![Капана.БГ](/templates/sj_veritymag/images/placeholder/user.png)
Капана.БГ
Pizza Pazza – истинската италианска пица в Пловдив
Лилаво тесто, пица с течен шоколад и още много нестандартни предложения в най-новото място под тепетата
Нима има нещо по-вкусно от пица, приготвена от истински виртуоз в кулинарното изкуство? Маестро Джузепе Ломушо е добре познат на всички ценители на добрата храна, за които ястията от южната страна са най-голямото изкушение. Той отдавна накара пловдивчани и гости на града да се влюбят в италианската кухня и култура, а при последното си посещение в България през май дори папа Франциск оцени високо неговите постижения, като го избра да се погрижи за храната му.
Най-новият проект на италианеца Pizza Pazza се намира на емблематично място – бившето заведение Авеню, и наистина ни зашеметява с неповторимия вкус на приготвяните пици. Всъщност, те не са прекалено много, защото за всяка една автентична пицария най-важното нещо е качеството. То не се състои в неограничения избор, а по-скоро в съчетанието между истински продукти и майсторството на шеф-готвача. А тук съставките се внасят директно от Италия – чери домати от слънчева Сицилия, деликатесни колбаси от южно италианската провинция Пулия, моцарела от родния град на Джузепе – Адрия, която се доставя прясна всяка седмица лично от фабриката, част от фамилния бизнес вече повече от 100 години. Производството ѝ е лимитирано и дори в Италия не се доставя навсякъде! Задължително изпробвайте и не толкова познатото сред нас сирене стракино (stracchino), защото според мнозина познавачи то изразява в най-голяма степен естествения вкус и аромат на качественото мляко и придава на пицата мека и нежна нотка на млечност.
Pizza Pazza е единственото място в Града под тепетата, където може да приготвят вашата пица с тесто дори в ярко лилаво. След успеха на черния цвят, с който за първи път Джузепе експериментира в Osteria Rosmarino, днес вече с помощта на фреш от червено цвекло може да получите пицата си още по-цветна. В комбинация със свежестта на използваните продукти изборът е истинска наслада в чиния не само за небцето, но и за очите. А когато попитате за най-предпочитаните пици, веднага ще споменем безспорните фаворити. Пеперони е класическа рецепта, но именно автентичния италиански колбас ѝ придава леко пикантния вкус, който я прави толкова запомняща се. Тиролезото пък е истинско пиршество на сирена и месни деликатеси, което съчетава по неповторим начин меки и по-наситени аромати в едно.
Пицата като десерт може и да звучи като нещо невероятно и несъвместимо, но веднага предупреждаваме да не бъдете предубедени. „Лудата” пица – наистина е с абсолютно немислима комбинация – тесто за пица, плътен течен шоколад, поръсено с пудра захар и филирани бадеми. Истинско пиршество за сетивата и любимото лакомство на всички малки посетители.
Освен вкусното национално ястие в Pizza Pazza може да похапнете лазаня и паста, без които нито една италианска трапеза не е същата.
Обстановката е приятна и ненатрапчива, съвсем в стила на този тип заведения в Италия. Концепцията е да се наблегне на засищащата и неустоима храна, която да те накара да се върнеш отново, а не на бляскавия интериор с посредствени специалитети. За лятото препоръчваме да седнете в прохладната градина, в която абсолютно се изолираш от шума на града и потъваш в усещането за неподправените аромати на прясно изпечено тесто и ухаещо сирене в съчетание с опушения аромат на колбасите от пицата.
Вече дори няма нужда да пътувате до Италия, защото Pizza Pazza ще се превърне в любима дестинация за всички, които обожават пицата и си я похапват често!
Софтуерни инженери от Пловдив организират демонстрация по роботика за деца
Водещата компания в областта на изграждането и имплементирането на съвременни, иновативни технологични решения ScaleFocus, съвместно с MindHub и Военен клуб Пловдив организират интерактивна работилница по програмиране на роботи. Целта е повече деца да се докоснат до програмирането и роботиката.
