Ако всички влагаме времето и ресурса си, който е енергия, талант, знания, образование, в това, което наистина можем да правим, мисля, че нещата ще бъдат наред, казва певицата

Мирослава Кацарова, интервю на Славена Шекерлетова за КАПАНА.БГ

Джаз концерт с най-обичаните теми на 20-ти век представят Мирослава Кацарова и Опера Пловдив на 25 януари от 19 часа. Събитието е част от музикалната Колекция „Европа – континентът култура”, с която се отбелязва стартът на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Как се зароди идеята за този концерт, в който ще пееш на няколко езика и ще чуем любими песни в изпълнението на оркестъра на опера Пловдив, джаз артисти и самата теб?

Това е проект, който ни хрумна след като оркестърът на опера Пловдив ни покани да направим  – съвместен концерт, който да бъде и с джаз комбо. Ние сме правили нещо подобно в близкото минало с Миро Турийски, цялата ни група с Варненската филхармония. Тази смес от класическа изказност и джаз се оказа много подходяща за музиката, която аз изпълнявам и харесвам.

През последните 7 години правя всяка година по една тематична концертна програма, като избирам различни песни, основно принадлежащи към традицията на песенното изкуство на 20 век и се фокусирам в различни теми. Веднъж това бяха песните на Били Холидей, друг път песните на Бразилия, на Антонио Карлос Жобим и цялата Боса Нова от 60-те. Появиха се и такива, които ни изкушиха да ги превърнем от инструментални творби в песни. Това беше проектът Cinema, който се превърна и в мой трети самостоятелен албум My Cinema. Миналата година направихме песни изцяло на френски език. Преди това – една програма, която се казва „Новите стандарти“. Имахме огромен арсенал от песенен материал, в който се вгледахме и решихме да съберем от всички тези програми любимите ни песни. Една от тях е Imagine. Освен, че е с много красива мелодия и плътен текст, тя съдържа в себе си послания, които в различните периоди, по различен начин се четат и трактовката също може да се променя. Сега, когато я изпълнявам тя ми звучи повече като въпроси, като един скептичен монолог, защото в себе си съдържа много утопии, невъзможни на пръв поглед ситуации за човешкия живот и свят. От друга страна, тази заразителна наивност на Джон Ленън може би ни кара да се държим като хлапета в опита си да помечтаем за по-добър свят. И съм твърдо убедена, че музиката ни помага, и ако светът е черно- бял, чрез нея да успяваме да виждаме цветовете в него. И така, когато започнахме да събираме всички песни в едно, се оказа, че единият от моите любими композитори в съвременната музика Джон Зорн е бил прав като е казал, че в дълбините си, корените на всяка музика са общи. Така видяхме, че с лекота преминаваме от културата на Бразилия към тази на Франция, към друга, която се изпълнява на английски език, към джаза и към съвременната музика, включително и песни на български език от нашите албуми. Една от тях е „Парфюми“. Когато чух песента оркестрирана, тя ми прозвуча като съвършено нова. Оказа се, че този процес на преработване на един музикален материал е почти толкова близък до това да композираш чисто нова песен или пиеса. Мирослав Турийски е автор на аранжиментите и оркестрацията. Той е мой дългогодишен партньор на сцената от самото начало на този експеримент, бих го нарекла, през последните седем години да преработваме тематичен музикален материал. До него е Младен Димитров- барабани, Александър Леков –бас, Емил Пехливанов –перкусия и Николай Карагеоргиев – китари. Диригент на държавна опера Пловдив е Константин Добройков.

Концертът е свързан и с това, че тази година Пловдив е Европейска столица на културата. Как Imagine кореспондира с мотото „Заедно“?

