![Капана.БГ](/templates/sj_veritymag/images/placeholder/user.png)
Капана.БГ
ONE DANCE WEEK представя носителя на голямата награда на Чешката танцова платформа – Мартин Талага
Чешкият хореограф Мартин Талага ще гостува в Пловдив на 4 октомври със спектакъла си “СОМА”. Събитието е част от специалната програма на ONE DANCE WEEK 2019. „СОМА” e носител на голямата награда на Чешката танцова платформа през 2018 г. Пърформанс, отличаващ се с изчистен танц и хореография, техническа прецизност, функционално осветление и декори. В това танцувално дефиле главният герой е тялото. Ще го видим в цялата му прелест и грозота, възможности и ограничения. Какво може да каже човешкото тяло? И какво не може да изрази?
„За пореден път Мартин Талага не се опитва да угоди, удовлетвори или – съзнателно или неволно – да възнагради зрителя. Ето защо неговата творба се усеща толкова искрена и чиста… Освежаващи, изчистени движения, функционално осветление, пространството, декорите, концепцията на хореографията – сурово и ново. Това ни води до една неочаквана дестинация – инсталация от движения“, споделя за спектакъла Ян Кодет.
Мартин Талага работи в областта на физическия театър и съвременния танц като хореограф и изпълнител. През годините си сътрудничи с утвърдени танцови и театрални компании, сред които LATERNA MAGIKA – Национална танцова компания на Чехия, чешките компании VerTeDance, Spitfire Company, Radim Vizváry и Вера Ондрашикова, както и Csaba Molnár (Унгария), Матю Роджърс (САЩ) и много други.
Автор е на няколко самостоятелни продукции, сред които “Thirsts”, “FAUNUS” и “SOMA” – носител на две чешки награди за танц. Талага създава хореографии за други театри и компании – от камерни спектакли до големи продукции и мюзикъли.
Представянето на “СОМА” се случва в партньорство с Чешки център – София.
Билети за “СОМА” ще намерите онлайн в мрежата на EpayGo, както и на касите на EasyPay.
12-тото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK ще се проведе в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Билети за спектаклите се продават онлайн в системата на EpayGo.bg, както и на касите на EasyPay. Поради високия интерес към фестивала силно препоръчваме предварителното закупуване на билети.
ONE DANCE WEEK се организира от Фондация ЕДНО за Култура и Изкуства като част от програмата на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата и с подкрепата на Министерството на културата на Република България.
Фестивалът благодари за подкрепата на Министерство на културата на Тайван, Програма Niepodległa – Полша, Институт „Адам Мицкевич“, Hellerau, Полски институт, Институт по музика и танц, Посолството на Индонезия в София и Агенцията за креативна икономика на Индонезия, EU Japan Fest committee, Посолство на Унгария в София, Унгарският културен институт в София, Национален фонд за култура на Унгария, Унгарската академия по изкуствата, Чешки център в София, Посолство на Израел в България, Програма “Творческа Европа”, проекта Performance Beyond 2 Shores, Съвет по изкуствата на Канада, Съвет по изкуствата и литературата на Квебек, Правителството на Австралия и Australia Council.
Над 10 000 са посетили изложбата „Чуйте ни – Артистичен интелект“ в Пловдив
Последни пет дни остават до края на изложбата „Чуйте ни – Артистичен интелект“ в Пловдив, която показва над 80 творби, създадени през последните 30 години от повече от 40 художници, родени и израснали в Източна Европа. В рамките на програмата на Европейска столица на културата 2019 жителите и гостите на града имаха възможност да се докоснат до част от немската колекция „Дойче Телеком“, създадена в отговор на промените, настъпили в Европа след падането на Желязната завеса. Последният ден, в който изложбата може да бъде разгледана, е 21 юни (петък).
Една от най-престижните колекции за съвременно изкуство на Стария континент се радва на огромен интерес от страна на пловдивчани и гостите на града. За трите месеца от гостуването й близо 10 000 са посетителите на експозиците, разположени на шестте различни локации: Градска художествена галерия, галерия“Златю Бояджиев“, СКЛАД, Балабанова къща, Къща Хиндлиян, Народна библиотека“Иван Вазов“. С най-голямо посещение от близо 4000 души са експонатите на Мария Куликовска, Ева Котаткова и Роман Ондак в Къща Хиндлиян. Като цяло експозициите от колекцията, ситуирани в Стария град са с най-голям интерес. Общо 380 участника от които деца от училищата в града и пенсионерските клубове са били ангажирани в образователната програма и кураторските турове, съпътстващи изложбата. Детската програма бе подготвена съвместно с екипи от музея „Фолкванг“ в Есен и на Берлинското биенале и се провеждаше в специално обособен кът в Градска художествена галерия.
