Капана.БГ

Капана.БГ

На 15 ноември излиза от печат „Българската драматургия“ от проф. д-р Франк Волман - първата история на нашата драма, която едва сега става достояние на читателската публика в превод на български език. Предговорът, научната редакция и коментарният апарат са дело на Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров.

Българската драматургия“ (преводач: Жоржета Чолакова, художник: Иво Рафаилов, 232 стр., цена: 30 лв.) обхваща основните периоди от развитието на сценичния дискурс у нас, започвайки с школските диалози и завършвайки с двайсетте години на ХХ век. Ценна е не само систематизацията на произведенията, но и оценката, обективирана от научния външен поглед на чешкия професор.

Едно от сериозните достойнства на книгата на Волман е, че той прави преглед не само на първостепенните по важност произведения, но и на маргиналните, тоест оглежда продукцията в нейния цялостен процес и по този начин заглавието „Българската драматургия“ получава допълнителна плътност и обоснованост. Открива и нещо съществено, което не назовава директно: негодувайки с пълно основание около различни слаби опити, Волман всъщност подсказва, че българската драматургия така и не успява да изработи или да привлече и наложи категорични високи образци, към които да се придържа – всеки автор ползва матрицата на онова, до което се е добрал, в голямата си част съмнително. Изобилства от случайни пиеси, повечето преработки на популярни сюжети, за чиито първоизточници нашите ентусиасти дори не подозират. Например „Силата на кръвта“ (1910) на Иван Кирилов е наречена „зудермановски коктейл от суров натурализъм и пресилено проблематизиране“. Но пък една българска пиеса изследователят квалифицира като шедьовър – „Далила“ на Владимир Мусаков (1915). И все пак, ако се фиксираме в заимстването и преноса, няма да открием нито една напълно оригинална пиеса в световната драматургия. Това, че в „Иванко“ отзвучават „Макбет“, „Крал Лир“ и „Борис Годунов“, не ни пречи да я възприемаме като своя, давайки си ясна сметка за интертекстуалните импликации в нея. Още повече че по време на театралния „обков“ на южнославянските нации след освободителните борби – нещо, което професорът много добре изяснява в текста си – личи стремеж към уеднаквяване на темите, мотивите, жанровете, репертоара.

Проф. д-р Франк Волман (1888–1969) е чешки литературен историк, славист, писател, поет и драматург, член на Пражкия лингвистичен кръжок. В Прага и Берлин следва етнография и сравнително литературознание. Основател на специалността Театрология в Академията за музикални и сценични изкуства в Бърно. За около десет години той проучва, написва и издава специални трудове за драмата на южните славяни: „Сърбохърватската драматургия“ (1924), следвана от „Словенската драматургия“ (1925), „Българската драматургия“ (1928) и накрая – от „Драматургията на славянския Юг“ (1930), като само в нея включва 838 заглавия от 310 драматурзи (българските са петдесет и трима, представени със 134 творби). Така той прави пълен цикъл от студии, проследяващи развитието и спецификата на съответните драматургии, разделяйки ги не по националности, а по езици.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване“, 2023.

 

Знаменитият български актьор, драматург, режисьор, преподавател и телевизионен водещ Малин Кръстев застава под светлините на прожекторите в третата среща от формата „Успешните“, днес от 19:00ч. в Club Fargo. Водещ на събитието е обичаният пловдивски журналист Владислав Севов, който ще ни преведе през историите за вдъхновенията, трудностите и успехите на Малинко.

С дългогодишна история на малкия и големия екран, както и на театралната сцена, Малин Кръстев е един от най-влиятелните артисти в България. Участва във филмови заглавия като „Дъвка за балончета“, „Възвишение“, „Мисия Лондон“, „Операция Шменти Капели“ и редица други. Вдъхва живот и на разнообразни образи от малкия екран в сериалите „Клиника на третия етаж“, „Под Прикритие“, „7 часа разлика“ и др., както и води емблематичното предаване „Господари на ефира“. А през 2016г. неговата пиеса „Семеен албум“ е удостоена с престижната награда „Икар“.

