невидими течения. От брега им струи блага светлина. Чуват се цикади, бохемски смехове, наздравици и съблазнителни кикоти. От морето пък лъха бриза на приключението. Романтиката. Неизвестното. Водите им са толкова дълбоки, и още по-чисти. И с толкова много живот. Те са приятелски. Те дърпат към себе си. Трудно се напускат. И знаеш, че дори да отплаваш за известно време някъде навътре в морето, пак ще се върнеш.

Такова пристанище е Атанас Хранов. Кей, от който не би си тръгнал, ако веднъж си пристанал. Акостираш ли в твореца, оставаш завинаги. Пуснеш ли котва в приятеля, там си вечно.

Тъкмо така кръсти новата си изложба Наско. „Пристанища”. Тя ще бъде открита на 4 септември, от 18:30 часа в галерия Филипополис. Атанас Хранов е подготвил близо 20 живописни платна и няколко пластики, за да накара отново публиката да отплава с него във фантастичния свят на твореца и моряка.

„ Пристанищата не е нужно да са на морето, за да бъдат пристанища. Самите ние сме пристанища. Всяко едно нещо може да бъде възприето като пристанище. А и на български този глагол „приставам” е толкова нежен и любовен. Ти му се доверяваш на това място, отдаваш му се. Или на този човек, в нашия случай”, разказва минути, след като е подредил изложбата си художникът Атанас Хранов.

Мореплавателят Атанас Хранов добавя: „Приближавайки от морето към сушата възприятията са съвсем различни. Пристанищата на моряците са съвсем различни от пристанищата на хората, които са на сушата и излизат на тях, за да пият по една бира или да хапнат прясна риба. Морякът вижда това пристанище като убежище, като нещо в което той ще се приюти, ще почине и ще се подготви за новото плаване. В този ред на мисли пристанището е едно хранилище на моряшки истории. Ти стигайки до Гибралтар например, превръщаш самият Гибралтар е последното изречение, което затваря разказа на пътуването до този пристан. Ти го оставяш там. Тръгвайки от Гибралтар обаче това е първото изречение на следващото пътуване, на следващото приключение и съответно следващата история. Колкото по-значими разкази събира едно пристанище, толкова по-значимо е то. Има такива емблематични места поради тази причина- Карибите, Гибралтар, Азорите, Канарите, Бермуда. Там големите моряци разказват големите си истории от големите си плавания. Пристанището не е сбор от бетон, места за връзване, заведения за разтуха и дребни удоволствия. То е много повече от това. То е край и начало. Край на едната история и начало на новата. Финалното изречение и първото”.

Ето какво написа друг творец и моряк- Александър Секулов за новата изложба на приятеля си Атанас Хранов.

ВЪЛНИТЕ СА ПОСЛЕДНОТО ПРИСТАНИЩЕ

Вълните са последното пристанище, макар все още да не го приемаш. Ти още вярваш в прилива и отлива, ти още дишаш радостно със вятъра… Когато всичко се успокои във теб, когато хоризонта се превърне на зеница и ти си само кръг, пулсиращ кръг на светлината, ще чуеш как шуми кръвта – това последно плаване, наречено от теб, но не за теб. И няма нищо по – самотно от глас на мъж, изправен срещу собствената кръв – родината, която те поглъща, пристанище, което те изпраща, небето, сред което се издигаш, предишния живот изгубил, загубил себе си напълно, дори не можеш да си спомниш дали си бил и бил ли си изобщо, достигнал нищото и озарен. И никъде не ще отплаваш вече, защото сам си се превърнал на пристанище за другите, които викат в тъмното, които чакат твоето спасение, за да живеят дълго те самите.

Виктор Франкъл, роден на 26 март 1905 г. и починал на 2 септември 1997 г., е австрийски невролог и психиатър. Създател е на психотерапевтичното направление логотерапия. Logos Франкъл използва в значението на дух. Духът е онова измерение на човешкото, което в най-голяма степен вълнува човека и лекаря Виктор Франкъл, и от което според него изобщо тръгва различието между хуманната и ветеринарната медицина.

По думите на австрийския учен неговата психотерапевтична ориентация съответства на една „висша психология“. . Той самият избягва да се отнася към някое конкретно психологическо направление, въпреки че според всеобщото мнение логотерапията е хуманистична и/или екзистенциална психотерапия.