Изложбата се реализира с помощта на партньорите от Фондация „Отворени изкуства“ и Гьоте-институт България, ОИ „Старинен Пловдив“, Градска художествена галерия и НБ „Иван Вазов“.
Кино Космос като разграден двор
По обявения от Община Пловдив пореден архитектурен конкурс за ремонт на Кино „Космос“ са постъпили пет предложения, разбра Под тепето. Наградният фонд в надпреварата е общо 20 000 лева. Авторът на класирания на първо място проект ще получи половината от тях и право да го реализира, премията за второто място е 6 000 лева, а за трето- 4 000. Конкурсът е анонимен.
Определената от общината прогнозна стойност за проекта за реновиране е 128 хиляди лева без ДДС.
Cпopeд ĸoнĸypcнoтo зaдaниe пpoeĸтaнтитe тpябвa дa пpeдлoжaт идeи зa peнoвиpaнe нa cгpaдaтa и пpилeжaщoтo плoщaднo пpocтpaнcтвo, с цел то да се превърне в aĸтивнo cpeдищe зa ĸyлтypa и cъвpeмeннo изĸycтвo. Класирането ще се извършва по пет критериии за оценка: функционалност, иновативност, креативност и устойчивост, за рационалност, за архитектурен образ, както и за прогнозна цена.
В същото време от групата „Публично изкуство в България“ аларамираха, че Кино „Космос“ зее. Врата е разбита, лампите светят…
В сигнала от общността изразяват мъката си за всичките усилия на хората, които успяха да спасят сградата от събаряне, основаха колектив и успяваха известно време да поддържат мястото с идея за развитие.
Самодейци разпространяват изкуството на Владимир Димитров - Майстора по вода
Момичето със слънчогледите на Майстора плува по Гребния канал в Пловдив (ГАЛЕРИЯ)
Снимки: Георги Матов
Един учител по рисуване от едно малко градче и децата, които е увлякъл в изкуството, превърнаха близо 5 декара площ от водната повърхност на Гребния канал в най-голямото платно за рисуване.
Стотици пловдивчани аплодираха в продължение на повече от десет минути впечатляващия мултимедиен спектакъл с плаващи и светещи картини на Владимир Димитров-Майстора на Гребната база в събота вечер.
Уникалният проект „Плаващи картини сред водата– провокирай въображението“ е дело на кюстендилската школата по рисуване „Новите майстори“, с преподавател Евгени Серафимов и под режисурата на Лозен Йорданов и е част от календара на Пловдив – Европейска столица на културата.
Идеята преплита съвременност и традиция, като пресъздава в иновативен танцов спектакъл емблематични творби на Владимир Димитров – Майстора на едно нива, а на второ те „оживяват“ като артистична инсталация върху водна повърхност.
Фрагменти от емблематичното "Момиче със слънчогледи" на Майстора плуваха в канала на Гребната база, като най-големият от инсталацията бе с площ 9 на 14 метра с изображението на девойката. Около него кръжаха гигантски слънчогледи, достигащи 6 на 7 метра. Елементите от тази творба са били пресъздадени със 120 литра боя от млади художници.
Другите картини на майстора бяха представени чрез съвременни технологии – лазери и диодни видеостени пред трибуните на Гребната база в Пловдив от танцуващи в народни носии девойки.
Цялата галерия със снимки на Георги Матов от спектакъла може да видите ТУК.
Маркос Хиралт Торенте: “Любовта осмисля съществуването и винаги ще остане най-значимата част от човешкия живот“
Испанците остават верни на себе си...
Никита Банялиева, стажант
Фестивалът „Пловдив чете“ представи новата книга на известния испански писател Маркос Хиралт Торенте - "Краят на любовта". В нея авторът проследява четири любовни истории и разказва какво се случва с различните двойки. Но всъщност всичко започва доста по-рано. С друга история, в друга книга - "Време за живот". За нея писателят печели националната награда на Испания и престижната награда на Италия "Стрега", за която е номиниран заедно с Георги Господинов.
"Време за живот" е автобиографична книга. Изключително лична ,тъй като авторът разказва за своя баща, който е изоставил семейството. Липсата на бащина любов белязва израстването на детето и оставя отворена рана завинаги. В края на книгата обаче, бащата се разболява, двамата се срещат и този, който остава до последния му дъх, е именно синът. Оказва се, че една тънка нишка любов е висяла в пространството през цялото време, чакайки съдбовния момент. Точно преди смъртта да застигне бащата, двамата изграждат силна връзка и преосмислят живота си.
