Дипломатите ще отправят послания за общото ни бъдеще с вяра в споделените ни ценности на разбирателство, уважение, единство на 11 юни

Посланици на държави от целия свят ще отправят послания за общото ни бъдеще с вяра в споделените ни ценности на разбирателство, уважение, единство на специална церемония пред Епископската Базилика на Филипопол на 11 юни. Церемонията се организира от Община Пловдив и Фондация „Америка за България“. Посланията на дипломатите ще бъдат гравирани на стена в публичното пространство до бъдещия вход на Епископската базилика, а представянето ѝ пред обществеността и медиите ще се състои по време на официалното откриване на Базиликата през септември 2019 г.

Епископската Базилика на Филипопол, античният предшественик на днешен Пловдив, е една от най-големите раннохристиянски църкви в страната. Градена камъче по камъче, ръка за ръка – тя е общо място за поколенията на няколко века и паметник на приемствеността на различни времена и култури. Вярваме, че Епископската базилика на Филипопол ще се превърне не само в удивителна историческа забележителност, но ще бъде културен, туристически и общностен център, а отправените послания ще вдъхновяват много поколения напред, съобщават организаторите на събитието.

Премиерата на първия епизод на от поредицата „Explore Bulgaria: Пловдив“ на National Geographic и продуцентско студио АГИТПРОП се състоя в Европейската столица на културата днес по обяд. Големият салон в Лъки- Дом на киното бе пълен, а публиката видя първото приключение на журналиста Драго Симеонов под тепетата. Всички могат да гледат невероятния поглед към любимия град на Борис Мисирков, Георги Богданов и Мартичка Божилова довечера, когато поредицата тръгва на малкия екран. Телевизионната премиера е точно в 21.30ч.

Екипът на продукцията и част от героите в шестте епизода на „Explore Bulgaria: Пловдив“ застанаха пред зрителите в Лъки, за да разкрият детайли от кухнята преди премиерната прожекция. Повечето истории в поредицата се въртят около написаното от Йордан Велчев, който днес беше в залата. Освен преживяването, в продукцията има много фактология, която е събрана от сериозно проучване от доказани източници, каквото е правилото в National Geographic.

Приключението Драго Симеонов започва от Епископската базилика и ателието на реставрационния екип, ръководен от Елена Кантарева. Симеонов помага на специалистите в обработката на фрагмент от общо  2-те хиляди квадратни метра мозайки, които скоро ще бъдат експонирани в бъдещия музей Епископска базилика на Филипопол. После Симеонов атакува Сахат тепе. Качва се на телевизионната кула, след което навива невероятния механизъм в старата часовникова кула на върха на хълма. От там слиза до Седмия хълм, където заедно с автора му Атанас Хранов реставрират една от чугунените букви. А Симеонов  от първа ръка научава посланието на проекта на художника Хранов.

„Всъщност, майна, аз съм пловдивчанин. Баща ми е роден тук, а аз съм прекарал детството си тук. Най-съкровената част от мен и живота ми е тук”, уточни в началото Драго Симеонов. Още от първи епизод той започва да разследва етимологията на думата „майна”, но проучването му не дава резултат след началните 30 минути от поредицата. „Има хиляди и всъщност нито една теория за произхода на майна. Ние сме заварили тази дума като културно наследство и трябва да я предадем нататък, за да не бъде заменена от „брат”, намигна журналистът и изследовател в „Explore Bulgaria“.

„Всички си мислим, че познаваме Пловдив, но откривателството открива нова гледна точка върху града”, каза Мартичка Божилова.

„Ще видите неща, които виждате всеки ден, но може би ще ги осъзнаете по друг начин. Ние се постарахме да разберем този град. Но и да го открием по различен начин. Като влезем в Стария град по скала. Или го прекосим по река”, разкри Георги Богданов. „Като ахмаци, които са били само туристи в Пловдив, ни беше много интересно да го превземем от различни посоки”, допълни го Борис Мисирков.

Богданов съжали, че екипът не е успал да изживее напълно красотата на ежедневието в Пловдив, тъй като работата е била много интензивна. „Тук около пет часа животът приключва и започва насладата. Много бързо човек се размечтава, че може да живее тук. Но ние не успяхме да се впуснем в айляшкия аспект на Пловдив, тъй като трябваше да работим усилено”, каза Мисирков. Екипът няма претенции, че разказва всичко за древния град в шестте епизода на „Explore Bulgaria: Пловдив“. „Но ще провокираме хората, които го гледат, да продължат да търсят и да проучват Пловдив по свой си начин. „Ще пуснем нещо като зараза”, усмихнаха се хората от целия екип.

Партньор на продукцията е фондация „Пловдив 2019”

Облицовка от камък и широки стъклени фасади – галерията на улица „Гладстон“, която беше показвана, скривана, обсъждана и оспорвана вече придобива вид. Издигната на мястото на старата постройка, използвана от Дружеството на пловдивските художници, новата – в екстериор – е с доста по-прости обеми и по-малко материали.

Три от фасадите са облицовани в камък, а между тях има остъклени стени. Почти гладка еднообразна каменна стена са направили архитектите към улица „Преслав“. Входът изглежда ще бъде от същата страна, като на старата галерия – откъм ъгъла на малката улица „Виктор Юго“ и „Гладстон“. Този ъгъл е богато остъклен от земята почти до корниза.

Разчупване има само в едната част по фасадата на улица „Гладстон“ с поредица колони, разстоянието между които се смалява с всяка следваща.