В световноизвестната си книга „Човекът в търсене на смисъл“ Виктор Франкъл описва своите преживявания в нацистките концентрационни лагери и в която аргументира тезата, че човешкият живот никога не престава да има смисъл, независимо от обстоятелствата.

Днес подбрахме някои от най-проницателните му мисли:

„Щастието трябва да дойде, както и успехът: трябва да го оставите да се случи, без да мислите за него.“

„Смисълът на живота е различен за всеки човек, за всеки ден и час.“

„Любовта е единственият начин да достигнеш до най-вътрешната част от личността на друго човешко същество, до нейната сърцевина.“

„Ненормалната реакция при ненормални обстоятелства е нормално поведение.“

„От истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас.“

„На този свят има само две категории хора, наистина само две: категорията на свестните хора и категорията на негодниците.“

„Приемем ли предизвикателството да страдаме храбро, животът има смисъл до последния си миг.“

„Свободата е застрашена от израждане в прост произвол, ако тя не се живее от позицията на отговорността.“

„Начинът, по който човек носи кръста си, му дава изобилни възможности да придаде по-дълбок смисъл на своя живот.“

„Смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува.“

„Във всеки момент човек трябва да решава, за добро или зло, какъв ще бъде паметникът на неговото съществуване.“

„Всяко човешко същество има свободата да се променя във всеки момент.“

„Човешкият живот никога не престава да има смисъл, независимо от обстоятелствата, в т.ч. страдание, лишение и смърт.“

„Да се живее означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите, които животът постоянно поставя пред всеки човек.“

„Всяка епоха си има своя колективна невроза и всяка епоха се нуждае от своя собствена психотерапия, за да се справи с нея.“

„Колкото повече забравяш за себе си – чрез отдаване на кауза или любов към друг човек, толкова повече си човек.“

„Добрият пример е по-ефикасен от всякакви думи.“

„В миналото нищо не е безвъзвратно загубено, а всичко е завинаги съхранено.“

„Да бъдеш човек означава винаги да си насочен и устремен към нещо или някого извън теб самия.“

„Сексът е оправдан, дори свещен, но само дотолкова, доколкото е изразно средство на любовта.“

„Веднъж загубена, волята за живот рядко се връща.“

„Една от особеностите на човека е, че може да живее само като гледа в бъдещето.“

„Ако има смисъл в живота изобщо, то трябва да има смисъл и в страданието.“

„Човек не просто съществува, а винаги решава какво ще бъде неговото съществуване, какъв ще стане в следващия миг.“

„Светът е в лошо състояние, но всичко ще стане още по-лошо, ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен.“

„Психотерапията се е родила тогава, когато хората са се научили да виждат зад телесните симптоми душевните им причини, т.е. да откриват тяхната психогенеза.“

„Около 20% от неврозите са обусловени и предизвикани от усещането за липса на смисъл, което аз наричам екзистенциален вакуум.“

„Нихилизмът не се разкрива чрез брътвежи за нищото, а се маскира зад израза „нищо друго освен“.“

„На книжния нихилизъм, намиращ израз в редукционизма, съответства житейския нихилизъм – като такъв може да бъде тълкуван екзистенциалният вакуум.“

„Какво не бих дал да съм измъчван от страх от кастрация, а не от тревожния въпрос, от мъчителното съмнение, дали някога, в часа на моята смърт, животът ми няма да ми се стори лишен от смисъл.“

Светлинен водопад се изля от моста на панаира  

Снимки от Георги Матов и Иво Дернев

Хиляди пловдивчани и гости на града се стекоха на южния бряг на река Марица в неделния ден, за да празнуват заедно пет години от избирането на Пловдив за Европейска столица на културата. „Празник на реката“ събра по поречието деца, възрастни и семейства, които се наслаждаваха на богатата програма през целия ден.

Сутрешните забавления стартираха с гостуването на талисмана на инициативата „Да изчистим България заедно“, който призова за повече грижа и внимание към природата. Докато деца и възрастни се редяха за скокове върху огромната надуваема възглавница, професионални балансьори преминаваха върху две опънати слаклайн ленти над река Марица. За най-малките бе предвидена обучителна лента на тревата, върху която правеха първите си стъпки в пазенето на равновесие.

