Капана.БГ
Фоторазходка в двореца Кричим
Разходете се с Lost in Plovdiv в царската ловна резиденция преди да бъде официално отворена за туристи
Дворецът Кричим е българска царска ловна извънградска резиденция, построена в бивш султански имот, останка от историческата „Велика българска гора“), простирала се от Пловдив до Белград. Вековните дъбове от Кричимската кория, гората с лонгозки характер, предоставяща великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна, очарова княз Фердинанд и той решава да създаде ловен парк.
През 1905 г. е построена първата сграда – ловният павилион„Австрийска къща“ по проект на арх. Г. Фингов. Към нея се оформя и малък парк с множество наши, а също и интересни чуждестранни растения. Внасят се елени и лопатари.
Настоящият ловен дворец е завършен от цар Борис II през 1936 г. и представлява двуетажна сграда, която подслонява петдесет и пет помещения, като само баните в двореца са дванадесет. По-голямата част от стаите са запазени в автентичния им вид и всичко е наистина удивително. В двореца има и киносалон, което е забележителност за началото на миналия век. Цялостното обзавеждането на имението е докарано от Германия и вече 110 години грижливо се съхранява.
Големината на парка днес е около 300 дка и е дом на най-разнообразни растителни и животински видове – фазани, мексикански пуйки, дори и южноамерикански щраус-нанду. Особено впечатляващо е езерото с водните лилии, по което са плували лодки в царско време.
Дворецът „Кричим“ и прелестният му парк са едно от местата, които определено си заслужава да видите. Красотата на това кътче, приказните гледки, богатата природа, уникалната архитектура и множеството исторически препратки ще направят разходката ви наистина запомняща се.
Ученици пътешестват из сградите на Градска художествена галерия в неин образователен филм
Знаете ли с колко сгради разполага Градската художествена галерия в Пловдив, къде се намират те и какво има в тях? Отговори на тези въпроси дава по атрактивен начин краткият информационен филм, който в момента се снима в галерията. Той е предназначен за ученици, затова екипът на институцията е преценил, че техни връстници най-достъпно ще поднесат информацията за художници и творби. Във филмчето Калин Биркадзе разяснява на съученика си Денис Николов кои са художниците Цанко Лавренов, Енчо Пиронков и Георги Божилов – Слона и защо имат постоянни експозиции в Стария град. Двамата посещават Баня Старинна и Иконната сбирка, спират се пред голямата постоянна експозиция на улица „Съборна“, посещават скулптурна изложба в сградата на Главната улица. Момчетата са ученици от актьорските специалности на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства и отлично се справят с ролите си на любознателни тийнейджъри. Партнира им тяхната „колежка“ от същото училище Сибел Веиз. Режисьор и оператор е Ангел Димитров. Филмът е част от проекта „Пътешествие в галерията“, за който институцията получи финансиране от Министерството на културата по тема „Музеят като образователна среда“. Предвижда се още отпечатване на албум помагало с тематична игра и предоставяне на допълнителна информация на дигитален носител. Партньор по проекта е ОУ„Виктория и Крикор Тютюнджян“, в което ще се проведе и конкурс за рисунка по мотото „И аз съм пловдивски художник“. Най-добрите творби ще бъдат показани в изложба и с тях ще се отпечата календар за 2020г.
„Пътешествие в галерията” има за цел да създаде позитивна нагласа у учениците да общуват с изкуството, да опознават с лекота културното ни наследство и да се вдъхновяват от него. Медиен партньор е Образователният портал „Уча в Пловдив“.
Изграждат парк с над 30 дървета на улица Абаджийска на Капана фест
От тази година традиционните две годишни издания на Капана Фест ще бъдат обединени в едно, обявиха организаторите. За петте години от създаването си фестивалът е привлякъл стотици хиляди посетители към пловдивския квартал на творческите индустрии и немалко фенове в България и чужбина съобразяват календара си с изданията му. Решението да се намалят изданията точно в годината, в която Пловдив е Европейска столица на културата, е продиктувано от желанието на организаторите да предоставят на публиката едно много по-мащабно изживяване.
