На 7 юли Българската православна църква отбелязва паметта на Света великомъченица Неделя. Според житието ѝ, тя е живяла по времето на император Диоклециан и е преследвана заради вярата си. Така остава в паметта на християните и се почита и до днес. В Гърция е известна като Кириакия. Тя е една от най-почитаните светици у нас, като това е свързано и с преместването на мощите ѝ в Търново от Асеневските царе.

Много храмове в България са посветени на Света Неделя. Пловдивският е един от най-големите и известни. Той е издигнат през 1832 година година и е едно от мястото на големите борби за самостоятелна българска църква. Впечатляващ в храма е дърворезбеният иконостас. Иконите са дело на самоковската школа - на Димитър Зограф и сина му Зафир - Станислав Доспевски, също от 1832 година. Част от запазените икони и дървени мебели са от по-стар храм, и са около 100 години по-стари от църквата.

Борбите за служба на български език се увенчават с успех чак след Освобождението, при това в 90-те години на XIX век. След възможността църквата да е истински българска, през 1894 година се изгражда и куполът на храма. Камбанарията е изградена още 10 години по-късно - през началото на XX век.

По-подробна история на храма може да прочетете в историята, публикувана преди време в KAPANA.BG

Този уикенд в Пловдив ще рисуваме акварели, ще се учим да танцуваме суинг и ще посрещаме изгрева в Wake Ъп експеримент

6 юли               

Ден на отворените врати в Cat and Mouse Coworking

Ден на отворените врати в най – новото споделено работно пространство Cat & Mouse Coworking

Най – новото споделено работно пространство в Капана Cat & Mouse Coworking ще отвори напълно безплатно вратите си за всички желаещи да концентрират идеите, потенциала и работната си енергия във вдъхновяващата обстановка на арт квартала на Пловдив в петък на 06.07.2018.

От 09:30 до 18 часа всички креативни личности, които имат нужда от по – спокойна атмосфера в самото сърце на града под тепетата, могат да резервират своето собствено работно място в непосредствена близост до най – популярния бирен бар в Пловдив – Котка и мишка.

Усетете възможността да работите в креативната среда, в изградена общност от хора с иновативни идеи в разнообразни сфери и разберете повече за концепцията и шанса да редуваш работата с удоволствието.

Cat and Mouse Coworking

09 часа

Хавана в Капана

Хавана ще се премести в Капана на 6 юли / петък /, а улица Абаджийска ще се вихри в страстни латино ритми.

За настроението ще се погрижи чаровната Вили от ДС Марипоса, очаквайте горещи танци, шоу програма и забавна анимация .

Сандъкъ

20 часа

JAZZ Night в Безистена!

Джаз в петък вечер, в дворчето на Безистена:

Александра Иванова - вокал

Йордан Тоновски - пиано

Христо Минчев - бас

Кристиан Желев – барабани

ROCK’n’BAR Безистенъ

21 часа

7 юли

Креативни съботи

Креативни съботи е един нов проект на ателие Историйки, който ще се провежда всяка събота в Отсреща. Той се роди като естествено продължение и разширение на Let's draw срещите. 

Акварел

Първият уъркшоп ще е на тема акварел. Макар и много трудна, тази техника винаги може да ви изненада с крайния резултат. Ще ви запознаем с основни техники в акварела и сами ще започнете да създавате красиви изображения.

Цена за 1 уъркшоп: 12 лв

Цена за 4 уъркшопа: 40 лв

Цените включват всички нужни материали за работа.

Отсреща

11 часа

Трубадур

Нюйоркското сопрано с италиански корени – Джоана Паризи ще участва в една от най – известните опери на Верди. Нейни партньори са българите с международна кариера Иван Момиров и Крум Гълъбов. Спектакълът е дело на австрийската режисьорка Урсула Харнер.  В заглавието има всички важни съставки за добър театър: любов, тлееща омраза, политика и интриги. Музиката на Верди остава за дълго да звучи в съзнанието на зрителя с типичните негови увличащи мелодии и енергични хорови сцени, приканващи към революционни настроения. За славата на "Трубадур" помага и екзотичната романтика, с която е обрисуван животът в циганския табор.

Античен театър

21 часа

Organic Electronics at Groove

Събота вечер Groove Music&Art  ще бъде платформа за бързо набиращият популярност проект Organic Electronics. Този път събитието ще бъде с един по-раздвижен и оригинален привкус. Ще се слеят в едно тяхната енергична, танцувална музика с артистичната атмосфера на галерията и цялото открито пространство на улицата с популярните флагчета, графити и павета.

Groove Music&Art

21 часа

Swinging Tales - First Edition

Неудържимите Lindy Hop Plovdiv в любимото място за парти Gingertale! Магическа комбинация, предвещаваща подвизи безчет. Какаво ни очаква там ...

Източник: Lost in Plovdiv

Васил Макаринов е изкуствовед, с интерес в сферата на архитектурното наследство и по-специални – българската архитектура между двете световни войни. От години се занимава с проучване и популяризиране на наследството, от 2018 година е съ-председател на фондация „Български архитектурен модернизъм“. Работи като уредник в Националния политехнически музей. 

