Дипломантите от специалност „Живопис“ на Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ ще представят обща изложба на 12 март. Откриването е насрочено за 18:00 часа в Галерия Atizay в квартал Капана.

Експозицията включва живописни произведения, създадени от младите автори по време на обучението им в гимназията. Творбите са реализирани под ръководството на преподавателя Илиана Манукова и представят различни художествени търсения, лични теми и индивидуални стилове.

В изложбата участват Андрея Пенковска, Елена Михалков, Зоя Гърнева, Йоана Кацарска, Константин Иванов, Лилия Цветанова, Нели Иванова, Николай Антон и Шантал Коева.

Плакатът за събитието е реализиран от дипломанта Николай Антон със съдействието на преподавателя Паулина Стоянова.

Изложбата дава възможност на младите художници да представят своята работа пред публика и отбелязва финалния етап от обучението им в художествената гимназия.

100 години от рождението на актрисата отбелязват  в Пловдив, София, Бургас Варна, Видин, Перник и Враца

На 21 март от 19:00 ч в рамките на колекцията „НезабравимиТЕ“ ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на голямата българска актриса Леда Тасева със спектакъла „Леда и думите“. Събитието ще се състои в Камерната зала „Стефан Данаилов“ в Драматичен театър - Пловдив. Входът за вечерта е свободен до изчерпване на местата в залата.

Проектът, дело на журналиста и изследовател на българската култура Георги Тошев, предлага вълнуващ сценичен разказ за живота и творчеството на актрисата, в който се преплитат спомени, стихове и документален филм. В спектакъла специално участие ще вземат актрисите Анета Сотирова и Маргита Гошева. Живото присъствие на сцената и документалните кадри от филма „Загадката Леда“ се допълват взаимно, за да изградят пълнокръвен образ на голямата актриса. Събитието е част от инициативите, посветени на вековния юбилей на една от най-ярките личности в българския театър и кино.

Проектът се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 г. Той ще бъде представен в различни градове в страната - София , Бургас, Варна, Видин, Перник, Враца, места, в които е живяла и играла Леда Тасева.

„Тя не „играеше“.

Тя превръщаше сцената в място, където истината е позволена.

Беше различна по онзи тайнствен, малко плашещ и безкрайно елегантен начин, който те кара да си оправяш яката на ризата, преди да я погледнеш.

Мод, Клер и достойнството да си тръгнеш навреме.

Леда Тасева живя като своята Мод - с онази лекота, която само хората, познали тежестта на самотата, притежават.

Но в сърцето си пазеше място за Клер на Дюренмат. Може би защото и двете знаеха, че светът е едно голямо пристигане и едно още по-голямо заминаване.

Тя си тръгна точно така - като истинска дама.

Без думи.“

Георги Тошев

Леда Тасева е родена на 22 август 1926 г. във Видин. Баща ѝ Цветко Тасев е родом от белоградчишкото село Раяновци, а майка ѝ Зора е от Дунавци. Част от детството си бъдещата актриса прекарва именно там, в дома на своите баба и дядо по майчина линия. През 1944 г. завършва Първа девическа гимназия в София. Първите ѝ професионални стъпки на сцената са свързани с театъра във Видин, където започва работа като актриса през 1951 г. През 1952 г. е приета във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев, заедно с бъдещите големи актриси Емилия Радева, Гинка Станчева и Татяна Лолова.

След дипломирането си през 1956 г. започва дългия си театрален път през сцените на театри в Стара Загора, Бургас, Пловдив, Враца, Пазарджик и София. Играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ и в Театър на народната армия, а по-късно става част и от трупата на Театър „София“.  

Освен на театралната сцена, Леда Тасева оставя ярка следа и в киното и телевизионния театър на Българската национална телевизия. Тя участва в десетки постановки и над 30 филма, сред които „Бъди щастлива, Ани“, „Птици и хрътки“, „Сиромашко лято“, „Самодивско хоро“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Прозорецът“, „Черните лебеди“, „Да обичаш на инат“ и „Ганьо Балкански“. През 1980 г. печели наградата на Съюз на българските филмови дейци за най-добра женска роля във филма „Прозорецът“, както и отличието на Съюз на артистите в България за ролята си в пиесата „Човекоядката“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен и през 1987 г. е удостоена със званието „Заслужил артист“.

