Капана.БГ
Технически проблем
(Или как да бъдем като Ботев)
Не мисля, че образованието ни преди /вече доста спорният/ 10-ти Ноември, беше непременно лошо. Идеологическата червена стая, в която се намирахме в онези десетилетия, обезцветяваше много от останалите краски, но все пак имаше добри неща.
Не, няма как да съм носталгичен, щом имам претенции, че мисля, но бих искал да съм що-годе точен.
И така, спомням си иначе развиващата мисленето рубрика в обучението ни по литература: „Отговор на литературен въпрос”.
Много ме мъчеше туй нещо. А досега ме мъчи чуденката защо аджиба се казваше „литературен” този въпрос. Е, то обяснението може да е ясно и на прима виста, но на мен ми се струва, че няма как да е съвсем изчерпателно - въпросите в литературата, на които бяхме призвани да отговаряме, всъщност бяха само привидно литературни. Сред тях имаше добри, глупави, червено идеологически, скудоумни, а и натъртващо недоумяващи. От последната категория беше въпросът „Защо искам да съм като Ботев?” !!!
Сетих се за този въпрос покрай отминалата Паметна дата, за която националната памет, видно, е на изчезване.
Е, аз не искам да съм като Ботев. Така отговорих и получих двойка. Сега търся реванш, но знам, че пак ще получа същата оценка.
ХРИСТО БОТЕВ!
Главните букви са твърде миниатюрни за изписване на това име.
Кое не е казано за него – гениален Поет, отчаян, но пламтящ Революционер... Тръбящ Глас против неправдата. Не само Онази, която трябваше да се премахне с кремъклийки и черешови топчета, а и против Тази, която го уби – страхът да не си загубим шагренираните кожи и мизерния уют... Това е Великата Неправда - Бог ни е създал свободни, но още в люлката ни учат, а сетне чудесно се учим и сами, как да бъдем роби.
Майната й на свободата, давайте салама!
Нямаше ли един друг исторически луд, който векове по–рано скърбеше по темата в дискусия със същата тази Неправда, а тя за благозвучие се наричаше „Санчо”? И за този шантав хидалго по принцип сме учили, нали?! Но пък добре, че продават салам, та продуктовото му позициониране на екрана да ни напомни, че все пак го е имало някога въпросният херой.
Та, как да бъдеш като БОТЕВ?
Кой пример от неговите живот и дело може да се свърже с нашите человечески стремленийца? Ще говорим ли ясно и открито, ще сочим ли с огнен пръст повсеместните простотии и мародерстване, ще мизерстваме ли в изгнание поради това? Ще се качим ли на Радецки? А Българската земя, която ни е скъпа само в рекламите и от която се чудим как да избягаме, ще я целуваме ли?
Хайде, хора, Човекът БОТЕВ го няма, но и никога не го е имало! Имаше една Звезда, която се спусна от небето за наше щастие. Веднага я стъпкахме и досега продължаваме да я тъпчем. Ето, на Втори юни 2014 година в гр.Калофер сирените ни напомниха този позор – мълчаха, поради техническа неизправност. В моя град пък тези пищялки извиха протоколно като наемни гробищни оплаквачки, но дори не бяха чути от блаженстващите в своя комфорт електоратчици.
Е, не искам да съм като БОТЕВ.
Няма как и да бъда.
Питам се обаче – обичате ли нощното небе в планината, там – на върха на Свободата. Там, където, щом настане вечер, месецът изгрява, а звездите обсипват свода небесен. Гората шуми, вятърът вее..., но няма кой да запее хайдушка песен...
Испанец разказва за нашите изоставени деца, но и изоставени родители
Мегапроектът LUX в Дома на културата
Испанският художник Фернандо Ервас започва работата си по един много нетипичен проект преди около 8 месеца. Този проект той нарича LUX. Асоциацията, която прави заглавието, обаче, няма абсолютно нищо общо със съдържанието.