„2019 е ключова година в историята на Пловдив. Година, през която е изключително важно културните събития да бъдат не просто „чудо за 3 дни“, а двигатели на развитието на града. Такъв е дълбокият смисъл на инициативата „Столица на културата“ – да стимулира изграждането на трайна културна инфраструктура в градовете, които носят титлата. Да остави наследство. Такава е и мисията на Капана Фест от самото му създаване до днес – на първо място да популяризира квартал Капана като туристическа дестинация, и на второ – да го облагороди. Затова вече 5 години фестивалът се грижи за украсата на квартала, а графити проектите, реализирани по време на събитието, изцяло промениха облика на Капана и го превърнаха в артистична дестинация от световна класа. Считаме за свой дълг да оставим трайно и ценно наследство. Тъй като събитието се случва изцяло благодарение на спонсорства, надяваме се да намерим партньори, които да ни подкрепят в реализацията на всички мащабни инициативи, които сме замислили“, коментира Никола Сивков, Изпълнителен директор на фондация Соул Сити.
Темата на Капана Фест 2019 е „Наследството“. Графитите ще бъдат основен акцент в програмата, като безспорно най-големият от тях ще завърши започнатия преди години проект на Насимо, който ще изрисува цялата задна и дясна част на сградата на Централни Хали. Това е един от най-мащабните графити проекти, изобщо реализирани в България, а организаторите предвиждат той да бъде придружен от двуседмична изложба на Насимо в една от поп-ъп галериите, станали традиционни за Капана Фест.
Вторият голям графити проект ще постави финалния щрих в артистичния облик на Ядрото, а за реализацията му са поканени пловдивските артисти от Comma Studio.
Своят уникален принос към красотата на Капана ще дадат и графити артистите Димитър Механджийски-Stern и Йордан Николов.
Тази година фестивалът ще остави в наследство и чисто нов парк на улица Абаджийска, където ще бъдат посадени между 30 и 40 15-годишни дървета. Освен това организаторите са планирали и една крайно необходима инициатива- да оборудват целия квартал с допълнителни кошчета за боклук.
Разбира се, музикалната програма отново ще е на ниво, а повече за нея и останалите фестивални акценти ще следим с интерес на страницата на Капана Фест във Facebook (https://www.facebook.com/KapanaFest) и чрез официалния хаштаг на събитието: #KapanaFest2019.
Розова вода циркулира постоянно във вътрешен фонтан в Къща Хиндлиян
Десетки чужди почитатели на съвременното изкуство, дошли в Пловдив за откриването на изложбата „Чуйте ни – артистичен интелект“, напълниха три от знаковите къщи в Стария град, в които са експонирани някои от творбите от колекцията на Дойче Телеком. Те откриват любопитното съжителство между съвременното изкуство с картините и архитектурата в архитектурния резерват.
Интересният диалог между минало и съвремие, който са създали кураторите на изложбата Натали Хойос и Рейналд Шумахер, провокира интереса на чуждите гости към историите на трите къщи и изкуството в тях, като особено впечатлени те остават от перлата Хиндлиян. Напълно обяснимо.
Най-богато украсената автентична сграда изумява всички с архитектурата си, художествено-декоративната си украса, интериора, великолепната баня. И с аромата си. В Хиндлиян постоянно се носи аромат на рози. Той идва от красивия вътрешен фонтан в просторния хайет на втория етаж, от който постоянно циркулирала розова вода, както е било в миналото. Циркулацията е възстановена при последната реставрация на къщата.
Ето какво написа преди две години Стефка Георгиева за Къща Хиндлиян:
Пловдив безспорно е един от най-богатите градове на култура, изкуство и история у нас. Вековният Филипополис понесе тежки поражения и изгуби някои от паметниците на културата, но други все още съумява да опази и то в автентичен вид. Такава е къща Хиндлиян в Стария град, която до ден днешен посреща пловдивчани и гости на града с широко отворени врати, показвайки им запазената в автентичен вид сграда.
Къщата е построена между 1834 и 1835 година за Степан Манук, известен повече като Степан Хиндлиян, наричан още Хиндиуглу от турските населници. Той е бил известен търговец, чиито сделки в началото на XIX в. често са го отвеждали в Индия, откъдето произлиза и прозвището Хиндлиян, превърнало се в нарицателно за търговеца. Основоположник е на един от четирите най-заможни арменски родове в града на тепетата.
Майсторът, който се е заел с нелеката задача да вдигне красива къща в сложния парцел остава неизвестен, но работата му продължава да привлича и изумява хилядите гости. Къщата е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски сгради. Тя се простира на общо 254 кв. м. площ, като в това число не се включват пристройките в двора. Под интересна двуетажна сграда има изба, която обхваща цялото приземие.
