Паулина Гегова

Човек живее, за да е свободен, или поне в това ни се иска да вярваме. Свободата се отразява в най-различни аспекти, но всички се борим за нея - физическа или душевна, финансова или професионална, кой както я разбира. Свободата е отговорност и в същото време риск, защото живеем в общност, където всеки зависи от другия, а малцина смеят да рискуват. Рискът плаши. "Ами ако не успея?", "Ами ако не се получи?". Подобни мисли винаги се въртят в умовете ни, дърпайки ни назад, а може би защитавайки ни от грешки. 

Намират се обаче и смелчаци, които решават да тръгнат по напълно различен път, захвърляйки страховете за неуспех. Втурват се стремглаво напред, изоставяйки предишния си живот, който по някакъв начин ги е осакатявал и задушавал, без да си задават въпроса "Защо?", осланяйки се на максимата "Защо не!".

Ник Уартон и Дарис Суифт са цветущ пример за казаното по-горе. Те са двойка от осем години, живели в красивата и спокойна Канада. Прелестна държава, където всичко им било подредено. Природата е зашеметяваща, китните градчета великолепни. Разполагали са със стабилна работа и собствено жилище, но нещо липсвало. Онази искрица за приключения, за нови места, нови преживявания. Монотонността и стабилността ги убивала. Ник работел в печатница, а Дарис във фирма за недвижими имоти, но професиите им не ги удовлетворявали. Така се стигнала до налудничавата и напълно необмислена идея да зарежат всичко и да тръгнат по широкия свят, който може да предложи толкова много. Животът е кратък, затова защо да не изкопчим всичко от него! 

В рамките на седем месеца, влюбените се организирали, напуснали работните си места и разпродали всичките си наличности, за да съберат пари за мечтата си. Първоначално заминали за Китай, където в продължение на една година преподавали английски в училище. Но приключенците не можели да се задържат на едно място за дълго време. И просто от нищото се родила хрумката, която преобърнала съдбата им. Създават собствен блог, в който описват страните, които посещават, а те все повече увеличават броят си. Италия, Англия, Корея, за тях няма спирачки, нито граници, които не могат да преминат. Оказва се, че и двамата притежават добър изказ и писането им носи дивиденти, позволяващи им ту да са в постоянно движение, ту да не мизерстват. Каква ти мизерия - те са повече от щастливи.

Тази седмица, пътешествениците дойдоха в България, като първата им спирка беше нашият приветлив град. Бяха по покана на Васил Златев от Bulgaria wine tours с цел да опитат отличните винарски продукти, които предлагат родните изби. http://bulgariawinetours.com/

Ник и Дарис пътуват най-вече с автобуси и отсядат в хостели. Докато си говорехме успях да видя ентусиазмът и щастието, което изпитваха, че са на Пловдивска почва. Личеше в очите им. 

"В Пловдив всички ни приемат много добре. Рядко се срещат толкова гостоприемни и позитивни хора. Хостелът ни се намира в Стария град, който е толкова красив." споделя Дарис. 

Истината е, че колкото ние ги разпитвахме за света, толкова и те нас за България. Интересуваха се как се вари традиционната ни ракия, впечатлени са от националната ни кухня, като не пропуснаха да наблегнат на "Your special ketchup" или по нашенски - лютеница. Любопитно им беше да научат повече за историята и манталитета ни, за старите столици, за Бузлуджа и Шипка, за римското влияние върху държавата ни. Следващата спирка е София, а след нея Македония, но заявиха, че някой ден искат да се върнат за по-дълго и да обиколят планините. 

Оказа се, че блогът разтваря много врати за тях. Създали са трайни приятелства с хора от целия свят, а други тепърва решават да посетят някои от дестинациите описани в сайта. Ник призна, че съученик, с когото не е поддържал контакт от близо двайсет години, съвсем случайно му е изпратил e-mail, в който го поздравява за дейността му и признава, че ще отиде на почивка някъде, точно заради него. Излиза, че те не само се забавляват, преоткривайки нови територии, но и дават пример, пораждат желания в гражданите да се отпуснат и поне за малко да поемат на приключение, което да ги обогати и разшири мирогледите им. 

"Спомняме си всяко кътче, на което сме били. Нямали сме проблеми с родното население, нито с властите. Ако искаш нещо, просто го направи."

Доста добър съвет, като се замислиш. Вечните туристи нямат намерение да спрат. Разбира се, Канада им липсва, но от време на време се прибират за по месец-два, а после пак хващат пътя. Докато си говорех с тях, леко им завидях. Тази птича свобода, като полет над широките баири, над морета и градове. Този explorer на планетата! Кой не би искал да вкуси от този сладък плод? Но ако има нещо, което наистина потвърдих от срещата си с тях, то бе не толкова да пътуваш колкото можеш повече, а нещо много по-дълбоко - никога да не спираш да мечтаеш и да не се отказваш от мечтите си...

