Ядрото в нови цветове от Йордан и Симеон  

Авторите: Нека хората сами дадат име на това, което ние даваме на града

Таня Грозданова

Бизнесът, айлякът, туристи и минувачи по улица Загреб и съседната ѝ Куртевич в Квартала на творческите индустрии наблюдава с интерес раждането на новата художествена украса на откритата сцена Ядрото. Там от няколко дни творят двама млади артисти – Йордан Терзийски и Симеон Пенчев, на калкана, върху който допреди 24 май стоеше проектът Графонетика, направен по време на НОЩ/Пловдив 2014-а.

Йордан участва в новия Пътеводител Maina Town, който излезе на български и английски език в началото на месеца. Той е автор на три от комикс героите в гида. Със Симеон са тандем съвременни артисти с галерия и tattoo студио GOLDHORN в Пловдив.

Заличаваното на предишния проект започна ден след честванията на Деня на буквите и предизвика вълна от недоволство в социалната мрежа и Капана, тъй като никой не знаеше причината за това. В търсене на повода преди 5 дни репортер на Под тепето разбра, че съществува проект за нова рисунка в рамките на Капана фест 2019-а.

Наш екип посети днес на място творците, докато летяха с вишка нагоре-надолу до калкана.

„Идеята тръгна от самия космонавт. Той е центърът и връзката между Земята и Космоса. Животинките и флората са хаоса тук на Земята, преминава се през следващото измерение и стига до Космоса, неизследваното горе или там каквото е,“ разказва Йордан, а през това време постоянно преминават туристи и местни, които задават въпроси.

Творбата им е изпълнена със символи: „една голяма стъпка за човечеството“, еднорог, колелото, пчела, спирала … и връзката между всичко.

Двамата със Симеон пети ден творят и признават, че са притиснати от времето. Биха го изпипали още 2 дни, но днес трябва да се довърши. Голям филм е да се катериш по тази стена, особено като пече през цялото време, признават те. Стената е мащабна и постоянно изскачат някакви перипетии – вчера имаше детски концерт след обяд, появи се и инсталация. За последната разбрали само, че е на г-жа Бочукова и се нарича Космос.

Шегуваме се, че и на тях летенето не им е непознато с тази вишка нагоре-надолу. Отвръщат, че който се страхува от мечки не ходи в гората, а който се страхува от високото – не се качва на високо.

Изпълнението е по проект към Капана фест и авторите твърдят, че не знаят стойността му, те са само изпълнители и са ги поканили. Питам ги има ли си име.

„Вие му дайте име. Аз просто имам нещо в себе си, което ме чопли и искам да го изкарам от там нататък вече наблюдателят решава. Всъщност с всяко изкуство е така. Нека хората сами дадат име на това, което ние даваме на града,“ артистично откровен е Йордан.

Той още не знае, че сме говорили със съседите. Петър от Тай стрийт фууд и Петър от сладкарницата за френски макарони Bebba – ги наблюдават от самото начало и се радват на новите цветове в Капана. Двамата адаши са кръстили творбата „Мечтата на Човека“.    

„Ние се опитваме да направим компилация между измеренията, не само на езиково ниво. Затова ни е малко странно, че ни хейтят в мрежата. Навсякъде по света е така.

Не е яко да направиш нещо готино и някой да дойде и да си остави ръцете след това.

Това е илюстрация на стена, стенопис или стрийт арт и много други думи, а не графит.

Оставяме следа от това, което беше тук преди – проектът Графонетика, така ще отдадем почит на труда на неговите автори.“

Как и каква е следата, минете и вижте сами. Може да го сторите в най-скоро време – Капана фест започва утре.

За Филип Морис Интернешънъл устойчивото развитие и трансформацията на бизнеса са два императива, които вървят ръка за ръка

Автор: Хууб Савелкулс, Главен директор за устойчиво развитие във Филип Морис Интернешънъл

На някои хора може да им се струва почти нередно компания като Филип Морис Интернешънъл да участва в разговора за устойчивото развитие.  Как е възможно тютюнева компания, която продава вредни за здравето на потребителите продукти, да говори за устойчиво развитие и да може да ѝ се вярва?

