Най-добре е да научите тези уроци, докато сте все още млади

1. Възприятието е реалност

Така е. Как интерпретирате и разбирате света, се отразява директно на вярванията ви и на това как живеете живота си. Възприятията създават разбиране, но създават и предразсъдъци. Създават любопитство, но създават и страх. Каква искате да е реалността ви? Достатъчно ли е блаженството, което невежеството осигурява или се нуждаете от повече от това? Истината е, че повечето хора искат повече. Дори и да е на подсъзнателно ниво. Обществото ни винаги е вярвало в значението на образованието. През живота си човек не спира да се учи и да открива, но е изключително трудно да осъзнаем какво не разбираме. Задайте си въпроса какво не знаете. Кое е нещото, за което искате да научите повече? И най-важното е да разберете, че няма нищо лошо да грешите. Растем, когато грешим.

2. Всичко е временно

Хубавите периоди в живота са временни, както и лошите. Така че, когато сте в добър период, насладете му се и бъдете благодарни. Когато нещата са зле, знайте, че и това ще мине. Това не е краят, а само трудност по пътя. Животът е пълен с обрати и изненади. Забравяме, че важно е пътуването, а не дестинацията. Във всичко се крие урок. На много хора, особено когато са по-млади, им е трудно да оценят живота. За да оцените пътуването, е важно да сте наясно с това колко много ви носят трудностите и грешките. Както и да не се възгордявате, а да сте благодарни за радостите, които животът ви носи. Всичко е временно, така че се възползвайте максимално и от доброто и от лошото.

3. Колко е важно да сме тук и сега

Лао Дзъ е казал: „Когато човек се приема, целият свят го приема. Ако сте депресирани, живеете в миналото. Ако сте загрижени, живеете в бъдещето. Ако сте в мир, живеете в настоящето.“ Често сме склонни да се тревожим за това, което предстои или да се вглъбяваме в нещо, което се е случило. Важно е да имаме бъдещето предвид, но не трябва да оставяме това да попречи на настоящето. Моментите се превръщат в спомени. Насладете им се, докато се случват. Обикновено на човек му отнема цял един живот, изпълнен с тревоги, за да осъзнае, че да се тревожиш не е продуктивно. Да живееш в миналото е също толкова непродуктивно. Определено е важно да можем да разсъждаваме върху себе си и миналото си. Важно е да обръщаме внимание на това през какво сме преминали и как то ни е накарало да се почувстваме. Нужна е много емоционална енергия, за да се оставите на скръбта и да я преодолеете. Изключително важно е да намерите баланса. Да си отделите време за разсъждения и за планиране, докато в същото време живеете в настоящето.

4. Правете това, което обичате и обичайте това, което правите

Работата е изключително голяма част от живота. Това означава, че ако тя ви кара да се чувствате нещастни, това нещастие ще се пренесе и в другите аспекти от живота ви. Вярно, че нищо не е перфектно, но е важно да сте доволни от себе си и от това, което правите. Затова инвестирайте в себе си. Това важи и извън работата. Преодолейте лошите си навици и развийте добри. Внимавайте с какви хора общувате и какви са дейностите, с които се занимавате.

5. Щастието изисква труд

Щастливите хора обикновено са тези, които работят върху себе си. За да сте щастливи трябва да направите съзнателен избор да поемете контрол над живота си. Не да живеете като жертва, а да използвате тази енергия за своето развитие. Първата стъпка е да осъзнаете, че вие отговаряте за щастието си. Един от най-сигурните начини да помрачите щастието си е да се сравнявате с останалите. Много лесно е да попаднем в капана на ревността и завистта и да искаме това, което другите имат. Особено сега във времето на социалните мрежи. Но не забравяйте, че хората показват само най-хубавото от живота си. Не е справедливо да се сравнявате с това, което виждате. Не само че така не можете да оцените това, което имате с собствения си живот, но и просто това не е добър начин да съдите за това какво ви липсва. Не гледайте останалите, фокусирайте се върху себе си. Щастието изисква практика, независимо дали това означава да преодолеете егото си или да започнете да обичате себе си.  

Представяме ви три места, подбрани от екипа на Lost in Plovdiv, всяко от тях носи в себе си една по-особена енергия и е възприемано като светилище от различните култури, населявали региона

С все по-високите температури и настъпването на един от най-приятните за разходки из природата сезони темата за уикенд дестинациите става все по-обсъждана. Разположението на Пловдив в близост до Родопа планина предлага огромен избор от кратки маршрути, които да покорите за ден и да се насладите на бягство от градската атмосфера.