Можете да разгледате блогът на Ник и Дарис на http://www.goatsontheroad.com/

Започва "Искрено и лично". Баба ми е прекрасна жена, цял живот е прекарала на село и може би точно това е запазило съзнанието и непокътнато и бистро, за да може да ми предаде нейните житейски истини. Съвсем не претендирам, че те са универсални за всеки един от нас, но винаги когато се присетя за едно от по-долу написаните неща, изпадам в умиление. Тя е почти на 70 години, заради семейството и децата си не е успяла да продължи образованието си, но ме научи на много по-важни неща от уроците в училище и лекциите в университета. Можете да се съгласите с нея, можете и да оспорите думите и. Преценете сами.

Стефка Георгиева

1.      Научи се да правиш домашна ракия и вино – това сплотява семейството. – И беше напълно права. Балканския ни нрав предразполага големи събирания по време или след производителния процес на алкохола, а тогава винаги е забавно.

2.      Ако една жена не може да направи баница – да иде баба и да я научи, инак не е жена. – Ако си на 20 или 30 години, можеш да си позволиш все още да не си се научила да правиш вкусни баници и тутманици. След това обаче си е жив грях. Все пак има ли по-добра закуска от домашна баница с айран?

3.      Жената трябва да може да прави мусака иначе ще остане стара мома. – Любовта на мъжете минава през стомаха. Факт. И все още не сме срещнали онзи български мъж, който не обича мусака…

4.      Ако мъжът гради къщата, жената прави дома. – Дядо ми е построил 2 къщи, а баба ги е превърнала в домове. Това става със сърце, душа и много любов.

5.      Ако искаш един мъж да не направи нещо – накрай го да го направи. – И обратното. Мъжете не приемат директни заповеди, но пък ако жената е малко по-хитра, всичко ще се тече по мед и масло.

6.      Ако ти ще готвиш – той ще мие съдовете. Няма по-лошо от мъж готованец. – Има ли жена, на която в даден момент не и писва от тоновете домакинска работа, която сякаш никога не свършва? Отдавна не живеем в поколението, в което ние сме типичните домакини, които посрещат мъжете си с приготвена маса, на която като за начало ги очаква салата и ракия. Половете вече имат равни права. Дори баба го знае, която е живяла в други времена и по време на други нрави.

7.      И това ще мине. Хубаво, лошо – ще мине. – Дяволски е права за това. Още може да кажем „Всичко тече.“ Животът ни се дели на етапи, периоди или както искате ги наречете, но всеки от тях е с определена продължителност. Все пак това е кръговрат…

8.      Никой не знае какво му е на другия в къщата. Като затвориш врата, всичко е различно. – Това ми го бе казала по повод на „идеалното“ за мен семейство, което все пак се разпадна някак си. Никой външен човек няма как да знае точно какво се случва в чуждия дом, а това, което се вижда навън, невинаги е пълната истина.

9.      Не се плаши от мъртвите в гробищата, от живите се пази. Мъртвец зло не може да ти направи. – Мисля, че няма какво да добавя…

10.  Никога недей да работиш с роднини и приятели. Ще се изпокарате. – Доказан факт. Близките хора обикновено са най-неподходящите колеги, защото губите както обективна преценка, така и се създават (често) конфузни ситуации.

11.  Главата винаги изправена. – Всеки има своите върхове и падения. Без значение какво се случва, човек трябва да запази самоуважение и да вярва в себе си. А и всеки трябва сам да спечели битките в живота си.

12.  Ако някой започне да те тупа по рамото – внимавай. Никой няма да те похвали случайно в тоя живот. – В началото не вярвах на това нещо. След това получих безброй похвали, последвали от „Абе, тука една услуга ще можеш ли да ми направиш…“

13.  Можеш да живееш с 20, с 200 и с 2000 хиляди лева. Ще разбереш, че и без пари пак можеш да живееш. Парите са нищо. – Иначе казано: „Не с пари, а с хора се живее“

14.  Ако можеш да направиш добро на някой – направи му, Господ ще види. Ако не можеш – не му прави лошо, че Господ и това ще види.

15.  Всичко се връща – хубаво, лошо – каквото си направил в тоя живот – на теб ще ти дойде на главата. – Карма.

Златка Александрова, дългогодишен перукер и гримьор в Опера Пловдив, страда от онкологично заболяване и се нуждае от неотложна операция, която не може да бъде извършена в България. Клиниката Хелиос Ханзенклиникум Шралзунд разполага с необходимото оборудване и е в готовност да приеме за лечение Златка Александрова през март 2016 като за целта са нужни прогнозно 17 700 евро според офертата от медицинското заведение. 

Златка Александрова и семейството й нямат възможност да заплатят сумата, а Държавна опера – Пловдив като институция няма право да извършва дарения и да отпуска средства под каквато и да е форма. 

Колективът на Опера Пловдив инициира вътрешна кампания за набиране на средства като се обръща към колеги от останалите културни институти и организации в града, както и към всички фирми и граждани, които биха желали да помогнат в спасяването на един човешки живот.

За набиране на необходимите средства е открита дарителска сметка в лева, която служи единствено за директно разплащане с лечебното заведение в Германия:

Райфанзенбанк

BIC: RZBBBGSF

IBAN: BG71RZBB91551006699520

Златка Петрова Александрова

"Актьорите са агенти на промяната. Един филм, театрална постановка, музикално произведение или една книга могат да бъдат изключително важни. Могат да променят света."