Конструкцията е дървено-паянтова с дълбоки каменни основи и кирпичени тухли, върху които са нанесени 3 вида замазки. Най-външната е най-фина, подходяща за изографисване. Входът е разположен между двете симетрични крила на сградата, които бележат по-отворена в сравнение с други образци композиция, показваща възможностите на собственика и регистрираща особеностите на епохата – отслабването и разпадането на Османската империя.
Стаите на първия етаж са по-малки и по-закътани от чужди погледи, но и по-студени. Първото осигурява спокойствие и необезпокояване на живота на семейството, а второто – спасение от летните пловдивски жеги. Това е била и идеята за ориентиране на фасадата на север. Помислено е и за топлината в помещенията през зимата. Таваните тук са по-ниски, което осигурява по-бързо затопляне, а декоративното предназначение на алафрангите е заменено с практично – там се поставя печката. До втория етаж се стига по стръмна, странична, еднораменна стълба (характерна за ранносиметричните пловдивски възрожденски къщи).
Поради неправилната форма на ъгловия парцел, сградата има сложно несиметрично решение на приземието, особено към ул. „Антраник“. Главното лице към двора, обаче, е симетрично— с два странични ризалита и един портик с колонада в средата. Стръмния терен в двора, от друга страна, удачно е ползван за изграждането на допълнителни постройки.
Когато през 1915 г. започват турските гонения спрямо арменците, Хиндлиян заедно с челядта си напуска къщата и я предоставя за жилище на арменски бежанци. До 1974 г., когато къщата е обявена за паметник на културата от национално значение и започва реставрацията й, тук живеят 23 арменски семейства.
Хиндлиян е една от перлите в короната на Стария град. Къщата е ненадмината по отношение на художествено-декоративната си украса, която обхваща не само стените, но и таваните на сградата. В нея се поставя и началото на нова практика на зографите у нас – ползването на хартиен шаблон за по-нестандартни мотиви, които са поместени на първия етаж. Някои от тях са запазени в оригинал и сега.
На втория етаж все още могат да бъдат видени автентичните рисунки по стените, включително алафрангите, които са рисувани на ръка. В отделните стаи те са изрисувани по следния начин: В „Музикалната стая“ – по средата на алафрангата е нарисуван Александрийския фар, горе в ляво пейзаж от Санкт-Петербург, горе вдясно мост Риалто във Венеция; в стаята, наречена „фенер“ (заради вътрешните прозорци, общо в стаята има 13 прозореца) по средата на алафрангата има стилизирана рисунка, приличаща на средновековна кула. Тълкуванията на тази рисунка са различни – едната версия е, че е пейзаж от Истанбул (даже има допускане, че това е Робърт колеж, макар колежът да е построен през 1863 г, а къщата през 1834 г.), другата версия е, че пейзажът е от Рим; в кабинета – по средата на алафрангата е изобразен Атинския акропол, а от двете страни горе има пейзажи от Стокхолм и Лисабон.
Интересни са фрагментите над няколко от вратите, които можете да видите. В северния двор, към улицата, се намира маазата (склад) с железни врати и прозорци, която служила за склад на домашни вещи. Тази малка сграда е изписана отвън по същия начин, както и самата жилищна сграда. Над вратата на маазта можете да видите огледален образ на къщата, който е служел и като своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята – тя е огледален образ на неофициалната „черна“ част на къщата. Таваните в къщата също са част от цялостната концепция на помещенията и са рисувани в тон със съответната стая.
До скоро имената на двамата зографи, които са изрисували стените, бяха неясни. До скоро се твърдеше, че чирпанските майстори Мока и Мавруди са изписали къщата само за 6 месеца, но Миглена Милчова оспорва твърдението в своя труд „От Алафрангата до Европа. Декоративната украса на възрожденските къщи в стария Пловдив“ (2013 г.), заявявайки че Мока и Мавруди са само бояджии, а не художници и декоратори.
Във времето, няколко пласта боя са нанесени върху красивите стенописи, но те все пак са оцелели. Красивите картини се появяват отново през 1974 година, когато къщата е реставрирана от НИПК, а боята е свалена.
Това съвсем не са всички достойнства, които къща Хиндлиян притежава. Външното архитектурно оформяване на сградата също е богато и разнообразно. Фасадата към ул. „Артин Гидиков“ е разработена несиметрично с четири еркера и силно раздвижени плоскости. Най-голямо внимание е обърнато на дворната фасада, която има симетрично решение с портик в средата, вдаден навътре от фасадата.
