Пеперудите в корема започват своя танц преди да изляза на сцената, казва новият секс символ

Паолина Грозева

Той завършва пловдивския ТОХ преди 5 години и името му вече започва да става все по-популярно. Обаче не в сферата на средното му образование, а с нещо далеч по-различно. Играе в няколко постановки и е наричан новият Дон Жуан. Преди броени дни взе диплома с отличие от НАТФИЗ. Той е Михаил Сървански.
Като всеки абитуриент и пред Мишо е стоял въпросът как да продължи образованието си. Не исках да вляза в някой университет и да уча нещо, което не искам и изобщо не знаех какво да правя, казва младият талант. Накрая решил да кандидатства в Пловдивския университет, специалност актьорско майсторство. Когато споделя тази идея с родителите си, обаче, те са твърдо против, защото според тях, за да се явиш на подобен изпит трябва да си много подготвен и поне да си посещавал някаква школа. В крайна сметка, обаче, застават зад мечтата на сина си. Малко след това Мишо се запознава с момче, което е завършило актьорско майсторство в ПУ, което започва да го подготвя за кандидатстудентските изпити.На втората седмица той ми каза, че аз задължително трябва да кандидатствам в НАТФИЗ, допълва чаровникът. Родителското тяло обаче не е във възторг, че синът им смята да напусне Пловдив.Но отново склоняват и пускат момчето в столицата.
Отива в София. Не познава никого, средата му е чужда. Явява се на изпитите в НАТФИЗ и се оказва не само, че е приет, ами е и с най-висок резултат от цялата кампания. И така животът ми се промени изцяло. Заживях в София, 4 години се смазах от работа, обаче сега съм много щастлив, защото харесвам работата си и съм много мотивиран, казва няколко години по-късно Мишо.
Най-популярната му роля досега е тази на Дон Жуан, за която е поканен още в трети курс. Постановката с негово участие се играе вече втори сезон на сцената на Сатиричния театър. Сървански играе и в спектакъла "Волпоне", с който гостува неотдавна в родния Пловдив. Репетира трето представление, а средата на юни започва и четвърто.
Мишо казва, че, когато за пръв път е играл пред публика в родния си град се е почувствал уникално. Още при появата ми на сцената салонът избухна в бурни аплодисменти, а аз дори не ги бях заслужил, скромно споделя талантът и допълва, че няма търпение да се завърне в града под тепетата през септември с "Дон Жуан", където изпълнява главната роля. Новият секссимвол споделя, че въпреки, ролята, която играе на сцена, не е Дон Жуан в живота. Но му е адски интересно да се превъплъщава в различни образи, защото всяка роля остава частичка в него.
Е, и на Мишо са му се случвали гафове на сцената и забавни моменти. В едно представление имам реплика " Ще ми позволите ли да го погъделичкам с върха на камата си?" и трябва да извадя нож... обаче съм го забравил зад сцената и колегите щяха да се пръснат от смях, разказва един от конфузите на сцена младокът. И допълва, че забравянето на текст и импровизациите са част от работата.
Няма си специален ритуал преди да се появи пред публика. Имам нужда от моите 5 минути самота преди спектакъл… и това е. Събирам се, загрявам активно цялото си тяло и съм готов, разяснява новият Дон Жуан.
Михаил споделя, че много му липсва родния град и за негова жалост си идва рядко, защото има твърде натоварена програма. Освен репетициите, скоро му предстоят 3 фестивала по морето, преди 20 дни пък се е върнал от Виена,а миналият септември бил в Пекин. Но не се оплаква. Напротив. Търси всякакви предизвикателства.
За радост на фенките, Мишо споделя, че ще се опита да поостане в Пловдив поне 2-3 седмици. Няма как обаче да бъде засечен да виси по кафетата. А дали в момента сърцето му е заето? Сървански решава да запази в тайна…
Освен любовта към театъра, новият любимец на публиката, казва, че би се пробвал и в киното, но не е получавал достатъчно добри предложения. Снимал съм студентски проекти и ми е интересно, не крие актьорът.
Мишо е доста взискателен към себе си и казва, че има още много накъде да се развива. Но е много благодарен на хората, които са му помогнали до момента. На първо място, разбира се, семейството му, които не са го спрели да преследва мечтата си, а напротив- дали му пълната си подкрепата. Също и на Петко Петков, който го е накарал да вярва, че може да се справи и който му дава основата. И, разбира се, на професор Здравко Митков, при когото завършва незабравимите 4 години в Академията.
А ние с нетърпение очакваме да дойде септември, за да можем да се насладим на играта на Михаил Сървански в родния Пловдив.
 