През всички тези месеци испанецът обръща внимание на децата, изоставени от родителите си, на родителите, изоставени от децата си, на децата от Столипиново, децата от дома Мария Лиуза, болните хора от Свети Врач. Казва, че първият месец е бил времето, в което е трябвало да се интегрира между тях, защото всички тези хора, живеят в собствени микрообщества. След като връзката се е получила, комуникацията им станала много лесна.
В проекта са включени документалният филм „Антропология на забвението“, видеоинсталацията „Границата на мълчанието“ с участието на актьора Симеон Алексиев.
Това е проект, в който чрез средствата на живопис, фотография, кино, се показват хората натикани в ъглите на живота.
Утре в Дома на културата от 18 часа може да видите целия проект. Да се видят тревогите и радостите на хората с увреждания, интерпретация на религиозни теми от децата в Столипиново, както и много снимки . Всеки ще има уникалната възможност да получи парченце от емоцията на различните от него.
Интересни Акценти от програмата на Кукления театър
• На 6 юни от 19 ч. студентите-абсолвенти, специалност "Актьорско майсторство" в ПУ "Паисий Хилендарски" ще представят в 1спектакъл части от 3 пиеси.
• На 12 юни от 16 ч и 19 ч. гостува Народен театър "Иван Вазов" със спектакъла "Две" /в ролите на Дора Габе и Елисавета Багряна Бойка Велкова и Мария Каварджикова/ .
• Закриване театралния сезон със спектакъла за възрастни "Великденско вино" на 27 юни и пиесите за деца "Педя човек-лакът брада"/28 юни/ и "Чук и Пук" /29 юни/.
Започва "Месец на фотографията"
В "Дружество на пловдивските художници" вижте селекцията от първото издание на международния фотосалон Пловдив.
На 3-и юни от 19:00 ч. в галерия Индустриална 11 ще бъде положено официалното начало на едно от най-мащабните фотографски събития в България. "Месец на фотографията" представя своеобразна картина на съвременната българска и световна фотография с нейното разнообразие от подходи и технологии. В събитието участват основно Български автори, но ще бъдат представени и изложби на автори от САЩ, Италия, Еквадор, Унгария, Македония, Нова Зенландия, Сърбия, Армения, както и няколко конкурсни и колективни изложби събиращи автори от цял свят работили по определена тематика.
Месец на фотографията дава поле на изява, както на утърдени професионалисти и класици във фотографията, така и на съвсем млади автори. Именно изложби на ученици и студенти ще могат да бъдат видяни на откиването на 3-и юни, когато ще бъде представена изложбата от традиционния конкурс Фотоакадемика и изложбата "Моят свят", представяща погледа на деца от 14 до 18 годишна възраст. Кулминацията на вечерта ще бъде връчването на статуетка за цялостен принос във фотографията.
Изложбите в Месец на фотографията показват, че технологията не е водеща в това да се покаже интересна фотография. Две от изложбита са правени с пинхол камери направени от подръчни материали. "Соларография" на Борис Попхристов, вече виси по стените в "СКЛАДА" в София. Тя е правена с... бирени кутийки, които са оставяни да снимат между 1 и 6 месеца като запечатват пейзажи и пътя на слънцето за периода.
От най-примитивните снимачни технологии "Месец на фотографията" ни води към най-модерните такива в две изложби снимани с телефон. На 4-и юни в Уникредит Студио, изложбата "Свобода" ще представи опитите на 7 изявени фотографи за снимане с Инстаграм. Любопитният кураторски проект "SELFIEka" пък е събрал в изложба стотици "селфита" показвайки, че този тип фотография може да бъде много повече от физиономия с нацупени устни заснета в огледалото.
Fotoevidence е на българската фотографка Светлана Бахчеванова, който се развива в САЩ и има за цел чрез фотография да разказва истории, в които са нарушавани човешките права. Още на 2-и юни в Червената къща в София ще бъдат открити изложбите "Urban Cave" (Градска пещера), която представя живота на бездомниците в Ню Йорк и "Ку Клукс Клан", която показва съществащото и днес общество. В същата вечер ще бъде показан и проектът "Veni Vidi Vici" на Ади Петрова, който разказва историята на една раково болна жена.