Форматът „Успешните“ предоставя възможност на своите гости да се докоснат в близка среща до любими образи от музикалната сцена, киното, литературата, културата и спорта, всеки специалист в своята област. В първите две издания през 2022 г. и 2023 г., гости в поредицата бяха писателят и журналист Иво Иванов (два пъти), великият майстор по бойни изкуства сенсей Тадаши Ямашита – участвал в множество холивудски филми, режисьорите Диана Добрева и Явор Гърдев, аниматорът Тео Ушев, Иван Бърнев, Керана, Стефан Вълдобрев, Васил Върбанов, Радо Бимбалов, Алекс Алексиев и Яна Титова, Стефан Командарев и Ели Скорчева, както и Захари Карабашлиев.

 

В първите две срещи за тази година гости на формата бяха фронтменът на група Остава - Свилен Ноев и джаз дамата на България - Мирослава Кацарова! Можете да откриете всички видеа от предходните издания - тук.

 

Пловдив почете българският писател и сценарист Любен Станев навръх 100-годишнината от рождението му с три събитие в Дома на културата вчера. Вечерта, посветена на твореца, събра много негови почитатели и родственици, дошли да чуят разказ за литературното и филмово наследство, което той ни е завещал. В ролята на модератор бе неговата дъщерята Надя Станева. Тя организатор и и куратор на документалната изложба със заглавие „Памет за Любен Станев. Литературно и филмово наследство“, експонирана във фоайето на първия етаж на Дома на културата. Целта й да разкаже историята на Любен Станев и да изгради жив образ за твореца и човека.

 

 

„Всъщност изложбата се опитва да отговори и на актуални днес въпроси. Той беше добър човек, с морален компас и готовност да отдаде живота си на каузи”, каза дъщерята на писателя Надя Станева. Тя прочете поздравителен адрес от ректора на Медицинския университет проф. Ангел Учиков, който не е никак изненадващ- Любен Станев е завършил медицина именно в МУ, при това в първия курс от създаването на ВУЗ-а.

 

 

Заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов отбеляза колко важно и ценно е да не забравяме да отдаваме почит и грижливо да пазим паметта за всички онези пловдивчани, оставили значима диря с работата си, делата си и успехите си, дори житейският им път да ги е отвел в други градове или държави. Такъв е и примерът с Любен Станев, който завършва „Медицина“ в родния си Пловдив и след това работи като военен лекар. Време, в което става един от създателите и председател на Съюза на писателите-лекари в България и вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари. През 1953 година обаче, неговите интереси и талант го отвеждат в София, където постъпва в Студия за игрални филми „Бояна“. Следват творчески години, отдадени на работата му като редактор, главен редактор и сценарист. Любен Станев става автор на повече от 30 книги и сценарист на 15 филма.

 

 

Сред гостите на събитието, което се осъществи с подкрепата на община Пловдив, бе и племенникът на Любен Станев - българският културолог, експерт по медии и журналистика доц. Георги Лозанов, който взе активно участие във втората част на вечерта. В нея, гостите и публиката заеха места в Голямата конферентна зала на Дома на културата „Борис Христов“, където доц. д-р Младен Влашки представи новите издания на поредицата „Сага за Салабашеви“, писана от Любен Станев в продължение на повече от десетилетие в края на миналия век.

 

 

"Сага за Салабашеви" е поредица от 6 романа, които обхващат периода от 1924 г. до 70-те години на 20 век и проследяват съдбите на няколко поколения от многочленното пловдивско семейство Салабашеви. Първи том включва романите "Време за сделки" и "Необяснимо привличане". "Време за сделки" ни запознава с Веселин Буков, чийто нелек и пълен с разочарования житейски път го отвежда в уютния и подреден свят на семейство Салабашеви. Но времената са мрачни, разлюляни от нечисти сделки и нравствени сблъсъци и това дава отражение на живота в семейството. В "Необяснимо привличане" Салабашеви преминават през тежки изпитания - изневери, смърт, предателства, които се оказват закономерни последици от изборите им. Въпреки това, животът за тях продължава в цялата си пъстрота, белязан както от угризения, така и от светли чувства и надежда за утрешния ден.

