Всеки следващ ден от месеца ще отваря Автокино в 24 Областни града (Варна, Добрич, Силистра, Шумен, Русе, Турговище, Велико Търново, Габрово, Троян, Ловеч, Плевен, Враца, Видин, Монтана, София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пловдив, Кърджали, Хасково, Казанлък, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас). Инициативата продължава от 6 Април до 30 Април 2015г.

Жителите и гостите на Пловдив ще могат да се насладят на 3 прожекции от 20:00ч, 21:30ч и 23:00ч на първия български пълнометражен анимационен филм от 20 години насам “Българ Филмът”. Желаещите да присъстват е необходимо да направят предварителна резервация на www.avtokino.bg и разбира се  - да имат автомобил.


Местата са ограничени до 40 автомобила.


Всеки месец на една и съща дата (24-то число в Пловдив) ще се излъчват по 3 прожекции. Киновечерите ще представят различни актуални Български, Европейски и Американски филми.


Автокиното се състои се от голям външен филмов екран, операторска кабина, щанд за храни и напитки и паркинг за автомобили. В рамките на това затворено пространство, посетителите могат да гледат филми в уединение и комфорта на своите автомобили.

Звукът се изпъчва от нискочестотно AM или FM радио, и се приема директно от радиото в автомобила на съответната честота.

Двете прими Елена Атанасова и Ивана Папазова кръстосаха гласове 

Да преплетеш две велики изкуства, по-стари от самото време сигурно, е не само гениална идея, но и бум от емоциите. Актьори, които са заразени с любовта си към музиката. Актьори, които сме виждали на сцената и знаем, че са добри, но пък едва ли сме очаквали, че могат да изтръгнат душите ни само с гласовете си на чисто музикален спектакъл в Петното.

Диригент -  Евгени Господинов. Главните роли бяха изиграни от Елена Атанасова и Надежда Панайотова - сопрани, Милена Аврамова - алт, Борислав Веженов и Константин Икономов - тенори, Мартин Каров - бас-баритон. А специално участие в концерта зае Момчил Ангелов, или както Евегени Господинов му казваше – китаристчето, без който концертът нямаше да просъществува по този начин. В София не успяхме да намерим добър китарист, за това си го взехме от Пловдив, уточни диригентът. Не съм сигурна дали някой осъзнава какво се случва щом дадеш свобода на професионални актьори – импровизация, смях и вълна от позитивизъм. Преди всяка песен имаше леко описание на това, което следва. Решихме втората песен да е бавна, че да звучи като последна и ако на някой не му хареса концертът просто да си замине, шегуваха се от сцената творците. Не само, че никой не си тръгна, не само, че Петното беше трудно, а публиката едвам пусна актьоро-музикантите да си тръгнат след края на представлението. Какво би било събота вечер в Петното без да се изненадаме? Без да изненадаме и самата изненада. Невероятната Ивана Папазова беше поканена, по-точно изкарана, на сцената. Макар и болна, макар и неподготвена тя успя да срази всички присъстващи с гласа си. Така двете прими на пловдивския театър Ивана Папазова и Елена Атанасова кръстосаха гласове. Не беше хубаво – беше НЕВЕРОЯТНО! Както коментираха и от публиката – това трябва да се прави всяка седмица в Петното, а ние подкрепяме тази идея с две ръце! Джаз, евъргрийни, Бийтълс, Сигнал и как да ви го кажа – все спомени, излети от тази сцена. Спомени за любовта. Спомени за детството. Спомени за красотата. А ние нямаме търпение да създадем своите нови такива с помощта на A#Cappella.

522 ученици от цяла страна ще излъчат най-талантливите музикални деца на България

На 21 и 22 март Пловдив и АМТИИ са домакини на националния кръг от Националното състезание „Ключът на музиката“.
То е организирано от Министерството на образованието и науката, а по традиция националният му кръг се провежда в залите на Академията - най-старото и най-авторитетно висше учебно заведение за подготовка на учители по музика у нас.
В националния кръг участват общо 522 ученици от IV, V и VI клас от училища от всичките 28 области на България.
Председател на националната комисия е проф. д-р Юлиан Куюмджиев – зам. ректор на АМТИИ, а членове са преподаватели от Академията, ПУ „Паисий Хилендарски“, помощник-директори на училища и учители от Бургас, София и Пловдив.
Церемонията по тържественото откриване на състезанието ще се проведе в 13.00 часа в събота, 21 март, в концертната зала на АМТИИ.
Награждаването на победителите и концерт с участието на Хора на пловдивските момчета и ученици от СОУ „Любен Каравелов“ ще се състоят на 22 март, неделя, от 11.00 часа в концертната зала на АМТИИ.