Живеем в ерата на дигитализацията и в бъдеще хората ще се нуждаят от все по-силни технологични компетенции, затова е важно да се пробуди интереса на подрастващите към програмирането и новите технологии.
По време на демонстрацията малките участници се запознаят с основни команди, с които ще програмират поведението и изкуствения интелект на роботи. Освен забавлението и незабравимото преживяване, подобни активности подпомагат развиването на логическото и аналитичното мислене на децата.
Събитието ще се проведе по повод Международния ден на детето, 1 юни, от 10 до 14ч. на входа на Цар-Симеоновата градина при езерото с рибите. Участието е безплатно и е подходящо за деца от 5 до 10 годишна възраст. За техните родители ще бъдат осигурени места за отдих, докато продължава демонстрацията.
Ден на турското изкуство в Пловдив
На 29 май известните турски художници Хикмет Четинкая и Шукран Истанбуллу ще открият за пръв път съвместна изложба в галерия "Аспект". Докато, благодарение на усилията на галеристката Олга Петрова през годините, името на Хикмет Четинкая е добре познато на българската публика като Художника с маковете, то Шукран е имала до сега само общи участия в изложби в България и почитателите на изобразителното изкуство ще имат възможност за пръв път да се запознаят по-обстойно с нейните творби, съчетаващи хармонично източната пищност и западната модерност. В експозицията всеки от двамата е подредил по двадесетина картини, рисувани специално за изложбата в Аспект.
По време на отвореното откриване, което ще протече в часовете от 17.00 до 19.30 на 29 май, двамата ще демонстрират своите живописни техники, рисувайки на живо пред публиката в галерията.
Веднага след това /от 19:00 часа/ преподавателките в Държавната консерватория при Тракийски университет Одрин - Ъшъл Даалар /пиано/ и Бурджу Джошкун /флейта/ ще поздравят пловдивчани и гостите на града със специална програма в културен център "Радио Пловдив".
Без съпруг и без деца – експертите казват, че това е ключът към щастието
Има много начини да живеем щастлив живот и не всички пътища водят до брак и деца.
Науката подкрепя това твърдение. Всъщност според водещи експерти неомъжените жени без деца не само са щастливи, а са по-щастливи от останалите.
Пол Долан, професор по поведенчески науки в Лондонското училище по икономика и автор на бестселъра Happiness By Design говори по темата на Hay Festival в Уелс миналата седмица. Той твърди, че традиционните стандарти за успех всъщност не се отнасят до щастието, особено когато става дума за брак и деца.
„Женените хора са по-щастливи от останалите подгрупи на населението, но само когато половинката им е в стаята, когато ги попитат колко са щастливи. Когато партньорът им не присъства – абсолютно нещастни,“ казва Долан.
Но докато проучванията вероятно се отнасят както за мъжете, така и за жените, Долан казва, че негативните последици от брака са усложнени при жените. При мъжете бракът често води до по-малко рискове, печелене на повече пари на работа и по-продължителен живот. Но жените, особено тези на средна възраст, са изложени на по-висок риск от развитие на физически състояния и психични заболявания, отколкото необвързаните. Те също са склонни да умират по-рано, казва Долан.
Той добавя, че социалната стигма около това да си необвързан на средна възраст може да накара някои жени от време на време да се чувстват притиснати или нещастни, но от живота без брак и деца има много ползи.
„Виждате неомъжена жена на 40, която няма деца и казвате: „Колко жалко! Може би някой ден ще срещнеш подходящия мъж и това ще се промени.“ Не, може би ще срещне неподходящия мъж и това ще се промени,“ казва Долан. „Може би ще срещне мъж, който я прави по-малко щастлива и здрава и ще умре по-рано.“
Атанас Скатов представя книгата си „Лхотце и Еверест“ в Пловдив
Д-р Атанас Скатов ще представи книгата си „Над 8000 метра. Лхотце и Еверест на един дъх“ в Пловдив на 29 май от 18 часа в бар "Крафт" в Капана.