 

 

Том втори включва „Началото на здрача“ и „Братовчедите“. "Началото на здрача" ни среща със семейство Салабашеви през тревожното лято на 1944 г. Времето е трудно, сковано от страх, несигурност и дълбоко разделение между хората. На пръв поглед семейството сякаш успява да съхрани семейния дух и сплотеност, но деветосептемврийският преврат безмилостно и необратимо променя съдбите на всеки един от тях. Здрачът надвисва над България и мракът му не пощадява и семейство Салабашеви.

 

 

"Осакатени души" и "Един обаятелен грешник" са последните два романа от поредицата, посветени на третото и четвъртото поколение Салабашеви. Те повеждат читателя към едно емоционално пътуване, в което той ще открие какви са предизвикателствата пред младите представители на пловдивския род, успяват ли да се приспособят към изначално неприсъщата им реалност на социалистическа България, колко тежки компромиси са принудени да направят и какви удари трябва да понесат, за да платят цената на своето лично щастие, да опазят името си и да се преборят за честта и достойнството си. 

 

 

Вечерта, посветена на 100-годишнината от рождението на Любен Станев завърши с прожекция на дигитализираното копие на филма „Цар и генерал“. Филмът е създаден през 1966 година  по сценарий на Любен Станев. Режисьор е Въло Радев, оператор - Борислав Пунчев. музика - Симеон Пиронков. В него участват: Наум Шопов, Петър Слабаков, Евгени Урбански, Стойчо Мазгалов, Руси Чанев, Георги Черкелов, Андрей Аврамов, Северина Тенева, Сотир Майноловски, Тодор Колев и др. Филмът е носител на Голямата награда "Златната роза", ФБФ Варна, 1966 и Първа награда за актьорско изпълнение на Наум Шопов на МКФ Карлови Вари, ЧССР, 1966.

 

Документалната изложба „Памет за Любен Станев. Литературно и филмово наследство“ може да бъде разгледана до 24.11.2024 г.

 

 

Любимата кинопанорама на феновете на седмото изкуство пристигна в Пловдив. От тази вечер започват над 2 седмици качествено световно и европейско кино, с филми, получавали награди и номинации от някои от най-престижните фестивали на Стария континент.

 

Филмовият маратон стартира тази вечер в 18:30 часа с дългоочакваното продължение на епоса на Ридли Скот „Гладиатор II“. Отново ще се пренесем на арената на Колизеума. На най-големия кино екран в страната ще гледаме за пръв път заедно Пол Мескал, Дензъл Уошингтън и Педро Паскал – любимци на феновете от всички възрасти, и то със забележителни актьорски способности, които ще представят продължението на историята, едно поколение след легендарната първата част.

 

 

Програмата продължава в петък с „Болеро“. Белгийско-френската продукция ще ни потопи в историята на създаването на най-популярната творба на Морис Равел през 20-те години на миналия век, през срещите му с три жени - руската танцьорка Ида Рубинщайн, по чиято поръчка е създадена музиката, неговата покровителка Мизия Серт и приятелката му пианистка Маргьорит Лонг. Филма може да гледаме в петък, 15 ноември, от 18:30 часа.

 

Фестивалът се провежда с подкрепата на Община Пловдив и продължава до 1 декември с ежедневни прожекции. Сред акцентите в богатата програма от около 30 заглавия са „Стажантът“ за Доналд Тръмп с участието на Мария Бакалова и „Господин Азнавур“ за Шарл Азнавур. Цялата програма може да се види на сайта kinolucky.com. Билетите са на цена от 12 лева, с намаление от 10 лева за пенсионери и учащи, и са в продажба на касите на киното всеки делничен ден от 16 часа и почивен ден след 10:30 до 21 часа, както и онлайн.

 

Тази вечер в Дома на културата „Борис Христов“ ще се състои едно специално събитие, посветено на българския писател и сценарист Любен Станев, роден преди 100 години в Пловдив. Вечерта започва в 17:30 ч. във фоайето с откриване на документалната изложба „Памет за Любен Станев. Литературно и филмово наследство“. (Изложбата може да бъде разгледана до 24.11.2024 г.)

След изложбата ще бъдат представени новите издания на поредицата от шест романа „Сага за Салабашеви“, писани в продължение на повече от десетилетие в края на миналия век. „Сага за Салабашеви“ ще представи доц. д-р Младен Влашки.