Торенте признава, че писането на книгата е било изключително тежко и в края ѝ е чувствал огромна емоционална умора, тъй като още веднъж е преминал през болката и огорчението, всяка дума е съживила старите белези. По тази причина той бързо искал да се върне към измисленото и несъществуващото. Това емоционално бягство осъществява в следващата си книга - "Краят на любовта".
"Почувствах необходимост да се върна към фантазията, да избягам далеч от себе си и да пиша за неща, които нямат нищо общо с ежедневния ми живот. Представях си истории с топлина и екзотика. В книгата присъстват 4 истории за любовта между различни двойки. Първата се развива в Африка и става въпрос за пътуващи влюбени, които имат за цел да се отдалечат един от друг. Вдъхнових се за сюжетите от четирима различни автори", разказва Торенте.
Писателят допълва, че го вълнуват общочовешките теми, като една от основните е именно любовта във всичките ѝ проявления. Тя е непредсказуема, може да се появи по всяко време и по същия начин да бъде изгубена, както става и с двойките в книгата, обяснява авторът. А останем ли без нея, всичко друго губи смисъл. Тя винаги ще бъде най - обсъжданата и най - значимата част от човешкия живот. Затова трябва да я ценим и откриваме навсякъде и във всеки покрай нас, убеден е Маркос Хиралт Торенте.
Здравословната рецепта на „Пловдив чете“
Книгите и четенето са полезни за тялото. Възпитавайте детето на любов към тях още от раждането
Никита Банялиева, стажант
Вал Стоева е основател на фондацията "Детски книги" и главен редактор на едноименния сайт. Тя ръководи различни кампании и неуморно се стреми да предизвика у хората по-дълбоко разбиране на ползите от четенето и да възроди любовта към словото. Иска да покаже, че за да бъде обществото будно и отговорно, трябва на първо място да цени книгите и изкуството. Децата се нуждаят от подтикване към литературния свят, за да се научат с времето да мислят извън границите, да отстояват себе си и да знаят, че световете, в които могат да живеят и образите, в които да се припознават, са безкрайни.
С Вал Стоева разговаря Никита Банялиева
Защо превърнахте литературата за деца в лична кауза и обречена ли е любовта към книгата?
Основно се занимавам с насърчаване на детското четене. Старая се да показвам и на малки, и на големи колко е ценно четенето, колко ни обогатява като личности. Това, разбира се, не е решение, което човек взима за един ден и си казва "утре ставам насърчител". То е подплатено с ежедневната действителност, на която съм свидетел - ниската заинтересованост от книгите и неразбирането на обществото какво предлагат те на човека. Децата все по-често ги намират за скучни и всъщност взех решението да се занимавам с тази дейност, когато дъщеря ми стана първи клас. Тогава видях как нейните съученици изобщо не припознават четенето като нещо интересно и важно. Така с нейната класна започнахме да говорим за книги и да създаваме читателски клубове. След време се появи и сайтът "Детски книги", чрез който помагам на родителите да открият точната книга за детето си. Неизменна част от работата ми е да чета голямата част от детските издания на пазара, за да съм наясно какво се случва.
Как родителите да запалят искрата и да възпитат любовта към книгите у децата си?
Ролята на родителя е изключително важна при събуждане на любовта към книгите. И тя не започва от постъпване на детето в училище, когато трябва да се научи да чете, започва още от раждането. Родителите трябва да осъзнаят, че най - добрата инвестиция за бъдещето на детето е да живее в среда пълна с книги. Необходимо е да му се четат приказки, да му се показват различни видове книжки и задължително да му се предоставят илюстрации за разглеждане, защото до 6 годишна възраст се изграждат основите на визуалната култура. След като на детето е показвано изкуство, то има развит нюх към красивото, естетичното и баланса. Така се научава да пази и старинните образци на изкуството. Тук, в Пловдив, забелязвам, че често имате проблем със стари съборени сгради, които имат историческа и културна стойност. Смятам, че се дължи именно на липсата на четене в ранна възраст - детето нито има усет за красотата, нито е научено да разбира стойността на тези наследства.
В тази връзка дали има шанс за онези възрастни, които са пропуснали да се влюбят в книгите, да променят възгледите си и дори да предадат това по-добро разбиране на децата си?
