Авторското меню на шеф Стоян Сейменски възбуди апетита и интереса на всички присъстващи на запомнящото се откриващо събитие 

С ресторант Central на кулинарната сцена под тепетата се появи ново място за всички ценители на чистите фермерски продукти, българския вкус и качествената храна с авторски почерк

В прекрасна комбинация от комфортна обстановка, изискана българска кухня и специално подбрани вина редица гости отпразнуваха откриването на най-новия ресторант в Пловдив – Central. За запомнящото се откриващо събитие допринесе участието на популярния шеф-готвачСтоян Сейменски от Бон Апети. Пред гостите той разказа съвсем скромно за вдъхновението, което българската кухня и качествените фермерски продукти му носят, а в истинността на думите му се убедиха всички, опитвайки авторското му меню. Сейменски надмина себе си с предизвикателни вкусове и интригуващи комбинации, единодушни са познавачите.

Всяко от ястията бе съчетано със специално селектираните вина на две бутикови изби. Добрата винена подборка в още по-голяма степен подчерта вкусовите качества и обогати кулинарното преживяване на всички присъстващи. Изба „Зеланос” бе представена с два сорта бяло вино, които надградиха насладата от салатата и предястието. По-лекият Мискет 2017 е със сочно плодово тяло, което запази свежото усещане до финала и се комбинираше отлично с прясната салата от листни зеленчуци, леко пикантния зрял кашкавал от овче мляко и хрупкавия чипс от еленски бут.

Вторият избор на  „Зеланос” се отличи с по-плътно тяло и сладък вкус, в който ясно се усещаха костилкови плодове с цитрусови нотки, обогатени със сладоледено-ванилови акценти. Комбинацията му с пушения паламуд с мариновани кореноплодни зеленчуци успя да допълни и освежи по-тежкото усещане от ястието и да остави един приятен лек послевкус.

Гвоздеят в менюто на шеф Сейменски бе основното блюдо, в което той презентира бавно сготвена рибица от Източнобалканска свиня, поднесена с пюре от картофи и пащърнак, мармалад от гъби, български трюфели и пресен лук. Това ценно и традиционно българско месо се характеризира с вкус, аромат и структура, които не могат да се сравнят по никакъв начин с тези на която и да било порода свине, отглеждани интензивно. То е диетично, готви се бавно и на ниска температура (sous vide), а поради ценната междумускулна мазнина остава сочно, запазва структурата, вкуса и по-тъмния си цвят с керемиден оттенък след обработка. Избраното вино от малката изба Капатово, близо до гр. Сандански представляваше интересен бленд между сира, примитиво и марселан, характерен  със съчетанието на зрели червени и черни плодове, ванилия, сушени зрели смокини, подправъчни и билкови нотки. Всички те перфектно подчертаваха, без да надделеят над вкуса на свинското месо, но в същото време допринасяха за сочността и крехкостта му.

Десертът от мус и бял шоколад с овче кисело мляко, тиква и медена пита бе финалният щрих, който съвсем въздушно и леко завърши цялото кулинарно изживяване и освежи вкусовите ни рецептори, оставяйки приятна нотка на сладост с лек резлив послевкус.

Всяко едно предложение от менюто на ресторант Централ е подбрано внимателно и с уважение към българските традиции. Всички използвани продукти се селектират и доставят ексклузивноот малки ферми и стопанства, а винената листа е посветена  на бутиковите изби. Познавачите на качественото месо със сигурност ще оценят подобаващо телешкия стек от dry aged Блек Ангъс, който зрее на място в камера със специално контролирана температура и под постоянен професионален надзор, а любителите на по-народните ястия ще похапнат с удоволствие шкембе-чорбата и многобройните предложения на скара.

Във вечерта на първото събитие всички гости си тръгнаха с усмивка, едва след като дискретният персонал прибра и последните празни чинии, а собствениците на заведението дадоха ясна заявка, че на кулинарната сцена под тепетата се появява ново място за всички ценители на чистите фермерски продукти, българския вкус и качествената храна с авторски почерк.

Това заяви поетът, писателят и драматург Александър Секулов в „Панорама“

„С много голямо задоволство видях, че цяла България много се тревожи за Пловдив. Ние също някой ден ще се разтревожим за тях, но не тази година.“

За пловдивчани и останалите четящи българи не е нужно да се обяснява кой е Сашо Секулов. Ето как го представи водещият на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия Бойко Василев: „Александър Секулов е един от най-интересните и търсещи български писатели. Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“.

И двамата с Недялко Славов сте пловдивчани и двамата печелите през последните години националните литературни награди, обърна се Василев към Секулов за разговор по темата Древния и вечен град.

„Вечните градове, какъвто е Пловдив, имат няколко елемента, които съграждат техния дух. Първият елемент е отношението към времето. Вечният град знае, че светът няма център и затова не бърза към него. И понеже не бърза към центъра, той е помирен с времето и е помирен и със самия себе си. Вечните градове не се интересуват много  от това, което минава, защото те знаят, че ще са там след години и векове… и ще се сменят и цивилизации, но те са там. Характерно за Пловдив е усещането за време.“

На репликата на водещия за характерния айляк, Секулов реагира остро. По думите му това, което се опитват да наложат с “един отвратителен турцизъм „айляка“  е да наложат чувството, че в Пловдив е добре да си загубиш времето.

Всъщност това, което ти дава Пловдив е, че ти печелиш време, категоричен е писателят.

