Концертмайсторът на Оркестъра на Романска Швейцария прекрачи тази сутрин за пръв път Дома на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“

Вижте какво сподели той пред репортер на Под тепето

Таня Грозданова

Десетото юбилейно издание на бутиковия Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“ започва днес в 18,30 часа с първия изцяло солов концерт в България на световно известния наш цигулар Светлин Русев. Концертът, под наслов „Откриване“, ще представи едни от най-привлекателните произведения за соло цигулка – безсмъртни опуси на Бах, Паганини, Изаи, Христосков…

Дори за самия маестро Русев ще е новост изявата му в камерното пространство на Балабановата къща, където публиката ще общува с него много лично – само на една ръка разстояние, сподели той. Концертмайсторът на Оркестъра на Романска Швейцария прекрачи тази сутрин за пръв път Дома на фестивала в Старинен Пловдив.

Ето какво сподели виртуозът, развълнуван от атмосферата и предстоящия концерт.

„Аз съм изключително щастлив! За първи път стъпвам тук… и е наистина перфектно помещение, според мен, с дух за начина, по който се опитвам да пресъздам нещо от емоциите и чувствата, и да разкажа някаква история, както е било тогава, когато тази музика е писана.

Това е може би перфектното място човек да се докосне до вибрациите, до резонанса дори на клетъчна основа на това, което няколкото микровата енергия на струните на цигулката успяват да създадат от нещата, които могат да се комуникират с обратна връзка от акустиката и от присъствието на хората с тази дървена кутийка, с която съм толкова близък.“

Светлин Русев сподели, че с нетърпение очаква да се доближа до тази акустика, защото „може би всички знаете, че нещата, които се връщат – било от инструмента, било от присъствието на хората, било от самата акустика – променят начина, по които един човек музицира и по който аз се опитвам да служа на тази велика музика.“

Маестрото определи подбора на творбите за соло концерта си в Пловдив като „калейдоскоп през вековете“ и призна, че за него самият това ще е един експеримент защото нито една част от програмата не е свирена от начолото до края.

Бронзовата скулптура на Ода Жон събира погледите на стълбите на Света Богородица

Бронзова скулптура на Ода Жон бе експонирана пред Катедралния храм „Успение Богородично” снощи. „Прегръдката“ пътува на няколко места в България, а в Пловдив гостуването на творбата на художничката е в рамките на фестивала за съвременно изкуство „Процес-Пространство”.

Ода Жон е родена в София 1979 г. и се казва Михаела Дановска. Баща ѝ е художник. Учи в художествената академия в Дюселдорф от 1998-2003-а. През 2000 г. се омъжва за прочутия немски художник Йорг Имендорф, който е бил неин преподавател. Но изложбите ѝ, които тя прави след смъртта му през 2007-а, я представят като оригинален артист със собствено мислене. На 23 ноември миналата година Ода Жон откри изложбата „Сърцевина“ в Националната галерия у нас – критика на възприемането на женското тяло като обект на консумация. В този контекст бе и пърформансът-вечеря. Храната на тях бе аранжирана с формите на полегнали жени, оприличени от някои на русалки – голите части от телата им бяха покрити с резени колбаси, а главите бяха от зелки карфиол.

Фестивал „Процес – Пространство“ е основан през 1991 от Димитър Грозданов. От 1992 фестивалът се провежда ежегодно в гр.Балчик и е първият частен и независим форум за съвременно изкуство, толериращ широк спектър на изразни форми. През годините той е широка платформа за междукултурен диалог и срещи между различни поколения артисти, школи и държави. С напредване на годините, фестивалът се развива и разширява своите сцени, като от 2016 провежда изданията си и в гр.Русе и гр.Пловдив.

Мотото на тазгодишното издание на форума е „Отношения без форма“. Програмата включва презентации, уъркшопи, демонстрации, прожекции, пърформанси и интерактивни дейности в градска среда. 14 съвременни артисти от всички краища на света ще покажат изкуството си от 18 до 31 май в Пловдив. Основната фестивална изложба ще бъде експонирана в галерия „Резонанс”, а в Постоянна експозиция „Енчо Пиронков” ще има лекции и презентации. Такива ще има и в къща  „Best Rest”. За „Прегръдката“ пък е отредено откритото пространство пред храма в началото на Стария град. Именно гостуването на скулптурната творба на българската художничка е най-провокативното събитие в рамките на фестивала.

29-тото издание на „Процес-Пространство“ ще сподели артистичната сцена с множеството и разнообразни културни събития, част от „Пловдив – Европейската столица на културата 2019“.