Къщата е направила и няколко нововъведения във възрожденското строителство. Едно от тях е вграденият резервоар над покрива на кухнята, в който се събирала дъждовната вода, която се изливала по тръби в кухнята, пералнята и банята. Самата кухня е разположена в източния двор, а до нея се намират стаите на домашната прислуга.
Освен това, в Хиндлиян е въведено и първото подово отопление, при това в банята. То е било изградено от глинени тръби, през които е преминавал топъл въздух. Въздухът се нагрявал в кухото пространство между стените на кухнята и на банята от огъня в огнището. Необходимата гореща вода за миене и къпане се загрявала в казани, а студената се черпела от цистерни, заредени от река Марица. Банята е единствената такава по онова време в България, построена от мрамор и гипс. Изградена е на принципа на римските хипокаусти и се състои от две помещения. Преддверието и същинската част са със сводести входове и куполи, през които влиза слънчева светлина и меко огрява помещението. Макар влагата да е оказала действието си, тази баня е единствената от този тип, която е запазена до наши дни и може да се види в почти оригинален вид. В края на 2016-та година, банята бе реставрирана за първи път от 42 години насам.
Комплексът от обслужващи помещения – кухня, пералня, слугински помещения, които са изнесени извън основната сграда, е изцяло запазен. Маазата също е част от него. Тази самостоятелна каменна постройка на две нива, с многобройни тайници, тежки резета и метални врати е била непристъпна крепост за ценни вещи.
182 години след построяването на къщата, Хиндлиян продължава да посреща гости, посетители и дори семейни празненства. През летния сезон, превърналата се в туристически обект страда, работи от 09:00 до 18:00 часа, а през зимния – от 09:00 до 17:30 часа, всеки делничен ден.
Съвременното изкуство на Източна Европа дойде в Пловдив с колекцията на Дойче Телеком
Пловдив- Европейската столица на културата за 2019, ще е центърът на съвременното изкуство в Източна Европа в рамките на следващите три месеца. Снощи официално бе открита изложбата „Чуйте ни – артистичен интелект“, която показва над 80 творби, създадени през последните 30 години от повече от 40 художници от Източна Европа. Работите са част от една от най-престижните колекции от съвременно изкуство на Стария континент- тази на „Дойче Телеком“. Творбите са разположени на шест специално подбрани от кураторите Натали Хойос и Рейналд Шумахер пространства в Пловдив – Балабанова къща, къща Хиндлиян, Галерия „Златю Бояджиев“, Народна библиотека „ Иван Вазов“ и СКЛАД. Началото бе дадено от Градска художествена галерия, която се оказа твърде тясна за интереса към събитието.
„Тази изложба е естествено продължение от годишнината от падането на Берлинската стена, която бе представена в началото на годината. Огромно удоволствие е да открием за пръв път пред българска публика тази престижна колекция“, каза пред десетките гости на откриването зам.-кметът Александър Държиков.
Специално за старта на изложбата в града гостува артистичният директор на телекома Маргарет Фишер, която сподели гордостта си, че изложбата е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата. За нея експонатите в колекцията имат дълга история и много от тях са лични. За 8-те години от началото си, тя вече наброява над 280 произведения на 75 артиста, създадена в отговор на промените, настъпили в Европа след падането на Желязната завеса. Българското участие в нея е представено от авторите Недко Солаков, Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов и Мартина Вачева, които също присъстваха на откриването. Техни произведения могат да се видят и в шестте локации на изложбата.
Артистичният директор на „Пловдив 2019“ Светлана Куюмджиева благодари на партньорите от Фондация „Отворени изкуства“ и Гьоте-институт България, също и на директорите на ОИ „Старинен Пловдив“, Градска художествена галерия и НБ „Иван Вазов“. „За мен това е един от моментите на удовлетворение от работата, доброто партньорство и от високото художествено съдържание на изложбата“, каза Куюмджиева и анонсира част от съпътстващата програма на изложбата, която включва образователна серия, разработена с подкрепата на екипи на музея „Фолкванг“ в Есен и на Берлинското биенале. На втори етаж на Градската галерия вече е обособен кът за деца, който ще се посещава по време на обученията.
Какво да правим в Пловдив през уикенда (05-07.04)
5 април
Acoustic Ahead @Контрабас
Acoustic Ahead е проект, породен от любовта на двама музиканти към звука на акустичната китара.
