За забавната страна на съжителството между различните непознати

Илияна Тоткова

На когото не е известно, постановките в театъра са интимно преживяване. Стоиш, съзерцаваш, докато действието гради проекция в съзнанието ти, понякога дори променя и гледни точки. Живият контакт, енергията, преобразяването, са движещата сила на театралното изкуство.

Съвременната комедия ‘’Брудершафт’’  от авторът Анатолий Крим, не изненада макар и не изцяло пълната зала на Дома на културата Борис Христов с изключително комедийния си сюжет и  никак неразочароващата игра на актьорите Стефка Янорова (София Александровна) и Васил Михайлов (Степан Николаич). Действието се развива в ергенския безпорядък на  пенсионирания железничар Степан, през чийто прозорец  надничат железопътните релси, по разписание минаващите влакове озвучават скромното му жилище, обзаведено с мебели от съветския период. Ежедневието на бившия железничар протича по график - чай, сандвич, вестник... и звукът от преминаващите влакове до деня, в който в домът му навлиза енигматичната особа на София. Ежедневните му навици биват нарушени още с прекрачването на прага от бившата учителка по литература. Обноските и претенциите  на София  ясно показват, че тя е жена с характер.

‘’Показването’’ на здравните книжки е част от пречупването на  леда помежду им, макар и в последствие завършило с нейното напускане на ‘’вагона’’ на Степан. Уви, това не е краят, разкрива се недоразумение в очакванията им за съвместно съжителство. Това е само малка част от комедийния сюжет, не само намеренията, но и болежките им са различни. Именно тези различия в крайна сметка се оказват тясната релса, по която ще пътува в кръг техният вагон.

Поучителна и забавна житейска история, която разсмя дори и пресъздаващите я актьори, разкриваща, че на ‘’ти’’ се преминава след брудершафт  и че човек се ражда, за да има на кого да каже ‘’добро утро’’.  

  И все пак, ако ви звучи интригуващо съжителството между двама  крайно различни персонажа ,задължително отразете присъствие на постановката, защото на въпроса: „Какво се случва от появата на София в живота на Степан?“  ще си остане дразнеща загадка, която ще трови нервичките ви едно известно време.

Историята на един татуист, който упорито е отказвал да се занимава с това

Татуистите и хората с татуировки отдавна не са онези, които лежат в затворите с тежки провинения. Само за едно-две десетилетия, културата на татуировките избуя от земята и се разви като голямо дърво, което се държи на стабилни корени в лицето на добрите артисти и художници в страната, някои от които се върнаха у нас след дългогодишен стаж извън пределите на България.

Факт е, че до скоро да носиш рисунки по тялото си не бе добре прието. За щастие, ситуацията с този вид изкуство силно се промени и сега е нужно да чакаш с дни и месеци, за да си запишете час за татуировка. Друг факт е, че повечето добри татуисти у нас са „чиракували“ я в Англия, я в Испания и се завръщат в милата си родина, за да покажат не само какво са научили, но и какво се случва „навън“.

Такава е и историята на Красимир Талев, когото за по-кратко ще наричаме Краси. Собственик е на едно от най-успешните студия в Пловдив – ''Пловдив Майна Tattoo Shop''. Но как е стигал до момента, в който да създаде собствено студио – вижте неговата история.

Краси е завършил Художествената гимназия, а след това и АМТИИ в родния си Пловдив. Рисуването му е в кръвта или по-скоро във върховете на пръстите. Никога не е очаквал да стане татуист. По негови думи, първоначално дори не е искал и дълго време се е стремял да стои настрана от този занаят, както той го нарича. Част от приятелите му обаче, уверени в художествените умения на Талев, твърдо настояват той да ги татуира. Машинка обаче няма. Тогава се задейства олд скуул схемата със струна, химикал и моторче от уокмен. Импровизираната машинка е съвсем просто устроена и може да се направи в домашни условия. Така се е започнало с дребните татуировки, направени върху приятели и познати. Тогава бяха времена, в които уокемнът беше нещо много ценно, казва Краси. В името на татуирането обаче, няколко уокмена са паднали в боя в името на татуирането и са дали моторчетата си за създаване на машинки.