Вътрешните изложбени пространства изглежда ще се осветяват от покрива, каквото остъкление се забелязва от улицата.

Галерията не се натрапва с обема си и дори изглежда, че ще остави повече пешеходно пространство пред нея.

За всички останали детайли обаче тепърва трябва да се види крайния резултат. Гладките огромни еднообразни стени със светъл камък са особено неприятни за слънчев Пловдив, особено в пространство без зеленина, като ъгъла на „Гладстон“ и „Преслав“. Това важи не само от гледна точка на удобството на преминаващите хора, но и естетически. Все пак архитектите може да имат идея за сградата, за която не знаем – за озеленяване или друго решение за тази фасада.

Същото важи за останалата част от сградата, която тепърва ще придобие вид, лице и стил. За момента само можем да предполагаме крайния резултат.

Особено важно в случая обаче са интериорните пространства и най-вече – изложбените площи. Интериорната част за момента е затворена, в активен строеж. Къде, какво и как ще има вътре – никой публично не знае. Очакванията и базата за сравнение е старата сграда на „Гладстон“, която също имаше своите недостатъци, които можем да сравняваме и оценим дали са преодолени чак при завършен проект на актуалната галерия.

Некоментиран въпрос остава и името на пространството, което публично все още наричаме „галерията на улица Гладстон“, дори вече и не „на Дружеството на пловдивските художници“, тъй като отговорите на кмета Иван Тотев дали ДПХ ще продължи да е управител там не са категорично.

Забелязахме обаче намигване по въпроса. Дали с идея да предложат ново име или не, но на прозорец от фасадата се вижда надпис „Бай Х…“, вероятно оставен от строител върху прашно стъкло на втория етаж. На фона на мистерията около решението за събаряне на старата сграда, мистерията около строителството, вида, тайния дизайн и решения за архитекти, визия и управление на скъпото съоръжение, може би това име си пасва.

Фестивалът Капана Фест финансира изработването и монтирането на 30 метални съда в квартала

Капана се обзаведе с нови кошчета за боклук. Общо 30 метални съда ще бъдат разположени в най-посещаваната градска зона по инициатива на организаторите на  Капана Фест. Поредното издание на събитието, провело се този уикенд, се състоя под надслов „Наследството”, а малките контейнери за смет са само част от акцентите в тази посока. Основните са новите графити и  озеленяването на част от улица „Абаджийска”, в зоната над писоарите, където ляха посадени дузина дръвчета.

Първите няколко кошчета вече са разположени край Ядрото в сърцето на Капана. Те са със специфична декорация и логото на Капана Фест. Фестивалът финансира изработването и поставянето им в определени части от квартала.

Пребогата програма за Столичната 2019-а година предлага литературният фестивал Пловдив чете, организиран от Жанет-45. Твърде много събития има - даже прекалено много, че може би фестивалът трябва да стане целогодишен, пошегува се Гергана Георгиева от екипа на издателската къща, коментирайки програмата - срещи с писатели, с илюстратори, изложби, артистични инсталации и още много в дните от 10 до 16 юни.Няма как да има акценти, коментира Божана Апостолова в началото - всяко събитие е важно и те са разнообразни, като могат да достигнат до колкото се може повече хора. Целта е книгата да достигне до човек, въпреки всички трудности.

Апостолова изтъкна как от печалбата от продажби на книги 20% отиват в държавата (като ДДС), 40% за разпространителите, и от останалите 40% трябва да се дават за хартия, мастило, на автори, редактори, илюстратори и т.н.

Акцент все пак беше програмата.Тя стартира на 10 юни, но официалното откриване е на 11-и юни на Античния театър. Тогава ще бъде връчена традиционната награда Орфеев венец, както и призът за най-добро художествено оформление накнига Златна четка.Предстоят десетки срещи с писатели, представяния на нови книги, както и разговори за по-стари издания.

Към по-нестандартните събития спадат аудио-визуалната инсталация на Рене Карабаш в галерия Plovediv от 11 до 17 юни, както и визуалната инсталация на Петко Танчев "забравени.те думи" - за употребявани в поезията думи, чието значение разбираме, но вече не използваме. Тя ще бъде представена в австрийския павилион FLUCA пред artnewscafe на 15 юни, събота. Ден по-рано пък ще бъдат връчени традиционните награди "Христо Г. Данов".

Като част от детската програма е посещението на Хюс Кайер - един от най-известните холандски писатели, автори на детска литература. Той ще се срещне с пловдивчани в камерната зала на Драматичен театър - Пловдив от 17:30 часа на 12 юни. Това е един от най-големите писатели на съвремието ни и носител на "детски Оскар" - награда Астрид Линдгрен, коментира Манол Пейков и добави, че не си спомня друг лауреат да е пристигал у нас досега.

Цялата програма за деца е фокусирана около партньорството с Детския отдел на пловдивската библиотека. "Това е много важно - ако няма малки читатели, няма да има големи читатели", каза пред журналистите директорът на библиотеката Димитър Минев.

Към сина си Манол Пейков се обърна Божана Апостолова, която изтъкна дългата си кариера като издател на книги - вече 30 години издателска къща. Той ще поеме работата на "Жанет-45" от догодина, добави официално тя за бъдещето на една от водещите български културни организации.Традиционно, заедно с фестивала, ще се проведе и Алея на книгата. Щандовете ще изпълнят пространството на Малката главна - от Римския стадион до подлеза на "Аптека Марица". Алеята се организира съвместно с Асоциация "Българска книга".