Става все по - трудно да убедим възрастните. Обикновено, когато станат родители, осъзнават, че книгите са стойностни, но пак разбират това понятие повърхностно. Просто обясняват на децата си, че е хубаво да го правят, но не могат да почувстват истински смисъла. А четенето е полезно за човека дори и на физиологично ниво. То спомага за нормалната мозъчна дейност, то е единственият процес, който помага да се минимизира появата на Алцхаймер. Помага ни да се развиваме и израстваме като хора. За съжаление, технологиите се оказват голяма пречка, тъй като бързо променят начина, по който мозъкът обработва информацията, изменят невронните връзки, което води до лесно пристрастяване. Омаяни от електрониката, вече очакваме книгата сама да ни напомня да я потърсим, светлините на екрана също ни увличат и сме в очакване книгата да започне да мига, но тъй като това няма да се случи, я възприемаме автоматично за скучен обект.
Разкажете ни повече за инициативата "Пътуващи сандъчета".
Тя започна от Българската библиотечно - информационна асоциация преди повече от 5 години, а от около 4 години фондация "Детски книги" координира процеса. Сандъчетата са пълни с нови и интересни детски книги по заявка на учители и библиотекари. Тези "книги пътешественици" прекарват по три месеца на едно място и отново тръгват на път. Новата част от процеса е, че по идея на организаторите на "Пловдив чете", децата от Пловдив и региона ще си имат собствени сандъчета. Тоест няма да се налага да чакат толкова много, за да се сдобият с нова книжка, тъй като, за съжаление, в библиотеките най-често няма новопостъпила и вълнуваща литература.
Има ли нещо, което липсва в голяма част от детските книги?
Има чудесни детски книги, но има и ужасни издания, които няма как да притежават наименованието "книга". Опитът обаче ми показва, че децата сами улавят кое е качествено и кое-не. Аз винаги им казвам да бъдат критични към съдържанието, което четат. Само така ще може да се развива литературата и да изпъква истински доброто. Все пак е много хубаво родителите и литературните критици да имат ясна представа за качеството на книгите. Точно това правим с мрежата от читателски клубове "Бисерче вълшебно". Учим децата как да търсят качеството по всички критерии - текст, книжно тяло, илюстрации, да откриват изкуството във всичките му проявления. Както наскоро Божана Апостолова каза: "Детайлът прави литературата."
Коя е най - голямата трудност, която срещате във вашата мисия?
Предизвикателствата са много, но най - трудно е да се обясни на немалка част от родителите колко е важно децата да имат достъп до книги. Те често ми казват: "Ами, то училището ще ги научи." За съжаление и учители чувам да реагират по подобен безотговорен начин, казвайки: "Сега няма време да чете, трябва да учи." Ненужно е да обяснявам колко абсурдно и нелогично звучат тези твърдения. Финансовата подкрепа от институциите също е ключов момент, без нея нещата не могат да просъществуват. В крайна сметка, ако не инвестираме в бъдещето, тоест в децата, невъзможно е да очакваме нещо хубаво занапред.
Какво ви зарежда с позитивна енергия?
Семейството ми, децата и определено срещите из цялата страна. С толкова много страхотни учители и библиотекари, които ме карат да вярвам, че още нищо не е загубено. Има голяма група хора, които разбират смисъла на инициативите и това ме зарежда неимоверно.
На Лаута секат монети, стрелят с лък и хапват древни гозби (СНИМКИ)
Фотограф: Владимир Янев
Фестивалът за история, бит и култура " Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" разпъна лагери от юрти и конски табун в парк Лаута в Пловдив.
Над 10 клуба и сдружения от страната за възстановки показват бита, занаятите и културата на народите, населявали древен Пловдив през хилядолетията.
Гостите ще имат възможност да наблюдават демонстрации на участниците, бойни практики, изработване на накити и бижута, монетосечене, дървообработка и приготвяне на храна. Ще могат сами да отсекат монета, да стрелят с лък, да пробват въоръжение и снаряжение на войскарите и да се снимат с тях, да се качат на кон, да разгледат бита и традициите на нашите предци и да се запознаят с богатото ни културно-историческо наследство.
Всичко това е придружено с музика и песни от различните епохи.
Проектът е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 и се финансира от Общинска Фондация „Пловдив 2019.
Ето програмата за днес:
16 ЮНИ – ПАРК ЛАУТА:
10.00 ч. Музей на открито, жива история, разглеждане на средновековните лагери, занаятчийски работилници и щандове;
11.00 – 12.00 ч. Представяне на армиите през различните епохи, бойни практики;
12.00 – 13.00 ч. Облекла, въоръжение и снаряжение през различните епохи.
13.00 – 14.00 ч. Средновековна школа за млади войни – обучение на младежи и деца в стрелба с лък, копие, щит и сабя; Антични и средновековни игри и забавления за малки и големи;
14.00 ч. - Закриване на фестивала.