Регионален етнографски музей – Пловдив представя изложбата „Акварели от Северозападна България” на Георги Терзиев.
             Откриването е на 4 ноември от 17:30 часа.
              Това е 22-рата самостоятелна изложба на Георги Терзиев. Част от нея е изложил през месец май в Националния Етнографски музей в София. Друга малка част от настоящата му експозиция намира място и на 19-тата му самостоятелна изложба, която е открита през месец април и продължава до края на август 2014 г. в Българския културен институт в Берлин, където художникът представя достойно както себе си, така и страната ни.
Всяка година през лятото Георги Терзиев посещава китното селце Горни Лом, откъдето е родом дядо му по майчина линия. Запленен е от дивната природа на този малко познат български край, известен в етнографските среди като „Турлашко”. На фона на прекрасните възвишения и долчинки се извива река Лом. Старите плевни, на повече от 100 години, напомнят за древни традиции от този позабравен български регион. Кристалният въздух, смесените гори и прекрасният природен синтез на фона на стожера на най-високия връх на западна Стара планина – Миджур, създават гледка, при която всяка една човешка душа би притаила дъх...!
„Чувствам се морално удовлетворен и щастлив, че мои произведения се намират в много страни по света: от Япония до Португалия, от Огнена земя до Канада, а от скоро и в ЮАР!”
Изложбата на Георги Терзиев ще бъде експонирана в Регионален етнографски музей – Пловдив до 14 ноември..

Турнето на Лукас Маскиано и Пако Зарате стартира след броени дни. Подготовката тече с пълна сила, а интересът към тях е много голям. Пристигането им в България е днес (28.10.2014г.) и вече са ангажирани с интервюта във водещи за страната медии, като TV7 и БНТ.
Първият концерт ще се проведе в град Силистра на 31.10.2014г. от 20:00ч. В Royal cafe club. След това продължава в градовете:
Пловдив (01.11.2014г.) от 21:00ч. в Whisky bar EMONA
Бургас (05.11.2014г.) 19:00ч. – Куклен театър
Поморие ( 07.11.2014г.), 21:30ч в Пиано бар „Авеню”, Комплекс „Атриум”.

Лукас и Пако няма да пропуснат участие и в столицата. На 08.11.2014г. от 19:00ч. гостуват в Sofia Live club, а като финал на дългоочакваното музикално приключение, изпълнителите ще зарадват феновете си в La Cubanita Bar&Dinner на 10.11.2014г. от 21:00ч.

Както вече знаете, талантливата звезда от българското издание на Music Idol Ели Раданова ще участва в турнето. С ангелския си глас, младата изпълнителка ще зарадва публиката в градовете: Силистра, Пловдив и София.

Не забравяйте също, че освен на място, билети може да закупите и от сайта на http://www.ticketpro.bg/jnp/home/index.html
Лукас Маскиано е гуруто сред плеядата испаноговорящи музиканти, притежаващи невероятна харизма.Той има зад гърба си хиляди концерти в Испания, Европа, Латинска Америка и Индия. Типичното за него е, че много обича камерните изпълнения и работи за тях със специално вдъхновение. Музикалните му търсения определено са в различни стилове, но творбите му винаги носят печата на една неподражаема свежест и позитивизъм. И макар, че често казва – “аз съм доста депресивен тип”, Лукас Mаскиано е от музикантите, които вярват, че хората на изкуството трябва да споделят с публиката своето вдъхновение, а не кошмарите си

Светльо, Стефан и Христо са основатели, собственици и креативни директори на dontDIY – студио за архитектура, дизайн, естетика и още нещо от 2011 година насам. От късното лято на 2013-а до преди една седмица курират фестивала ONE ARCHITECTURE WEEK в Капана. Носители са на редица отличия като първо място в международния конкурс за Пасивна Къща през 2013, трето място на конкурса за Студио 5 на БНТ, Бронзов медал на A Design Award в Милано през 2014, както и на Quality of Production Award по време на фестивала Миксер в Белград. Тримата стоят и зад новосъздадения бранд за мебели Almost.

