Художникът Румен Нечев представя изложба „Вотив II” в галерия „Дяков“.  Експозицията е посветена на хилядолетни човешки традиции, духовни послания, но и на значими постижения в изкуството. Диалогът в изложбата тече в разнообразни посоки, картините са така подредени, че разговарят едни с други.

Може би да започнем от там, че скоро сподели в социалната мрежа Фейсбук, че те интересува повече вечността, отколкото модерността. Как се отнася това към точно тези творби в галерията?
Най-пряко. Ако трябва да го разнищим като естетическа позиция, модерността винаги е свързана повече с ефимерните неща, с това, което на деня е важно. Вечността има друга амбиция – да се бори с времето и да пренася с времето разни стойности. И понеже тук става въпрос за вотиви, аз ги свързвам с вечното, тъй като историята на вотива е предхристянската – 3, 4 век преди Хр. и още във Варненския халколитен некропол са открити най-старите вотиви - две фигури на животни. Вотивът е посредникът между човека и Бога. А разговорът с Бога е винаги много труден, според мен. Защото на практика такъв разговор няма, той е монолог. Но ето -вотивите като сребърни фигури имат тази цел – в тях има закодирани желания, надежди. Те са представлявали оброчни фигурки и човек чрез тях пожелава разни неща. Най-странното е, че този диалог е хилядолетен, някога е бил в основата на цивилизацията, сега е изтласкан от модернизма. Затова смятам, че модерното не ми е толкова интересно. Доста знам и доста съм живял в сменящи се естетически среди, в които става ясно, че днес едно се харесва и е хубаво, след само десет години се оказва, че другото е много по-хубаво и най-хубаво, като се стига до една почти безсмислена игра с модернизма. Затова вече все по-малко ме интересува модерното за сметка на вечното.

Освен картини в изложбата представям и керамика, която е по-скоро инсталационна, ако мерим с днешните мерки. Там разговорът по друг начин се състои. Хубавото на керамиката е, че тя в себе си съдържа основните на света. Някога древните са разбирали света като водата, огъня, земята и въздуха. Това го има в керамиката. Земя, която се изпича, чрез огън, която се моделира, в която има вода и т.н.. Керамиката като материал носи елементите, от които е съставен нашия свят.

Кажете ни повече за графичната работа със стихове в изложбата?
Тя е в експозицията, тъй като там има един много делничен прочит на божественото, на идеалното. Има простичко обръщане към обикновените работи. Всеки един от редовете и пасажите са илюстрирани с отделен образ. Стихотворението е на поетеса от Казанлък – Женя Димова, която има великолепен поетически език и аз го ползвам с нейно разрешение.

Възможно ли е да възприемем изложбата така, както често стихосбирките, например, са разделени на различни цикли?
Да, аз обичам да структурирам по този начин. Всеки знае…,  започваш една идея, която уж много ти е ясна. Изведнъж се оказва, че идеята изчезва. Самата технология те изпраща в неочаквани посоки и места. Искаш да нарисуваш кон, то излиза Пегас, започваш за други такива фигури да мислиш и това всъщност е един дълъг работен процес, в който края винаги се отмества и никога не го достигаш.

За тази изложба може ли да кажем кое е било в началото и кое в края?
Цикълът не е затворен. Имам още няколко големи графични работи, които са 80 на 1‘30, но няма как да ги покажа в момента, тъй като е такова самото пространство. Но отделните серии мисля, че добре се четат. Те са естетически близки една до друга, но вътре в себе си - доста разнообразни. В тази игра на човек и идея има нещо, което остава като поредица от опити. Ето тези серийни работи са такава поредица от опити. А и няма как да направиш едно нещо два пъти, особено с тези материали, които използвам.

Изложбата се открива на 2 септември от 19 часа в галерия „Дяков“ и може да бъде видяна до 14.09.