В 19.00 часа в Голямата конферентна зала на Дом на културата започва прожекция на дигитализираното копие на филма „Цар и генерал“.

„Цар и генерал“ е български игрален филм от 1966 година на режисьора Въло Радев, по сценарий на Любен Станев. Оператор е Борислав Пунчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Филмът е направен по историческа случка, носител на Голямата награда "Златната роза", ФБФ Варна, 1966 и Първа награда за актьорско изпълнение на Наум Шопов на МКФ Карлови Вари, ЧССР, 1966. В основата на филма е психологически, политически и идеологически конфликт между генерал Владимир Заимов и цар Борис III. Двубоят между двамата мъже е в плоскостта на отговорността за съдбата на България. И двамата са загрижени за бъдещето на страната, но го виждат по различен начин. В ролите: Наум Шопов, Петър Слабаков, Евгени Урбански, Стойчо Мазгалов, Руси Чанев, Георги Черкелов, Андрей Аврамов, Северина Тенева, Сотир Майноловски, Александър Притуп, Тодор Колев, Таня Тодорова, Тихомир Златев, Васил Кирков, Константин Димчев и др.

Модератор на вечерта, посветена на 100 години от рождението на Любен Станев ще е дъщерята на писателя Надя Станева, която е и куратор на изложбата, а племенникът му доц. Георги Лозанов ще е сред специалните гости.

Събитието се осъществяват с финансовата и логистична подкрепа на Община Пловдив.

Входът е свободен.

Любен Станев (1924 – 2009 г.) е роден в Пловдив. През 1949 година завършва Медицина в родния си град, а след това работи като военен лекар. Става един от създателите и председател на Съюза на писателите-лекари в България и вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари (UMEM).

През 1953 година постъпва в Студия за игрални филми „Бояна“, където работи като редактор, главен редактор и сценарист.

Автор е на повече от 30 книги, между които „Поглед от хълма“, „Софийска история“, „Недей ми казва сбогом“, сценарист на 15 филма, по-известни от тях са „Цар и генерал“, „Мъже в командировка“, „Тази хубава зряла възраст“.

През 1966 година става носител на наградата „Златна роза“ за филма „Цар и генерал“. Станев е и съавтор (съвместно с Иванка Гръбчева) на сценария на сериала „Жребият“ по романа на Свобода Бъчваров

 

Филми, пожънали успехи на големите фестивали в Европа и култови класически заглавия с легендарни актьори ще може да гледаме на предстоящия фестивал Киномания в Пловдив. Той стартира на 14 ноември с дългоочакваното продължение „Гладиатор 2“ и ще продължи до 1 декември.

 

 

По традиция акцент в програмата са филми, събрали награди и номинации на престижните европейски фестивали, като Кан, Берлин и Венеция. Внимание привлича „Веществото“ с Деми Мур, вълнуваща история за двойник на застаряваща актриса, който се появява на бял свят след съмнителна медицинска процедура за подмладяване. Филмът, носител на награда за най-добър сценарий от Кан, може да гледаме на 19.11 от 18:30 часа.

 

 

Също с награда от Кан – „Особен поглед“ - е и друго предложение, което не бива да се пропуска – „Как да правим секс“. Тийнейджърка от Великобритания заминава със съучениците си на купон в Гърция и се сблъсква с много предизвикателства като единствената от приятели си, която все още е девствена. Филма може да гледаме на 27 ноември от 18:30 часа.

 

Сред актьорските звезди от световното кино, чиито филми може да гледаме е Кейт Бланшет. Тя е част от филма „Слухове“, който ни потапя в среща на лидерите от Г-7, които след падането на нощта показват своята некомпетентност, сблъсквайки се със сюрреалистични препятствия в тъмна мъгла. Прожекцията е на 28 ноември от 18:30 часа.

 

 

Пловдивските кинофенове ще могат да гледат и носителя на „Златна мечка“ от Берлин за най-добър филм „Дахомей“. Вълнуващият документален филм проследява дебат сред студенти за връщането в Бениин на ценности, заграбени от колониалните френски власти в Париж. Прожекцията е на 18 ноември от 19:30 часа.

