Скулптурата на Сиромашки не е на световния бас, няма нищо общо нито с външната, нито с вътрешната му същност, смята един от най-близките му приятели 

Борис беше пример за деликатност, за естетика, за култура, за изящество, а не някакъв хунски вожд, подчертава актьорът от Старозагорския театър

Бурята с вдигането на монумента на Борис Христов пред Градския дом на културата, носещ неговото име, сякаш отмина. Скулпторът Цвятко Сиромашки церемониално откри маската на световния бас за 100-годишнината от рождението му, общината не свали творбата му, както самият той очакваше и пророкуваше в социалната мрежа, и ветровете привидно утихнаха. Само сред поддръжниците на Сиромашки в мисията му обаче. За мнозина гигантският паметник пред бившия Синдикален дом е неприемлив, тъй като представя великият българин в друга светлина. Под тепето се свързва с един от най-близките хора на гениалния оперен артист- актьорът от Старозагорския театър Гео Милев Нино Луканов. Авторът на книгата „Борис Христов: Незабравими мигове от едно приятелство”, към когото басът се е обръщал с „братко”, е меко казано притеснен от визията на монумента, който се намира пред  бившия Синдикален дом, кръстен днес на него. 

Преди 20-тина дни г-н Сиромашки, се опита да се свърже с мен чрез директора на галерията в Стара Загора, тъй като имал желание да се срещнем и да поговорим. Аз приех веднага, но по непонятни за мен причини той не дойде в града. Вероятно е искал да обсъдим  този проект. Който аз видях в последствие.  Към него като човек и скулптор нямам нищо негативно, отнасям се по приятелски щом е приятел на мои приятели. Но това, което е показано в Пловдив от края на май, е меко казано абсолютно неприемливо, защото не отговаря нито на външната, нито на вътрешната същност на обекта, който е показал г-н Сиромашки. Борис Христов беше пример за деликатност, за естетика, за култура, за изящество, ако щете. Всичките тези прилагателни на него съвсем му отиваха и ни най-малко не му прилича това, което е показано с тези едри черти, остри погледи, стиснати зъби едва ли не. Това изображение е добро за някакъв хунски вожд, но не и за Борис Христов като портрет от ежедневието. Той дори, като играеше Атила, имаше други човешки измерения. Дори негативните герои или строгите емблематични фигури за историята прекарваше през човешката същност,  гледаше да ги разкрива като хора. А сега му придават един плашещ вид. Защото това, което виждам, е уплаха- някой може да се стресне. Това, което видях, не се свързва с никакъв начин, нито душевно, нито физически, с Борис Христов, категоричен е Нино Луканов. 

Един от най-близките приятели на Борис Христов е готов да се срещне лично и съвсем приятелски със скулптора Цвятко Сиромашки, за да изрази мнението си пред него край самата му творба. Нямам основания лошо да се отнасям към него. Колегите казват, че е кадърен скулптор. Но тук не е сполучил и най-добре е сам той да го махне това нещо. И ако е решил наистина да направи творчески и личен жест към някого, да проучи по-добре нещата. Далеч съм от мисълта някой да му диктува- всеки творец си има свой начин на изразяване, но тук няма място за измислици. Защото монументът наистина няма нищо общо- той е като за музей на ужасите, или за изобразяване на хунска част от историята. Това не е Борис Христов, подчертава отново Луканов.

Той се съмнява, че въобще този начин на почит и поклон пред великия бас е удачен. Борис беше изключително скромен човек. Те го награждават с най-големи държавни награди- Де Гол, кралицата и кой ли не, а той дори не искаше да се говори за това. Най-малко би желал да има такива грамадански истории в негова чест. Нека да е възможно най-скромно и най-истинно, призовава Нино Луканов.

Моят Бог е вътре в мен, казва актьорът 

Актьорът и музикант в последно време Филип Аврамов блесна снощи в Библиотеката с новия си спектакъл за клубна сцена Бог Рок. Музикално-театралното представление разсмя до припадък публиката, накара хората да пеят, танцуват и импровизират. Аврамов застана пред КАПАНА.БГ за кратко интервю, като пусна в действие заразяващата си усмивка и целия си чар. Актьорът за Бога, Рока и други работи пред Аня Петрова. 