Това може да бъде по всякакъв начин тълкувано. Заедно може да бъдат на една сцена артисти от различи изказности, класически музиканти и джаз артисти, които с лекота преминават границите между жанровете. Заедно можем да бъдем на различни езици, защото се изпълняват песни от различни песенни култури, но те са много близки една с други. Заедно можем да бъдем и заради това, че могат да дойдат хора, които не само слушат джаз. Тоест кръгът на джаза да се отвори и да присъстват почитатели на друга музика, която си е характерна за 20 век, защото сме избрали песни, които са устойчиви на жанрови дефиниции. Заедно можем да бъдем и заради това, че се опитваме да преодолеем регионалното, онова, което до някаква степен ни прави принадлежащи на едно географско място. Тук става дума за едно културно пътешествие – музикално, което е отвъд границите, отвъд времето и пространството, отвъд географията. Както каза една моя любима журналистка - „география на гласа“.

В началото на годината имаш рожден ден, обикновено това е време за равносметки и за мечти, какво си пожела за 2019-та година?

Най-силният пристъп за това да мечтая е след Коледните и Новогодишни празници, когато е и моят рожден ден, когато наистина човек си дава някакви изводи за живота си и прави своите равносметки, пък и започва смело и по-дръзко да мечтае за напред как да преобрази живота и света наоколо, поне малкия свят, в който живее. А то е ясно, че музиката и изкуството влияят на света наоколо. Това също беше една от причините да нарека концерта Imagine,  защото това е състояние, което обичам, а и ще опитаме със стейдж екипа да направим малки детайли по сцената, препратки към едно градинско парти. Да направим опита ни да помечтаем и излетим от реалността по–естествен, някак по-достъпен. Аз винаги мечтая, не само покрай рождения ми ден. По природа съм мечтател и доста често постъпвам наивно, заради това. Рядко се разделям с илюзиите си, макар ясно да осъзнавам истината. Не спирам да мечтая за неща, които на пръв поглед изглеждат невъзможно, но накрая се оказва, че няма нищо невъзможно. Така и тази година съм си поставила едни мечти, които на този етап ми изглеждат трудно достъпни, но пък те точно с това са обаятелни и привлекателни със своята привидна невъзможност.

Понеже обичаш Пловдив, тази година е важна за града, какъв искаш да го виждаш сега и занапред?

Първо ми се иска да се пооправят тези неразбории по пътищата и улиците му, защото Пловдив е много красив, харесвам ароматите му, камъните, светлината в него, сенките. Иска ми се това да бъде по-видимо и за всички, които не живеят в Пловдив, или само веднъж ще го посетят, заради това, че е Европейска столица на културата.

Иска ми се по-малко да бъдем зли. По-малко зли, за да може да пазим ресурса си, който иначе влагаме в енергията да критикуваме, но да го вложим в съзидателна дейност, в нещо, което наистина ще променя. Или по-просто казано да си вършим работата всъщност, това ми се иска, всеки да си върши работата. И аз нямам много време, тъй че се опитвам да променям нещата, до които аз имам достъп и възможност, да работя, да съзидавам. Ако всички влагаме времето и ресурса си, който е енергия, талант, знания, образование, в това, което наистина можем да правим, мисля, че нещата ще бъдат наред.

Билети за концерта IMAGINE може да намерите на касата на Опера Пловдив, Ивентим, Изипей, онлайн на eventim.bg, epaygo.bg.

Кратка селекция от екипа на LOST IN PLOVDIV

След статията ни за „Ресторанти извън центъра” продължаваме често да получаваме запитвания за заведения, разположени в кварталите. Истина е, че там понякога може да се натъкнеш на истински бижута, които си заслужават паленето на автомобила и понякога лутането из непознатите улички.

Списъкът е кратък, но държим да е нещо изпитано, в което сме открили храна, обстановка и добро обслужване. Започваме виртуалната си разходка от най-новия квартал в Града под тепетата  – „Тракия”. Изграждането на първите блокове в района започва през 1973 г. с цел спешно преодоляване на жилищна криза в бързо разрастващия се град. В района се заселват млади семейства и семейства на средна възраст. Успоредно с това се изгражда и индустриалната зона „Тракия”, ориентирана към електронна промишленост. Едва през 1983 г. кварталът се обособява като самостоятелна административна единица.