С  огромен балон, много музика и танци продължи вечерта на реката. Суингърите от Lindy Hop Plovdiv подгряха сцената на Пловдив 2019, на която за три часа се качиха любимите Deep Zone Project, Михаела Филева, Графа, Любо Киров и Деница Караславова. Заедно със залеза над реката, три моторни парапланера, управлявани от пилотите Петьо Кюркчийски, Илия Танчев и Димитър Бояджиев, създаваха неповторими фигури в небето.

Невиждан пиро- музикален спектакъл бе кулминацията на събитието. Близо 30 минути продължи шоуто, което озари  небето с огнените светлини, произведени от повече от 23 хил. пиротехнически заряда. Създателите на спектакъла бяха подготвили и светлинен водопад, който се изливаше по цялото протежение на моста над реката.

Река Марица е един от фокусите в програмата на Европейска столица на културата. Всички активности, свързани с нея са ключови и имат за цел да възстановят връзката между природата и града.

Преди 63 години на 2 септември 1956 г. в Пловдив е открит Хотел-ресторант „ТРИМОНЦИУМ“ (Принцес Тримонциум, Рамада Пловдив Тримонциум). Намира се в самия център на града, на единия край на главния търговски и стопански център, в непосредствена близост до градската градина, на няколко минути пеша от административния център, търговската част и стария град. В близост е до Пловдивския панаир. Един от символите на града.

Славата му изгрява през втората половина на 50-те години, когато това е една от най-представителните сгради в Пловдив, а ресторанта един от най-луксозните и изискани заведения въобще в страната. За гостите на Пловдив това е неговото лице.

За да се построи хотела са съборени няколко сгради на улица „Капитан Райчо“ в началото на 1950-те години. В една от сградите (№13) е живял Иван Вазов. Първата копка е през 1954 г. и за една година хотелът е завършен. Проектът на сградата е на архитект Борис Йолов, а изпълнението на архитект Стефан Тодоров от Пловдив. Името „Тримонциум“ избира първият му директор Владимир Костов.

Откриването на хотела е забавено умишлено и направено през 1956 г. в чест на Априлския пленум на ЦК на БКП. Разполага с леглова база на четири етажа, конферентни зали, неповторим ресторант-градина (открита юни 1957 г.), кафе-сладкарница (през 1959 г. в нея е монтиран модерен Джу-бокс със 150 сингъл плочи на известни западни певци, преместен в къмпинг 9-ти километър през 1973 г.) и в западната част, където сега е входа на казиното, прочутият „Бумбарник“ (официалното му име е „Винарна Тримонциум“).

Днес „Тримонциум“ е идеално съчетание от изисканост, стил, модернизъм и безупречно обслужване. Луксозното казино е второ по големина в България. Ресторант „Тримонциум“ е със две зали - голяма и малка, обзаведени в съвременен стил. Ресторант „Амбасадор“ на Панорамния етаж очарова със специфичната си атмосфера. Има открит плувен басейн и закрит басейн, построен върху автентични римски руини, използвани като декор. Хотелът е петзвезден.

Едва ли има пловдивчанин, който да няма дълга за разказване история от „Тримона“ съответно и „бумбарника“, в младежките си години. Приказката винаги започва приблизително така: „Да скиваш в „Тримона“ майна“… или „да скиваш вчера пред „Тримона“ един готин чай“… „Снощи в бумбарника…“.

„Тримонциум“ беше ежедневие, приказка в езика на всеки, пийване, готини гаджета, музика, приятно и незабравимо прекарване особено във фантастичната градина… Посещаван е и от много известни световни личности като феноменалната оперна певица Елена Николай. Жената, която прославя България по целия свят е написала скромно: „За спомен от хубавата вечер, прекарана в „Тримонциум“, и сърдечност“. По онова време тя е примадона на миланската „Ла Скала“. Първият космонавт в света Юрий Гагарин посещава Пловдив и е посрещнат възторжено от хората изпълнили улиците на града. Обявен е за Почетен гражданин на Пловдив. Отпочива в най-престижния хотел на Балкантурист – „Тримонциум“ и пише послание в книгата за похвали и оплаквания на хотела: „Много съм благодарен на комплекса за няколкото щастливи минути, които прекарах тук. Желая ви да имате по-здрави връзки с туристи от всички страни и континенти, а в бъдеще - с туристи и от други планети“. Датата е 23 май, 1961 г. Това е документът, който има голяма стойност.