„Над 8000 метра. Лхотце и Еверест на един дъх. Дневникът на един веган“
„Тази книга не е пътепис. Това е книга за могъществото на човешкия дух. Тази книга е за всички нас, които никога да няма да съберем сили и смелост да се изправим пред подобни предизвикателства и да достигнем до места, където природата е безмилостна, а смъртта дебне на всяка крачка.
Тази книга задава най-важните въпроси: докъде се простират мечтите ни и на какво сме способни, за да ги осъществим.
За Наско Скатов върховете не са просто метафора. Те са неговият път, цел, смисъл, вдъхновение. Сигурен съм, че когато не е в планината, ги сънува.
Вероятно хората, които тръгват по тези нечовешки пътеки към най-недостъпните върхове, имат различна мотивация. Това, което ме кара да се възхищавам на Наско, е фактът, че той е човек с кауза. Човек, който се опитва да прави неща, по-големи от него. Човек, който не просто разказва за постиженията си, а постоянно ни напомня колко важно е да живеем в мир с природата и да пазим това, което е останало от нея.
Докато четях тази книга, през цялото време си представях как Наско стои върху острите ледове, слуша свирепия вой на ветровете и гледа към върха – един малък човек, застанал пред страховитата мощ на планината.
И през цялото време чувах гласа му.
Честният глас на един човек, който много добре знае какво означават думите „нека Силата бъде с теб“.“
Иво Сиромахов
„... Притежаваш силата да покажеш на хората, че невъзможни неща няма. Да погледнат отвъд границата и да осъзнаят, че човешкия дух и възможности са необятни! Благодаря ти за най-ценния подарък – да повярвам в себе си. Никога преди не съм била по-силна и уверена в силата и способностите си. Заедно с теб – винаги напред и нагоре!“
Мария Кабаиванова, Пловдив
„Вдъхновението, почерпено от Вашите книги, личните послания и пожелания във всяка от тях, ми помогнаха да осъществя една бленувана мечта – да се изкача на връх Джангал. Очаквам с нетърпение следващите Ви книги за още вдъхновение и реализирани мечти!“
Нели Александрова, Варна
Д-р Атанас Скатов е роден на 11 март 1978 година в град Сливен. Средно образование завършва в родния си град, висше – в Аграрен университет, Пловдив, магистър по Растителна защита и докторат в Хумболт университет, Берлин, Германия. Работил е като научен сътрудник в България и Германия, като университетски преподавател в София и като мениджър и ръководител в частния сектор в България и Германия.
До 2012 година Атанас Скатов не се е занимавал с физическа активност повече от 15 години. От началото на 2012 преустановява напълно консумацията на животинска храна и започва всекидневно да спортува.
От 2013 до 2019 година Атанас Скатов участва в 17 експедиции по света и изкачва успешно 14 върха. Той става първият веган в света, който е и:
• Първият българин изкачил Седемте континентални първенци на планетата – Seven Summits;
• Първият българин изкачил връх Еверест, 8848 м, по северния и по южния маршрут, 2014 и 2017 г.;
• Първият българин изкачил най-бързо два върха над 8000 метра – Еверест и Лхотце през май 2017 г. за 5 дни и 12 часа;
• С най-бърза експедиция в света на връх над 8000 метра – връх Макалу, 8481 м, за 94 часа;
• Първият българин атакувал 3 осемхилядника за 23 дена – Анапурна, Дхаулагири и Макалу през май 2016 г.; като Дхаулагири и Макалу атакува в алпийски стил в рамките на една седмица;
• Първият българин участвал в 4 експедиции на върхове над 8000 м за 90 дни – Анапурна, Дхаулагири, Макалу и Гашербрум 2 през 2016 г.;
• Първият българин участвал в 17 експедиции за 6,5 години, като 8 от тях са на върхове над 8000 метра;
• Първия веган в света изкачил връх над 8000 метра солово и без употреба на изкуствен кислород – връх Чо Ою, 8201м, на 13.05.2018 година.
