Вътрешното ми оправдание да поема риска и да напиша тази книга е точно надеждата, че ще достигне до тези, от които зависи утрешният ден на българската журналистика

Г-н Тодоров, на 14 март излиза „Книга за Нери“. Това ли е най-трудно написаната Ви книга?

Не знам дали „трудно“ е най-точната дума. Но не ми беше лесно. Мисля, че тази книга трябваше да се напише. Опитах се тя да не бъде строго биографична, а в някаква степен да обяснява и някои обществени събития от последните десетилетия. Тези, в които Нери е присъствала. Мисля, че тези, които се интересуват от историята на прехода, ще намерят някои нови детайли в общата картина.

Как успяхте да „подредите“ толкова много спомени за толкова кратко време?

Книгата съвсем не е подредена. Някои ще кажат, че е хаотична. Но нямах време да я подреждам. Много хора ми внушаваха, че трябва да има такава книга и да бъде написана възможно най-бързо. След като я предадох, продължавам да се сещам за неща, които си заслужава да бъдат припомнени. Откривам и снимки, които са ценни. Мисля, че някои хора ще ме обвинят, че съм пропуснал много важни неща. Надявам се, че тази първа книга ще провокира и други близки на Нери хора да споделят свои спомени от своя гледна точка.

Животът на Нери Терзиева е изпълнен с много перипетии, но успехите, които постига като журналист, пиар и преподавател, са забележителни. Докосна ли се тя според Вас до „американската мечта“?

Мисля, че на няколко пъти тя би трябвало да е доволна от това, което постигна. Не знам дали точно това са били мечтите ѝ. Знам, че от ученичка е мечтала и даже е била уверена, че ще стане телевизионен журналист. И стана. Нарекоха я даже приживе „легенда“. Беше в Белия дом, Елисейския дворец, отвъд Полярния кръг, в Холивуд – като номинирана за „Оскар“, и къде ли още не. Но по-важното е какво тя не постигна. Това е една от темите в книгата. Сериозен повод за размисъл. Какво би се променило в България, ако Нери бе продължила работата си в БНТ? Ако ѝ бяха позволили да реализира забравения днес проект „Темпо“ – за първа частна телевизия? 5 години преди Би Ти Ви. Остава открит въпросът кой нареди да се отделят едни милиони, за да се ликвидира Би Ай Ти – телевизията, която няколко години беше самотен остров на свободното слово? Става дума за години денонощен труд, загубен в крайна сметка – защото някъде някакви хора решават: „Абе, тази Нери не иска ли прекалено много? Я да ѝ подрежем крилцата“.
Та не знам дали в България може да има „американска мечта“!

В книгата не спестявате почти нищо – нито на Нери, нито на себе си, нито на обществото, нито на времето, в което живеем. Как според Вас би реагирала Нери, ако можеше да прочете написаното?

Тя не обичаше да се пише за нея. Отказваше интервюта... Хайде, оставете на мен да търся отговор на въпроса. И да преценявам дали не сгреших.

Описвате по изключително интересен начин срещите на Нери Терзиева с личности като Бил Клинтън, принц Чарлз, Жак Ширак, Борис Елцин, Вацлав Хавел, Сюлейман Демирел, Лех Валенса и много други. Коя от историите лично на Вас Ви беше най-интересна?

Помня кога за пръв път ѝ завидях. Когато ми разказа за Вацлав Хавел – как се разкъсвал между предварително написания текст, който трябвало да прочете, и думите, които били вътре в него... Беше се докоснала до една невероятна личност. За тези срещи знам само някои любопитни истории. А зад тях стоят папки с документи, организационни планове, грижливо събирана информация, труд на много хора. И много неизвестни подробности. Тези неща може би някой друг трябва да опише и остави за историята...

В книгата пишете: „…до края работеше денонощно. Но не журналистика. А може би работеше за журналистиката на утрешния ден, обучавайки и възпитавайки една нова смяна“. Вярваше ли Нери Терзиева в своите ученици, виждаше ли в тях бъдещето на българската журналистика?

Вътрешното ми оправдание да поема риска и да напиша тази книга е точно надеждата, че ще достигне до тези, от които зависи утрешният ден на българската журналистика. Може би ще придобият кураж да тръгнат по нелесния път. Ще преценят, че не е толкова страшно да останеш цял живот верен на своите принципи и морал...

Ако трябва да извадите едно изречение от казаното или написаното от Нери, над което си заслужава да помислим, кое ще бъде то?

„Надявах се да преживея...“

--

ОТКЪС ОТ КНИГАТА МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В ПОД ТЕПЕТО.

Верни на стремежа си винаги да търсят нестандартното общуване с публиката, визуалните артисти Севдалина Кочевска и Петър Кочевски, със съучастието на Емил Миразчиев, откриха по различен начин и съвместната си изложба “Героят” в Градска художествена галерия – Пловдив (2 март).

Откриването се състоя едновремнно пред гостите в експозиционната зала и пред телевизионната аудитория с пряко включване в ефира на предаването “Линия култура” по БНТ 2.