Заповядайте в artnewscafe тази неделя(02.11), за да научите повече за тях!

Инициативата „Приятели зад бара” на artnewscafe има за цел да среща посетителите с интересни личности, които представят заниманията, любимите си напитки, храни и се превръщат в онези бармани, с които можеш да побъбриш на воля.

Тази седмица сцената на Spirt&Spirit завладя Калин Терзийски. Авторът е нагърбен с нелеката съдба именно негово гостуване да се превърне в основата на литературния салон в Петното. Стои напряко на ослушващата се пистаелска фигура в България. Родните писатели не обичат да дразнят читателите си, гледат да се съобразяват с каноните и единствено създават някой бездарен скандал от време на време. След това, разбира се, минава в глуха защита. Кайо, обаче, налага един друг тип писателско поведение. Той взима сериозно участие, литературно и като обществена фигура, без да се притеснява, че тази му активност би могла да хипертрофира образа му. Но как управлява той сам публичния си образ. Ясен пример – Милен Цветков му звъни в 23:00 часа, казвайки, че го иска след час в студиото, за да обсъдят убийството на хамстер в Долма митрополия, а Кайо въодушевен се съгласява. Това е тренировка на дзен невъзмутимостта ми, така че винаги казваш „да”, смята той като допълва, че който излезе в ефир в 24:00 часа го познават много хора. Той го прави освен за тренировка на невъзмутимостта си, но и от добродушие, тъй като както цитира от Новия завет - ако ти кажат да вървиш една миля, ти вървиш седем. Но реално погледнато, когато си навсякъде ти присъстваш, а книгите ти стоят зад теб. Лицето ти остава в спомена, а думите и мислите ти твърдо напомнят на публиката за теб самия. Трябва непрекъснато да се пляска с ръце и да се предизвиква внимание, защото кой би прочел „Владетелите” ако някой не му пляска и не му казва да я прочете или не казвам „Сега ще ви говоря за хамстера на Милен Цветков, но има и книга „Владетелите”„, смята Терзийски. Но какво се е променило в него за тези 5 години? Издава цели 13 книги, а покрай тях се сдобива и с по-голяма известност. Това води и до най-голямото щастие – огромната любов, с която го обсипват почитателите. Това е нашият успех, защото до преди това живи писатели и обичани почти нямаше, спомня си той.

Владетелите е серия от разкази или по-скоро ексцентрични етюди, които са смес от история, фантазия, мистификация и аналитична психология. Основното в книгите му винаги е била фигурата и неговият собствен глас, който спори и порицава. Каква е историята на книгата? Пръв до нея се допира тъстът му, който по професия си е историк. Това се оказва невероятен подвиг предвид факта, че всички истории във „Владетелите” бликат ирония към историята ни. Те са взет факт с импровизация върху него. Друг фактор е била жена му, която той сам казва, че полунасила и полу с желание винаги е четяла всички негови творби и му е помагала при изборите. Всеки разказ е със своя различен стил – един е леко сюрреалистичен етюд, вторият е философски разказ, трети е приказка и така до края на целия сборник. Една грамадна кутия с шоколадови бонбони – щом вземеш един, просто не знаеш какво те очаква. Макар и текстовете да звучат подигравателно, тяхната идея не е да се гаврят с историята. Сравнението на Терзийски в Петното беше достатъчно красноречиво – чий текст е по-достоверен – неговият или на човека от преди векове, на когото са му завряли нож в гърлото? Това е историята, каквато е в нашите души, а не каквато е била в действителност

