Любими лица от света на театъра ще станат част от поредицата „Успешните“ в следващите дни. Срещите с известни българи или чужденци, които да споделят за постиженията в своята сфера, се случват в клуб Fargo.

Тази вечер, 8 декември, предстои срещата с Иван Бърнев. С активна кариера в театъра в последните 25 години, той е носител на най-престижните награди „Аскеер“ и „Икар“. Бърнев е познат и от много роли в пълнометражни и късометражни филми. Номиниран е за най-добър актьор на фестивала „Берлинале“ за участието му в чешкия „Обслужвах английския крал“. Участва и в много български филми, сред които „Васил“ от 2022 година, носител на награда за главна роля в Испания, „Бащата“, „Слава“ и други.

Срещата с Иван Бърнев е довечера, четвъртък, от 18:30 часа.

Следващата седмица предстои среща и с театралния режисьор Явор Гърдев. Той е един от най-уважаваните творци в гилдията с дългогодишна кариера, включително и извън България. Носител е на множество театрални награди както в България, така и в чужбина. Има опит и в киното с режисурата на „Дзифт“. Срещата с Явор Гърдев е на 14 декември от 18:30 часа.

Поредицата „Успешните“ цели да запознае младите хора с изтъкнати професионалисти от сферите спорт, кино, театър, литература, журналистика. Гостите споделят за извървения път до целите, за които някога са мечтали. За качествата, които са им били необходими и грешките, които са допуснали.

Срещите се провеждат в клуб „Фарго“, който неведнъж е приютявал събития, свързани с литературата и киното. Събитията се провеждат с подкрепата на община Пловдив и са част от Културния календар на града за 2022 година.

Екатерина Георгиева спечели отличието при изключително силна конкуренция

Студентката от трети курс, специалност "Химия" - редовно обучение, Екатерина Георгиева е носител на ректорската стипендия „Студент на годината на ПУ „Паисий Хилендарски“ за 2022 г. Стипендията е лично дарение на ректора на Пловдивския университет проф. д-р Румен Младенов и е в размер на една месечна заплата. Тя се връчва за отличен успех, активна гражданска позиция и принос в издигането на авторитета на висшето училище.

Екатерина Георгиева е избрана сред силна конкуренция заради отличния си успех по време на цялото следване и високите постижения в областта на химията. Тя споделя, че интересът ѝ към тази наука датира от ранна възраст, а като единадесетокласничка участва в състезание на Химическия факултет на ПУ, на което получава оценка отличен 6,00. Именно то ѝ осигурява място в мечтаната от нея специалност във висшето училище.

Средният успех на Екатерина за трите курса на обучение е 6,00, което е изключително постижение за избраната от нея университетска специалност. Тя е носител и на наградата на Фондация „Еврика“, която се връчва на името на акад. Ростислав Каишев за постижения в овладяването на химията и химичните технологии.

През изминалото лято Екатерина е била на стаж в катедрата по аналитична химия на университета на Вилнюс, Литва, по програма "Еразъм+" като представител на Пловдивския университет. Темата, по която работи там, е "Приложение на златните наночастици за количествено определяне на SARS-CoV-2 антитела".

Към момента третокурсничката е дипломант в Катедра Аналитична химия към Химически факултет на ПУ, като дипломната ѝ работа е в сферата на инструменталните методи за анализ – един от любимите ѝ предмети.

Екатерина споделя, че е изключително доволна от нивото на образованието, което получава в Пловдивския университет - както от материалната база, така и от отличните преподаватели, и препоръчва обучението в най-голямото висше училище в Южна България. Тя отправя послание към своите колеги, че дори в моментите, когато е трудно, всяко усилие, насочено към ученето си заслужава.

Екзотичната Манал Ел-Фейтури влиза в ролята на Шехерезада - ВИДЕО

Те са хора на изкуството от Близкия изток и живеят в България. В началото пристигат в една чужда държава, в която търсят спасение, но постепенно намират много общи неща със своята култура, традиции, кухня, музика. Тяхната воля за творчество им дава сили през всички премеждия, които животът им поднася. Днес те са мотивиращи личности, превърнали България във втора родина, а техните истории оживяват на екрана в един поетичен разказ с много музика, цвят и танци. 

Новият български филм „Духът на Шехерезада“ е документална приказка за талантливи арабски артисти, които творят в балканската реалност.

Филмът е продуциран и режисиран от Катерина Борисова (Semperia Films) и се реализира с финансовата подкрепа на Национален Фонд „Култура“. Лентата е снимана в България и Тунис.

Режисьорката  споделя, че изкуство на всеки един от персонажите във филма я вдъхновява да намери визуален ключ към личните им истории. Тя вярва, че филмът ще допринесе красотата, която сътворяват да бъде видяна и чута от широката публика у нас и ще спомогне за преодоляване на предразсъдъците, породени от непознаването на арабската култура и политическите наслагвания. 

Самата Катерина открива магията на ориенталските танци преди повече от 10 години, създава и ръководи една от големите танцови школи, където жени на различна възраст учат сложното и красиво изкуство на арабските танци, често прибързано приравнявано с „кючек“ или „чалга“.