Снимки: Димитър Субашев

Националните есенни изложби трябва да бъдат мислени като цялостен проект, но в същото време всяка една от експозициите може да се представи и самостоятелно

Целенасочено търся контрасти между експресивно, сюрреалистично, поетично, метафорично. Това са автори, които могат да разкажат много силни истории с работите си

Славена Шекерлетова

Пловдив полека започва да си отдъхва от жежкото лято всеки първи септември с Националните есенни изложби. За седма поред година техен артистичен директор е Галя Лардева. За изложбите, под надслов „Поетика на образа“ тя избира 9 художници, които творят с различни средства.

В Балабановата къща е представено творчеството на Динко Стоев – живопис, Димитър Воденичаров – акварел, Стоян Куцев – живопис и Кристина Вътова – графика. В къща Хиндлиян срещаме българи, които от години творят в Германия -  Зара Александрова и Зоран Георгиев. Те представят рисунка, обект и инсталация. В двора се намира работа на Николета Иванова, която представлява интерпретация, свързана с река Марица. В къща Мексиканско изкуство ще се представят Иглена Русева с фотография и Надя Текнеджиева с необичайни произведения от керамика. За тазгодишните Национални есенни изложби разговаряме с Галя Лардева – артистичен директор:

Галя Лардева: Това са 52-те Национални есенни изложби след онази легендарна 1967-ма година, в която са експонирани акварелите на Георги Божилов - Слона и която се счита за начало на Есенните изложби.  От 2013 -та съм артистичен директор на това събитие и се опитвам да актуализирам модела на реализация на този много ключов не само за Пловдив, но и в национален мащаб форум. Концепцията му представя автори, които работят в изящния регистър на визуалните изкуства, но от друга страна те са с подчертано съвременно мислене, с експериментално отношение към визуалния образ, към медията…

И така в 52-то издание представям деветима автори, които считам, че са много представителни за съвременната картина на изкуството в момента. Те са обединени под една обща платформа „Поетика на образа“. Казвам „платформа“, защото съвсем целенасочено избягвам да мисля за изложбите като за тематични и строго рамкирани в заглавие. Предлагам на авторите една обща концепция, която те да разработят, да подходят проблемно към своите експозиции. Специфичното на Есенните изложби е, че те представят сбор от самостоятелни изложби. Проектът трябва да бъде мислен като едно цяло, но в същото време всяка една от експозициите може да бъде представена и самостоятелно.

Тази година се откроява силно дамско присъствие в изложбите, случайно ли се получи това или е търсен ефект? Разкажете ни повече за художниците.

Напълно случайно. Нямам отношение към възрастовия регистър, нито към пола на участниците. Също случайно пък миналата година имаше само едно дамско присъствие. Считам, че авторите, които представям са интересни, любопитни, задълбочени в подхода си към визуалния образ, който провокира зрителите към диалог в една или друга посока. Целенасочено търся контрасти между експресивно, сюрреалистично, поетично, метафорично. Това са автори, които могат да разкажат много силни истории с работите си.

Винаги присъстват и автори, които работят зад граница. В случая това са Зоран Георгиева и Зара Александрова, чиято работа е елемент от визуализацията на рекламните материали на проекта. Те работят и живеят от много време в Берлин, имат активно и силно присъствие в Германия. Представят свои неща, които са на ръба на концептуалното и кавалетното. Работят с акварел, инсталация и са доста провокативни - взимайки един традиционен орнамент като Троянската шарка, те я трансформират по особен метод.

Дебютът на 52-те изложби е на едно прекрасно младо име в графиката – Кристина Вътова. Тя е възпитаник на Пловдивската  художествена гимназия, след това завършва в Националната художествена академия „Графика“. Тя представя цикъл, който е специално подготвен за Есенните изложби, ползвайки трудоемка техника. Получили са се прекрасни поетически неща, свързани с едно по-източно усещане за живота и пространството.

В дълбока зала на Балабановата къща е експозицията на Динко Стоев -  едно от много силните ни имена в живописта. Той е автор на ярко експресивни, голямо форматни, много въздействащи платна. Вълнува се от болката, от личностното разкъсване, от вътрешните конфликти, от самотата, от такъв тип експресивни образи. Работи много пластична живопис със страшно въздействащи колоритни хармонии.