„Кой ще каже какво е Любов...” – рефрен от изтъркана песен, в която натрапващият се на слушателя подчинителен съюз „дали” замества търсеният отговор. Не ме устройва. Погледнах Тълковния речник. Ето го и него:
1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство. Майчина любов. Синовна любов. Любов към родината. Любовта между хората. Съпружеска любов. Умирам от любов. Гореща любов. Взаимна любов.
2. Склонност, пристрастие, предпочитание, привързаност към нещо. Любов към работата. Любов към музиката. Любов към природата.
Мммдамм...
За малко да кажа, че е бая тъпичко, но всъщност е безпомощно. Нейсе, то в любовта изглежда подчинителните съюзи преобладават и затова безпомощни „умираме от любов”... Капан значи!
Айде пак в Тълковния:
1. Уред, който се залага за ловене на животни. Капан за мишки. Залагам капан. Вълкът се хвана в капана.
2. Прен. Уловка, примамка. Устроиха му капан и го заловиха със стоката. Попадам в капан.
Е, тука вече Тълковниците са били в свои води, вижда се.
Обаче също така плуват на плиткото. И това се вижда.
Сега, хайде да е честит „КАПАНА.БГ”! Пък, ако излезем от него, ще видим и дали е за честитене...
И, ей така, се сещам за капаните за мишки от моето детство. Едните бяха хуманни – мишката се хваща в клетката жива. Другите й чупеха гръбнака. Естествено, както е винаги в живота, вторите бяха много по-ефективни. Питам се следователно от коя ли порода ще да е този ми ти Капан. И пак мисля.
Този път реших, че отговорът не е важен – ако вредителите на Културата „умират от любов” в капана – екстра! Ако пък нейните Сеячи останат живи – нека се плодят като мишки! Баш от това имаме нужда сега.
И ето – Наслука, Труд и Безсмъртие!!!
Да вярваш в това е капан, но също така и любов...

Автор: Кирил Николов

Треска за билети за концерта на PARADISE LOST в Пловдив тресе феновете във Великобритания.

Над 200 билета бяха закупени на Острова още в първата седмица от пускането на билетите в продажба.

От коментарите във Facebook става ясно, че уникалният концерт привлича вниманието на почитатели на групата от цяла Европа, които няма да пропуснат PARADISE LOST за първи път на живо с оркестър. Закупени са билети и от Франция, Германия и Испания.  

Както вече ви съобщихме, PARADISE LOST ще свирят в Пловдив на 20 септември 2014 (събота).

Aнглийска група-институция ще представи един много специален спектакъл в магическата атмосфера на Античния театър.

В основната част от шоуто PARADISE LOST ще свирят заедно с Оркестъра на Държавна опера Пловдив, отново под ръководството на диригента-звезда Левон Манукян.

Водеща британска филмова компания ще заснеме шоуто с множество камери - една супер продукция, която ще бъде издадена като следващото официално DVD на групата.

Концертът се организира от радио ТАНГРА МЕГА РОК.

БИЛЕТИ ще откриете екслузивно в мрежата на Eventim.bg с редовна цена 40 лв и 60 лв за Golden Circle (пред сцената). В деня на концерта цените скачат.

След шумния успех на първото издание - Sounds of The Ages 2011 с невероятния спектакъл на ТАРЯ ТУРУНЕН и звездния барабанист МАЙК ТЕРАНА с Филхармонията, форумът се превърна в истинска традиция година по-късно с концертите на ФИШ и ANATHEMA. Последните заснеха своето историческо шоу и го издадоха на blu-ray и DVD, а през септември 2013 имахме възможност да гледаме и супергрупата ASIA.

Осмият международен фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“ ще се проведе от 31 май до 6 юни 2014 г. в Пловдив. Девет международни спектакъла в областта на физическия театър, пърформанса и съвременния танц, както и различни творчески ателиета и уъркшопи ще бъдат представени в рамките на 7 дни. Партньори на фестивала са Министерството на културата и Община Пловдив, Посолството на Израел, Посолството на САЩ, Посолството на Белгия, Гьоте-институт, Градският дом на културата „Борис Христов“, Драматичният театър — Пловдив, Държавният куклен театър — Пловдив и Културният център „Тракарт“.