Това е основателен въпрос.

Първа стъпка при устойчивото развитие е да се изследва обстойно въздействието, което продуктите на компанията имат върху потребителите и обществото, и не е тайна, че цигарите са вредни. Отговорът е очевиден: ако ФМИ иска да окаже възможно най-голямо позитивно въздействие, то ние трябва да променим своя бизнес модел.

И точно това правим от 2016 г. насам – трансформираме своя бизнес и преминаваме от цигари на бездимни алтернативи.

Решението постепенно да извадим от производство продукта, върху който е създадена ФМИ, като същевременно отговорим на очакванията на нашите служители, акционери и на 150-те милиона потребители на нашите марки, е драстичен ход. Намирането на решения на проблема за здравните последствия от нашия продукт е основополагащ за устойчивото развитие. Нашите усилия в областта на устойчивото развитие спомагат за изпълнението на няколко от Целите за устойчиво развитие на ООН, но ние определихме Целта за устойчиво развитие № 3, а именно осигуряване на здравословен начин на живот и стимулиране на благосъстоянието, като цел, за чието изпълнение ФМИ може да има най-голям позитивен принос в процеса на трансформация на нашия бизнес с оглед изграждане на бъдеще без дим.

Премахване на дима в целия свят

Разбира се, че най-добрият начин да се избегне вредното въздействие от пушенето е пушачите да спрат да пушат, а непушачите никога да не посягат към цигарите. Но при положение, че 1.1 милиарда души по света продължават да пушат, за ФМИ е от ключово значение да разработи по-добри алтернативи от продължителното пушене.

Макар, че никотинът води до пристрастяване и крие известни рискове, експертите споделят мнението, че основната причина за развитие на заболявания, свързани с пушенето е димът, който се образува при горенето на тютюна. Чрез научни изследвания, провеждани в продължение на над десетилетие от над 400 учени, инженери и технически специалисти в двата наши научноизследователски центъра, ние разработваме бездимни изделия, които са по-мало вредни от цигарите.

Нашата цел е да убедим всеки един пълнолетен пушач, който в противен случай би продължил да употребява цигари, да премине на бездимни изделия и ние непрекъснато пренасочваме ресурсите на компанията за постигане на тази амбиция. Миналата година бездимните продукти представляваха около 5 процента от нашите доставки, но генерираха почти 14 процента от приходите ни. Освен това, вече 60 процента от нашите търговски разходи в световен мащаб и 92 процента от нашите инвестиции в научно изследователска и развойна дейност са насочени към бездимните изделия.

И ние сме на път да изпълним своята цел: от първата поява на пазара на нашия основен бездимен продукт – IQOS -  през 2014 г. над 7.3 милиона души са спрели да пушат цигари и са преминали на нагреваемите тютюневи изделия на ФМИ. Нашата амбиция е към 2025 г. поне 40 милиона пушачи на цигари на ФМИ да са преминали на бездимни продукти. Постигането на тази цел ще ускори спада на пушенето сред нашите потребители повече от 3 пъти по-бързо в сравнение с целевите темпове заложени от СЗО.

В момента 7.3 милиона пушачи са спрели да пушат и са преминали на IQOS, който се предлага в 47 страни в света. Бездимните изделия представляват 5.1 процента от обемите доставки, но достигат 13.8 процента от нетните приходи на Филип Морис.

Предприемане на действия

ФМИ е единствената тютюнева компания, чиито усилия са фокусирани върху замяна на цигарите с по-добри алтернативи в максимално кратки срокове, но нашите амбиции за устойчиво развитие отиват отвъд промяната на нашия продукт. Те обхващат начина, по който работим и по който търсим решения на социалните и екологични предизвикателства, свързани с устойчивото развитие. И в процеса на трансформация ние прилагаме подхода на устойчивото развитие в области, които са нови за нашия бизнес, например електроника. Това включва например подобряване на практиките на труд по веригата на доставки на електронни компоненти и разработване на кръгови икономически схеми за рециклиране на нашите бездимни устройства. Тъй като в бездимните изделия се използва по-малко количество тютюн, ние също така подпомагаме фермерите в усилията им за диверсифициране на отглежданите култури и намаляване на зависимостта им от приходите от тютюнопроизводство.