Танцовият спектакъл "Копнеж" за пръв път в Пловдив през юни
„КОПНЕЖ“ е танцовият спектакъл, който ще бъде представен като част от Balkan Dance Project през юни в София и Пловдив, а след това танцовите артисти от Словения, Босна и Херцеговина, Хърватска и България заминават на балканско турне.
По покана на софийската компания за съвременен танц ATOM Theatre за първи път Balkan Dance Project стъпва на българска почва и то с две премиери. Основана в Белград, танцовата платформа дава възможност на млади обещаващи таланти от балканските страни да изследват в общо преживяване човешки истории, засягащи под една или друга форма балканските нрави. Тази година водещо чувство на концепцията на продукцията е копнежът.
Хореографът и творчески директор на АТОМ Театър - Стефания Георгиева, в рамките на три репетиционни периода успя да синхронизира международния артистичен колектив. Чрез движение, танц, музика, сетивен и интимен работен процес професионалните танцьори изследваха естеството на копнежа и цикъла на желанието.
„Това е танцова работа за ненаситния „глад“, който никога не може да бъде утолен; за желанието и многото му форми, за копнежа да постигаме, за нуждата да печелим, да сме първи, да знаем, да можем, да мачкаме, да чупим, да притежаваме, да малтретираме, да казваме „не“. За вниманието, за което толкова жадуваме. Танцова работа не за чувствените удоволствия, въжделения, обектите на желанието; не за нуждата от просветление, стремежа, идеала; не за същността на копнежа, състоянието на духа и душата, на тялото, или нещо повече от това.“ – споделя Стефания за продукцията и това какъв е подтикът ѝ да изследва чувството на копнеж.
Спектакълът ще бъде представен премиерно в два последователни дни:
19:00 часа, 8 юни (събота) – на сцената на Военен клуб – Пловдив като част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 г.
19:30 часа, 9 юни (неделя) - на сцената на ДНК, София като част от събитията, подкрепени от СП „Култура“ на Столична община
Билети: онлайн и на място, 12 лв.
Хореограф: Стефания Георгиева
Танцов екип: Калина Георгиева, Дорина Пунчева, Радослав Йорданов, Mojca Majcen (Словения), Branko Mitrović (Босна и Херцеговина), Endi Schrotter (Хърватска)
Музика: Проф.Д-р Димитрина Кауфман и Мария Кауфман
Фотограф: Иван-Александър
Продуцент за България: ATOM THEATRE
Проектът е част от програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 и е подкрепен от Програма „Култура“ на Столична община.
Ново издание на „Островът“ на Александър Секулов излиза на 4 юни
По романа е заснет детският сериал „Островът на сините птици“
Припомнете си една любима история с аромат на море и лято
С настъпването на лятото и по повод Деня на детето БНТ ще зарадва зрителите с нов сериал по мотиви от романа „Островът“ на Александър Секулов, а Издателска къща „Хермес“ ще изненада читателите с ново издание на романа. На 1 юни от 14,00 часа писателят ще се включи в Пролетен базар на книгата 2019 г. и ще очаква всички малки и големи читатели на щанд №325.
За книгата
Всяко лято тринайсетгодишният Николас, цар на войната, и опасният инат Алекс, на осем години, прекарват ваканцията си на малък гръцки остров. Там живее техният добър приятел, албанчето Армандо – цар на мира. Неочаквано на острова пристигат техни връстници за международен курс по подводно гмуркане.
Между двете групи започва безмилостно съперничество. Истинска битка. Не само кой да владее загадъчната скала в морето, но и за сърцето на една кралица с присмехулни очи. Всяко дете е само срещу всички, а всички – заедно срещу опасната буря.
Докато момчетата не разберат със сърцата си, че любовта е само едно щастливо корабокрушение, в което се молиш да не те открият.
...най-добрата детска книга у нас през последните 20 години...
Александър Кръстев, „Аз чета“
Вълнуваща и вълшебна... книга за деца, доставяща истинска наслада на читатели от всички възрасти.
Теодора Димитрова
Думите на Александър Секулов са птици – неуловими и обичани от вятъра.