Леда Тасева умира на 4 юли 1989 г. в София, само десет дни след като изиграва последната си роля на сцената. Тя остава в историята като първия български актьор, изпратен в последния си път с аплодисменти – жест на признание от колеги, приятели и публика. През 2024 г., по повод 35 години от смъртта ѝ, на родната къща на майка ѝ в Дунавци е поставена паметна плоча -още един знак за признателността към една от най-ярките личности в българското театрално и филмово изкуство.

В партньорство с Българска национална филмотека и Драматичен театър - Пловдив.

Снимки: Театър българска армия/ АРТО+

Музиката не е просто сбор от тонове, тя е език, който разказва истории. С това вярване младите професионалисти от „Добър ден Мюзик“ ООД стартираха своя иновативен проект „Магията на музиката – истории по ноти“. Инициативата, която е част от Културния календар на община Пловдив за 2026 година, вече завладява сърцата на най-малките жители на града под тепетата.

В свят, доминиран от екрани и дигитални звуци, проектът поставя амбициозната цел да върне децата към автентичното преживяване на акустичната музика. Целевата група са ученици в начална училищна възраст (7-10 години) – периодът, в който се формират основните естетически критерии и въображението.

Проектът се стреми да демократизира достъпа до култура, представяйки музиката в познатата училищна среда. Да разчупи стереотипите, показвайки виолончелото и китарата като универсални инструменти – от класиката до рока. Не на последно място целта е и да се вдъхнови творчество, чрез интерактивни методи и игрови елементи, които превръщат децата от пасивни слушатели в активни участници.

Организатор на събитията е „Добър ден Мюзик“ ООД – организация, създадена през 2025 г. от двама мотивирани музиканти:  Тодор Стоянов - виртуозен виолончелист с богат международен опит, концертирал в Китай и свирил на една сцена със световни имена като Теодосий Спасов и Мони Симеонов и Димо Тунчев - професионален китарист, дипломиран във Великобритания (West Herts College Watford), трупал опит на лондонската сцена и работил с легенди като Пол Кук от Sex Pistols. Макар и млада като юридическо лице, организацията обединява експертиза, трупана в продължение на години по фестивали и концертни зали, за да я предаде на следващото поколение.

Проектът вече е в активна фаза и резултатите са повече от обнадеждаващи. Проведени са първите неформални музикално-образователни срещи. Първата бе на 06.03, когато бе поставено вълнуващо начало в ЧСУ „Дружба“, където децата се докоснаха до магията на струнните инструменти. Втората – на 10.03 се превърна в Интерактивно пътешествие в света на нотите в ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджян“. Учениците доказаха, че когато музиката се поднесе с усмивка и през призмата на историята, тя става разбираема и желана.

Пътят на „Магията на музиката“ продължава с пълна сила на 24.03 (вторник), когато музикантите ще гостуват в СУ „Пейо Крачолов Яворов“.

Проектът ще завърши с тържествен заключителен концерт в двора на Регионалния етнографски музей – Пловдив. В тази емблематична за града атмосфера децата ще имат привилегията не само да слушат, но и да се включат в изпълненията рамо до рамо с професионалистите.

 „Магията на музиката – истории по ноти“ не е просто поредица от събития, а модел за ново културно възпитание. Проектът цели да създаде трайна връзка между училищата, културните институции и местната общност, превръщайки Пловдив в още по-привлекателно място за културен туризъм и иновативно образование.

„За нас музиката е призвание. Искаме да покажем на децата, че тя е магия, в която всеки може да бъде магьосник,“ споделят Тодор Стоянов и Димо Тунчев.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 година и се осъществява в партньорство с Регионален етнографски музей – Пловдив, СУ „Пейо Крачолов Яворов“, ЧСУ „Дружба“ и ОУ „Виктория и Крикор Тютюнджян“.