ФМИ избира сред най-висококачествените сортове тютюн по света за производството на нагреваемите тютюневи изделия

Ключов стълб на нашата стратегия за устойчивост е управлението на социалното въздействие на ФМИ в рамките на нашите дейности и извън тези рамки. През 2018 г. ние доразвихме нашата Програма за добри практики на труд в земеделието, която бе определена като водеща в сектора, чрез подход на поетапна промяна с амбиция за постигане на нулеви нива на детски труд по нашата верига на доставки на тютюн до 2025 г. Започнахме да прилагаме и по-стриктна проверка за спазване на човешките права, както и увеличихме представителството на жените на ръководни длъжности в световен мащаб.

Поели сме и ангажимент да намалим своя екологичен отпечатък по цялата верига на дейността. Подобряваме икономиите на вода и въвеждаме все по-зелени методи на потребление на енергия в нашите дейности и обръщаме специално внимание на важни аспекти от нашия екологичен отпечатък извън фабриките ни. Това включва търсене на решения на проблемите, свързани с емисиите на парникови газове, обезлесяването и биоразнообразието при производството и сушенето на тютюн, както и на проблема с отпадъците, генерирани от нашите потребители. Ние подкрепяме Споразумението за климата от Париж и сме си поставили амбициозни научно обосновани цели за намаляване на нашите въглеродни емисии. Вече пета поредна година ФМИ получава най-висока оценка от организацията CDP за широкообхватните си действия за намаляване на парниковите емисии, смекчаване на последиците от климатичните промени и прозрачни практики на отчетност.

Нашите усилия и напредъкът при постигането на целите, свързани с нашата трансформация, с опазването на околната среда и социалното развитие са описани в публикувания наскоро Доклад за устойчиво развитие за 2018 г. – четвъртият такъв документ, изготвен от ФМИ.

Нашата амбиция е да се превърнем в лидер в областта на устойчивото развитие в сектора и извън него, като в центъра на нашата стратегия за устойчивост поставяме премахването на дима в света възможно най-скоро.

Научно изследователски център на Филип Морис в Швейцария. ФМИ продължава да пренасочва ресурсите си към бездимни изделия: 92 процента от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и 60 процента от търговските разходи в световен мащаб са насочени към бездимни изделия, като те вече се произвеждат в седем фабрики в сравнение с три през 2017 г.

Визията за бъдеще без дим в числа

ФМИ прилага набор от бизнес индикатори за трансформация, за да гарантира, че напредъкът към изграждането на бъдеще без дим в тази област са измерими.

Фестивалът “Нощ на музеите и галериите – Пловдив”, успял да се превърне в емблематично събитие за културния живот у нас и посрещнал през годините близо половин милион посетители, се завръща за своята публика с програма, по-силна от всякога. Неговото 14-то издание ще бъде на 13, 14 и 15 септември и ще представи 130 специални събития в 75 пространства със знакови куратори от България и чужбина.

photo: silvia georgieva

След едногодишна пауза, НОЩ Пловдив обяви своето завръщане между 13 и 15 септември тази година под мотото “Общо място”. Коя и каква е нашата идентичност, пазим ли и как семейната памет, смеем ли да преминаваме личните си граници и кога – това са основните въпроси, които програмата на фестивала ще изследва през 2019 г. Носител на множество отличия и награди, той изиграва важна роля в кандидатурата и подготовката за Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Основните акценти в многото и разнообразни събития на НОЩта този септември са създадени специално за нея и формират кураторската й програма, съставена от Владия Михайлова (галерия “Васка Емануилова” при СГХГ). Част от тях ще влязат през “задния вход” на Стария град, разкривайки една по-малко популярна част около Източната порта, други ще запознаят жадните за съвременно изкуство посетители с работата на обещаващи артисти от Австрия и България, представена от кураторите на Колекция EVN в централната част на града, или ще отворят отново вратите на детмаг “Снежанка” с изложбата Open Art Files, посветена на историята на съвременното българско изкуство и курирана от Вера Млечевска, куратор и на Българския павилион на 58-ото Биенале на изкуствата във Венеция.
Надлез ул. Гладстон

photo: Maria Zheleva

И трите събития – изложбата “Общо място” в Данчовата къща, къща Стамболян и публичното пространство при Източната порта, изложбата с български и австрийски автори и изложбата Open Art Files в детмаг “Снежанка”, са инициирани, продуцирани и организирани от фондация “Отворени изкуства”.