Екипът на единствения дигитален пътеводител под тепетата подбра три места, всяко  от които носи в себе си една по-особена енергия и е възприемано като светилище от различните култури, населявали региона.

Белинташ или „Белият камък” е  разположено високо в планината над селата Мостово, Тополово и Долнослав. Смятано е за второто по големина светилище на територията на България (след Перперек) .  Предполага се, че това е култов обект датиращ от Енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена. До Белинташ не може да се стигне с кола и се налага малка разходка пеша, но разстоянието не е никак голямо, а теренът е съвсем удобен и лесен.  Малко известно е, че Белинташ е част от така наречения свещен триъгълник, включващ още няколко свещени и култови места в Родопите, а именно манастирът Кръстова гора и Тракийското светилище – Караджов камък. Интересен факт е, че и от трите места могат да се видят останалите 2. Историята и предназначението на местността е изключително оспорвана от историци, археолози и всякакъв род изследователи, като легендите, които витаят около него са безбройни. Свързва се както с мистични явления, дори паранормални, така и с иманярски слухове. Величието му, обаче, е абсолютно безспорно и го превръща в едно от задължителните места за посещение, в случай че пътувате в района. 360 градусовата панорама е спираща дъха и при ясно време гледката на залеза, наблюдаван от скалата, е феноменална.

By Vislupus – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, Link

Вторият връх на енергийния триъгълник е Кръстова гора, която носи името си от Кръстов връх (1413м.)  Местността е известна с намиращото се там християнско светилище на връх Кръста, което е християнски поклоннически център с международна известност.Според легендата там е заровено парченце от кръста Господен. Там е изграден манастирски комплекс „Св. Троица“ от параклиси, повече известен с името на местността Кръстова гора . Особено популярно време за посещение е при празнуване на християнския празник Кръстовден. На 13 септември всяка година хиляди вярващи идват да се молят за здраве и остават на нощно бдение пред църквата „Покров Богородичен“ или прекарват нощта в молитва в някой от параклисите. На същия родопски връх, на който днес се намира манастирският комплекс, някога е съществувал стар манастир, разрушен преди векове. За това разказват запазените зидове, обработените камъни, разкритите основи на старата църква и камъните със следи от свещи по тях. Посетители разказват, че след литургиите вечер в небето се появява огромно разпятие, което дарява изцеление и зарежда с енергия вярващите. По пътя нагоре според хорските приказки се намира и Дървото на греха и който мине под клоните му бива опростен.

By Filipov Ivo – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, Link

Третата точка от нашия маршрут е последният връх от триъгълника – Караджов камък. Той представлява високо скално плато (връх с височина 1448 м), в чиито отвесни стени се е образувал естествен тесен улей. В него е наместен огромен камък, който сякаш висша сила е поставила там – Караджовия камък. Гледката от върха на платото е невероятна – откриват се полегатите била на близките и далечни родопски местности – Белинташ, Кръстова гора, вижда се и местността на хижа „Марциганица”. До скалния феномен не може да се стигне с автомобил, но има добре маркирана екопътека.  И тук легендите са най-разнообразни. Едно го обвързват с турците, други със заровени съкровища, а трети – с наличието на НЛО площадка. Факт е, че поради местоположението му, което предполага единствено пешеходен достъп, природата е запазена отлично, а местността разкрива уникални гледки. Разходката не е нито кратка, нито лесна, така че бъдете внимателни и бъдете сигурни, че имате вода и сте уцелили приятно време и си отделете достатъчно часове. Според местните Караджов камък има лоша енергия, заради множеството слухове за заровени съкровища, които са обект на иманярите.

Предстоящите почивни дни са перфектно време да организирате маршрута си още сега и да подготвите раницата за разходка.

Снимка на корицата: Alexandra Karadzhova

Източник: Lost in Plovdiv

Поредното издание на фестивала за документални филми за изкуство Master of Art в Пловдив се открива тази вечер с прожекция на „Густав Климт и Егон Шиле: Ерос и Психея“ на режисьора Микеле Мали. Документалният филм разказва за скандалите, сънищата и обсесиите в Златната епоха на Виена. Срещата с културата на австрийската столица от началото на XX век е в 19:00 часа в LUCKY Дом на киното.