Днес той е място, в което си имат всичко  и жителите му нямат нужда да напускат границите, за да намерят вкусна храна, големи магазини и просторни зелени площи.

STYLE е  ресторант в квартал Тракия, който е приел за своя мисия обогатяването на кулинарната карта на града с опияняваща наслада за небцето и очите. 180 са местата на закрито, а в лятната градина може да се съберат още 70 човека. За тези от вас, които желаят уединение, на разположение е и ВИП зала със сепарета.  Кухнята е европейска и включва най-разнообразни предложения – от пици до рибни специалитети. Подходящ е както за неангажираща семейна вечеря, така и за организиране на фирмени партита, лични празници  и бизнес вечери.  Концепцията на собствениците е не само да задоволят традиционните вкусове, но и да ги променят в по-добра и естетическа посока. Защото храненето е естетика.

Когато си говорим за рибни ресторанти, най-често се сещаме за един-два, които в годините са се доказали. Тук обаче искаме да ви разкажем за едно малко скрито местенце, което по нищо не отстъпва на вече известните имена. 100 риби е прекрасно място за семейни и приятелски срещи. Рибата и специалитетите са винаги пресни, а пържените калмари – уникални! Може да си вземете от топлата витрина за вкъщи или да похапнете на място блюдо, което да ви отнесе поне за миг на морския бряг. Препоръчваме горещо за всички любители. Цените са съвсем приемливи, а храната – наистина вкусна.

За последния ресторант сме ви споменавали в статията за най-вкусната пица в Пловдив, но „Аморе” заслужава да бъде нареден сред препоръчаните от нас в район Тракия, не само заради италианския специалитет.  Те отвориха врати през 2014 година и няколко години по – късно вече се утвърдиха като име, което всички да свързват с уют, добро обслужване и много вкусна храна.  Обновяват менюто си сезонно и предложенията са разнообразни и винаги с интересни съставки.

А кои са вашите предпочитани места за похапване в район Тракия, Пловдив?

Носителят на „Златна мечка“ с две ексклузивни прожекции в Лъки Дом на киното

Ирмена Чичикова ще представи спечелилия „Златна мечка” на Берлинале филм „Не ме докосвай” в родния си Пловдив. Актрисата ще присъства и на двете ексклузивни прожекции на 3 и 5 февруари в Лъки Дом на киното. Очаква се на 3-ти в Европейската столица на културата да дойде и режисьорът на лентата Адина Пинтилие, както и целият български екип в копродукцията.

„Не ме докосвай“ (Touch Me Not) на румънската режисьорка Адина Пинтилие бе една от големите изненади на миналогодишното Берлинале и спечели голямата награда „Златна мечка“. Филмът вече имаше своето разпространение в почти цяла Европа, а съвсем наскоро американската му премиера се състоя в забележителния Museum of Modern Arts при огромен интерес от специалисти и публика.

THE HOLLYWOOD REPORTER пише: „Безмилостна и завладяваща творба. Проникновен поглед към човешката сексуалност, поразяващ със своята интелигентност, самоувереност и оригиналност.” А INDIEWIRE допълва: „Радикално човечен, смел трактат за странната (и често белязана от отчуждение) връзка, която човешките същества имат със собствените си тела.“

„На 20 години си мислех, че знам всичко за любовта, за това как трябва да изглежда една здравословна интимна връзка, за това как функционира желанието. Сега, 20 години по-късно, след всичките опити и премеждия, които съм имала, всичките ми тогавашни представи постепенно изгубиха своята категоричност и с течение на времето станаха все по-сложни и обезпокояващо противоречиви. Като отражение на това мое лично пътуване НЕ МЕ ДОКОСВАЙ е художествено изследване на човешкия копнеж и (не)спосбността ни да докосваме и да бъдем докосвани, да установяваме контакт”, споделя Адина Пинтилие