„ Отношенията, независимо дали са в математически или хуманитарен смисъл не могат да бъдат без форма – тогава, когато са, те откликват на някаква драма. Именно за това мотото на фестивала тази година е такова – защото неговата история и изобщо времето, в което той съществува са драматични. Може би това мото е по-подходящо за концептуален тип работи, но то може да бъде решено и чрез пластика“, разказа за мотото създателят Димитър Грозданов.

След като преди време ви представихме обагрения в есенни краски Сопот, днес отново ще ви заведем виртуално дотам, за да отидем заедно до Сопотския водопад. Разходката по пътеката е много приятна и проходима дори за по-малки деца.  Лесно се стига до самото ѝ начало, където има обособен паркинг, на който може да оставите авотомобила си. Намира се в непосредствена близост до лифт Сопот и поляната, на която кацат парашутистите. Околността е много просторна и през уикенда често може да видите големи компании и семейства, които отмарят сред природата и си правят пикник.

От дясната страна се намира манастирът Свети Спас, още известен като мъжки манастир Възнесение Господне. В него на 7 декември 1858 г се е замонашил Васил Левски, а в църквата към него се пази и одеждата му оттогава. Сопотският манастир Св. Спас е място, на което се развиват няколко случки и от романа „Под игото“ на Иван Вазов.След като запалите свещичка и се полюбувате на майсторски изографисаните стени и тавани на сграда, поемете нагоре покрай лявата ограда, за да стигнете до пътечката.

Целият маршрут минава покрай река Манастирска и продължава около 30-ина минути в нормално темпо. Няма особени препятствия, с изключения на преминаването на две въжени мостчета над реката. Самата тя не е много пълноводна и покрай брега ѝ също има огнища, където може да си направите пикник. Вървейки по пътеката, първо ще достигнете малък каменен параклис с икони. На това място преминете през мостчето и продължете вляво нагоре в планината. Следва още едно мостче и пред вас ще се разкрие магията на водата. Сопотският водопад е висок около 15 м, като водата се спуска на 2 скока. През цялото време покрай брега може да се видят още няколко малки каскади. Обикновено водопадът е пълноводен до началото на лятото. Тогава е възможно в района на параклиса реката да е пресъхнала, но въпреки това нагоре към самия водопад ще има вода.

Препоръчваме ви да си вземете удобни обувки, да нарамите раница с малко вода и нещо малко за похапване и да покорите още днес един от най-близките водопади до Пловдив.

Още снимки вижте в Lost in Plovdiv.

Какво може да направи една шапка със самочувствието на жената?

Клоунът: По-добре е да имаш глава, отколкото да нямаш шапка. Ако нямаш шапка, направи си! Ако не можеш- купи си!

Таня Грозданова

„Шапката е любов!“, повтаря Ирина Сардарева и раздава творенията си на малки и големи дами. Те са дошли от близо и далеч в петък вечер в подножието на Стълбите на Каменица на Главната улица в Града под тепетата, за да участват в първия в Пловдив ,,Парад на шапките“.

Дефилето с капели, воалетки, кепета, такета, каскети и т.н. се състоя в рамките на Пролетния панаир на занаятите, които продължава до неделя, включително на Малката Главна.

Парадът бе организиран от Регионална занаятчийска камара – Пловдив по идея и с шапки, изработени от на най-талантливата и обаятелна, майстор шапкар Ирина Сардарева и синът ѝ Георги. В него се включиха дами и господа от 4 до 64+ години, някои със свои, а други с уникатите на Шапкарката на републиката.

Участници, които бяха дошли със своите любими шапки, дефилираха и ги представиха пред публиката, а най-шикозните получиха награди за атрактивно и оригинално представяне от Ира, Георги и Камарата.

Водещият на шоуто – актьорът Васил Караманлиев не спираше да приканва минувачите с шапки и без шапки да се включат в забавлението:

„По-добре е да имаш глава, отколкото да нямаш шапка. Ако нямаш шапка, направи си! Ако не можеш- купи си!“

Репортерът и стажантът на Под тепето също не издържаха на изкушението.

Освен че ви потапят в атмосферата на тази незабравима феерия от цветове и усмивки, те също дефилираха и научиха отговора на въпроса „Какво може да направи една шапка със самочувствието на жената?“

А той е: „Фурор!“

Ето и няколко истории с шапки от парада.