Фестивалът Master of Art ще ни срещне с 16 заглавия, разказващи за живота и историите на различни артисти и хора на културата – писатели, художници, архитекти и други творци. Цялата програма ще се проведе в арт киното на Пловдив LUCKY Дом на киното.

През идната кино седмица предстоят още няколко интересни заглавия. На следващия 5 април предстои датският филм „Да сънуваш Мураками“. Разказът за световноизвестния японски писател минава през погледа на датчанката Мет Холм, която превежда неговите книги в продължение на дълги години. Филмът е в в петък от 19:00 часа.

През първия уикенд на фестивала ще се срещнем с още няколко легендарни творци. В събота от 18:15 е прожекцията на  „Рафаело – властелинът на изкуствата“, в който ще видим живота на италианския майстор, представен от италианските кинотворци, донесли на големия екран продукции, като „Флоренция и галерията Уфици в 3D“ и „Музеите на Ватикана в 3D”.

Отново в събота, но от 20:00 часа е филмът за легендарният танго-музикант, композитор и бандонеоист „Астор Пиацола – годините на акулата“. 

В неделя част от Master of Art ще стане американският художник Жан-Мишел Баския. Филмът „Баския – гняв срещу богатството“ представя интервюта с двете му сестри, както и негови близки приятели и колеги. Филмът е от 17:00 часа.

В следващите дни ще се срещнем и с архитекта Мис ван дер Рое, цигуларят Ицках Перлман и режисьора Ингмар Бергман.

Билети за фестивала се продават на касата на LUCKY Дом на киното и в интернет на boxoffice.bg и kinolucky.com.

Пълна програма на фестивала:

04.04 19:00 Густав Климт и Егон Шиле: Ерос и Психея

05.04 19:00 Да сънуваш Мураками

06.04 18:15 Рафаело – властелинът на изкуствта

06.04 20:00 Астор Пиацола – годините на акулата

07.04 17:00 Баскиа – гняв срещу богатството

08.04 21:00 Мис ван дер Рое – павилион Барселона в 2 действия

09.04 19:00 Ицхак

11.04 19:00 В Търсене на Бергман

13.04 17:00 Спасяването на Банкси

14.04 17:00 Да откраднеш Роден

15.04 21:00 Чудото на Малкия принц

17.04 21:00 Надар – първият фотограф

18.04 19:00 Историята на Флорънс Фостър Дженкинс

22.04 19:00 You’ll Never Walk Alone

24.04 19:00 Зад стената – Димитрис Папайоану

25.04 19:00 Музеят Прадо

Десетки уникални творби от последните няколко десетилетия, които представят съвременното изкуство на Източна Европа са подредени в няколко пространства в Пловдив. Изложбата „Чуйте ни“ е един от гвоздеите в артистичната програма на „Пловдив 2019“ в годината на града като Европейска столица на културата. Колекцията е на „Дойче телеком“ и заема половин етаж от СКЛАД в Тютюневия квартал, цялата Градска художествена галерия – временна експозиция на Главната, както и няколко къщи в Стария град. Самата изложба се открива тази вечер и ще остане до края на юни.

„Изкуството не може да промени света, но то може да повлияе на хора, които да го променят“, това сподели по време на предварителната обиколка преди откриването на изложбата кураторът от Германия Райналд Шумахер.

Той изтъкна спецификата на авторите – по един или друг начин, всички работят на прехода между социалистическата реалност от преди 90-те и пазарната икономика в последните десетилетия. Някои от тях са по-критични към комунизма, други се опитват да намерят положителното от онзи отричан период. Някои само задават въпроси, а други поглеждат към периода хумористично. Западните автори има какво да научат, каза Шумахер, тъй като тези работи са изключително интересни от социална гледна точка. В изложбата са представени творби от цяла Източна Европа – от Турция, през България, бившите югославски републики, Румъния, Чехия, Украйна и други.

Особен интерес предизвиква хърватския артист Игор Грубич е представен с документация на няколко свои акции. Сред тях са малки графити „Върнете фабриките на работниците“, в които той критикува новата пазарна икономика, в която, по неговите твърдения, работниците са загубили много от своите привилегии. В същото времесамите работници се чувстват много по-щастливи в новата ситуация, което остава необяснено в работата му. В друга подобна документирана и представена в изложбата акция той разлепя листчета по спирките с кратко съобщение „И аз чакам да дойде революцията“, подписано от „Пасивен гражданин“, вероятно критикувайки отказа награжданите да протестират за своите права.