Дуо форматът за две (и повече :-)) китари е доказано добра комбинация и Пламен и Григор ще ни поведат в палитрата от възможности, които тя предлага.
Ще можем да се насладим на техните интерпретации в стиловете суинг, джаз, боса нова, gypsy jazz, фънк, блус и поп.
Контрабас
21 часа
GiN OutPost
Кога за последен път написахте писмо? Този петък може да напишете едно на барманите в „Пощата“ и да го пуснете в някоя от шарените пощенски кутии там. Заедно с това може да опитате и 3 Whitley Neill коктейла.
Ако не познавате Whitley Neill Gin, веднага ще усетите нотка авантюристичност - съчетавайки смесица от иновативни съставки като cape gooseberries и плода на баобаб, Whitley Neill също съдържа традиционни за дестилирането на джин подправки като хвойна, кориандър, лимонова и портокалова кора, корен от ангелика, кора на кайсия и корен на ирис.
Един петък, един джин, вдъхновен от Африка и от целия свят, и ти.
Бар „Пощата“
21 часа
6 април
No Sense presents: Demyosour & Flower
Тази събота No Sense ни кани на едно малко по-различно парти. Изпълзели от старата школа, от един от емблематичните барове от близкото минало, „Грамофон“, селекторите Demyosaur & Flower обещават сериозен музикален подбор от бъркани яйца, миш-маш, пълнени чушки и още няколко мерудии, които не назовават. Очаквайте космическа селекция от Old School и български Hip Hop / Rock / Trap / Jungle / Drum and Bass от рубриката "За всекиго по нещо".
No Sense
21:30 часа
Dumbfound / Morrum / Prnrml / Mindflux Live @PCS
Всеки избира в какво да вярва и реалността силно се изкривява от тези вярвания. Съдбата или просто необясними сили посочиха мястото, датата и участниците замесени в това изпълнено с музикални и душевни флуиди събитие. Повярвайте, че сте част от разнообразието, и оставете вечерта ви да бъде изкривена от Dumbfound, Morrum, PRNRML, Mindflux.
Пост-културна сцена
Врати: 18:30 часа
Начало: 19 часа
X2805 at Groove
Тази събота в Groove Music&Art отново ще гостува един артист с дългогодишно участие на ъндърграунд музикалната сцена. Под своя псевдоним x2805, той често остава незабележим за широката публика, но това изобщо не му пречи да доразвива своя музикален вкус и умения като диджей. Сетовете на x2805 са силно еклектични и танцувални, като в тях присъства почти всичко - от ню-диско и афро до качествен дийп и прогресив хаус, а защо не и техно!
Groove Music&Art
21 часа
DJ workshop with Rawland
Rawland е диджей и продуцент от София. Колекционер на музика от 7 годишна възраст и бийтмейкър от 14 годишен, Rawland е изминал пътя от първи записи в домашни условия и училищни групи до продуцирането на материал и ремикси за изпълнители като Delinquent Habits, Treach (Naughty by Nature), Evidence, Funkdoobiest, както и организирането на поредица от тематични и еклектични партита.
Rawland е подгрявал участията на изпълнители като Guru (Gangstarr), Delinquent Habits, Funkdoobiest, EPMD, J-Ro (Alkaholiks) и др, както и ролята му на движеща сила в проекта DAYO.
Той е известен с любовта си към Хипхоп, Брейкбийт, Фънк и множество други стилове и продължава да представя най-качествената селекция, безкомпромисни сетове и иновативност зад пулта.
На предстоящият уъркшоп ще можете да обсъдите множество теми свързани с подхода му към диджействането.
Artnewscafe
13 часа
Източник: Lost in Plovdiv
„Фабрика Кино – Пътуване във времето” продължава с програма през април
Проектът „Фабрика Кино – Пътуване във времето” е част от програмата на Пловдив - Европейска столица на културата 2019. Чрез него публиката има възможност да се срещне с уникални творби на киното и специални гости - като носителя на „Оскар“ за документален филм „Сам на скалата“, представен от Дебра Цимерман, изпълнителен директор на нюйоркската организация WOMEN MAKE MOVIES, документалните творби „Северна душа“ и „Сирийска любовна история“ на Шон Макалистър, които бяха представени лично от режисьора, определен от Майкъл Мур като „един от най-смелите и силни кинотворци в момента“! Специално събитие през април ще бъде пускането отново на голям екран, 40 години след премиерата, на класиката „Животът на Брайън“, създадена от неподражаемите „Монти Пайтън“!