Къде е по-лесно да се намери Бог – в музиката или в театъра?

Той е навсякъде. Няма значение къде е, важното е да го търсиш и да го намериш. Моят Бог е вътре в мен. Малко ми е имагинерно да мисля, че е някъде на небето, защото изведнъж осъзнаваш, че след известно количество разстояние всичко вече е друго. Става петдесет минус и няколко и кой знае къде е. Или на някоя друга галактика, но предпочитам да си мисля, че е вътре в мен.

Какво ти даде и какво ти отне ситкомът „Домашен арест?”

Повече ми даде, защото бях в едно особено настроение спрямо филмите, които снимах. Осъзнах, че ще има един дълъг период , в който няма да снимам нищо и затова се заех с този ситком. Това беше потвърждение на всичките ми усилия до сега да направя това, което мога.

Кой е арестът, който те плаши най-много?

Този на злобата, на завистта. На тези много лоши крайни състояния в човека, които го ограбват. Това изпитваш ли го си една трета човек.

Чувстваш ли  се като свободен човек и свободен артист?

Самият ми начин на живот е такъв. Днес съм в Пловдив, утре съм в Ямбол. Не знам какво повече да ти кажа по този въпрос.

Кога последно усмивката не е слизала от лицето ти за по-дълъг период от време?

Три дена на морето бяхме. Приятното изживяване на Карадере, когато снимахме „Кецове”. Беше единствената палатка на плажа, пред мен имаше басейн с половин метър дълбочина. Морето беше 22 градуса, а точно при нас около 30 градуса. Снимахме нощно време, а през деня правихме какво ли не. Просто изпитваш пълно щастие и усмивката ти няма как да слезе.

Чувството за хумор или самоирония и сарказъм?

Трябва да имаш чувство за хумор, за да имаш и самоирония, и сарказъм, най-вече. Така че това е първото- ако го нямаш си друг човек. 

Новото издание на „Молескин“ по Радио Пловдив ще слушаме днес в 17 часа, когато гост в предаването ще бъде писателят Александър Секулов. Очакваме го с нетърпение!

Ето и малка част от  култовия playlist на емблематичния пловдивчанин:

„Ще пусна STIX -  Boat on the River – на това парче ме остригаха за казармата, отидохме в шест часа с баща ми в деня, в който трябваше да се явя в градската пожарна в София, където щях да служа. Спомням си,че баща ми стоеше, гледах го в огледалото, тази машинка започна да бръмчи, а косата ми да пада и изведнъж чух точно това парче по единственото тогава радио Хоризонт – толкова лирично и сантиментално. На мен започнаха да ми сълзят очите, а аз си казах: Как може точно това любимо парче да пуснат, няма нищо случайно.“

В ECO FRESH си отглеждат пшеницата пред очите на клиентите

Паулина Александрова

Здравословен живот без дюнери и кола. Фреш на шот от растения, отглеждани пред погледа на посетителите. Това е концепцията на новото заведение ECO FRESH, което отвори врати в началото на май. В продължение на половин година собственикът Явор сам изработва и буквално сковава интериора от  палети, дървени щайги и подръчни материали, като единственото несътворено от собствените му ръце са старите индустриални лампи на тавана. Освен познатите ни сокове, в здравословния бар се предлага домашен мед и не толкова известният у нас житен фреш, растенията за който се отглеждат в специално отредено за това кътче, директно пред очите на клиентите.

Наред с многото си лечебни свойства, пшеницата изпуска голямо количество кислород. Така в нестандартното кътче дори въздухът е друг. Съвсем скоро ще можем да се освежим и с екзотичната напитка  Smoothie, естествено отново приготвена изцяло здравословно.  Ако търсите мазна храна и газирани напитки, няма да ги намерите, но за сметка на това ще се заредите с витамини и енергия и ще повдигнете духа си, докато се наслаждавате на приятна музика и усмихнати лица.

Заведението се намира на ул. Хан Аспарух 1.