Преди няколко седмици публикувахме първа част от статията за едно от по-слабо познатите имена от междувоенната архитектура – Васко Василев, проектирал основно в София. В нея той разказа за някои от интересните сгради, проектирани от арихтекта, както и стилистичните им особености. Ето и втората част, свързана с живота на Васко Василев:

Едно от интересните открития, които в работата ни, като изследователска група (а отскоро и фондация) „Български архитектурен модернизъм“ сме направили е може би най-впечатляващия в техническо отношение проект на Васко Василев – сградата на Теодора и Стефан Пейкови на бул. „Цар Освободител“ № 10 в София – издателите на „Икономия и домакинство“ и други списание от 1930-те и 1940-те. След откриването на галерия “Swimming Pool” (названието ѝ е достатъчно красноречива за онова, което се очаква като пространство) и разговор с любезните ѝ и отзивчиви стопани се оказа, че и тя също е проект на архитекта. Може би „откритие“ е малко пресилено да се каже, тъй като информацията единствено не е била широко обществено достояние, но от гледна точка на архитектурната история – това е нещо значимо. 

Сградата, в която сега се помещава галерия Swimming Pool e проектирана през 1939 г. с басейн на покрива, който е трябвало да служи като балнеолечебен към клиниката на сина на семейството. Пространството на покрива представлява чудесна реализация на един от принципите на льо Корбюзие – за използваем покрив-градина. Покривът откъм южната страна на сградата е оформен на няколко нива с тераси с тръбни парапети и стълбища, а на най-ниската се намира и същинският басейн. Сградата е с 4 жилищни етажа (с по едно жилище на етаж) Партер и мецанин, които са помещавали заведение (част от мецанина се осветява от оберлихт) и подземие. Подземното ниво е с височина 2 етажа и е било първоначално предвидено за куклен театър, но планът не се е осъществил. След откриването на сградата през 1942 г., там се оформя бирхале. За съжаление, семейство Пейкови успява доста за кратко да се радва на изградената от тях прекрасна сграда – в годините след 1944 г. тя им е отнета от новата власт. След 1989 г. наследниците успяват да я реституират и отново стопанисват главозамайващия покрив, където се помещава галерия.

Малко по-късно успях да ес срещна и с г-жа Р. Василева, снаха на Васко Василев. От нея успях да получа ценни сведения както за живота на архитекта, така и за някои от проектираните от него други сгради, за които към момента имаше само и единствено подозрения.  Снахата на арх. Василев, разбира се, беше съвсем наясно за историята на сградата на Пейкови, така че тя само потвърди авторството. Но едновременно с това посочи още няколко здания, при които почеркът на архитекта е съвсем ясно четим, а именно: симетрични композиции, каменни варовикови облицовки, експресивни обтекаеми форми, огромни витрини, извити стъкла, вдаден последния етаж с тераса и завършек с пергола. Това са ъгловата сграда на бул. „Евл. и Хр. Георгиеви“ и ул. „Женева“ от 1943 г. (годината е изписана на металната врата на двора) и двете доста приличащи си една с друга на ул. „Генерал Гурко“ № 45 и на бул. „Патриарх Евтимий“ № 12 (последните две – проектирани и изпълнени в края на 1930-те). Сградата на ул. „Гурко“ обаче смайва с интериора си. Напълно очаквано – по думите на снаха му, архитектът сам е проектант на дизайна на интериорите, така че приликите с неговия шедьовър на ул „Гладстон“ № 27 съвсем не са плод на случаен художествен изблик. Широкото фоайе е оформено на две нива с различни стълби и заходи, отвори и колони, които предлагат на посетителя множество и различни гледки – като сцена, за което подпомага и мозайката, решена в абстрактни геометрични елементи, при които дори се улавя отзвук от футуризма. Основен акцент е един елемент, за който можем да кажем, че има дори статут на скулптурна творба със своята майсторска извивка. Същите извити форми могат да бъдат видени и на таваните на площадките пред апартаментите, които смъкват височината и дават възможност за поставяне на скрито осветление.

Снахата на арх. Васко Василев разказа и интересни детайли около биографията на архитекта. Роден е около 1900 г., син на главния инженер на София, по спомените ѝ завършва архитектура в Линц, като започва да проектира през 1930-те. Движел се е сред високите слоеве на обществото и се е познавал с редица хора на изкуството. Притежавал е творби, получени като личен подарък от Бенчо Обрешков, Васка Емануилова, Марио Жеков и др. След 1948 г., когато е забранена частната инициатива и архитектурно му бюро, престава да работи, но талантът му бива оценен и успява да проектира няколко големи хотела – „Орфей“ и „Мургавец“ в Пампорово, хотела на „Копитото“ (Витоша). Реализира и проект извън България – проектира хотел за свой приятел, емигрирал преди години в САЩ. Умира във втората половина на 1974 г.