Документалната лента „Роден под щастлива звезда“ ще бъде представена в петък, 13 март 2026 г., от 18,30 ч във Военен клуб – Пловдив с вход свободен

Премиера на документалния филм за съдбата на един забравен герой от войните за национално обединение на България – полковник Кирил Христов Димитров, ще се състои в петък, 13 март 2026 г., във Военен клуб – Пловдив. Автор на лентата със заглавие „Роден под щастлива звезда“ е пловдивският адвокат Георги Кременаров. Началото е в 18,30 часа, входът – свободен.

Полковник Кирил Христов Димитров е роден в следосвобожденска България. Представител е на последното възрожденско поколение. Закърмен с идеала за обединение на Отечеството, той взима активно участие във войните за осъществяването му. Награждаван е многократно. Преминавайки през всички стъпала на военната йерархия, той се издига до командир на Десети пехотен Родопски полк в годините на Втората световна война. В периода между двете световни войни полк. Кирил Христов Димитров създава редица произведения на военна и военноисторическа тематика. Участва в написването на „Бойна история на Десети пехотен Родопски полк” през 1942 г. „През 1940 г. той ще създаде собствена национална доктрина, наречена „Идеология на родолюбието за мощна и благоденстваща България”, ще напише още няколко книги на военна тематика, най-известна от които ще бъде учебникът му по родолюбие, наречен „Въпросо-ответник по общи познания на войника”, претърпял шест издания и препоръчан от Щаба на войската“, обяснява авторът на филма адвокат Георги Кременаров.

След 9 септември 1944 г. родолюбецът полк. Кирил Христов Димитров е несправедливо осъден от т. нар. „Народен съд“. „Прекарва 14 дълги години из затворите и лагерите на България, за да завърши живота си като мияч на улични шахти и продавач на лотарийни билети в София. Това ли заслужава един герой – да бъде изтрито името му от историята и да бъде забравен от потомците?! Длъжни сме да възкресим паметта му, всичко останало е недостойно“, категоричен е Георги Кременаров.

След филма е предвидена среща разговор с автора.

На 7 март 2026 г. в тържествената концертна зала на музикалното училище в Нови Сад, Република Сърбия, пловдивският хор „Евмолпея“ огласи 25-тата годишнина на „Българиядата – четвърт век българско сърце във Войводина“. Хорът поднесе своя песенен букет за сребърния юбилей на празника на етническите българи в Банат.

Девическа хорова формация „Евмолпея“ при ОДК – Община Пловдив с диригент д-р Алия Хансе, клавирен съпровод Йорданка Иванова и артмениджър Ганка Янкова се завърна  от емоционално гостуване в Сърбия, където възроди българския дух сред местната общност чрез молитва и песен в прегръдка с българите от Банат, носейки ехо от Пловдив в равнините на Войводина. Тържественото честване съвпадна с 3 март – Националния празник на България и 147-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между двете страни.

Събитието се проведе във втория по големина град на западната ни съседка - Нови Сад. Председателят на дружеството за български език, литература и култура в област Войводина – г-н Жарко Евтимов, от години инициира и всеотдайно работи за каузата „България е в сърцето на всеки българин, където и да живее той“. Не случайно с изключителното му съдействие и огнена родолюбска жар вече 22-ри път етнически българи, живеещи в различни краища на Сърбия се събират да се опознаят, да послушат българска реч и българска музика и да се порадват на български танци.

Организирани за първи път през 2001 година, Българиадите са се провеждали в с. Бело блато, Иваново, в гр. Панчево  и Нови Сад. В тях участват българско Културно дружество „Трендафер“,  Културно просветно дружество на българите павликяни „Иваново - 1868“, Дружеството на банатските българи „Иваново – Банат“, различни формации от училищата с изучаване на български език от селата Омолица, Старчево, Бело блато, Иваново, градовете Панчево, Босилеград, Цариброд, Нови Сад и др. и разбира се хор „Евмолпея“.