Разбира се, не всички творби засягат политиката и комунизма. Една от атрактивните работи, които със сигурност ще привлекат най-много погледи е колекция творби на Мартина Вачева, подредена в Градската художествена галерия. Поставени на рафтове на витрина към Главната улица, те са хумористична или пародийна преработка на легендарни за историята на България произведения на изкуството, като Панагюрското съкровище.

В Градската художествена галерия е отделен и специален кът за образователни инициативи, най-вече насочени към младата публика.

„Искаме да привлечем хора, които трудно и рядко ходят на подобни изложби. А именно детски градини, начални училища и пенсионерски клубове. В рамките на трите месеца ще има над 25 обучителни сесии, разговори и лекции към тези три групи, които ще се случват в Градска художествена галерия, в библиотека „Иван Вазов” и при нас, в СКЛАД“, разказа Виктор Янков от фондация „Пловдив 2019“. „Неслучайно библиотеката също е локация в изложбата. Цялата колекция на Дойче телеком, която е тук в Пловдив, присъства като репродукции във фонда на библиотеката и хората могат да си ги вземат за по два месеца в къщи. Това е дарение на Телекома към библиотеката и репродукциите ще останат завинаги, ако хората си ги връщат разбира се“, добави той.

Виктор Янков от фондацията разказа и очакванията си за обратна връзка от публиката. „Чуйте ни” е апелът на изложбата. Нека да видим след откриването й какво ще чуем. Много често напоследък чуваме гласове, които използват културата и изкуството като политическа топка, като топка за спекулации, като инструмент, с който влияят по неособено устойчив и добър начин на настроенията на хората. Надявам се изложбата с доста деликатния си и същевременно образователен и интердисциплинарен подход да покаже, че това не е толкова страшно – съвременното изкуство не е елитарно поле. А отдавна вече музеите и галериите в цяла Европа са образователни центрове, места, където хората прекарват свободното си време. Надявам се през тези три месеца, заедно с партньорите ни от Гьоте институт, успеем да покажем един добър пример за това как може галерията да посрещне примерно две детски градини и да занимава два маса децата, те да разбират какво означава изкуство“, сподели той.

Може би най-много реакции ще има от съвместните експозиции в Стария град. Три къщи стават част от изложбата. В изложбеното пространство експозиция „Златю Бояджиев“ в къщата на д-р Чомаков са подредени творби на Недко Солаков. Интересен е диалогът в Балабановата къща между работите на македонския артист Яне Чаловски, който се занимава с урбанистичните проекти за скопие на Кендзо Танге след разрушителното земетресение от 60-те. В пространството на Възрожденската къща рисунките и фотографиите на македонеца правят интересна връзка с изработения още през соца мини модел на Стария град, който се намира в една от стаите на Балабановата къща.

Интересна е и работата на украинката Мария Куликовска, изработваща скулптурни отливки от сапун, която е поставила своята творба в старата баня на къща Хиндилян. В друго пространство в двора на Хиндилян са подредени и интересните работи на поканения специално за изложбата пловдивски художник Димитър Генчев.

Маргьорит Дюрас е писателка, драматург, киносценарист и режисьор. Родена е на днешната дата през 1914 г. в Сайгон, Индокитай, в семейството на френски емигранти. Мести се в Париж, когато е на 18. Учи математика, право и политология, но скоро се насочва изключително към кариерата си на писателка.

Представителка е на течението на т.нар. "нов роман" (nouveau roman) в литературата. Отличава се с твърде индивидуалния си почерк, като главна тема в творчеството ѝ е бунтът срещу безцветния делничен живот. Едно от най-силните произведения на Дюрас е автобиографичният ѝ роман „Любовникът“, който пише на 70-годишна възраст. За тази книга печели наградата „Гонкур“. Други нейни произведения са „Цели дни по дърветата“ „Десет и половина вечерта едно лято“, „Вицеконсулът“, „С отворени очи“, „Сини очи, черни коси“, „Писането“.