В сводеста зала е експозицията на Димитър Воденичаров, който е сценограф по образование, но работи и акварел. Получи награда „Пловдив“ преди две години за своя голяма изложба, съвместно с Васил Маргаритов. Той е автор, когото безкрайно ценя и харесвам. Неговата експозиция е подготвена специално за залата в Балабанова къща.

На първия етаж там е изложбата на Стоян Куцев. Автор, който е познат на пловдивската публика, активно работил с галерия „Резонанс“. Той има пък подчертано концептуален подход към живописта, интересува се от знака, от медията на живописните възможности.

В двора на къща Хиндлиян може да се види голяма пластика на Николета Иванова, която е възпитаник на НХА, специалност „Метал“. Тя представя интерпретации на тема река Марица, която е подготвена специално за двора на „Хиндлиян“.

В Къща за Мексиканско изкуство, в залата ще видим голяма експозиция на доц. Иглена Русева. Тя е знаково име за съвременната фотография, дългогодишен преподавател в НАТФИЗ, възпитаник на Чешката художествена академия, емблематично име. Доц. Русева представя своя изложба, върху която работи почти цял живот и е много специална за нея. Тя с удоволствие се включи в проекта.

В двора на Къщата за Мексиканско изкуство има експозиция на Надя Текнеджиева, която е преподавател в НХА в катедра „Керамика“. Много е интересно за мен това, което тя представя, защото разширява възможностите на керамиката. Показва ни няколко пластики, които съчетават по съвсем необичаен начин порцелан с фотографски образ. Много любопитно и силно като експозиция.

Когато започвате да обмисляте изложбите как се появява идеята – заедно с подбора на художниците или първо идва името, проблемтиката на проекта?
В някакъв смисъл авторите избирам след като си изясня проблема, който ще разработвам. Този кураторски проект е много важен с това да представя една цялостна платформа. Той е по-скоро режисура, един филм, цялостен разказ с множество новели. По този начин подхождам към организирането на Есенните изложби. За това няма първо и второ, а някак си нещата се повяват в цялост.

Националните сенни изложби се откриват на 1 септември от 18 часа. Експозициите могат да се видят до края на месеца.

Снимки: Таня Върбова

ПОЕТИКА НА ОБРАЗА  Национални есенни изложби Пловдив 2019
Автори
БАЛАБАНОВА КЪЩА
ДИНКО СТОЕВ – живопис/ Дълбока зала
ДИМИТЪР ВОДЕНИЧАРОВ – акварел/ Сводеста зала
СТОЯН КУЦЕВ – живопис/ Първи етаж
КРИСТИНА ВЪТОВА – графика/ Двор
 
КЪЩА ХИНДЛИЯН
ЗАРА АЛЕКСАНДРОВА  и ЗОРАН ГЕОРГИЕВ – рисунка, обект и инсталация/
Веранда и мааза
НИКОЛЕТА ИВАНОВА – скулптура/ Двор
 
КЪЩА МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО
ИГЛЕНА РУСЕВА – фотография/ Зала
НАДЯ ТЕКНЕДЖИЕВА – керамика/ Двор

Отиват на откриването на новата изложбена зала с „тоалет” от бели празни рамки, които ще представят тяхната гледна точка на минимализъм

Членовете на Дружеството на пловдивските художници ще излязат на протест в понеделник, в деня в който се открива новата галерия на Гладстон. Те организират мирно и мълчаливо арт недоволство именно заради изложбената зала. Акцията е обявена заради „отнетата ни изложбена зала на ул. „Гладстон“ 32, Пловдив, която по силата на подписан и гласуван Меморандум е наша, както и за изхвърлените три големи изложби от същата зала”, както е написано в анонс за събитието, пуснато от ДПХ от името на Снежана Фурнаджиева.

„Протестът беше организиран на площада пред изложбената зала в понеделник /02.09.2019г/ в деня и часа на откриването ѝ, но кмета на града ни отказва този протест като локация и измества мястото за провеждане на друго място – пред Община Пловдив от 17:00 ч. Отново са нарушени правата ни и се демонстрира незачитане и пълно пренебрежение към пловдивските творци”, пише още ДПХ в съобщение до медиите.