Трупа от Софийския драматичен театър през 1960 г. определя хотела като „гордостта на нашата република“. Същата година идва и първото предложение. То е на Иван Македонски, директор на продукция в „Кинохроника София“: „Как може този хубав хотел, който си съперничи с хотелите в Москва, да няма радиоточка и радиоуредба? „Балкантурист“ не е сиромашко предприятие и може да направи това културно удобство“ – категоричен е той. Автограф оставя и световноизвестният ни бас Никола Гюзелев и още много известни личности.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

Петя Банкова, стажант

Инна не е родом от Пловдив, но като много други творци избира да осъществи мечтата си именно в Стария град. Има си свое място, което може би сте виждали, докато се разхождате из Града под тепетата – дом на идеи и мечти, дом на изкуството на Инна от K.art.Inna, с която Капана.бг ще ви запознае в кратко интервю.

От Пловдив ли си и, ако не – то как реши да твориш именно в Града под тепетата?

Не съм от Пловдив, но съм влюбена в града. Това е основната причина, поради която реших да стартирам и работя върху мечтата си именно в Града под тепетата. Красотата и културните богатства направиха решението ми още по-лесно.

Кога изкуството те намери? То ли намери теб или ти – него?

Като  повечето деца, аз също рисувах като малка, имах интерес, но в последствие започнах да се развивам в друга посока. Вниманието ми се насочи в Туризма и по-точно СПА и уелнес услугите. Фокусирах се върху образованието си, инвестирах много в това да научавам нови неща, да трупам опит в сферата, в която исках и това продължи около 10 години. Организацията на работата в един СПА център е голямо предизвикателство и през тези 10 години освен на отдаденост, дисциплина и любов към работата си, аз се научих да участвам в процеса по изграждането на продукт/услуга, позиционирне на пазара и съответно правилното обслужване на крайния потребител. Това умение ми помогна в създаването на K.Art.Inna. Осигуряването на удовлетвореност на клиента е най-важно, независимо дали ще продавам масажи, картини, тениски и т.н.

Относно въпроса дали изкуството ме е намерило или аз него, отговора е, че ТО ме намери. Намери ме като дете, след това ми даде време да понатрупам опит, за да може след това, когато отново се появи в живота ми, да знам как и какво да направя.

Как Инна Божидарова се превърна в Инна от K.art.Inna? Как измисли името?

Преди няколко години започнах да възраждам хобито си да рисувам и от една картина на няколко месеца, в един момент несъзнателно увеличих интензивността и започнах да рисувам във всеки свободен ден. Така натрупах голям брой картини и хората, с които споделях ги харесваха, от уста на уста интереса към картините ми започна да се увеличава. Така се зароди идеята за  K.Art.Inna.  Относно името –  не съм мислила много. То просто се появи в съзнанието ми и сега като си връщам лентата назад, последователността на събитията ми се губи. Едно е сигурно – името K.Art.Inna е име на идеята, не на мястото.

Защо в Стария град в Пловдив?

Това е място със специална енергия. Вибрацията е различна, хората също. Пловдив има собствен Дух, който аз не мога да опиша с думи. Голям поток от туристи и гости на града посещават Стария Пловдив. Това са основна част от причините, заради които избрах мястото.  

Какъв е процесът по създаването на една тениска и как се получава крайният резултат?

Докато стигна до удовлетворяващо за мен съотношение цена-качество, беше трудно. След като открих тениски с хубава материя и възможност за много качествен печат, тогава вече процесът се улесни. Изцяло се доверявам на преценката си, създавам картини, които ми харесват, прехвърлям ги върху тениски и дори етикетите са ръчно направени. Всичко това е един приятен процес, чиито краен резултат е продукт с уникален дизайн, високо качество на материята и отношение към детайлите.

Колко време отнема направата на една тениска?

Ако имам готова картина, то направата на тениска отнема до няколко дни.

Кое отнема повече време – направата на дизайн за тениска или за яке?

