Йоан Левиев е сред познатите и утвърдени имена в българското изкуство, свързани с монументалната линия, започнала у нас в началото на 60-те години. Той е важна част от пловдивската група художници монументалисти, включваща Христо Стефанов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Георги Божилов-Слона. Йоан Левиев (1934 – 1994) е роден в Пловдив. Творческият си път започва през 1952 г., когато е приет във ВИИИ „Николай Павлович“, София.  През 1958 г. завършва специалност „Монументално-декоративни изкуства“ в класа на проф. Георги Богданов. От 1960 г. участва във всички изложби на СБХ, както и в представителни сбирки на българското изкуство в Париж, Брюксел, Токио, Москва, Милано,Торино, Ню Йорк, Мексико, Будапеща, Прага, Букурещ, Виена и др. Носител е на множество награди.

Експозицията представя над 30 автопортрета, както класически така и „скрити“, вмъкнати във фигурални композиции, в рисунки и в проекти за стенописи и мозайки, рисувани между 1953 и 1993 година. Тя е по повод 80- годишнината от рождението на художника, която бе отбелязана през изминалата 2014 година. Голяма част от изследователите на творчеството му изтъкват същественото място, което заемат автоизображенията на Йоан Левиев, но до този момент те не са събирани в обща изложба. Настоящият проект проследява в ретроспекция творбите, като дава възможност на публиката да види стиловото развитие и интерпретациите на художника. Включените автопортрети от различни години внушават респект към художника, но пораждат и не малко въпроси за съдбата, личността и философията на твореца изобщо.

Въпреки че предпочита фигуралните композиции,  Йоан Левиев се изявява и във всички останали жанрове – портрет,пейзаж, натюрморт. Автопортретите присъстват във всеки етап от развитието на художника. Образите му се срещат както в рамките на стенописта, така и в кавалетните картини, изпълнени с фигурални композиции. Творецът се изобразява многократно, изследващ и анализиращ себе си (Автопортрет 1953, 1961,1977), с четка в ръка (Художникът на скелето,1974; Признание, 1981), наблюдаващ действията на персонажите, които сам е режисирал (Нестинарка, 1972), разговарящ  или присъстващ на фона на стария Пловдив (Диалог, 1975; Разговор на чаша кафе, 1970;Главната улица, 1979), или потънал в спомени, отразяващи онези биографични моменти от детството му, останали най-показателни за неговия духовен свят (Спомен 1;2;3). В картините от 80-те и 90-те години на ХХ век може да видим Йоан Левиев като шут или владетел – в цикъл „Царски времена“, или като цар Соломон и сатир – в цикъл „Песен на песните“, сигурен и уверен в себе си (Конфронтация,1983), саркастичен (Дяволия,1992), или изпълнен със съмнения и размисли(Голямата клоунада, 1991; Рисунка 3, 1981).

Използвайки различни средства като гротеска, хипербола, подчертана пластика, декоративност и колаж, той съумява да представи себе си в различни състояния, противопоставяйки се на общоприетите граници.  Показаните автопортрети повдигат само завесата към личността и философията на Йоан Левиев. И те, както и останалите негови творби, въздействат с монументалността си, с тежките и плътни живописни маси и монолитни цветове. Дори и в малкия формат и камерните произведения, той остава верен на себе си и на монументалното. Изложбата се организира със съдействието на: ХГ „Петко Задгорски“ – Бургас, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“ – Габрово, ХГ Добрич, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, НМБИИ, ХГ – Русе, ХГ – Стражица, ХГ „Елена Карамихайлова“ – Шумен,Частни колекции, както и с партньорството и подкрепата на Градска художествена галерия – Пловдив и транспортна фирма Allied Pickfords.