Освен тях, основна част на НОЩта по традиция от нейното основаване през 2005 г. ще бъдат Пловдивските музеи, галерии и ателиета. Те ще представят изложби и артисти по специални проекти към НОЩ Пловдив и като част от годишната им програма. За своята “бяла нощ” живият град ще отвори и много читалища, библиотеки, религиозни храмове и общностни центрове.

49 / Античен театър

photo: Silvia Georgieva

В Клуб и Музика културата ще се пренесе в неформална, но не по-малко вълнуваща атмосфера, а детската програма, т.нар. Малка НОЩ, ще включва специални събития и много приключения за най-малките посетители на 3-дневния фестивал.

Между 13 и 15 септември споделените пространства на Пловдив – улици, площади и градини – също ще бъдат артистично трансформирани и ще се превърнат в истински медии, благодарение на дигиталните събития от Creative Media Lab в Античния театър, които изследват взаимодействието между изкуство и нови технологии, развивайки средата с интерактивана лабораторна атмосфера. Куратор на Creative Media Lab е визуалният артист, сценограф, художник и видео дизайнер Петко Танчев.

Фестивалът “Нощ на музеите и галериите – Пловдив” се организира от Open Arts Foundation с подкрепата на фондация “Америка за България” и EVN. НОЩта е част от програмата на “Пловдив – Европейска столица на културата 2019”.

Екипът показа една от петте награди за представлението „Дебелянов и ангелите“ и благодари

Снощи след представлението „Дебелянов и ангелите“, удостоено преди броени дни с пет награди „Аскеер“ и с награда „Пловдив“, директорът на театъра, Кръстю Кръстев, отправи благодарствена реч към зрителите.

Той излезе на сцената с една от статуетките и в обръщението си заяви, че тези награди са най-вече на пловдивката театрална публика, чийто „дух на откривателство и вътрешно дълбоко осъзнаване, че театърът е стожер на нацията, инструмент на неговата свяст, е дълбоката причина именно в Пловдив да се създаде първият професионален театър в България.“

Директорът благодари и на всички, участвали в създаването и в живеенето на спектакъла.

„Ние, които работим в пловдивския театър, се опитваме никога да не забравим, че сме временни и блажени във веригата от наши предшественици под този свод, че гласовете ни се омесват с гласовете на хиляди актьори, режисьори, драматурзи, сценични работници, които са живели, работили, възторгвали и плакали от чудото Театър в Пловдив.(…) Благодаря на драматурга Александър Секулов, че написа тази пиеса, на режисьора  Диана Добрева, че остави огъня на сърцето си, на Мира Каланова, която сътвори този сценичен свят, на Петя Диманова, която с музиката си предизвиква такива емоции, на Ненчо Костов, който трупата прие като свой приятел и който хвърли целия си плам в тази роля, на всеки един от актьорите, на всички служби, на всички ателиета, на всички хора, които работят в този театър, които не само работиха за този спектакъл, за неговото създаване, но и идват за неговите представления не като на работа, а като на свиден празник, защото знаят, че в залата са вашите очи, сърца, умове, души. Пловдивска публико, поклон доземи!“

След речта си господин Кръстю Кръстев положи статуетката на сцената и се присъедини към поклона на просълзените актьори.

В публиката беше и кметът на Община Пловдив – инж. Иван Тотев, който изпрати поздравителен адрес до театъра по повод многобройните отличия на спектакъла. В него се казва: „Цели пет награди „Аскеер“! Със сигурност това е повод за гордост и удовлетворение от постигнатото, и за благодарност към хората, допринесли за това голямо признание – заради таланта, труда, вдъхновението, които всички Вие полагате ежедневно и всеотдайно, и които превърнаха Драматичен театър-Пловдив в една от най-престижните и обичани културни институции в нашия град.“

„Дебелянов и ангелите“ се играе за последен път през този театрален сезон на 27 юни от 19 ч. Билети на касата на театъра, след спектакли в Куфарчето във фоайето на театъра и всеки ден в Галерия 28 в Капана.