 
ПРОГРАМА 2014

29, 30 и 31 май

Творческо ателие с МИЛА ИСКРЕНОВА
„Темите на съвременния танцов театър или какво знаем за Пина Бауш“
Културен център „Тракарт“

Основната цел на ателието е да разгледа в съвременен контекст основните теми от творчеството на Пина Бауш и методите на работа на немската хореографка, известна като създател на жанра „танц-театър“. Ателието систематизирано и артистично въвежда в спецификата на съвременния танц-театър като методология, идейна основа и език.

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт в България


ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ

31 май (събота)

„BOB’ART“
Opinion Public Company — Белгия
Танцов спектакъл
Градски дом на културата „Борис Христов“, 19:00

„Bob’art“ е роден от желанието за сатира върху крайностите в съвременното изкуство и по-специално неговата склонност към прекомерен психологизъм, който изключва спектакълa от самото изкуство и неговата публика. „Bob’art“ е игра между танцовите и театралните изкуства и изключително забавен поглед върху една нелека тема.

„Bob’art“ е представян на Festival Temps d’Aimer Biarritz, Festival on y danse — CWB — Paris, Baltic Ballet Festival Preili — Латвия, и др.

Opinion Public Company създават своя впечатляващ и отличителен хореографски стил, черпещи вдъхновение от техния личен и професионален опит в Béjart Ballet Лозана.

Хореография: Етиен Бешар

Участват: Етиен Бешар, Йохан Клапсон,Сидони Фосе,Виктор Лоне, Артур Лоарти, Симеон Бешар

Музиканти: Ливио Луци и Рафаел Толанс

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на белгийското посолство в България.

 

1 юни (неделя)

„Жената, която не искаше да слезе на земята“
Габриел Ниухауз, Израел
Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 19:00

„Гъвкавост, сила, безгранично творчество, лекота и прецизност… Всички театрални елементи са замесени като пластилин. Истинско удоволствие…“

„Жената, която не искаше да слезе на земята“ е физически и визуален театър, който комбинира акробатични движения, танц и предмети.

Всяка отделна част разглежда живота на жена, която отказва да се докоснe до земята. Tя не се подчинява нито на правилата, нито на гравитацията и достига до абсурдни и екстремни ситуации.

Трилогията е създадена за фестивалите „Clipa Aduma“ и „Intimadance“ в Тел Авив.

Спектакълът е представян на  International Chamber Festival Teatronic — Украйна, European Theater Night — Загреб, Bharat Rang Mahotsav Festival, National School of Theatre — Ню Делхи, Импал и Гувахати — Индия, International Theatre Festival „Slavija 2014“ — Белград, Busan International Performing Arts Festival (BIPAF), Busan — Южна Корея, International One Actor Theatre Festival „MonoBaltija“— Литва, Tanzfestival Bielefeld — Германия, Annual Revolutions International Theatre Festival — САЩ.

 

1 юни (неделя)

Представяне на пиесата „Брехт” от Тома Марков, България
Клуб Фабрик – 21:00

Участват: Сибила Серафим,Тома Марков, Тодор Пеев

Пиесата "Брехт" на флагмана на новата българска поезия Тома Марков е безмилостно пресичане на исторически, културни и духовни пластове на българското общество. Чрез ретроспекции, игри с времето, метафорични ключове и блестящ далог, той разсъждава за света, морала и любовта чрез историята на своите герои

Тома Марков е поет, писател и журналист. Пънк икона. Лауреат е на Златния Медал на Европейската академия за поезия, както и на повечето награди за литература в Бълагария. Култов писател. Баща на лейбъла Бърза литература. Автор е на 7 книги с поезия и 3 романа. Редактор на поезията на Чарлс Буковски, Хайнер Мюлер и Гуидо Кталано.

Негова поезия е преведена на водещите европейски езици. Печатал е в ПОЕТРИ МАГАЗИН, Лондон както и в други водещи списания за литература в Европа и САЩ.

Сибила Серафим. Актьорско майсторство за драматичен театър- дипломирана при проф. Вили Цанков и проф.Възкресия Вихърова.

Тодор Пеев- журналист, сценарист, публицист.

 

3 юни (вторник)

ВЕЧЕР НА СЪВРЕМЕННИЯ ТАНЦ

Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 19:00

„AЛМА“ — дует на Рейчъл Ердос, Израел

„Eмоционална творба, създадена по дълбоко поетичен и чувствен начин. Метафоричният дует притежава органичнa сила със своето дълбоко емоционално и физическо използване на тялото.“ (Жури — AICC International Choreography Competition — 2008 г, Дания)

Победител в AICC International Choreography Competition — 2008 г, Дания.

Победител от City Dance Ensembles Next Choreography Commission — 2009 г. Вашингтон, САЩ.