„Арабските творци, живеещи в България, нямат възможност за мащабна изява. – разказва Катерина- Хората познават арабската култура основно от медиите и това до голяма степен  ги кара да не искат да имат досег с тях. Отделно, арабската общност също е капсулована. Един от проблемите на общуването е езиковата бариера, но музиката е универсален език. Затова реших да концентрирам филма най-вече около нея и приноса, който смесването на двете култури носи за изкуството.“

Катерина Борисова представя истории на трима музиканти от три различни държави: Саад Аладин от Ирак, който свири на три инструмента и говори свободно български; на Махди Калифа от Тунис-влюбен в регето и превърнал китарата в свой най-добър приятел и на Амджад Джад от Сирия, който пее и владее емблематичния арабски инструмент уд. Важен щрих придава и полупалестинката Маги Назер, която Катерина нарича „протегнатата ръка към другите култури“, заради социалната дейност на Назер, даваща шанс на младежи от Близкия Изток да дойдат като доброволци по социални програми.

Сюжетът преминава през личната легенда на всеки един от арабските творци, обединени от срещите им с неспокойния дух на Шехерезада. В ролята на емблематичната разказвачка влиза актрисата Манал Ел-Фейтури („Съни бийч“), британка с либийски корени, която също избира да живее в България.

За визуалната феерия на филма несъмнено допринася и участието на танцова група „Шахира“, както и изкуството на рисуването върху стъкло на Катя Саяри. Известният поет и арабист Азиз Таш от своя страна представя обективни факти за арабската култура.

Съвсем очаквано интересът към „Духът на Шехерезада“ е огромен, а премиерата на филма ще открие най-големия фестивал за близкоизточно кино у нас - SOFIA MENAR. Зрителите може да се срещнат с невероятните истории на Шехерезада и на 16 януари 2023г., в Дом на киното . Фестивалният живот на филма, ще бъде последван през 2023 година от кинопокази в цялата страна, придружени от пищни концерти във всяка от точките на турнето с участието на музикантите и танцьорите, чиито изкуство е показано във филма.  

ЗАД КАДЪР

Режисьорката Катерина Борисова, чиято компания Semperia Films е и продуцент на филма, издава плановете си за продължение на проекта и привличане на международни копродуценти: филмът ще бъде развит в мини сериал от 6 епизода, който ще разказва по една балканска приказка за различните култури.

Катерина Борисова създава документална приказка с художествени елементи като за целта решава част от импресиите да бъдат заснети не къде да е другате, а в пустинята Сахара. Там екипът снима в екстремни ситуации, които се превръщат в идея за следващ, този път игрален филм.  

Докато снимат в Тунис, Катерина и екипът й попадат в абсурдни ситуации.

„Когато отидохме в Тунис, разбрах какво е да си на мястото на персонажите от филма ни – чужда страна с тотално различен манталитет и порядки, но някак си трябва да се разберете и да свършите работата, за която сте отишли. Определено преживях своите моменти на културен шок. - разказва режисьорката – Арабите са изключително сърцати хора, които искат да ти помогнат, но представите им за време и точност са напълно различни от нашите“.  Катя и екипът й попадат в опасна ситуация, след като засядат в пустинята, заради непригодни автомобили, предоставени от техните местни водачи. Нощуват в дюня, докато дойдат да ги измъкнат.

Творческа драма за Борисова настъпва и когато, заради инцидента в пустинята не успяват да заснемат залеза, за който пътуват чак до Тунис. Е… за радост успяват да се измъкнат навреме, за да заснемат изгрев, с който да постигнат внушението на сцената.  „Преживяното по-скоро ме накара още по-силно да виждам нуждата от опознаването на различните култури и разбирането на спецификите им, за да няма повече такива изненади“.

Младият композитор Александър Костов, създател на платформата „Войната на инструментите“ е в основата на музикалната атмосфера във филма. Александър композира като използва инструментали от самите арабски музиканти-герои във филма. Кадрите запечатват и техни оригинални песни, както и кавъри на класически арабски композиции.

Режисьорката Катерина Борисова всъщност намира и мъжки образ на легендарната разказвачка на приказки, сред героите. „Саад е като Шехерезада в мъжки образ - споделя тя - Той толкова увлекателно разказва, че създава  картини със словото си. Запазил е цялото си обаяние, оптимизъм и надежда за по-добро бъдеще, въпреки че е бил на косъм от смъртта при бомбен атентат.“

Корейски фолклорен ансамбъл „Йонгчон Мьонгджу Нонгак“ кани жителите и гостите на Пловдив да се докоснат до традиционното корейско фолклорно представление „нонгак“ в рамките на „Ханмаданг фестивал“. На 15 декември 2022 от 17:00 часа в Голяма зала на АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ публиката в Града под тепетата ще може да за пръв път да се наслади на корейски „нонгак“ концерт, който отбелязва осмата годишнина от включването на това изкуство към Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Фолклорният концерт „Ханмаданг фестивал“ е с вход свободен.

„Нонгак“ възниква от общностните обреди и селски забавления на Корея. Представлява типична форма на музика и танц на корейските земеделци, практикувана за различни цели като умилостивяване на боговете, молитва за богата реколта, изгонване на зли духове. Постепенно фолклорното изкуство еволюира от локалния си, общностен характер към сценично изкуство.

През 2014 г. с включването му към Представителния списък на ЮНЕСКО фолклорното представление намира признание и като ценно и значимо културно наследство на света. Днес „нонгак“ съчетава перкусионен ансамбъл с духови инструменти, танци, драма и акробатични изпълнения. „Нонгак“ има и своите регионални разновидности.

Още по темата вижте в Под тепето.