Филмът се вглежда в това как можем да открием интимност по най-неочаквани начини и как да обичаме другия, без да изгубим себе си. Режисьорката и нейните герои предприемат дръзко пътуване към интимността. На границата между реалност и фикция НЕ МЕ ДОКОСВАЙ следва емоционалното пътуване на Лаура, Томас и Кристиан с дълбоко съчувствен поглед към интимния им живот. Жадуващи интимност и същевременно дълбоко уплашени от нея, те се опитват да преодолеят старите модели на поведение, защитните механизми и табута, да срежат пъпната връв и най-накрая да се почувстват свободни.

„Не ме докосвай“ е копродукция на Румъния, Германия, Чехия, България и Франция. Българското участие във филма е на продуцента Мартичка Божилова („Агитпроп“), с музиката на Иво Паунов, при звука в името на Веселин Зографов и специалистите по кастинга Магделена Илиева и Иван Колев. Консултант по монтажа е операторът и режисьор Георги Богданов. Участват и двама български актьори – Ирмена Чичикова и Георги Налджиев.

Какво е един университет без библиотека? Това е мястото, където студентите прекарват голяма част от обучението си, така че не е изненадващо, че много университети по света помещават наистина богата колекция книги в невероятни, големи сгради. Някои впечатляват с архитектурата си, носеща усещане за пътуване в миналото, докато други са нови и модерни, но безспорно всички са забележителни.

Вижте седемте най-красиви библиотеки в света:

Библиотека „Джордж Пибоди“ в университета „Джордж Хопкинс“

Това определено е една от най-впечатляващите библиотеки в света. Построена е през 1857 г. и помещава повече от 300 000 книги, сред които много ценни и редки. Отворена е за публично ползване, а можете и да се ожените там. Направете го и ни поканете.

Библиотека „Стърлинг Мемориал“ в университета „Йейл“

Построена през 1931 г., библиотеката „Стърлинг Мемориал“ е център на университетския живот е Йейл. Библиотеката притежава ценни книги, но особено интересна колекция е аудио библиотеката на Осама бин Ладен.

Библиотека „Урис“ в университета „Корнел“

Библиотеката в университета „Корнел“ отваря врати през 1861 година и е с типичната за периода архитектура. Интересен факт е, че е проектирана от първия студент по архитектура на университета – Уилям Хенри Милър. И до днес неговият портрет е на северната стена на лобито.

Библиотека „Тринити Колидж“ в Дъблинския университет

Това е най-голямата библиотека в Ирландия и една от най-впечатляващите в Европа. Сред редовете и полиците ѝ, дълги повече от 65 метра, са поместени над 200 000 книги, а колекцията не спира да расте.

Библиотека за изкуства „Фишър“ в Пенсилванския университет

Библиотеката е построена през 1891 година от Франк Фърнес и оттогава не спира да привлича вниманието на архитектите. От 1985 година е историческа забележителност на САЩ, а на следващата година библиотеката стартира четиригодишен план за реставрация на стойност 16,5 млн. долара. Библиотеката има забележителна читалня, проектирана така от Фърнес, че да допуска огромно количество естествена светлина.

Библиотеката към Университета за изкуства „Мусашино“ в Токио

Японските художествени академии вземат дизайна на библиотеките си наистина на сериозно и в резултат това са едни от най-интересните сгради. Тази в Мусашино е проектирана от известния архитект Соу Фуджимото и е оформена като спирала. Целта е да се създаде нова връзка между потребителите и книгите.

Библиотека „Сузало“ във Вашингтонския университет в Сиатъл

Библиотеката „Сузало“ във Вашингтонския университет помещава една от най-големите книги в света, чиито страници се отгръщат веднъж месечно от библиотекарите. С готическата си архитектура и уютна читалня, кой не би искал да отгръща книги там?