„ХХII–та Българияда във Войводина 2026“ бе открита от Н.Пр. Ангел Ангелов – Посланик на България в Белград. В приветственото си слово той подчерта, че 2026 е годината, когато България отбелязва 1345 г. от своето официално присъствие и признание на Балканите. Това е изключително значима годишнина. Последваха вълнуващи слова на г-жа Биляна Ангелова, г-жа Ирина Папута – председател на Координационния комитет за езиците на Войводина и председателя на „Дружеството за български език, литература и култура“ в присъствието на дипломатите г-н Огнян Сидеров, г-н Николай Величков и г-н Тихомир Кайрямов, Директора на дружеството за българо-сръбско приятелство - г-н Зоран Баич, който е и автор на двуезичното телевизионното предаване по РТВ – Нови Сад „Приятелска дума“.

Дългогодишното приятелство между сръбските българи и пловдивския младежки състав е доказано с редовното участие на хор „Евмолпея“ в трогателните срещи между българите. И този път момичетата успяха да завладеят публиката със своите изпълнения, да получат нестихващи овации и много, много любов от зажаднелите за неподправено българско, домакини. Затрогваща бе реакцията на многобройната публика при изпълнението на песента „Хубава си моя горо“ по стихове на Любен Каравелов, която и до днес остава свидетелство за силата на българския дух. В Нови Сад има улица, която е единствена в Сърбия, носеща име на българин и това е с името на  Любен Каравелов.

В програмата участваха с репертоар от български народни песни, рецитация на български език и изпълнения на народни хора и ръченици от различни представители – ОУ „Моша Пияде“ – Иваново и Дружеството на банатските българи „Иваново – Банат“, ансамбъл за народни хора и ръченици към Дом на културата – Босилеград и Девически хор „Евмолпея“.

Кулминацията на тържественото честване бяха популярни български фолклорни песни, изпълнени от пловдивските момичета с диригент д-р Алия Хансе – преподавател в Пловдивската музикална академия.                                  

За своето представяне и всеотдайност хорът получи грамота от организаторите и искрена благодарност от българския посланик г-н Ангел Ангелов, който след концерта поздрави пловдивските момичета от името на посолството за това, че приемат званието „посланици на добра воля“ толкова сърцато и показват българското изкуство на толкова високо професионално ниво.

На следващия ден хорът гостува в Резиденцията на българското посолство по покана на Посланик Ангелов и неговата съпруга, които отвориха вратите и сърцата си за 38-те момичета, запознавайки ги с дейността на българското представителство и неговата история.

Сградата на Българското посолство е открита преди 90 години. Построена е по времето на пълномощния ни министър-председател Георги Кьосеиванов (възпитаник на Пловдивската мъжка гимназия) и е истинско архитектурно бижу. Сградата се счита за една от най-красивите български мисии в чужбина, запазвайки своя автентичен дух и интериор.

Домакините показаха на хористите богата колекция от картини и ги разведоха из „българските следи“ в Белград. Бяха поднесени цветя пред паметната плоча на Любен Каравелов и барелефите на Васил Левски и Георги Раковски.

Визитата завърши с послания за историческата и духовна близост между Сърбия и България и за изключителното значение на делото на тримата велики български революционери, а хор „Евмолпея“ получи престижна покана за цикъл от самостоятелни концерти в Сърбия през следващата година.

Ученици от НГСЕИ участваха в  творческа среща с Атанас Хранов в галерия „Капана“

Известният художник Атанас Хранов разкри много от технологичните тайни на своето изкуство пред млади сценографи от 12 клас на Националната гимназия за сценични и екранни изкуства - Пловдив.

Младежите взеха участие в поредната среща от образователната програма на „ТрадАРТ – живописта преди и сега“ – проект на Сдружение „Общество Арт Графос“, реализиран с финансовата подкрепа на Община Пловдив. Те бяха водени от директора на училището Николай Томов – самият той утвърден художник.

Атанас Хранов е сред най-разпознаваемите и обичани съвременни български художници, чието творчество е емблематично за пловдивската артистична школа. Той е майстор на магическия колорит и триизмерния релеф, признат от критиката и публиката заради своя уникален стил, който превръща картините в наситени с история и фантазия обекти.