Идеята на членовете на дружеството е след протеста пред общината те да отидат на откриването на изложбата „Минимализъм” в новата галерия. Груповото ходене там ще е вид пърформанс. Художниците ще носят на вратовете си празни бели рамки, с което ще представят тяхната гледна точка към минимализма.

Тази година фестивалът залага на посланието и ще се постараем то да стигне до хората, казва артистичният директор на тридневния събитиен маратон

Матера 2019 изпраща три луни на Пловдив за НОЩта

Ограничените бюджети слагат лимит за развитие на всички културни събития в България, смята кураторът

Владия Михайлова е куратор и културолог. През 2019 г. тя е артистичен директор и куратор на специалната програма в Стария град на НОЩ/Пловдив. Владия разказва за тазгодишния фестивал, предизвикателствата, очакванията и мястото на НОЩта в годината на Европейската столица на културата пред Иво Дернев.

НОЩ се завръща с нова енергия през септември. Как се отрази годината пауза?

Самата не усетих много тази пауза. Миналото лято кандидатствахме пред Фондация 2019 за НОЩта тази година и от септември месец 2018-та започнахме да подготвяме настоящото издание. Накратко, за 2019-та работихме повече и по-отрано. Още миналата есен се свързахме с голям кръг от традиционните участници в събитието и им разказахме, какво искаме да постигнем тази година. Искахме да задържим тяхното внимание и интерес, а и да поемем отговорността си на иницатори пред тях. Да покажем, че НОЩта е част от живота на града и че независимо от нулевата година ние мислим за нея и за тях. Ангажирахме на много по-ранен етап от предишни години и Oбщината. Положихме усилия да се ориентираме максимално добре в обстановката на Пловдив 2019.

Страда ли фестивалът от нулевата 2018-та или напротив?

Условията на работа и въобще мисленето за НОЩ 2019 са много различни от предходни години. Трудно е да говорим само за ефекта на нулевата година. Както знаете, с течение на времето НОЩта се превърна в мултижанров градски фестивал, който надскача неимоверно формата, с който започва като Нощ на музеите и галериите. Макар и в последните години да се появиха други градски фестивали и събития в Пловдив, НОЩта остана акцент в културния живот на града. Тя е разпознаваемо и знаково събитие, което има отзвук едновременно на местно, национално и международно ниво и е с вход безплатен, тоест, отворено е и е достъпно за всички. Трябва да кажем, че НОЩта успя да издържи и да не се превърне в комерсиално събитие, а да поддържа една богата и разнообразна програма за голям кръг от вкусове и хора. Вероятно през 2018 г. НОЩта е липсвала освен на пловдивчани и на тези от страната, които вече са свикнали всеки септември да идват в Пловдив. На фона на повече местни инициативи, НОЩ Пловдив прави разлика всяка година.

През 2019-та обаче ситуацията като цяло е различна. В града непрекъснато се случва нещо. Има много чуждестранни художници. Има много артисти и екипи от страната, които изпълняват различни проекти с местната общност. Има големи и знакови събития на международно ниво и с международна публика. В този смисъл, бяхме изправени пред задачата да мислим НОЩта в „конкурентна” среда; с какво тя може да допринесе към тази пренатоварена програма. Перспективата е различна, затова и не знам, докъде обстоятелствата и трудностите за нас тази година са повлияни  от нулевата година и докъде от Европейска столица на културата.

С какво ще ни изненада програмата тази година?

Тази година НОЩта залага на посланието. Затова и предложих мотото ОБЩО МЯСТО, което същевременно е и заглавие / рамка на кураторската част на програмата. Ако се замислим в последните няколко години сме свидетели на много центробежни сили, които поставят нови изпитания пред обществата. Не само Брекзит, мигрантските вълни и кризите, които те породиха на различни нива, но като цяло политическият живот, завръщането на авторитарни и фашистки концепции за управление на обществото, глобалното затопляне и природните бедствия, които стават  ежедневни проблеми и обстоятелства. И още – свиването на социалните сфери, намаляването на публичните места на достъп, неравенствата, лошото качество на живот и бедността, които пък са свързани с агресията и насилието между хората. На този не много светъл, да не кажем – черен фон, на нас ни се искаше да говорим все пак за оставащите места на среща или пък за възможните такива, във всеки случай искахме да припомним, че да мислим за общото и за общностите е важна част от това да мислим въобще за едно здраво общество.