Лидия Кирилова
Първият епизод на 8-серийния игрален филм „Островът на сините птици“, създаден по мотиви от книгата, ще бъде излъчен на 1 юни. Режисьори са Кристина Грозева, Петър Вълчанов, а в главните роли ще бъдат: Матей Бърнев, Деян Профиров, Калоян Христов, Ирина Вълкова, Антониа Димитрова.
И сериалът, и книгата проследяват едно приключение, пропито с аромат на лято море и безгрижно детство. Една вълнуваща история, в която цялото семейство може да се потопи.
За автора
АЛЕКСАНДЪР СЕКУЛОВ е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Гравьор на сънища“, и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“, „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за драматургия за пиесата „Няма ток за електрическия стол“ и „Дебелянов и ангелите“.
Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.
Откъс от „Островът”
Ние сме птици в светлината на Егея.
Реем се над блестящата вода, докато крила и ветрове ни отведат над малкото гръцко островче Афитос – триъгълна кърпичка от варовиков камък, забравена от богове и разсеяни картографи.
Източната му страна е пуста, висока, с врязани в скалите невидими заливи, крили с векове пирати, бягащи от бреговете на Кападокия и Родос.
На север, към Гърция, гледат белите къщи, струпани около стара венецианска крепост с два бронзови лъва, високият хълм и ласкавият Залив на рибарите.
На югозапад бреговете се снишават и покриват с борове, маслинови и портокалови горички, галени от топлите ветрове, идващи от Либийската пустиня...
Е, това е островчето. В картите е само безименна точица. Можем да го обиколим за половин час, носени от ветровете, духащи от трите му страни.
Източният кападокийски вятър е сух, остър, с мирис на пръст, внезапен.
Северният от континента винаги води пред себе си стадо дъждовни облаци. Иде бавно и се вижда отдалеч. Появи ли се сива черта на хоризонта, кепенците на къщите се затварят с трясък, рибарите хукват да проверяват привързаните лодки; дори глинените птици над портите настръхват в изсивялата светлина.
От пустото море идва югозападният вятър. Горещ, постоянен, той носи червеникави прашинки от Либийската пустиня, трае повече от седмица и полепва по лицето като пареща сянка. Случвало се е да духа толкова дълго и силно, че обичайното течение около острова променя посоката си. „Накрая дори октоподите искат да летят“, завършва разказа за необичайното явление Таки Върлината, единственият професионален рибар на острова и пазач на фара.
През тъмните и влажни зимни месеци на острова има не повече от дузина жители; другите се изнасят към континента с последните фериботи в средата на ноември. Останалите живеят с добре подготвени запаси. При спешна необходимост от храна или лекар викат граничния катер.
Но зимата сега е само спомен.
Прозрачен юни е. От фурничката на кирия Мадалена се издига тънък мирис на добре препечени хлябове, бюреци и сладкиши с брашно от фурми.
Няколко тежки удара на сатъра оповестяват, че албанецът Мирто разфасова вкусна телешка плешка.
Скоро макарата с бяло-синьото знаме ще заскърца и то ще се развее над старата венецианска крепост.
Малцината летовници, останали верни на щастливо открития остров, излизат на терасите си, поглъщат с лакоми очи светлината и кожите им стават прозрачни с издигането на слънцето.
Всички са тук в красивото повторение на живота. Дори да сме забравили някого, то той няма да закъснее да се появи; без обида ще ни кимне, а в очите му ще се чете насмешливо щастливото: „Не може без мен, нали?“.
Не може, разбира се.
Вдигаме се във въздуха. Островът под нас се смалява като ирис на птица. Мъдри и силни, уверени, каквито сме или поне мечтаем да бъдем, ние вече знаем, че в лятото няма време, а само светлина. Светлината е невидимият пясък в часовника на лятото. Вероятно затова най-голямата измислена мерна единица за пътуване в тъмния и пуст Космос е светлинната година. И всяко лято, което пускаме в себе си със слънцето, ветровете и мириса на горещи треви, ни подарява светлинна година живот.
Ние сме птици и летим.