Разбира се, "Месец на фотографията" не представя само изложби правени с нетрадиционни технологии или показващи социални проблеми. "Месец на фотографията" представя множество творчески търсения, интересни проекти, разкази за далечни пътувания и дестинации и фотография, която просто носи естетическа наслада. В събитието има и множество лекции, дискусии и семинари.
"Месец на фотографията" се опитва да представи един цялостен образ на фотографията днес. Възможно е част от него да не ви допадне, но вярваме, че идния месец всеки ще намери страни на фотографията, които да го впечатлят.
Тази година "Месец на фотографията" далеч няма да бъде само в София. Изложби ще има и в Кюстендил, Пловдив, Пазарджик, Бургас, Перник, Гоце Делчев, Севлиево, Смолян, селата Бистриц и Безден и Благоевград, където днес (02.06.2014) в сградата на общината, ще има грандиозно откриване с гости от цялата страна на изложбата по случай 15 годишнината на Национално сдружение фотографска академия "Янка Кюркчиева" (организаторите на Месеца на фотографията).
Някои от изложбите в страната вече могат да бъдат видяни. В Кюстендил в Художествена Галерия „Владимир Димитров – Майстора” до 5-и юни може да видите изложбата на Детелина Тихолова "Отвътре", а в Пловдивската галерия на "Дружество на пловдивските художници" може да видите селекцията от първото издание на международния фотосалон Пловдив.
Габриел Ниухауз изключи гравитацията в Драмата
Израелската актриса летя над сцената, сякаш нямаше кости
Думите не са единственото изразно средство на човека. Да, те ни отличават от животинския свят, но пък са ни накарали да забравим онова първично показване на себе си. Габриел Ниухауз е от Израел и е в България за втори път по случай Фестивала „Черната кутия”. По принцип винаги взима някого със себе си, но този път е решила да пътува изцяло сама. Такава и е постановката – идеята е нейна, сама я режисира и на сцената е единствено тя. Макар и следващите й представления да са на места като Германия, САЩ и все държави с голямо име, тя дойде в малката ни България и разби сцената на Драматичния театър. Любопитството й към всяка една точка на света я довежда тук до работата й с, както тя ги нарича, изключително усмихнати хора. Два дена обикалям из града. Видях музеите, влизах в къщите, разглеждах малките улички и ми харесва изключително много . Намирам Пловдив за вдъхновяващ град, толкова е богат исторически. Той е кръстовище на цивилизациите, просто е страхотен, казва тя за Пловдив.
Това е физически и визуален театър. Думите са заменени с движения на тялото и обектите, които са по сцената. Публиката има свободата да интерпретира цялата постановка, както си пожелае. Ако за вас означава щастие, то за съседа ви по седалка може да е тъга. Зад постановката се крие личната й история, но предпочита всеки да бъде докоснат и не налага своята идея върху публиката. Всяка държава вижда нещо различно, казва тя и този факт й харесва. Сякаш беше помолила някой да изключи гравитацията специално за представлението. Тялото й се движеше все едно няма кости, а единствено мускули, които се извъртаха по невъзможен начин. Това е историята на жена, отказваща да се подчини на правилата, което пък от своя страна води до абсурдни и екстремни ситуации.
Фестивалът продължава до 6 юни. Утре ще имате възможността да се насладите на танци от целия свят с „Алма” от Израел, „Призма” от Холандия, “Exit” от Русия и Festival euro-scene Leipzig от Германия в Камерната зала на Драматичния театър. По същото време в Кукления ще бъде показана българската постановка "Вграждане".