Да излезеш от коловоза с моноспектакъла на Илия Виделинов

Трябва да се борим, за да се съхраним искрени и истински, защото ги изгубихме тези неща, призова от сцената в Петното актьорът

Стефка Георгиева

Представлението на Илия Виделинов „Живот в 8ГБ“ от миналата вечер в Петното на Роршах е едно от онези неща, които не ти дават да заспиш вечер. Моноспектакълът впечатли иначе капризната публика в емблематичното заведение и място за култура снощи. Нито един от зрителите дори не намекна за негативна реакция след вълнуващия час с актьора.

И как да не е вълнуващ? Виделинов провокира със „своята 8ГБ-това флашка, в която дори остава свободно пространство“. Актьорът засегна особено актуални теми и проблеми на съвременното общество, като прахосването на време, животът по график, губене на връзката с личната ни емоционалност и осакатеното общуване. Това бе трагикомедия, която нарече масата от хора „съвременни инвеститори“. Първо родителите ни инвестират в нас време, финансови средства, любов, грижи, а след това ние създаваме семейство и инвестираме същите тези в нашите деца, за да затворим кръга.
Интересна касетка си имаше Илия. Но не касетка като онези, на които някога записвахме музика. Касетка в бабиния смисъл на думата. Онези пластмасови щайги, които стоят в мазето на дядовата къща и са пълни с буркани с лютеница. И тук имаше буркани, но съдържанието им беше различно. В тях се поместваха любов, страст, гордост, радост, сънища, няколко новогодишни вечери и какво ли още не. В един бе затворен споменът за първата любов, която интересно бе изразена с тийнейджърски глас от миналото: „Аз ѝ купиш шоколад, тя ми купи бира.“

На моменти публиката прихваше в смях, на други се умълчаваше, припомняйки си първата среща, първата целувка, първата нощ прекарана с някого и какви ли не други първи неща.  От малко хлапе в училище, до мъж на средна възраст – всичко ни показа Виделинов. И как хубаво му се получи само! С целия смях, викове, крясъци и щастие. Сякаш бръкна по отделно във всеки един човек от публиката, погъделичка съществото му, сръчка го няколко пъти и после го върна обратно, вече неспокойно и неспособно да спре потока от мисли, които минават през онова мъничко нещо вътре в нас.

Трябва да се борим, за да се съхраним искрени и истински, защото ги изгубихме тези неща. Така прозвуча призивът му от сцената. На дълго и на широко ни обясни как е гонил една мишка, как я е тровил с отрова, наръгал с меч, давил, поливал с белина, а малкото мишле продължавало да се бори за живота си. Една малка мишка се бори повече, отколкото ние, каза Илия от сцената на Петното. И нима не е вярно? Ние се пускаме свободно по коловозите на живота, сякаш сме влакове, които трябва да достигнат от точна А до точка Б и ни е страх да дерайлираме. Съвсем сме забравили, че извън нашите релси има цял един прекрасен свят, който само чака да го забележим, за да ни грабне. Движим се целеустремено напред и не смеем да се отклоним от пътя, защото обществото очаква от нас нещо. Я мъж/жена, деца, кариера, да си купим нов автомобил, апартамент, къща, да се разведем, да оженим/омъжим пак. Само в рамките на релсите. Сякаш ни е забранено да възприемаме емоционално света около нас. Без чувства, само движение по плана и без никакви отклонения като тези на Блага Димитрова. Абсурд! Даже, за да улесним механизирането си, създаваме онлайн профили, в които показваме какви сме били, какви бихме могли да бъдем. Измерваме се в килограми, сантиметри и цвят на косата, а не в емоции, ценности и качества.

Нито една от думите по-горе не говори толкова за моноспектакъла, колкото реакцията на аудиторията отвън след представлението – пълна тишина. Рядко има толкова прекрасна и осмислена тишина, колкото вчерашната. Случи се нещо хубаво. Ако сте го пропуснали – ще се случи пак – на 25-ти март в културен център „Трактат“.