Като всеки архитект с частна архитектурна практика, и арх. Васко Василев има свое бюро. То се е помещавало в сградата на Витоша № 23, проектирана също от самия него. Ателието се е намирало в мецанина, характерен със своето лентовидно остъкляване по ширината на цялата фасада. Бидейки по-ранен негов проект, тук фасадата е може би не чак до такава степен експресивна, но трябва да се отбележи, че тук важен композиционен елемент са двата лизена, фланкиращи еркерите. За съжаление, при преустройства след Втората световна война сградата е загубила характерния си завършек, за който много бегло можем да придобием идея от няколко архивни снимки, на които се забелязва, че те се извисяват над корниза.

Още една сграда също се свързва – съвсем директно – с живота на архитекта. Това е зданието, в което самият той е имал апартамент. Разбира се – проектирано е от него (и завършено през 1935 г), като напълно очаквано и интериорите заслужават внимание. Намира се на бул. „Патриарх Евтимий“ № 28. На последния етаж (вдаден, с тераса, както и други негови проекти) е било неговото собствено жилище. По думите на снаха му, която неведнъж е посещавала апартамента, всичко в изпълнението на интериора подсказва за внимание към детайлите и материалите – използвани са мраморни покрития, а към булеварда апартаментът се ослънчава от няколко огромни витрини. Фасадата, макар доста сдържана, също е любопитна – с употребените 2 вида мазилка, деконструиращи плоскостта. Силно впечатление прави осветлението на стълбището – осветителните тела са вградени в ламперията и също, сами по себе си, препращат към архитектурни форми посредством геометризираната си моделировка.

Към редицата от апартаментни сград, дело на архитекта, трябва да спомена и тези на ул. „Струмица“ № 1, бул. „Витоша“ № 28 и на бул. „Патриарх Евтимий“ № 46 от края на 1930-те. Няма да се спирам на подробен анализ на техните достойнства – очакванията за художествения решения в интериорите напълно се оправдават, а екстериорите потвърждават устойчивостта на стила на майстора.

Архитект с ясно осъзнат стил, без компромиси към изразителността на техниките и материалите на времето, „модерен“ във всички смисли на думата – без никакви съмнения името на арх. Васко Василев може и трябва да се нареди до това на изявените софийски архитекти от междувоенния период. Информацията, обаче, е твърде оскъдна и търсенията трябва да продължат, тъй като и малкото познати негови проекти говорят за много силен творчески заряд, който надали се е ограничил само в познатите ни няколко сгради.

Бизнесменът Владислав Ботев: Води ме емоцията от детството и нашата музика

Под ботуша на Альоша от години стои една язва. Оглозганата постройка останала в спомените на пловдивчани като „Общинския бюфет“. Инвестиционни намерения към възраждането му наскоро е декларирал бизнесменът Владислав Ботев, разбра Под тепето. Владо Полинерото, както го познават пловдивчани и феновете на рок музиката потвърди пред наш репортер, че е внесъл документи в Общината за това.

„Не знам, че е имало търгове за бюфета. Грехота е толкова години това място да стои така. Аз съм израсъл на Бунарджика и познавам всяка пътечка…  Води ме емоцията от детството и нашата музика,“ коментира Ботев по този повод.

Някога там имало вътре пет, а вън 20 маси от ковано желязо. Заведението работело и през зимата, като се отоплявало с един голям калорифер, разказват кафеджии от по-улгеналото поколение. 20 стотинки струвало супер кафето, а 40 – ледената бира. Разбира се можело да хапнеш нещо дребно, за да  имаш сили и за слизането от върха… Така било някога.

През последните повече от 20 години бюфетът бавно и полека се изтрива не само от спомените, а и от пейзажа на тепето. Сега изглежда като след война, мирише странно и е страшно, а на Трети март продънения покрив се ползва за балкон от поклонниците, дошли да положат цвете пред паметника на цар Освободител.  

От години администрацията на града прави неуспешни опити да го отдаде под наем.  През 2014-а Общински съвет изработи Планове за управленията на тепетата и темата бе дикутирана надълго в местния парламент. Според документите строителни дейности на Бунарджика са недопустими, като изключения правят само едно - две места, като става дума предимно за ремонтни такива, какъвто е случая с общинския бюфет на първата площадка под паметника на Альоша.

Преди 4 години се заговори, че има потенциални инвеститори, които са готови да вземат под наем имота на бившето Обществено хранене и да върнат блясъка на мястото, без да излизат от рамките на съществуващата сграда. Като спазват всички изисквания и забрани, които важат на тепето. Така или иначе обаче бюфетът ще мине през всички задължителни законови процедури. Опитът от Големия Бунарджик е като обеца за ухото и възкресяването на бюфета ще се наблюдава под лупа, меко казано.

Факт е обаче, че за година имаше над 5 обявени търга за отдаването му, но на тях не се яви нито един желаещ. От администрацията по този повод не веднъж декларираха, че са готови да съдействат с всичко необходимо на бъдещ потенциален инвеститор.

Владо Ботев има желание освен да възстанови заведението и да организира музикални събития на върха за любителите на рок музиката.