Макар и вече да е направил първи стъпки, пловдивският татуист продължавал да отказва да прави татуировки от чисто хигиенична гледна точка. Старите методи на стерилизация не му се нравели особено и той продължавал да страни от занаята. Даже толкова се дърпал от него, че заминал в Лондон. Познайте защо – заради жена – тогавашната му приятелка и настояща съпруга. Уж отишъл само за месец, за да я види, времето така се разтеглило, че Краси останал в Лондон 6 години.

Съдбата обаче си знае работата и след като нашият човек се е занимавал със строителство около година, случайно се озовал (благодарение на негов приятел) във второкласно лондонско студио. Там започнал да прави по-прости и лесни татуировки, но след като е натрупал известен опит, се преместил в друго студио. Междувременно жена му се занимавала с IT, също в Лондон. И така, от студио на студио, Краси достигнал до тату шоп в центъра на Английската столица, където продължил да краде занаят, както казва самия той.

Цялата статия можете да прочетете в Под Тепето

Градска художествена галерия - Пловдив и Посолството на Япония в Република България ви канят на откриването на изложба "Катагами и Темари" (Под повърхността на реалността) на 16 октомври 2015 г. (петък) от 18 ч. в Зали за временни изложби, ул. "Княз Александър I" № 15, Пловдив. 

Пресконференцията за изложбата ще бъде на 16.10.2015 г. от 11 ч. в Зали за временни изложби, ул. "Княз Александър I" № 15, Пловдив. Ще присъстват Рали Коева-Донева и Рина Пападополу (автори). 

Изложбата „Катагами и темари – под повърхността на реалността“ показва някои от най-популярните и обичани приложни изкуства в Япония – картини от ръчно изрязана хартия кири-е, декоративни топки от конци темари и декоративните шнурове и ширити кумихимо.  Автори на уникалните произведения са Рали Донева-Коева и Рина Пападополи, а специални гости ще бъдат: Мегуми Мочидзуки, кири-е майстор от Киото и Елоиза Мирена Маркети-Масса от Италия, чийто творчески път също е тясно свързан с това изкуство. Това е втората съвместна изложба на Рали Донева-Коева и Рина Пападопулу - две българки, всяка една от които, водена от искрен интерес към японската култура и естетика, е постигнала завидни успехи в своята област, признати и сертифицирани и от японските специалисти. Експозицията е част от програмата на 26-тите Дни на Японската култура в България и се организира от Посолството на Япония в Република България, Асоциация "Кири-е Интернешънъл България" и Японски клуб "Кидзуна" - Варна. 

На 17 и 18 октомври (събота и неделя) ще има демонстрации и уъркшопове с вход свободен: 

Кири –е – уъркшопове на всеки два часа с начален час 10.30 ч. (през двата дни)

Темари – 10:30 ч. на 17 октомври и 14:30 ч. на 18 октомври

Кумихимо - 14:30 ч. на 17 октомври и 10:30 ч. на 18 октомври

Изложбата ще продължи до 23 октомври.

За повече информация: 

www.facebook.com/kirie.bulgaria

www.temari-bulgaria.com

www.facebook.com/Temari.BG

За Дните на японската култура в България:

Дните на японската култура се организират в Република България от Посолството на Япония от 1990 г. За двадесет и шеста поредна година българската публика има възможност да се докосне до древното и съвременното лице на богатата японска култура.

Дните на японската култура през 2015 г. се осъществяват със съдействието на Клуба на приятелите на Япония в България „Нихон Томоно Кай“ и с любезната финансова подкрепа на: Astellas, Canon, Fanuc, Geotechmin, Honda, Itochu, JTI, Kaliakra Wind Power, LB Bulgaricum, Lexus, Mitsubishi Corporation, Toshiba, Toyota, YAZAKI и Yokogawa България.