На различни нива и по разнообразен начин в програмата тази година се опитваме да акцентираме именно върху това. Като се започне от присъединяването към честванията на петдесет годишнината от кацането на Луната, до проектите на различни международни художници, множеството изложби и събития свързани с историята на Пловдив, алхимичните и мистични ритуали, споделените публични сцени и пространства и съвместната работа с пловдивските институции.

Не знам, дали това е изненадващо, но ние заложихме на посланието и ще се постараем то да стигне до хората.

Начертайте основните акценти и „пироните” в програмата…

За разлика от други години, през 2019-та програмата, подготвена от фондация „Отворени изкуства” е много по-богата. Тя се разпростира във всички раздели от общата програма с проекти и инициативи. Сред най-видимите „акценти” в пространството на града ще бъдат трите луни, които Матера 2019 ни изпрати специално за НОЩта. Не знам дали повечето хора си дават сметка, че Луната е едно общо място, което в момента човечеството споделя. Нейните блага принадлежат на всички хора, за нейната територия не са се водили войни, а напротив в името на науката и прогреса различни политически сили, намиращи се често в остри конфликти, успяват да пресекат своите интереси. Космосът въобще е едно такова, макар и утопично, и далечно, общо място. Може би общо място на бъдещето, кой знае.

Основната кураторска програма тази година е концентрирана в Стария град. За мен беше интересно да се опитам да направя „мрежа” от събития и проекти на територията на това най-разпознаваемо, туристически популярно и знаково за града място. Интересна ми е „задната” страна на Стария град, тази откъм Източната порта, откъм Хаджи Хасан махала, в която все още има частни къщи и дворове, която не е нито толкова позната, нито толкова представителна, както страната, откъм тунела. За Стария Град по принцип могат да се разказват много истории, да се ровят пластовете на времето, които са свързани с историята на самия град, а и с историята на страната. Тази възможност на мястото за мен е много интересна. Тя показва еклектиката, многообразието, които създават едно пространство – различните общности, различните традиции, различните нрави, които много или малко хармонично съжителстват в едно общество. Това минало ми беше важно. Поканих да се включат автори, които в работата си имат отношение и мислят критично въпросите, които повдигат общностите, общите блага и права, паметта и нейните политики. Сред тях има международни и български автори с богата кариера – Дор Гез, Нилбар Гюреш, Зуза Голинска, Даниела Костова, Селма Селман, Калин Серапионов, Камен Стоянов, Катержина Шеда, Саори Хала, Антон Цанев и Вера Хаджийска. Техните произведения могат да се видят в Данчовата къща, двора на Синята къща, Източната порта и в Къща Стамболян.

С Веселина Сариева много пъти сме говорили за това, че самата НОЩ е общо място, че тя иска да изгради културна екосистема в града, да пресече пътищата на институции с граждански организации, на съвременни и традиционни артисти и т.н. Тази година ние си партнираме с Драматичния театър за платформата Криейтив медиа лаб  и това за нас е истинско осъществяване на съмишленичество с институцията, която не само ни съдейства, но и активно подкрепя събитието. На Античния театър пък Петко Танчев заедно с френския артист Axel Rigaud & Cristal sound ще представят мащабна мултимедийна творба, посветена на Пловдив.

Заслужава си да се обърне внимание и на програмата на пловдивските музеи, а към тях и на Народната библиотека и други културни организации, които са подготвили много интересни проекти за историята на града. В Малката базилика, преди официалното откриване на Голямата базилика, посетителите на НОЩта ще могат да се срещнат и с реставраторите, които години наред пласт по пласт разкриват това съкровище за града.

Проектът на американския художник Л пък ще превърне Римския стадион в храм за канализиране на единадесет измерения от мултивселената.