В програмата през март, април и май 2019 в Пловдив и София са включени филми за природата, за миналото, настоящето и бъдещето ни – политиките на нашия живот, филми за ежедневието ни и всичко, което ни вдъхновява. „Фабрика Кино – Пътуване във времето“ разчита на МНОГООБРАЗИЕТО на европейското кино, както и на подкрепата на основния ни партньор на инициативата - филмовата Награда „ЛУКС“ на Европейския парламент. Чрез нея и представянето на важни, интригуващи филми от селекцията на Наградата „ЛУКС“ през годините, поставяме специален фокус върху творбите, посветени на проблемите и душевността на европейците, техния живот, убеждения и съмнения, търсенето на идентичност, спомена за миналото и 30-годишнината от падането на Берлинската стена и много други акценти. Ние сме част от една общност, в която особено важна е активната гражданска позиция и личният избор, от който зависи съдбата на всички нас!
Програмата на фестивала продължава от неделя, 7 април в „Лъки – Дом на киното“ в Пловдив с една уникална възможност – среща с епохалната документална творба на Вернер Херцог „ПЕЩЕРАТА НА ЗАБРАВЕНИТЕ СЪНИЩА“ в нейната оригинална 3D-версия. Легендарният режисьор получава ексклузивен достъп да снима в пещерата Шове в Южна Франция, улавяйки най-старите рисунки, познати на човечеството, и тяхното впечатляващо естествено „платно“. Той използва умело триизмерната технология и съумява да ни върне 30 000 години назад във времето. Началният час на прожекцията е 18:30.
На 11 април (четвъртък) прожекциите продължават в „Лъки – Дом на киното“ с представяне на един изключително важен филм – „СВИДЕТЕЛИТЕ НА ПУТИН“ на документалиста Виталий Мански, начален час на прожекцията 21:00. Историята връща зрителите в последния ден на 1999 година, когато бившият шеф на КГБ, министър-председателят Владимир Путин, става президент на Русия. Представени са и други важни политически личности, включително Михаил Горбачов и Борис Елцин, който избира амбициозния 47-годишен Путин за свой заместник.
„Ако сградите можеха да говорят, какво биха казали за нас?” „КАТЕДРАЛИ НА КУЛТУРАТА“ от монументалния Вим Вендерс предлага шест изненадващи отговора. Този 3D проект, посветен на „душата” на сградите, ще бъде представен в „Лъки – Дом на киното“ на 12 април (петък) от 18:30 часа. Филмът дава възможност на шест иконични и много различни постройки да говорят сами за себе си, изследвайки човешкия живот през неподвижната перспектива на създадените от хората структури - Берлинската филхармония е икона на модернизма, Националната библиотека на Русия е царство на мисълта, затворът „Halden” е най-хуманният затвор в света, „Salk Institute” е институт за значими научни открития, операта в Осло е футуристична симбиоза на изкуството и живота, център „Pompidou” е машина за модерна култура. „Катедрали на културата“ изследва начина, по който всяка от тези забележителности отразява културата ни и пази колективната ни памет – не пропускайте тази уникална среща!
Още една творба на легендарния Вим Вендерс - абсолютната класика „КРИЛЕ НА ЖЕЛАНИЕТО“ също ще бъде представена пред публиката на „Фабрика Кино“ в програмата на „Лъки – Дом на киното“ в Пловдив – прожекцията е на 13 април (събота) от 18:00 часа. Невидими, ангелите Дамиел и Касиел се запознават с обитателите на Берлин, чиито най-съкровени мисли могат да слушат. Дамиел се влюбва и решава да пожертва вечния си живот в името на това да се превърне в човек от плът и кръв, да изживее любовта си в тялото на смъртен и да познае простите човешки удоволствия… Прожекцията е в памет на актьора Бруно Ганц, незабравим в ролята на Дамиел!