Премиера на Shades of Dance Festival, Suzanne Dellal Centre, Тел Авив, Израел.

Хореография: Рейчъл Ердос

Оригинална музика: Алеберто Шварц

Tанцьори: Йоав Гринберг, Шани Кацман

Спектакълът ще бъде представен и на 4 юни в Театър - Лаборатория "Алма Алтер", СУ, София от 19.30 ч.

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на израелското посолство в България.

 

„ПРИЗМА“ — соло на Андреа Хакл, Холандия

Премиерата на „Призма“ е през 2013 в рамките на Off Festival of Montpellier Danse 2013.

Солото е отговор на света, в който живеем, където твърде много фактори ни разделят и отдалечават един от друг.

Андреа Хакл е работила е в различни танцови компании в Европа измежду които Emanuel Gat Dance, United-C, Suzy Blok & Fabian Chyle.
 

„Exit“ — соло на Олга Костерина, Русия

Олга Костерина е известен хореограф на танцови и театрални спектакли, създател на театралната работилница по пантомима към „Mime-school“ — московско студио по пантомима и театър на движението. Носител на редица награди от международни фестивали по театър и изкуства, между които „Valgus“ (Талин, Естония), Х International Festival of Street Theaters (Архангелск, Русия), XII International Festival of Theater and Visual Art (Полша), „Dream of streets“, „Mansion Jazz“ и „Etno-Life“.

 
Festival euro-scene Leipzig — Германия, гостува на „Черната кутия“

Най-добро немско танцово соло за 2013 г.

Юстина Калбарцик (Полша/Германия) „BIM BAM BUM“, първо място на „Най-доброто немскo танцовo соло“ — Лайпциг, 2013.

Ира Демина (Русия/Германия) — „Dark Quark“, трето място в конкурса „Най-доброто немскo танцовo соло“ — Лайпциг, 2013.

Единадесетото издание на „Das Beste Deutsche Tanzsolo“ — „Най-доброто немскo танцовo соло“ в рамките на Фестивал euro-scene Leipzig, се провeжда през 2013 г. и представя танцови хореографии, играни върху кръгла 7-метрова сцена, заобиколена от публиката и 5-членното жури. Конкурсът има за цел да открие най-креативното, харизматично и индивидуално изпълнение.

Идея и концепция: Ален Плател

Артистичен директор: Рене Рейнхард

Фестивален директор: Ан-Елизабет Волф

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на Гьоте-институт в България

 

 

3 юни (вторник)

„Вграждане“

България

Държавен куклен театър — Пловдив, 19:00

„На всяка вода мост трябва, за да го тъпчат краката, да идват и да си отиват по техни си работи.“

За да остане мостът нерушим и всевечен, трябва в основите му да се положи жертва. Майстор Манол вгражда любовта на живота си — Неда.

Докъде може да стигне егоизмът на твореца? Докъде може да стигне, за да увековечи творението си? Къде е границата, която не бива да се прекрачва? Има ли такава граница? Човешкият живот е тленен, а произведението — безсмъртно. Грях ли е да отнемеш едното заради другото?

Бог направил човека и му вдъхнал душа. Манол създал мост и вградил в него душа. Душата на любимата си. За да остане мостът. Завинаги!

Режисура и драматургия: Веселка Кунчева
Сценография и костюми: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореография: Стефан Витанов
Драматургична основа: Мария Станкова
Консултант — етнолог: Веселка Тончева
Участват: Христо Таков; Татяна Етимова; Михаела Андонова; Живко Джуранов; Наталия Василева; Росен Русев; Александър Караманов

 

4 юни (сряда)

„PASS/AGES“

Teatrincorso, Италия

Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 19:00

„PASS/AGES“ изследва възрастта от женската гледна точкa.

Чрез езика на изпълнението спектакълът е отражение на крехкостта и силата на днешните жени, които са в капанa на възрастовата дискриминация, съществуваща в обществото, и вътрешната си мъдрост.

„PASS/ AGES“ е селектиран за Argot Off — rassegna di drammaturgia Contemporanea / Преглед на съвременната драматургия — Рим, и осъществен със съдействието на C.U.C. Trento, Centrale Fies (Dro) и Provincia Autonoma di Trento, Fondazione Cassa di Risparmio di Trento e Rovereto.

Компания Teatrincorso е създадена през 2003 г., в Тренто. Методът на работа им е жив и динамичен и съчетава дизайн, видео, музика и текст; работата им има ясно послание и идея и основният им интерес е да създават емоции и силни усещания през призмата на иронията.