Представяме ви избрани откъси от творчеството на Маргьорит Дюрас:

"Вече имам опит. Знам нещо. Знам, че не дрехите правят жените по-красиви или по-малко красиви, нито грижите за красотата, нито скъпите мазила, нито редките, скъпо струващи накити. Знам, че въпросът е другаде. Не знам къде точно. Знам само, че не е там, където жените си мислят." - из "Любовникът"

"Алкохолът замества сексуалната наслада, но не заема мястото ѝ. Сексуалните маниаци обикновено не са алкохолици." - из есето "Алкохолът"

"Цели лета живях сама с алкохола в Нофл. В събота и неделя идваха хора. През седмицата бях сама в голямата къща и точно там алкохолът придоби целия си смисъл. Алкохолът кара самотата да отеква и накрая започваш да я предпочиташ пред всичко друго...  Да живееш с алкохола, е все едно да живееш със смъртта до себе си." - из есето "Алкохолът"

"Няма благодаря от никого. Не казваме никога благодаря за хубавата вечеря, нито добър ден, нито довиждане, нито как сте, не си казваме никога нищо." - из "Любовникът"

"Нямаше защо да се разпалва желанието. То е у тази, която го пробужда или не съществува. То е вече тук още от първия поглед или изобщо не го е имало. То е непосредствената връзка между половете или нищо." - из "Любовникът"

"Той е мъж с навици, изведнъж се замислям за него, навярно идва сравнително често в тази стая, този мъж навярно се люби много, този мъж се страхува, навярно се люби много, за да надвие страха." - из "Любовникът"

"Години след войната, след женитбите, децата, разводите, книгите той дойде в Париж с жена си. Обади ѝ се по телефона. Аз съм. Позна го веднага по гласа. Той каза: Исках само да чуя гласа ви. Тя каза: Аз съм, добър ден. Беше притеснен, страхуваше се както по-рано. Гласът му затрепери изведнъж. И заедно с треперенето изведнъж тя си припомни за Китай. Той знаел, че е започнала да пише книги, узнал го от майката, срещнал я в Сайгон. И също така за братчето, натъжил се заради нея. А после не знаеше какво повече да й каже. И после й го каза. Каза й, че всичко е както преди, че я обича още, че не би могъл никога да престане да я обича, че ще я обича до самата си смърт."- из "Любовникът"

"Не умее да изразява чувствата си освен в подигравателна форма. Установявам, че няма сили да ме обича против волята на баща си, да ме вземе, да ме отведе. Плаче често, тъй като не намира сили да обича отвъд страха. Неговият героизъм, това съм аз, раболепието му, това са парите на баща му." - из "Любовникът"

"Обичам да си мисля, така както обичам Лол, че ако животът ù преминава в мълчание, това означава, че тя е повярвала, макар и за миг, отминал със скоростта на светлината, че тази дума би могла да съществува. Но тази дума не съществува и Лол мълчи. Това би било дума-отсъствие, дума-празнина, дума с празнина в средата, такава празнина, в каквато всички други думи биха пропаднали. Тя не би могла да бъде казана, но би могла да заехти. Огромна, безкрайна като празния звук на гонг, тя би задържала тези, които в онзи миг са искали да си тръгнат, би ги убедила в невъзможното, би ги направила глухи за всяко друго слово, би назовала едновременно тях, мига и бъдещето. Тази липсваща дума, сякаш стопена плът на мъртво куче посред обедната жега на някакъв плаж, заразява всички останали, похабява ги." - из "Похищението на Лол В. Щайн"

"При жената алкохолизмът е скандален - да си жена и алкохоличка, е нещо рядко, нещо сериозно. То е като посегателство върху божествената природа. Разпознавах скандала около себе си." - из есето "Алкохолът"

"Липсва ти Бог. Нищо не може да отмени празнотата, която си открил някога в юношеството си. Алкохолът е създаден, за да ти помогне да понасяш вакуума на Вселената, люлеенето на планетите, невъзмутимото им кръжене в пространството, безмълвното им равнодушие към болката ти. Човекът, който пие, е междупланетен човек. ...Алкохолът е безплоден... не създава нищо трайно. Той е като вятъра. Като думите." - из есето "Алкохолът"

"Човек може да гледа, но за да вижда, той трябва да се научи." - из "Хирошима, моя любов"

"Нашата голяма грешка е да се опитваме да извлечем от всеки човек добродетели, които той не притежава, а да пренебрегваме развиването на тези, които има."

"Казва: все едно дали се обичат или не се обичат, винаги е ужасно след това." - из "Любовникът"