Провокативната ирония е импулс и послание в инсталациите, които Севдалина Кочевска създава. Още от витрината на галерията тя призовава с неонов надпис “Be hero”. Изписани тенденциозно с малка буква, против правилата са даже заглавията: “център”; “бучка захар”/”бучка сол”; “за количествените натрупвания и качествените изменения”; “davka”.

Произведенията на Петър Кочевски преднамерено предизвикват стандартните ни представи за художествено произведение. Живописта при него е изразното средство да сподели с публиката своите демони в творби като “червен човек (1,2,3)”; “без повече сълзи”; “уморените коне ги убиват, нали”; “героят”; “жокер (1,2,3)”; “майка ми е индианец” и др.

Във видеоарт от Емил Миразчиев се припомнят монтажът и принудителният демонтаж на “стената” от сребърни чували по зида на Римския стадион – санкционираната творба на Севдалина Кочевска от миналогодишната Седмица на съвременното изкуство.

Изложбата “Героят” може да се разгледа до 22 март на първия етаж в Залите за временни експозиции на ул. “Княз Александър I” №15.

Фестивалът OPERA OPEN на Античния театър в Пловдив отбелязва своето юбилейно 10-то издание с програма, която представя силното международно съдържание, жанрово разнообразие на фестивалната платформа и 40-годишните традиции на Вердиевия фестивал. Опера Пловдив поставя акцент на някои от най-успешните постановки, формати и творчески сътрудничества през годините, смело разположили OPERA OPEN на картата на европейските музикални open air-фестивали. Програмата е разпределена жанрово в „Опера и Балет“, „Класика и Джаз“,  „Мюзикъл и Рок“ и включва премиерни проекти с водещи артисти от българската и световните сцени.

Сегментът „Опера и Балет“ представя произведения на знаковите композитори Верди, Пучини, Моцарт и Чайковски. Седмица след като открие 100-ия сезон на Арена Ди Верона със своя премиера, режисьорът Стефано Пода ще представи на Античния театър спектакъл „Силата на съдбата“ от Верди на 24 юни, започнала като копродукция с Театро Реджо ди Парма през 2017 година. Солисти са Таня Иванова, Иван Момиров, Небойша Бабич, Мария Радоева и др.

Един от най-известните български оперни режисьори в чужбина Вера Немирова в екип с творящия в Европа визуален артист и сценограф Юлиан Табаков подготвят премиера на операта „Милосърдието на Тит“ – един от рядко изпълняваните шедьоври на Моцарт, с диригент Диан Чобанов на 15 юли. Към солистичния състав се включва и контратенорът със стремителна кариера Рей Шене от САЩ.

Сопраното Лила Лий се завръща в образа на зловещата принцеса Турандот, а за ролята на принц Калаф е поканен тенорът Амади Лага от Пучиниевия фестивал в Торе дел Лаго, Италия. Операта от Пучини на 1 юли е под диригентската палка на Якопо Сипари Ди Пескасероли.

 Една от най-мащабната постановка в историята на OPERA OPEN – “Набуко“ от Верди на режисьора Нина Найденова, отново ще отправи своите актуални послания за мир и тържеството на Човечността. В спектакъла на  8 юли с диригент Диан Чобанов участват едни от най-търсените от европейските оперни театри български солисти – Кирил Манолов, Таня Иванова, Милен Божков, Мария Радоева и др.

Водещото балетно събитие в България през 2022 – „Ана Каренина“ на хърватския хореограф Лео Муич, ще бъде представено отново на Античния театър на 21 юли. Към звездните солисти Марта Петкова и Никола Хаджитанев от Национален балет – София се присъединява Гилерме Алвеш, премиер-солист на балета на Хърватския народен театър.

Програма „Класика и Джаз“ дава старт на OPERA OPEN на 20 юни с аудио-визуалния спектакъл „Симфонична фантазия“, в който по традиция за всяко откриващо събитие артисти и публика сменят местата си в Античния театър за различно пространствено възприятие на музиката. Светлинни картини и проекции ще потопят зрителите в програмната музика на Фантастичната симфония на Ектор Берлиоз и 4 скици за оркестър на Димитър Ненов с диригент Диан Чобанов.

Опера Пловдив в партньорство с Държавната филхармония на Солун ще представи симфоничния концерт-спектакъл „Бетовен – Девета симфония/Шьонберг – „Оцелелият от Варшава“ на 11 юли. В музикалната симбиоза на утопия и антиутопия посланието за мир вълнува още по-силно. В проекта с диригент Владимирос Симеонидис участват солисти от България и Гърция заедно с Хора на Опера Пловдив с диригент Драгомир Йосифов.