Снимка: Антон Кръстев – фондация „Аскеер“

Борис Пастернак е руски писател от еврейски произход. Роден е през  1890 г. в Москва. На Запад е най-известен с романа си „Доктор Живаго“, но Пастернак се изявява още като поет и преводач и в Русия е по-познат с поезията си. Носител е на Нобелова награда за литература за 1958 г. Въпреки че отказва да получи приза, Шведската академия не отменя валидността на отличието, а просто не се провежда церемония по награждаване. Борис Пастернак умира на 30 май през 1960 г. Припомняме си големия руски писател с няколко подбрани цитата:

Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва.

Тишина, ти си най-хубавото от всичко, което съм чувал.

Целта на творчеството е самоотдаване, не шумотивица или успех.

Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите.

Единственият знак за благородство са пръстите с мастилени петна.

Според мен философията трябва да бъде пестеливо използвана подправка към изкуството и живота. Да се занимаваш единствено с нея е все едно да се храниш само хрян.

Стадността винаги е била убежище за бездарните.

Човек се ражда, за да живее, а не за да се готви да живее.

Първият белег на таланта е смелостта. Но не смелост на сцената или в редакцията, а смелост пред чистия лист хартия.

Социалистическият реализъм така често маскира всичко, което е празно, надуто, риторично, без съдържание, безполезно за хората и морално подозрително.

Силата на думите е такава, че когато предскажете нещо, вие сами логически се повеждате към това, което сте предсказали.

За да може да се самосъхрани, злото трябва да се маскира като добро. Може да се каже, че злото винаги е имало комплекс за малоценност и затова то никога не е откровено.

Да обичаш другите е тежък кръст.

Човек има еднаква нужда да бъде разумен и неразумен, спокоен и нервен. Ако го оставите само с разумността и спокойствието, той ще стане тъп, безцветен и летаргичен. Оставете го само с неразумността и нервите, и той ще загуби и себе си, и света. Поетът е човек на крайностите. Той търси разум в неразумното и неразумност в разума.

Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите.

Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш. Не е ли по-вярно да се каже, че то въобще никога не идва? … Всичко, което реално съществува, съществува в рамките на настоящето.

Литературата е изкуството да откриеш нещо необикновено в обикновените хора и да кажеш нещо необикновено с обикновени думи.

Изненадата е най-големият подарък, който животът ни дава.

Лош човек не може да бъде добър поет.

Ахеолог Елена Кесякова: Тази култура, която в момента ние разкриваме и искаме да покажем на хората, не е римска. Тя е трако-римска

Екипът открил надпис, посветен на главното тракийско божество (СНИМКИ)

Някои от находките, открити по време на проучването на археологически обект Форум – Запад са уникални и внасят промени в историята на града. Ръководителят на екипа археолог Елена Кесякова съобщи, че са отрити много архитектурни елементи, сред които един цял капител и много фрагменти от колони.

Това ще позволи на реставраторите да пресъздадат колонадата, под която се е минавало на влизане в града.

„Това, което е изключително интересно, не само за историята на Форума, но и много важно за историята на града е открития надпис, посветен на главното тракийско божество – Херос,“ съобщи Кесякова.

До момента такъв надпис не е намиран, а той показва нещо, което ние пренебрегваме, смята тя. „Тази култура, която в момента ние разкриваме и искаме да покажем на хората не е римска, тя е по време на Римското владичство в Тракия, но това е Тракийска култура, местна и ние трябва да казваме трако-римска, а не римска.“

Според  реставраторите това е свидетелство за места тракийска култура, развила се по време на римското владичество в Тракия. В случая Херос е закрилял западните пропилеи на Форума.

Самите пропилеи са добре запазени и проучени в цялата им дълбочина и ширина. Ще се издигнат и три колони от по 7,20 метра, едната от тях – изцяло автентична, допълни реставратора Никола Стоянов.

Мащабните разкопки там започнаха през 2012 година.