Нищо от това не „отнема“ от времето ми, аз инвестирам времето си в създаването на продукт и изцяло се  наслаждавам на това, което правя било то тениска, яке или картина. Постоянно имам нови идеи, които реализирам. За предстоящия сезон съм приготвила много красиви суитчъри и още интересни неща. Нямам търпение да ги споделя с хората.

Имаш ли любим дизайн и какво те вдъхновява за нещата, които рисуваш?

Вдъхновява ме желанието да СЪЗДАВАМ. 

Имаш ли си любимо място в Пловдив освен твоето място в Стария град?

Няма да мога да посоча едно място. Обичам да се разхождам сутрин в Стария град, да прекарвам летните вечери на тепето. Има още много места да разучавам и опознавам.

Опиши ни това, което правиш в 3 думи

Вярвам, Усещам, Случвам.

А как би описала Пловдив в 3 думи?

Минало, настояще, бъдеще.

И последно – ако трябваше да нарисуваш Пловдив, в какъв цвят би го нарисувала?

Жълт.

Позитивни и мотивирани хора участват в уникалния спектакъл “100% Град” на немците “Римини Протокол”

Театралното представление в края на октомври е провокативна среща с пловдивчани от всички демографски групи за разчупване на стереотипи

Студиото за документален театър Vox Populi се влюби в града, докато помага на немския екип на терен

Теодор Караколев

снимки на участниците: Илиян Ружин

Какъв процент от пловдивчани имат висше образование? Колко от тях имат високи, или твърде ниски доходи, ходят редовно на почивка, имат личен автомобил? Всякакви подобни статистики срещаме често или не толкова често в медийното пространство. Те обаче остават едни сухи цифри на екрана, които рядко ни докосват истински.

Провокативна и директна среща не само с демографските данни на града, а с истинските хора зад статистиките ще ни представи немската театрална трупа Римини Протокол през средата на октомври. Преди десетина години те създават спектакъла 100% Берлин, превърнал се в пътуващ проект 100% Град (100% Stadt), който е обиколил десетки места в целия свят, а за 2019 година пристига и в Пловдив. Спектакълът е част от програмата на “Пловдив 2019”.

Спектакълът качва на сцената 100 непрофесионални актьори, които да представляват своя демографска група. По социологически данни Пловдив е разделен на база пол, образование, етнос и други, а според процентите са избрани по съответен брой хора с дадени профили. Хората са избрани по нетрадиционен начин – първият участник предлага друг, който от своя страна предлага следващ и така до запълване на 100-те. Единствените две изисквания за предложенията са хората да живеят постоянно в Пловдив и да не са професионални актьори. Хора, които досега не са били или не са вярвали, че могат да бъдат обект на артистичен интерес, сега стават такива. 

Срещите и интервютата с потенциалните участници правят Неда Соколовска и Рада Езекиева от Студио за документален театър Vox Populi.

“Впечатлени сме от мотивацията на поканените пловдивчани. Повечето са много отдадени и амбицирани да участват в спектакъла, а за това се иска смелост” разказа Неда Соколовска.

Едновременно са били направени няколко „вериги“, през които са набирани желаещи доста бързо и успешно. „Известни затруднения имахме в ромската група – основно поради причината, че те често се самоопределят като турци“, коментираха от Vox Populi. Все пак те са се справили с тази задача. 

Един от ефектите на спектакъла е насочен към самите участници.. Някои от 100-те пловдивчани са известни лица, но сред тях има и по-затворени личности. „Има един участник, който е истински технически гений. Той ни покани у дома си, където направихме снимки.  Личеше си, че този човек не кани често хора, а сега ни допусна до своето най-лично пространство“, добави и Рада Езекиева.

Има и ред други интересни участници, част от които ще бъдат представяни в дните до спектакъла през октомври. Така, например, на сцената ще видим непълнолетно момиче с тежко минало, което я е принудило да напусне своя град. Тя работи и се издържа съвсем сама. Друг участник е бивш затворник, който въпреки миналото си с престъпване на закона, в анкетната си карта е написал като мечта прочувственото „Искам приятелката ми да оздравее“ – като неговата половинка страда от епилепсия. Такива неща разбиват предразсъдъците, и ни разкриват човека в неговата удивителна способност да бъде добър, да обича, споделиха от екипа на Vox Populi.