„Най-важното е да бъдете любопитни“ – посъветва ги Атанас Хранов. Той отговори с щедра изчерпателност на въпроси за смисловата натовареност на релефите по неговите картини и как са изработени, върху каква основа рисува и как прави грундовете за всяка от тях.

След първоначалните притеснения на респектираните млади хора диалогът се оживи и продължи повече от час. В него се включи кураторът на изложбата Моника Роменска, която запозна бъдещите артисти с творческата значимост на емблематичните пловдивски живописци, представени в изложбата: Димитър Киров-ДиКиро, Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Кольо Витковски, Георги Бояджиев-Бояджана, Атанас Хранов, Васил Стоев, Станимир Видев, Николай Кучков, Румен Жеков и Недко Итинов.

Концепцията на проекта е дело на двама куратори: изкуствоведа Пламена Димитрова-Рачева (която за съжаление наскоро напусна този свят) и художничката Моника Роменска, уредник в Градска художествена галерия - Пловдив. Тя подчерта значението на тези срещи между поколенията: „Целта ни е младите творци да се усетят специални и да добият самочувствие в реалната си роля на наследници на утвърдената пловдивска школа“.

Изложбата в галерия „Капана“ може да се разгледа до 22 март 2026 г.

Пловдивските музиканти изпълняват шедьовъра на Бах „Йоханес Пасион“ в знаковата зала на манастира „Айнзиделн“

На 13 и 14 март, Пловдивският камерен хор „Иван Спасов“ с диригент Гергана Люцканова-Петрова и хормайстор и корепетитор Росица Димова, се отправя на вълнуващо пътешествие към Швейцария, за да представи България в два грандиозни концерта, които обещават да се превърнат в кулминация на международния музикален сезон. Предстои едно истинско културно тържество, в което небесните звуци на Баховия шедьовър „Йоханес Пасион“ ще свържат в неразривна нишка сърцата на българските и европейските почитатели на високото изкуство.

Участието е част от международен музикален проект, който събира Камерен хор „Иван Спасов“, българския инструментален ансамбъл Frank Martin Players – състав от млади и изявени инструменталисти – и солисти от Швейцария, Германия, Холандия и Чехия. Те са утвърдени интерпретатори и задълбочени познавачи на Баховото творчество. На диригентския пулт ще застане маестро Петер Кой – авторитетно име в интерпретацията на бароковия репертоар.

Международното сътрудничество между музикантите започва през 2025 г. в Пловдив, когато „Йоханес Пасион“ от Йохан Себастиан Бах прозвучава в рамките на фестивала „Тримонтиада“. Фестивалът е създаден по инициатива на изтъкнатата пианистка Галина Врачева – двигателят на този международен музикален проект, чиято визия и активна работа стоят в основата на сътрудничеството между български и европейски изпълнители.

Особено престижно е мястото на втория концерт – Бароковата зала на манастира „Айнзиделн“, едно от най-знаковите духовни и културни пространства в Швейцария. Залата е известна със своята изключителна акустика и с традицията си да бъде сцена на значими интерпретации на бароковия репертоар.

С участието си в този проект Камерен хор „Иван Спасов“ отново утвърждава присъствието на българската хорово-певческа школа на европейската сцена и представя Пловдив като град с активен и международно разпознаваем музикален живот. Техният прочит на Бах, подкрепен от енергията на младите инструменталисти от „Frank Martin Players“ и международна плеяда от солисти, обещава да бъде истинско откровение под авторитетната палка на маестро Петер Кой.

Камерен хор „Иван Спасов“ отдавна се е утвърдил като един от най-популярните и успешни български състави, истинско бижу в короната на родната ни хорова школа. Със своето виртуозно майсторство и безпогрешно чувство за стил, те са заслужено разпознати като един от най-представителните ни гласове на международната сцена, носещ със себе си славата на Пловдив като град на вековни традиции и жива духовност.

С всяка изпята нота те не само покоряват нови върхове, но и напомнят на света, че българската музикална култура е жизнена, вдъхновяваща и безспорно равностойна на най-големите световни образци.