Събка: „Мечтите сбъдват ей, сбъдват се! Днес, на 54г., ранно- пубертетната ми мечта да бъда МАНЕКЕНКА се сбъдна! Тогава, на 12- 13г. бях грозното патенце – тромавичко, пълно, с пъпки и мазна коса, а днес- лебед, манекенка! Вярвайте в мечтите си!“

Лили: „Това е съвременната корона! Аз съм инженер по професия, но от няколко години в свободното си време украсявам шапки. Не ги продавам, а ги подарявам на приятелките си. Днес дойдох от Троян специално за Парада.“

Гери: Първо с шапката се гледате от разстояние, преценявате се. После я слагаш, поглеждаш в огледалото плахо и след това в миг се преобразяваш! Светът става различен, някак по-шик.

Ваня: Не ме снимай толкова много, шефът знае, че съм заета в късния след обед, ама не знае с какво.

Майсторът-кошничарят Мехмет Шакир си сътворил шапката в петък преди обяд, за да се включи в парада със съпругата си Емел Балъкчи.

Мехмед: Моята шапка пристигна от гората рано тази сутрин…

Парад на шапките премина по Главната улица на Пловдив до сградата на Общината и обратно до Стълбите на Каменица. През това време туристи, минувачи и айляка по кафенетата снимаха и ръкопляскаха на капелатите дами.

За всички, които не успяха да се потопят в емоциите на живо е галерията по-долу и съобщението, че предстои „Летен парад на шапките“ в София на 29 юни 2019 г. от 16:00 ч. до 19:00 ч. Ще дефилираме по Витошка.

Изложбата „Нарисувани думи” (Drawing Words) събира на едно място някои от най-вълнуващите илюстрации на детски книги от Обединеното кралство от последните години.

Създадена с подкрепата на Британски съвет, изложбата представя десет илюстратори с ярък и отличителен почерк, който съдържа съвременен заряд и показва силата, превръщаща илюстрацията в масова и мощна форма на изкуството.

Богатата история на илюстрациите на детски книги в Обединеното кралство е добре позната от световноизвестните „Зайчето Питър“, „Мечето Падингтън“ и „Мечо Пух“.  Изложбата „Нарисувани думи” предлага поглед напред към бъдещето със съвременни илюстрации от утвърдени британски художници, както и от такива, които тепърва започват творческия си път.

Изложбата може да бъде разгледана в Народна библиотека „Иван Вазов“ до 16 юни 2019 г., всеки ден от 8:30 до 18:00 часа с почивни дни събота и неделя.

Събитието е част от Пловдив – Европейска столица на културата 2019 и гостува в рамките на литературните фестивали „Пловдив чете“ и „Младият Пловдив чете“, в партньорство с Фондация „Детски книги“.

Детски отдел на НБ „Иван Вазов“ организира три работилници за деца, в периода 16 май – 16 юни: на посочените дати: 30.05, 6.06, 13.06 в часовете между 10 и 12 ч. при предварително записани участници. Ателиетата ще се провеждат в Детски отдел на ул. Авксентий Велешки 17.

Куратор на изложбата е Лорън Чайлд, носителка на множество награди, художник и писател, Детски лауреат за 2017-19 година − титла, която се присъжда в Обединеното кралство на всеки две години за цялостен принос към детската литература.

„За мен илюстрацията е тясно свързана с поезията. Чрез грижлив подбор на изображение, което най-добре би изразило значението, илюстрацията се радва на предизвикателството и привилегията да е хиперселективна, да изчиства мисли или събития, събирайки ги в едно единствено изображение, сътворявайки образи, които могат да се тълкуват по различен начин всеки път“, споделя Лорън.

Изложбата е създадена от креативен екип на студио Etcetera с графичен дизайн на Regular Practice и представя:

    Джил Колдър, „Робърт Първи Шотландски“ (Birlinn).
    Лора Карлин, „В свой собствен свят“ (Phaidon)
    Ребека Коб, „Леля Амилия“ (Macmillan Children’s Books)
    Уилям Грил, „Вълците от Къръмпо“ (Flying Eye Books)
    Емили Хюз, „Неопитомен“ (Flying Eye Books)
    Ясмин Исмаил, „Лягай си, Фред!“ (Bloomsbury)
    Нийл Лейтън, „Емили Браун и Онова Нещо“ (Hodder Children’s Books)
    Дейвид Макинтош, „Новият ни съученик Маршъл Армстрог“  (HarperCollins).
    Емили Ранд, „Денят на едно куче“ (Tate Publishing)
    Дейвид Робъртс, „Прахан“ (Hachette)

 Гостуването на изложбата „Нарисувани думи“ е част от програмата, с която Британски съвет и Британското посолство, отбелязват 80-годишнината от създаването на първия офис на Британски съвет в страната и 140 години от установяването на двустранни отношения между България и Обединеното кралство.