 

С номинация за „Златен лъв“ от Венеция е и филмът с изцяло преобразения Даниел КрейгQueer”, който може да гледаме на 28 ноември от 20:30 часа. В него ще се срещнем със самотно живеещ мъж през 50-те години в Мексико Сити, който успява да намери близък приятел чак, когато в града пристига нов млад студент.

 

Сред другите заглавия с успехи от фестивали е датската драмата „Момичето с иглата“, номиниран за „Златна палма“, „Роботски мечти“, номиниран за „Оскар“ за анимационен филм. Не бива се пропуска и един от потенциалните хитове на тазгодишната Киномания – италиано-белгийско-българската копродукция „Берлингуер. Голямата амбиция“.

 

 

Част от програмата са и няколко класически заглавия. В „Историята на Адел Ю.“ ще видим легендата Изабел Аджани, номинирана за Оскар за най-добра актриса през 1975 година. Историята, която разказва за любовта на дъщерята на Виктор Юго, може да гледаме на 16 ноември от 19 часа. Освен него програмата предлага и две класически италиански комедии – „Развод по италиански“ с Марчело Мастрояни и „Роко и неговите братя“ с Ален Делон.

 

 

Част от фестивала са и две български документлани заглавия – безплатна прожекция на „Цветана Манева. През времето“, и приключенският „Отвъд предела“.

 

Цялата програма може да се види на сайта kinolucky.com. Билетите са на цена от 12 лева и 10 лева за учащи и пенсионери, и са в продажба на касите на к

 

 

Градска художествена галерия - Пловдив периодично представя произведения на изкуството от частни колекции. Такава изложба отдава дългото на страстта и усилията на човека, отделя време и средства за събиране на творбите, но най-вече представлява вълнуващи срещи на таланта с публиката, на духовното наследство извън музеите и ателиетата с българските цени.
 
Васил Илиев от Варна подарява на пловдивската публика близо месец общуване със 100 живописни картини от неповторимата Калина Тасева (1927-2022). Те са част от неговата богата сбирка, събирана през последните 20 години.
Изложбата “Калина Тасева. Колекция Васил Илиев” се открива на 8 ноември в Зала “2019” към Градска художествена галерия - Пловдив и може да се разгледа от вход свободен до 28 ноември.
 
От името на колекционера поздравления за благородната дейност и прекрасния избор приемаше своя внук Виктор Георгиев, който по всичко изглежда ще продължи делото на вашето дядо.
 
Изложбата беше открита от дъщерята на Калина Тасева - проф. Десислава Минчева, самата тя талантлив живописец и дългогодишен преподавател в Националната художествена академия в София. Кой по-добре от нея би подчертал личността и творчеството на даровитата авторка.
 
“Макар и скромни по формат, тези картини са свидетелство за търсенията ì в различни периоди от живота ì и представляват безценна извадка от голямото ì и значимо творчество. Благодарение на Васил Илиев сега сме тук и за първи път имаме възможност да се докоснем до тази невероятна колекция!
Майката ми беше драматичен и безкомпромисен човек. Затова и картините и са такива, каквито са. Те задават ясни критерии, те са резки, мощни, жизнени, дълбоко красиви и честни. Тя наистина рисуваше така, както и живя - принципно, самовзискателно, до последния си дъх, напълно извън правилата на промененото време! Твърда жена, без излишна сантименталност, голяма във всяко отношение! Човек и художник, каквото вече не мисля, че има!
Със силата и романтиката си оня македонски дух витае в бурните небеса, в черните кипариси, в червената земя и в ония горди планини и насечени канари, по мъжки ясни и силни. В тях има синьо, което ще избухне, охра като капка лава, бяло – пробождаща светлина... Има любов, има замах, има жизненост и дух. Картините на Калина Тасева са това, което беше тя самата и ще остане завинаги. Няма криволичене, премълчаване и спотайване, няма криворазбрана деликатност. Има мощно и въздействащо потребител!
 
Понятия като "съвременно" и "модерно" звучат смехотворно, съотнесени към картините ì. Такива картини са в зоната на безвремието”.
Страница 5 от 2336

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…