През 2006 г. с постановката си „Хамлет“ печелят на Theatre Festival Rome. Със спектакъла „A_Part“ през 2007 г. получaват Honor Certification от Women’s Theater European Festival в Торнио/Хапаранда — Финландия. Участвали са на Drodesera Festival — Centrale Fies di Dro — Италия. През 2008 година със спектакъла си „Пинокио“ печелят Ribalta’s Award на Teatro Europa Aprilia. Проектът им „Global Market“ е селектиран за наградата Kantor на CRT — Milano.

През 2013 г. спектакълът им „Amare foglie“ е избран за Premio Nuova Scena del Centro Servizi Culturali Santa Chiara — Тренто.

Сценарист и режисьор: Елена Марино

с участието на: Силвия Фурлан

 

4 юни (сряда)

„Монолог за двама“

Танцово студио „Дуенде“, България

Камерна зала — Драматичен театър — Пловдив, 21:00

Спектакълът „Монолог за двама” е кратък разказ за осъществяването на любовта. Това е вторият авторски спектакъл на хореографите Елена Здравкова и Ивайло Иванов.

Танцово студио „Дуенде“ е създадено през 2011 г. с цел популяризиране и развитие на съвременния танц. Участва активно в културния живот на Пловдив със собствени и съвместни танцови проекти и пърформанси, организира поредица от уъркшопи в областта на съвременния танц, импровизацията и танц-театъра. През 2013 г. в рамките на Международния фестивал за съвременен танц и театър „Черната кутия“ прави премиера на първия си авторски спектакъл „Пътят-Следата“.

Участват: Ивайло Иванов, Елена Здравкова, Боряна Тенгулова, Наташа Кюпова, Ева Станева, Ванеса Димитрова, Мария Минкова, Александра Куртелова

 

5 юни (четвъртък)

„WEATHERED/LAYERS“

Erica Essner Performance Co-Op, Ню Йорк

Градски дом на културата „Борис Христов“, 19:00

6 и 7 юни „Layers“ — уъркшоп/пърформанс

Фотограф: Matthew Murphy
Танцьори: Courtney Drasner и Marcos Duran

„Звуци от гръм, вятър и дъжд се въртят през музиката, колаж от променливи по настроение инструментални мелодии, костюмите на Ейми Глен, които напомнят на чувствени буреносни облаци… Танцьорите са сякаш хвърлени в буря.“ (New York Times)

…„Често силен… поразително изобразяване на бурните страсти.“ (Джак Андерсън, The New York Times)

„Weathered“ предизвиква атмосферни условия. Той е изследване върху загубата ни на контрол над силите на природата и как тези сили опровергават илюзията ни за нашето постоянно място на тази планета.

Erica Essner Performance Co-Op е танцова компания с 20-годишен опит на сцената, създадена e през 1990 г. в Сан Франциско, a от 2000 година се премества в Ню Йорк. Предстaвяли са танцовите си спектакли на престижни фестивали, театри и танцови центрове, измежду които: FlicFest, San Francisco International Arts Festival, Central Park SummerStage, Jacob’s Pillow Inside/Out, Joyce SoHo, Rio de Janeiro Choreographic Center, Alaska DanceTheater и Kaatsbaan International Dance Center.

Гостуването на продукцията се осъществява с подкрепата на посолство на САЩ в България.

 

ОФИЦИАЛНО ЗАКРИВАНЕ

6 юни (петък)

„ДУЕЛ“

Les Gens du Quai Company, Франция

Градски дом на културата „Борис Христов“, 19:00

„Дуел“ е пресъздаване на борбите през вековете, показани, разбира се, с чувство за хумор и насмешка.

Дон Кихот не е далеч, театърът на Grand Guignol също...

Ан Лопес е вдъхновена от двубоите в киното и литературата: тя разказва за причините, които тласкат хората в тaзи смъртнa среща…

(Jean-Marie Gourreau в critiphotodanse — 24/03/2013)

Спектакълът предлага едно пътуване в иконографията на дуелите в литературата и киното. С ярост и бдителност пет танцьори създават разнообразни ситуации, основни или тривиални, но инаги весели и шумни. Танцът изобилства от чувство за хумор, но не се отказва нито от истинността, нито от експериментa с движението. Съвременният танц си играе с фикцията!

Ан Лопес създава танцовата компания „Les gens du quai“ през 1998 г. заедно с Софи Жерар и Франсоа Лопес. Тя е хореограф на над 12 спектакъла за компанията. През 2004 Лопес получава наградата SACD New Choreographic Talent (dance/web/Europe project) за спектакъла „Неизменно напред“.