Той със сигурност промени света на киното и театъра по начин, по който едва ли някой е предполагал. Гигантската фигура в актьорското майсторство, Алън Рикман ни напусна сломен от коварната болест на рака, но вечно ще остане в сърцата ни. Може би няколко звездички на Господ са умрели и затова той си събира нови, които да красят и осветяват нощите. Може би просто е съдба. Каквато и да е причината, споменът и постиженията остават.

Посмъртно, изпълнени с огромна почит, ще отчетем най-бляскавите превъплъщения на аристократичния британец.

1. Сивиръс Снейп от поредицата за Хари Потър

Персонаж, който всяко дете ще свързва с Рикман. Тъмен, мрачен и потаен, но вълнуващ, превръщайки се в любим герой от книгите и филмите. Винаги сме си имали едно на ум за предводителя на Слидерин. Много от нас сме искали да сме като него, други сме го мразили, но на финала сме оставали в шок, когато бива убит. Незабравима роля!

2. Риши от Парфюмът: историята на един убиец

Брилянтна книга, брилянтен филм, създаден майсторски. Ролята на Алън е изящна, изпипана, чувствена и изпълнена с бащинска обич. Актьорът представя на ниво отминалата френска епоха, скачайки от гротеската към красотата и обратно.

3. Съдия Търпин от Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт

Поредната алегорична роля, изпъкваща по един демоничен начин. Съставът на филма говори сам за себе си. Джони Деп, Хелена Бонам Картър и Алън Рикман, под направлението на Тим Бъртън, ги изстрелва на светлинни години като творци.

4. Шерифът на Нотингам от Робин Худ: Принцът на разбойниците

Първата екранизация за легендарния стрелец остана и най-добрата. Колкото и римейки да са правени след нея, никой не можа да надмине злостния шериф на Рикман - безкористен, жесток и впечатляващ.

5. Ханс Грубер от Умирай трудно

Доказателството, че англичанинът се справя без проблем и с екшъна и то не стереотипен, банален и клиширан, а отново различаващ се.  Като че ли с каквото и да се захване, винаги се откроява от много от колегите си.

Разбира се, Алън Рикман има още много стойностни роли. Филмите, в които участва са винаги изпълнени с обществена или абстрактна тематика. Никога скучни, никога еднотипни. На сцената артистът също е силно впечатляващ. За жалост, зрителите няма да могат да се любуват повече на таланта му, а киното никога няма да е същото. Отиде си твърде рано, но по-добре стойностно изживян живот, отколкото само бледо подобие. 

Ако някой все още не е разбрал, днес се чества ромската нова година, а празникът е известен още като „Банго Васил“ (куцията Васил). Ромите в града под тепетата също отбелязаха празника, а Георги Иванов спечели петел от провела се томбола по случай празника. Танци и веселие имаше, но днес ще ви разкажем не за протичането на самия празник, а за легендите, които го предшестват.

Има много легенди за произхода на празника. Според една от тях Свети Василий спасил ромите от удавяне във водите на бурно море, като има пратил ято гъски, на чиито гърбове те се качили и стигнали до брега. Друга легенда разказва, че Банго Васил е бил куц овчар, който помогнал на свой събрат в беда. 

Втора легенда гласи, че всички се оплаквали от циганите и Господ заповядал на светиите да ги изтребят. На св. Василий и св. Георги им дожаляло и скрили по едно циганче , единият – момче, другият – момиче. Минало време, дошъл празник. Светиите седнали да празнуват, но нямало никаква веселба. Тогава Василий и Георги довели децата, които спасили. Циганчетата започнали да пеят и да танцуват и настанала веселба. Разбрали, че и без тях не бива. Така циганският род бил спасен

Трета легенда разказва, че веднъж когато циганите огладнели, за да се заситят започнали да берат и да ядат къпини. Целите се нацапали с тях и тогава ги видял дявола. Уплашил се, че станали по-дяволи от него и решил да ги изтреби. Подмамил ги да минат по един мост и като тръгнали по него, моста започнал да се руши, а те да падат във водата и да се давят. Тогава на помощ им се явил Банго Васил (Куцият Васил) и започнал да гони дявола, защото имал заръка от Бога да пази циганите. Дяволът се скрил, а Банго Васил започнал да се моли на Бог и мостът взел да се затваря. Те успели да преминат и били спасени.

Четвъртата история гласи: Имало един цар, който искал да убие ромите. Един човек го завел в една градина, където имало много цветя и Банго Василий попитал този човек дали му харесва и той казал, че те не му харесват, защото цветята в градината били всички еднотипни и едноцветни. Преместили се в друга градина, където цветята в градината били от всички видове цветя и всички цветове. Тогава Банго Васил попитал отново човека дали тази пъстра градина му харесва, той отговорил с да, но това му личало дори по усмихнатото лице.  Така той решил да не убива циганите и този ден станал празник за ромите и се чества на 14 януари.