 Jazz Symphony – един от знаковите фестивални формати, ще посрещне на Античния театър петкратната носителка на Грами за джаз-вокал Даян Рийвс. Кралицата на джаза ще представи за първи път в България своя богат репертоар заедно със симфоничен оркестър на 18.07. Концертът с диригент Константин Добройков и оркестъра на Опера Пловдив се осъществява благодарение на партньорските отношения с Plovdiv Jazz Fest.
Jazz Symphony ще представи на 3 юни и концерт на прочутият цигулар Дейвид Гарет, който идва за първи път в България с класическата си програма с музика от Бах, Дворжак, Менделсон и Шуман. Проектът ICONIC с цигулка, китара и бас се разпространява от промоутъра BG Sound Stage Management.

Почитателите на джаза ще се насладят и на импровизациите по класически пиеси на триото „Classic Impro”: Антони Дончев – роял, Бенямин Шмид – цигулка, Георг Брайншмид – контрабас с Оркестъра на Опера Пловдив на 27 юни.

По традиция август е месецът на OPERA OPEN Light с програма „Мюзикъл и Рок“. Хитовата творба на Андрю Лойд Уебър „Исус Христос Суперзвезда“ с режисьор Веселка Кунчева е на 10 август с участието на познати имена от българската поп и рок сценa, а концертът „Една нощ в операта с музиката на QUEEN” на 14 август ще представи вечните песни на легендарната британска група. Програмата включва и премиера на мюзикъла от Бродуей „Семейство Адамс“ на 18 август. Романтичната черна комедия с героите от прочутата филмова поредица е под режисурата на Петър Одаджиев и диригентската палка на Вилиана Вълчева с познати на публиката солисти като Керана, Милица Гладнишка, Евгений Арабаджиев, Цвети Пеняшки и др.

Съвременната визия и високото професионално ниво на спектаклите на OPERA OPEN в съчетание с уникалните дадености на Античния театър привличат все повече чуждестранна публика. Опера Пловдив работи в тясно сътрудничество с туроператори за развитието на международен оперен туризъм в България като залага на актуално съдържание и съвременен маркетингов подход.

Билетите за OPERA OPEN вече са в продажба в мрежата на Ивентим и онлайн на eventim.bg. Само през март най-ревностните почитатели могат да се възползват от РАННА ПРОМОЦИЯ - отстъпка от 20 % до 33% за билетите от ценови категории 50, 40 и 30 лева с промоционален код EARLY онлайн на eventim.bg и на билетните каси. Отстъпката не важи за концерта на Дейвид Гарет. Традиционно ще бъдат налични и промоционални пакети и карти.

OPERA OPEN е част от програма „Наследство 2023“ на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Прочутият цигулар идва за първи път у нас с класическата си програма

Дейвид Гарет идва за първи път у нас с класическа програма и с нов албум. След успешното си
турне „Alive” през 2022 г. с 32 концерта в 11 страни, преминало и през София, знаменитият
цигурал отваря нова глава с ICONIC. Концертът му е на 3 юли, в Античния театър в Пловдив.

Турнето представя новия му класически албум ICONIC, издаден през ноември 2022, вдъхновен
от легендарни цигулари, чиито мелодии са вълнували Гарет като дете. Музиката на Бах,
Дворжак, Глук, Крайслер, Менделсон и Шуман са само някои от имената, които ще чуем в нов
аранжимент. Дейвид Гарет ги представя в концертите си за първи път в трио от цигулка,
китара и бас.

Личният избор на музиката на Дейвид Гарет напомня на златната ера на виртуозите на
цигулката, когато изпълнители като Зино Франческати, Артур Грумио, Яша Хейфец, Фриц
Крайслер и Йехуди Менухин са радвали публиката с популярни миниатюри и изящни
мелодии. Те будят възхищението на младия музикант и до днес. Потапяйки се в техните вечни
записи и стъпвайки на техния модел, Гарет създава програмата си ICONIC.

„За съжаление, много красиви творби от ранните дни на великите виртуози са потънали в
забрава”, казва Дейвид.

„Ето защо за мен означава още повече, че сега имам възможността
да дам нов живот на всички тези красиви парчета”.

Дейвид Гарет започва да свири на цигулка на четиригодишна възраст. Прави своя сценичен
дебют, когато е на десет години и става най-младият артист, който някога е подписвал с
Deutsche Grammophon само три години по-късно. До средата на тийнейджърските си години
той изгражда звездна солова кариера и записва всичките двадесет и четири каприза на
Паганини. По-късно се записва в световноизвестното училище „Джулиард” в Ню Йорк като
един от първите ученици на Ицхак Пърлман.

През последните две десетилетия Гарет свири с много от водещите световни оркестри и
диригенти и достига до нова публика по целия свят с концерти, включващи рок химни,
класически сонати, филмови теми и солови миниатюри. В началото на 2022г. издава
автобиографията си „Ако само знаехте” (“Wenn ihr wüsstet”) разказвайки за скалистия път,
извървял от детето-чудо до световноизвестен музикант.

Елате да чуете класическата програма на Дейвид Гарет за първи път у нас. Концертът му е на 3
юли 2023 г=, в Античен театър в Пловдив. Билети се продват в системата на Eventim.