Етнографския музей в Пловдив представя изложбата „Акварели от Северозападна България” на Георги Терзиев, чието откриването е на 4 ноември от 17:30 часа.
Това е 22-рата самостоятелна изложба на Георги Терзиев. Част от нея е изложил през месец май в Националния Етнографски музей в София. Друга малка част от настоящата му експозиция намира място и на 19-тата му самостоятелна изложба, която е открита през месец април и продължава до края на август 2014 г. в Българския културен институт в Берлин, където художникът представя достойно както себе си, така и страната ни.
Всяка година през лятото Георги Терзиев посещава китното селце Горни Лом, откъдето е родом дядо му по майчина линия. Запленен е от дивната природа на този малко познат български край, известен в етнографските среди като „Турлашко”. На фона на прекрасните възвишения и долчинки се извива река Лом. Старите плевни, на повече от 100 години, напомнят за древни традиции от този позабравен български регион. Кристалният въздух, смесените гори и прекрасният природен синтез на фона на стожера на най-високия връх на западна Стара планина – Миджур, създават гледка, при която всяка една човешка душа би притаила дъх...!
„Чувствам се морално удовлетворен и щастлив, че мои произведения се намират в много страни по света: от Япония до Португалия, от Огнена земя до Канада, а от скоро и в ЮАР!”
Изложбата на Георги Терзиев ще бъде експонирана в Регионален етнографски музей – Пловдив до 14 ноември.
 

Паулина Александрова

Постановката на Пламен Панев „Симулатор за чифтосване” разплака от смях препълнената зала на ДК „Борис Христов” снощи.  С доза ирония и голяма порция хумор Йоана Буковска, Герасим Георгиев – Геро и Георги Спасов разкриват не дотам забавните в истинския живот болни женски амбиции за брак по шаблон, неистовия страх от обвързване на мъжете и маските, които слагаме за пред обществото.

 Действието се развива в ресторант „Блаженство” , в който обслужва психически нестабилния, но напълно отдаден на професията си сервитьор, в лицето на Георги Спасов. Там цяла седмица Миранда провежда интервюта с потенциални съпрузи, но никой не отговаря на изискванията, които тя стриктно е описала във формуляри. Най-кошмарна обаче се оказва срещата й с Джефри, идващ само защото неговата приятелка му е казала, че със сигурност вечерта ще завърши в леглото. Той е дете от „смесен брак” – майка му е от Манхатън, а баща му – от Бронкс. Както самия Джефри се представя и цяла вечер се опитва да убеди събеседницата си, той е „гадно копеле от Бронкс, което нарушава всички правила”, но на практика има страх да възразява на жените. Според него начинът, по който се отнася Миранда към него, като попълва всяко негово действие в многобройните си бланки е „гъзобъркащ метод за общуване с хората”. Въпреки просташкото държание на Джефри, тя все пак се опитва да изкара наяве истинското му лице, защото майка й й е казала, да си търси съпруг от Манхатън.

 Различията и странностите на двата образа непрестанно ги вкарват в нелепи ситуации, в които публиката трябва да направи избор вместо тях и така да играе ролята на Злата съдба, а невротичният сервитьор винаги се смее зловещо на ужасното й решение.

 През цялото време Джефри се опитва да прелъсти Миранда ту с образа си на лошо момче от Бронкс, ту с уменията си да танцува класически балет с изящните си закръглени форми. Цяла вечер се опитва да я натряска до козирката с  шато „Безвкусие”, отлежала реколта от миналата седмица и после да я изтряска. Тя обаче е твърдо решена да се омъжи. Мечтае за мъж, състоящ се от три прости думи с точки между тях, който да я плени със 17 прелъстителни срички. Накрая той ги намира: „Дом, деца, деца и дом, а вишната на двора прецъфтя”. Стига дори до там, че да й предложи брак и да й разкрие душата си, но тя му отказва под предтекст, че се познават от скоро. След тоталното унижение и загуба на надежда Миранда го кара да попълни завършителен протокол за срещата и молба да спи с нея. Изумен от двучасовия ад, на който го подложи, Джефри я пита защо не му е дала тази молба по-рано, а тя отговаря „Как защо? За да не ме помислиш за лесна!”

 
Много смях и приятни емоции изпитаха зрителите на тази нелепа среща. А, тъй като публиката решава на къде да се развие действието, следващият път постановката може да бъде съвсем различна.