Всеки участник попълва анкета, в която някои от въпросите са по-лични, а други – по-общи. Един от „трудните“ въпроси, в който екипът на Vox Populi се намесва деликатно, е „Какво ме прави различен“. „В началото много от хората пишат нещо тривиално или не могат да отговорят и тук идва нашата задача да ги накараме да се вгледат в себе си, и идентифицират онова, което ги прави уникални. Така например един човек попита – „Мога ли да напиша, че съм различен с това, че съм срещал ангел“ – и аз веднага отговорих – „Разбира се!“. Изобщо не попитах нито кога, къде, този отговор беше съвсем достатъчен, за да го извади от тълпата“, сподели Неда Соколовска.

Обединяващото почти всички участници досега е тяхната любов към Пловдив. Неда Соколовска и Рада Езекиева споделиха, че до момента само един участник е бил по-скептичен към отношението си към града. Това наистина ни впечатли, добави Неда и разказа за случай на 11-годишно момче, което е написало в своята анкетна карта, че мечтата му е да спре унищожаването на архитектурното наследство на Пловдив. Разбира се, вероятно има и влияние от родителите, но е ясно, че става дума за едно осъзнато отношение на любов към града, коментира Соколовска. В анкетната карта въпросът „Бих напуснал Пловдив заради…“ учудващо често  е оставал без отговор, тъй като пловдивчани искат да живеят тук.

За два месеца в Пловдив Vox Populi са се влюбили в града. Те живеят  до Джумаята и го усещат максимално жив. Разказите за мултикултурния Пловдив са навсякъде, Неда и Рада са дошли с тази представа за града. Но истинският дух на Пловдив може да се усети само, ако поостанеш тук и най-вече опознаеш неговите жители – тези многолики, сърдечни и интересни личности, които  създават уникалната вибрация на града. Макар и за толкова кратко и аз се почувствах част от тази общност и силно обикнах Пловдив, сподели Неда Соколовска, а Рада Езекиева добави: „И различният ритъм. Тук животът наистина тече на друга скорост. В атмосферата се усеща лежерност, освободеност“.

Около седмица преди спектакъла, чиято премиера ще бъде на 17 октомври, в Пловдив ще пристигне и екипът на Rimini Protocol. Те ще правят окончателните репетиции в рамките на няколко дни в Драматичния театър. Специалната работа по сценографията ще е в ръцете на пловдивчанина Петко Танчев, а за музикалното оформление също ще бъде избран местен артист. Самият спектакъл ще се изиграе в 4 поредни дни – 17, 18, 19 и 20 октомври, а входът ще бъде безплатен, но срещу предварително взети билети. Как и доколко 100% Пловдив ще промени и пречупи представите и предразсъдъците ни за собствения ни град ще разберем след по-малко от два месеца.

Старинен Пловдив ще стопанисва обекта, в който ще работят 15 души

Вижте как се „постила“ най-големия мозаечен килим на Балканите

Таня Грозданова

От 27 септември в годината, в която Пловдив е Европейска столица на културата, съвместният проект на  Общината и фондация „Америка за България“ за реставрация и консервация на Голямата раннохристиянска базилика на Филипопол и античните римски мозайки, ще бъде приключен в срок. Това стана ясно от изказване на кмета Иван Тотев днес.

„Голямата базилика напредва, планираното за 26 септември ще се състои. Там ще бъдат назначени на щат 15 души към ОИ „Старинен Пловдив“. Искам да осигурим хората и финансирането докато не е приключил мандата, за да може този обект да работи.“ обяви Иван Тотев.  

Вижте как се „постила“ най-големия мозаечен килим на Балканите

Има истории, които устояват на времето, за да бъдат разказвани отново и отново. Често е нужно да събираме парченца, за да ги свържем в един общ разказ, да станат едно цяло.

По същия начин археологът Жени Танкова, реставраторът Елена Кантарева и епиграфът Николай Шаранков заедно със своите екипи години наред изследват Епископска базилика на Филипопол / Bishop’s Basilica of Philippopolis, събират историята ѝ камъче по камъче. Чуйте и вижте.

Видео:
Stratospheric Productions
Formshlag
Animajor Studios.