Светът е пълен с изненадващи тайни. Никои от нас ще живеят достатъчно дълго, за да видят разрешаването на загадките. Но винаги е интересно да погледнем към някои от най-странните неща, които се намират под повърхността на Земята.

1. Птиците MOA 

MOA са нелетящи птици, които са живели в Нова Зеландия, но са изчезнали преди около 1500-та година.  Според една от теориите за изчезването им се смята, че са избити от народа Маори. По време на експедиция през двадесети век, учените се натъкнали на нокти на една от птиците, които по някакъв начин са били невероятно добре запазени в продължение на векове.

2. Храмов комплекс на Saksaywaman, Перу

Перфектната каменна зидария на този древен храмов комплекс, който беше завършен, без използването на нито една капка хоросан, е наистина невероятно. Камъните са толкова добре прилепнали един за друг, че между тях не може да мине дори лист хартия. Освен това всеки блок има гладка повърхност и заоблени ъгли. Как е построен обаче, никой не знае.

3. Портата на Слънцето, Боливия

Портата на Слънцето се намира в Тиуанаку - древен и тайнствен град в Боливия. Някои археолози смятат, че той е бил център на огромна империя през първото хилядолетие преди нашата ера. Никой няма представа какво означава дърворезбата на на портата. Смята се, че резбите имат астрологически или астрономическо значение.

4. Longyou пещерите, Китай

Тези пещери са били извадени от пясъчник от човешки ръце без намесата на никакви машини. Такава трудна работа би изисквала участието на хиляди хора. И все пак никъде  не се споменава за тези пещери. Не се знае нито как са създадени, нито за какво са били ползвани.

5. Недовършеният обелиск, Египет

Дълбаенето на този обелиск първоначално е започнало директно в скалата, но се е оказало, че работата по него не може да бъде довършена. Размерите му са забележителни!

6. Подводният град Йонагуни, Япония

Този древен комплекс е открит случайно от инструкторът по гмуркане Кихачиро Аратаке. Подводният град е засрамил всички научни теории. Скалата, от който е изсечен, е потопена под водата преди около 10 000 години - много преди са били построени дори египетските пирамиди. Някои археолози смятат, че по времето на тази примитивна епоха, хората все още сгушени в пещери, са се прехранвали с хранителни корени, а не лов. Те със сигурност не са могли да изграждат каменни градове.

7. Мохенджо-Даро ("Могилата на мъртвите"), Пакистан

Тайната на падението на този град е обърква експерти в продължение на десетилетия. През 1922 г. в Индийския археолог RD Banerji открили древни руини на един от островите в река Инд. Възникнали множество въпроси: Как е бил разрушен този голям град? Какво се е случило с неговите жители? Многобройните разкопки не са дали никакви отговори до момента.

8. L'Anse AUX Meadows, Канада

Този археологически обект в Канада  е бил селище, основано от викингите преди около хиляда години. Фактът, че той съществува, показва, че скандинавските моряци са достигнали Северна Америка много преди раждането на Христофор Колумб.

9. Тунелите Stone-Age 

Откриването на широка мрежа от подземни тунели, които се разпростират на територията на цяла Европа от Шотландия до Турция, показва, че живелите през Каменната ера хора не са били просто ловци-събирачи. Истината за целите на тунелите все още е загадка. Някои изследователи смятат, че са били използвани като защита срещу хищници, докато други смятат, че са осигурявали безопасен начин за предвижване, когато хората са имали нужда да се защитят от тежките условия на времето и различните конфликти.

10. Гигантски каменни сфери на Коста Рика

Тези загадъчни каменни образувания са интригуващи не само заради перфектно сферичната си форма, но също така и заради неизвестния си произход и предназначение. Те са били открити през 1930 г. от работниците в бананова плантация. Местните легенди предполагат, че тайнствените сфери криели злато, но те се оказали празни.