През втория уикенд на месец април стартират и прожекциите в още една пловдивска локация – това е THEATRE, на ул. „Княз Александър I-ви“ 38, в двора на Драматичен театър Пловдив. На 13 април (събота) от 20:30 часа там ще бъде прожекцията на „БЕЛГИЙСКИЯТ КРАЛ“ – уникален road-movie, създаден с много хумор и великолепни актьори, копродукция между Белгия, Холандия и България, дело на страхотния режисьорски тандем Джесика Удуърт и Петер Бросенс. Световната премиера на филма беше в програмата на 73-ия кинофестивал във Венеция. „Този филм е класически „mockumentary” (псевдо-документален филм), който съчетава умело сатирата в изказа с по-дълбоки послания, - пише за него сп. „Варайъти”. - „Белгийският крал” е възхитителен - изненадващо уважителна закачка към несъвместимостта на монархията със съвремието, с Белгия и с Балканите. Трудно е да си представим зрители, които не биха прегърнали с удоволствие този внимателен и шеговит киноразказ.“
На 14 април (неделя) предстоят отново две прожекции – първата е от 18:00 часа в ТЮТЮНЕВИТЕ СКЛАДОВЕ на улица „Екзарх Йосиф“ № 16, където каним публиката за среща с Георги Стоев – Джеки и неговия филм „ХЛЯБ И ЗРЕЛИЩА“. Авторът лично ще представи историята на Боби, който е направил първата независима циганска телевизия в Кюстендил. Той снима репортажи и сватби. Освен това всяка сутрин в 6 ч. разнася хляба в цялата циганска махала. Затова и филмът носи това заглавие. Боби се явява нещо като пътеводител из мъките, мизерията и неволята на циганската общност, които въпреки това, а може би и заради това, съжителстват с истинско веселие и радост… Джеки ще разкаже на публиката за вдъхновението и трудностите, когато си решил да посветиш години от живота си на документалното кино! Към този жанр винаги са се отнасяли със специално внимание и селекционерите на филмовата Награда „ЛУКС“ на Европейския парламент, основен партньор на „Фабрика Кино – Пътуване във времето“, с които заедно търсим най-интригуващите творби, за да бъдат представени пред българската публика като част от инициативите на „Пловдив – Европейска столица на културата“.
Втората прожекция, предвидена за 14 април (неделя), е с начален час 20:45 и ще бъде отново в THEATRE, на ул. „Княз Александър I-ви“ 38, в двора на Драматичен театър Пловдив. Там публиката ще може да види „ЛУДЕТИНИ“ на италианския майстор-режисьор Паоло Вирдзи, с участието на Валерия Бруни Тедески, Микаела Рамацоти. Това е историята на едно непредвидимо приятелство - двете жени бягат от модерната психиатрична клиника Вила Бионди, за да потърсят любов и щастие в света на нормалните хора...
На 17 април (сряда) от 18:00 часа предстои поредната прожекция на „Фабрика Кино – Пътуване във времето“, която ще бъде в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (сграда 1 ректорат, аудитория 6). Филмът е „ЗЕЛЕНАТА ЛЪЖА“, на австрийския режисьор Вернер Буте и немската писателка Катрин Хартман, които се въоръжават с истината, за да разкрият нечестностите на „зелените“ предприятия, като тръгват по следите на корпоративните зелени лъжи и стигат до най-катастрофалните природни бедствия: ужасяващите последствия след разлива на масло от British Petroleum, дело на Deepwater Horizon, изчезването на дъждовните гори заради корпорациите за палмово масло в Индонезия и други подобни факти.
Сред филма е предвидена дискусия, свързана с актуални екологични проблеми и в контекста на богатата палитра на европейското кино, както и на специалния фокус, който Европейският парламент поставя всяка година чрез филмовата Награда „ЛУКС“ върху творбите, посветени на проблемите и душевността на европейците.
18 април (четвъртък) е денят, в който в много страни по света ще бъде показана отново на голям екран класическата, гениална сатира на неповторимите „Монти Пайтън“ – „ЖИВОТЪТ НА БРАЙЪН“. „Лъки – Дом на киното“ е единственото място в Пловдив, а началният час е 18:30. Няма по-подходящ филм, който да подготви хората за Великденските празници от тази своеобразна сага по библейски мотиви с участието на легендарните Греъм Чапман, Майкъл Пейлин, Джон Клийз, Ерик Айдъл, Тери Гилиъм и Тери Джоунс, който е и режисьор! 40 години след премиерата през 1979 година всички отново запяват в един глас „Always look on the bright side of life!“, а новите поколения ще се порадват на уникалното чувство за хумор на „питоните“ и техните съмишленици. Билетите за тази прожекция са на стойност 8 и 6 лв. (намаленията важат за учащи, пенсионери и хора с увреждания).