Най-касовият хит на Джоли вече по кината
Дългоочакваното завръщане на Анджелина Джоли към света на голямото кино се увенча с грандиозен успех, който превърна Злодеида в най-доходоносната героиня на актрисата у нас с боксофис от 330,576 лв. за премиерния уикенд. Злата орисница, утвърдила се като един от най-емблематичните образи на Дисни, покори и световната кинокласация, където също стана най-касовият дебют за половинката на Брад Пит[1] със 170 млн. щатски долара приходи от продажба на билети. В България, освен нов рекорд за Анджелина, епичното фентъзи ГОСПОДАРКА НА ЗЛОТО зае в класацията по премиерни приходи за 2014 година почетното второ място след сензационния „Ной“.
Зрелищното превъплъщение на Злодеида връща Джоли на голям екран след почти четиригодишно отсъствие. Актрисата, която определя орисницата като една от най-трудните роли в кариерата си, споделя: „Още от първото четене бях много развълнувана от сценария. Беше като разбулването на голяма мистерия. Всички познаваме историята в „Спящата красавица“, познаваме Злодеида и знаем какво се е случило на кръщенето, защото сме пораснали с тази приказка. Но не знаем какво е станало преди това“.
На свой ред режисьорът на продукцията Робърт Стромбърг коментира: „Изборът на Анджелина Джоли за главната роля в ГОСПОДАРКА НА ЗЛОТО беше решение, взето далеч извън ограничителните норми на обичайния кастинг. Още преди да се включа в проекта, чувах името на Анджелина да се свързва с него и си мислех: тя е идеална за този персонаж. Само като погледнете нейна снимка и образа на Злодеида, ще видите, че е предопределена за тази роля“.
ГОСПОДАРКА НА ЗЛОТО разбулва непознатото лице на класическата история „Спящата красавица“ точно 55 години след премиерата на обичаната Дисни анимация, като я представя през погледа на лошата орисница Злодеида. Епичното фентъзи връща на голям екран добре познатите приказни герои, като ги представя в различна светлина и разкрива ключови подробности от характерите и живота им. Резултатът е вълнуващо приключение с многопластови персонажи, нарушаващи клишираните ни възприятия за добри и лоши герои.
На голям екран в зрелищното епично фентъзи ГОСПОДАРКА НА ЗЛОТО оживяват красивата принцеса Аврора (Ел Фанинг), крал Стефан (Шарлто Копли), верният другар на Злодеида – Диавал (Сам Райли) и трите колоритни феи, натоварени с нелеката задача да отгледат престолонаследницата до навършването на 16-ата й годишнина.
Зрителите могат да се докоснат до събитията и героите в двореца на крал Стефан и Горското кралство в 3Dи 4DX, а само до този четвъртък – и в IMAX 3D. 
50 абонамента за ценителите на камерната музика
50 абонаментни карти за концертите от юбилейната програма на 50-ия Международен фестивал на камерната музика са приготвили организаторите. Според тях това се случва за първи път в историята на най-дълголетния фестивал от тази категория у нас. 25 лева е тоталната цена на абонамента, като се раздели на 15 концерта, се получава 1.62, пресмята на глас мениджърът на форума Димитър Малашинов. Достъпно за ценители на камерната музика, които не искат да пропуснат нито звук и „колекционират” всичко, което актуално се случва с камерната музика на престижния фестивал, емблема на Пловдив. Достъпни са и единичните цени на билетите за всички концерти от юбилейния афиш, коментират запознати с различните ценови категории на подобни събития у нас.
На касата на Главната, встрани от сградата на Община Пловдив, всеки вече може да си купи срещу 8 или 10 лева билет за всяка една от празничните вечери от 10 до 22 юни, носеща запазения знак на 50-то юбилейно издание на МФКМ. Ученици, студенти и пенсионери ще броят по 5 лева. Билети ще се продават и в дните на отделните концерти пред 3-те зали – Етнографски музей (8 концерта ще има там), зала „Съединение”, където на 10 юни се открива Фестът, и Камерна зала – Драматичен театър, там пък на 22 юни се закрива.
За 4-та зала – Аулата на НУМТИ „Добрин Петков”, където на 22 юни от 11.30 ще е концертът на младите изпълнители, лауреати на национални и международни конкурси, входът е свободен.