И това съвсем не изчерпва „пироните”. Имаме около 85 локации и над 120 събития. Трябва да споменем и интересната програма на FLUCA, и изложбите, част от които се откриват по-рано, но ще могат да се видят и в НОЩта, и събитията, свързани с движението Солидарност в Полша в Дома на културата и Кино Лъки, и детската програма в Музея на авиацията и на площад Съединение. Въобще – пълно е с пирони.

Тази година е специална за Пловдив, колко специална ще е НОЩ-та и как намирате като цяло развитието на проекта ЕСК?

Постарахме се да направим НОЩта специална, но очакваме и реакциите на публиката след събитието. Струва ми се, че като цяло Европейската столица на културата се сблъска с две трудности, от една страна, сложната администрация, която вероятно е уморила екипа на фондацията и от друга, пренасищането на публиката. Разбира се, около това може да се коментират още много политически и организационни казуси, които се обсъждаха медийно и не само. Трябва да си призная, че самата аз следя какво се случва в Пловдив тази година малко от дистанция. И ето как ми изглежда то – ЕСК започна малко хаотично, с разминаване между инфраструктурните проекти и артистичната програма, което пък притесни голяма част от участниците. Ние също бяхме притиснати от липсата на пространства, от административното преформулиране на други, от наемите. Макар и да имахме подкрепата и на Фондация 2019, и на Общината, пак не ни беше лесно. Друго, което отекна в публичното пространство бяха „скандалите”, било то дребните спречквания между отделни културни оператори, или пък казуса с ЛГБТИ изложбата, или сцената за откриването и други. Това показа, какви са трудностите в България да се осъществи проект с подобен мащаб, който да работи едновременно на местно и на международно ниво. Показа и колко бедна и непозната като цяло е сферата на културата, как нагласата ни е, че трябва да плащаме „малко” за култура, че трябва да се плаща по-скоро за това, което мнозинството може да възприеме и като цяло не мислим за културните проекти като образователни и водещи това общество. Въобще, много можем да говорим.

Като цяло се надявам ЕСК да промени Пловдив към по-добро, а и да даде споделим опит и добри практики в културното поле по принцип. Може би след ЕСК ще се облекчи администрацията на културни проекти, може би ще се мисли повече за съвременната международна култура, може би ще се инвестира повече в образоването и привличането на публика, може би ще се делегира повече отговорност на гражданските организации, може би ще си дадем сметка, че културата на международно ниво изисква други бюджети и въобще различно отношение към работата …. кой знае… Поне на мен много ми се иска това да е резултатът от усилията да се изпълни проектът.

Какво да очакваме догодина след ЕСК? Надяваме се не нова пауза…

На този въпрос най-вече може да отговори Веселина Сариева като директор на фондация „Отворени изкуства” и инициатор на НОЩта. За мен като куратор, мениджър и културолог, НОЩта би трябвало да развие формата си и да го преосмисли. Вярвам, че екипът има готовност да седне на масата и да говори за плюсовете и минусите, за това, как да се актуализира, но и да се запази мисията на събитието. От моя гледна точка обаче, за да се развива за в бъдеще един толкова мащабен фестивал са необходими много повече средства. Има много прекрасни проекти, които НОЩта може да осъществи и които остават разработки само на идейно ниво, защото нямат необходимото обезпечаване. Ограничените бюджети слагат лимит за развитие на всички културни събития в България. Това е проста и очевидна, надявам се, истина. Въпросът тук дори не опира само до парите в практически и груб смисъл, а най-вече до представата ни за стойността на художествения продукт. Ако променим нагласите си, ако възприемем културата като нещо ценно за обществото, на което трябва да се помага да се осъществява, то тогава много административни пречки също биха отпаднали. Въпросът е, дали искаш нещо да се случи и си готов да работиш за това. Истинската култура се прави не от нашите или вашите хора, а от талантливите, от визионерите, от доказалите се можещи, от тези, които успяват да говорят, както в Пловдив, така и в Берлин или Ню Йорк, или пък Дубай достатъчно добре. А затова се искат средства и разбираща, подкрепяща среда. Публиката ще се увеличи неимоверно впоследствие.