„Вечните градове дават време на човека да мисли и чувства, каза писателят. А градовете, които си мислят, че са центрове, живеят с една пролетарска съсредоточеност в мимолетното и в успеха.“

Според Александър Секулов, Пловдив се крепи на своите летописци, минали и съвременни. Това са хора, които непрекъснато разширяват паметта на града. „Град, който не може да разширява паметта си , той не е вечен.“

Артистите са другият стълб на Вечния ни град, каза още драматургът. „В Пловдив има държавни културни институции, които са в изключителна творческа форма. Не говоря за финансова, а творческа форма. Това са Операта , Театъра и Кукления театър, които работят и тяхната продукция на естетическо равнище задава тенденции и теми.

Пловдив е Европейска столица на културата заради своя артистичен дух.“

Аз с много голямо задоволство видях, че цяла България много се тревожи за Пловдив, непрекъснато го мисли, коментира, каза с присъщата си лека усмивка Секулов от екрана. Той определи това като „изключително приятно“.

„Виждам колко много някои хора са разтревожени за нас. Ние също някой ден ще се разтревожим за тях, но не тази година.“

Цялото му гостуване в Панорама може да видите ТУК.

Река Марица била основна „магистрала“ на Тракия

Появата на железницата подляла вода на корабоплаването по реката

Разстоянието от Пловдив до Одрин е 197 километра. За европейските пътешественици от ХVІІ в. това означавало дълъг и уморителен път. Но имало и друга възможност – пътуване по река Марица. Това било бързо и приятно придвижване, при това разкривало приказни гледки.

Друга била Марица в миналото. Не случайно в древността Лукиан я нарича най-голямата река, за Херодот тя е „свещеният Хеб­рос“, Страбон обяснява, че ре­ката е плавателна, кажи-речи, до Белово.  Явно е било така, защото на антична монета от Пловдив се вижда кораб с шест реда гребла. Спускането по течението и уси­лията на гребците осигурявали добра скорост. За пътуването в обратна посока се ползвали коне, които теглели с въжета плавателните съдове срещу течението.

Знае се, че от  ХVI век нататък Марица постепенно се наложила като основна магистрала на Тракия. Почти всичко се превозвало по вода – ненадминатият по качество ориз от Пловдив и Пазарджик, чудесна пше­ница, масло и сирене, зоб за султанските конюшни, желязото, добивано в Самоков и Софийско (го­дишно по реката се превозвали около 24 000 тона метал). Освен това към прис­танището в Енос, където чака­ли кораби от Англия, Франция и други страни, пътували кожи, бали с памук и тютюн, дървени въглища, вълна, пашкули и ред още стоки. Над 200 000 тона товари отнасяла Марица почти без ни­какви разноски. Замръзването ѝ се приемало като истинска катас­трофа.

Пътуването ставало със салове от насмолени дъски. Били тесни и дълги, за да минават под мостовете. Екипаж от трима души управ­лявал дългите по 20-25 метра плавателни съдове. Често се случвало да превозват и пътници.

В Пловдив имало и пристанище. Било до сегашните улици „Артилерийска“ и „Хъшовска“. Наблизо се намирали познатите ханове и кръчми, в складовете край брега чакали тонове товари. Говори се и за скеле (т.е. пристанище) при днешния мост на бул. „Руски”.

В средата на XIX в. едно пара­ходно дружество решило да ре­гулира Марица и пусне кораби до Пловдив, но с появата на железницата, корабоплаването взело да запа­да.

Изсичането на полските го­ри и бентовете за напояване на оризовите полета лека-полека започнали да пресушават реката и в началото на XX в. дори саловете изчезнали. Най-евтиният път през Тракия оста­нал в историята.

„Тук всички сме луди!”

И още 12 незабравими цитата от Луис Карол - един учител по математика, когото децата по цял свят обичат

На днешната дата през 1832 година в Деърсбъри, Великобритания, е роден Чарлс Латуидж Доджсън /Charles Lutwidge Dodgson, по-известен с псевдонима си Луис Карол. Той е британски писател, философ, математик, логик и фотограф. Променил е името си, защото е искал да се представя като детски автор, тъй като е бил преподавател по математика в Оксфорд.

Неговите най-известни произведения са „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) и „Алиса в Огледалния свят“ (1871). Когато „Алиса в страната на чудесата” излиза на пазара, литературните критици изпадат в шок от това колко е странна. Следват унищожителни рецензии, а много от тях призовават родителите да подминават това „сквернословие” и никога да не го купуват на децата си.

Двете части са написани за истинско момиче, с което Луис Карол се запознава, когато то е на четири години. Момиченцето се казва Алиса и е дъщеря на декана на колежа, в който преподава. (виж снимката - портрет на Алиса Лидъл, направен от самия Луис Карол., 1858 г., източник Укепедия.) „Алиса” преживя стотици издания, преводи, екранизации и продължава да е обожавана от деца и възрастни, защото мъдростта и абсурдът вървят в тази книга ръка за ръка. Днес Алиса би била на 154 години.

„ Тук всички сме луди.”

„ Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш.”

„Въображението е единственото оръжие във войната срещу реалността.“

„Ако нямате какво да правите, измислете нещо по-добро от гатанки без отговор.”

„Колко дълго е завинаги? Понякога само една секунда.“

„Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!”

 „Животът? Какво е той, ако не е един сън?“

„Ако не знаеш какво да кажеш, кажи го на френски!”

„Една от тайните на живота е, че това, което наистина си струва да се направи е това, което правим за другите”.

„Ако не знаеш къде отиваш, всеки път ще те отведе там”.

„Във всяко нещо има поука, стига да можеш да я намериш”.

 „Ако вярваш на всичко, ще умориш мускулите на вярването в ума си много и ще си толкова слаб, че няма да вярваш и на най-простичките истински неща.“

„Всичко е смешно, ако можеш да му се смееш”.