На 20 април (събота) от 20:30 часа, в THEATRE - в двора на Драматичен театър Пловдив, предстои срещата с филма на Сюзън Кучера и Джеф Бриджис „ЖИВОТ В МИНАЛОТО НА БЪДЕЩЕТО“, който обръща внимание върху екологичните проблеми и как могат да се предвидят големи промени, породени от спонтанните действия на мнозина. Как енергията заема всякакви форми, придвижвайки се и вдъхвайки живот на всичко. Как, когато разберем истинската ни връзка с всичко наоколо, ще трябва да променим очакванията си не за това, което ще загубим, а за това, което бихме спечелили, ако се подготвим за нещо различно.
На 21 април (неделя) от 20:30 часа, в THEATRE - в двора на Драматичния театър предлагаме на вниманието на публиката в Пловдив един класически български филм „СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И СПАСЕНИЕ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ“. Представяна като един от филмите в официалната селекция на Наградата „ЛУКС“ за 2008 година, творбата на режисьора Стефан Командарев е единственият български филм, селектиран сред деветте заглавия, от които се избират филмите, номинирани за чуждоезичен „Оскар“. Адаптацията по едноименния роман на Илия Троянов е историята на едно момче, което с помощта на своя дядо преоткрива света и се опитва да открие отново себе си, своята памет и желанието си за живот.
За 22 април (понеделник) сме предвидили прожекция с начален час 18:30 в „Лъки – Дом на киното“ на един страхотен, важен и забавен филм – „СМЪРТТА НА СТАЛИН“! Майстор на черния хумор, доказал се с политическите си сатири в телевизията, както и с номинирания за „Оскар” за адаптиран сценарий „Кръгът на посветените“, британският режисьор Армандо Янучи е в стихията си с тази язвителна комедия, разказваща за съветския лидер и обкръжаващите го подмазвачи интриганти. Чрез таланта на англоезични актьори с коренно различен натюрел Янучи изпраща ясното послание, че Сталин и вътрешният му кръг са били просто банда кариеристи, чието лидерство на суперсилата от епохата на Студената война ги изнервя твърде много. Бурлеската в „Смъртта на Сталин“ е навременна алегория за користните и арогантни лидери и корумпирани властници – точно типа комедия, която е специалитет на Янучи…
На 25 април (четвъртък) от 18:30 часа в ТЮТЮНЕВИТЕ СКЛАДОВЕ на улица „Екзарх Йосиф“ № 16 ще се състои още една прожекция на важен и много награждаван български филм – втората игрална творба на авторския тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов „СЛАВА“, с участието на Стефан Денолюбов и Маргита Гошева. Филмът беше представен в официалната селекция на Наградата „ЛУКС“ на Европейския парламент за 2017 година, а разказът е за кантонера Цанко Петров, който намира милиони левове на влаковите релси. Решава да ги предаде на полицията и в замяна е награден с нов ръчен часовник. Скоро обаче подаръкът спира да работи. Петров започва отчаяна битка не само за стария си часовник, но и за изгубеното си достойнство...
Последният филм в пловдивската програма през април на „Фабрика Кино – Пътуване във времето“ е предвиден за 30 април (вторник), от 18:00 часа, като прожекцията ще бъде отново в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ (сграда 1 ректорат, аудитория 6), а филмът е носителят на Наградата „ЛУКС“ на Европейския парламент за 2018 година – „ЖЕНА НА ВОЙНА“ на исландския режисьор Бенедикт Ерлингсон. Неговата непримирима героиня Хала обявява война на местната фабрика за алуминий. Тя е готова да рискува всичко, за да защити неосквернената исландска природа, която обожава... Докато неочаквано в живота ѝ не се появява едно сираче.
„Исках да обърна внимание на факта, че природозащитниците и еко активистите, които се борят за запазването на природата, много лесно стават врагове на властта. Виждаме го навсякъде. Знаем за Берта Касерес от Хондурас, която беше убита, както и за Йоланда Матурана от Колумбия. Виждали сме такива неща и в историята ни. Във филма главната героиня използва силата на саботажа по примера на Мандела срещу апартейда“, споделя режисьора.
След края на прожекцията каним публиката на дискусия, свързана с пъстроцветната палитра на европейското кино, както и на специалния фокус, който Европейският парламент поставя всяка година чрез филмовата Награда „ЛУКС“ върху многообразието на кинотворбите, които се създават като копродукции в Европа. Не бива да забравяме, че сме част от една общност, в която особено важна е активната гражданска позиция и личният избор, от който зависи съдбата на всички нас!