Заглавието на вторият роман на авторката Христина Панджаридис „Някъде другаде“ звучи съвсем логично след заглавието на първата и книга „Ничия“. Тя представи книгата в Тракарт, където събра завидно много публика.

Пристигнала специално за повода от Страсбург, Панджаридис бе представена освен от своя издател – Божана Апостолова, така и от колегите си Силвия Димитрова и Събка Чехович. Началото постави Апостолова, въвличайки ни в темата за Великата книга, която иска да издаде, но така и не пристига. Христина е един добър автор, който е толкова вплетен в историите, които разказва, че на моменти не задълбава съществено в детайлите, казва издателката. 

Събка Чехович избра да представи авторката не като писателка, а като човек. Изложи на показ характера на писателя. В нейния случай интересен бе момента, в който Христина разказа как до преди да започне да пише романи е мислела, че понякога авторите лъжат, като казват, че сякаш свише идват думите, проправящи си път чрез перото им. Но ето, случи се и на мен, сподели тя. Силвия Димитрова обърна по-голямо внимание на самия роман и историите в него. 

В „Някъде другаде“ се поставят въпроси, касаещи децата, израснали без родители или пък такива, които били осиновени. Панджаридис сподели, че много от героите в книгата й имат реални прототипи в живота. В книгата обаче те са по-скоро събирателни образни от няколко човека, които се оглеждат като един между страниците. Писателката събира в себе си историите на много хора и преминали през чувството й на емпатия, тя не може да заспи докато не изпише онова, което усеща. 

И може би един от най-важните въпроси, които поставя тази книга е: „Добър родител ли съм?“ Какво ли прави тази книга, щом хората, които все още не са родители, си задават този въпрос?

Имало едно време една България, която вече можем да видим само на снимки от архивните ленти. Времена, в които да имаш Москвич е истински лукс, а табелата „Образцов дом“ определя жителите на сградата, изглеждат понякога толкова близки, колкото и далечни. 

„Поколението на червените връзки“ е името на изложбата на Деси Любенова, която представи в Basquiat. Пионерките от любимото място окачиха стените си с куп антики, които Деси е събирала и съхранила до днес. Кутии от стари цигари, трудови книжки и куп антики са изложени на показ във вино бара. Около тях, освен спомени на някои от посетителите, се заформят и въпроси, политически и философски разговори. Изложбата определено провокира не само разговори и спорове понякога, но и мисли в самите нас. 

Цялата експозиция носи щастие, каквото може да донесе само отдавна изгубена лента със снимки, която ненадейно се е появила от нечий прашен сандък. Припомниха ни слоганите: „Бакшиша е причина за нарушаване реда и влошаване качеството на теляшките услуги. Граждани, не давайте бакшиш!”; „Комунизмът – светло бъдеще на цялото човечество”; „Допуснатият брак е беда за целия колектив”; „Другарки, дамските въшки са срам за комсомолките” и „Машината обича ласка, грижливо гледане и смазка.”, които бяха упоменати още в инфото преди самото откриване на изложбата.

А дали не можем да си сътворим една табела, гласяща, че Капана е образцовото място на Пловдив? Помните ли старите членски карти, трудови книжки, паспорта на победата и картата на отрядника? А значките, които мнозина от нас са събирали и може би все още съхраняват в някое закътано ъгълче на спомените вкъщи? Ако сте ги забравили, искате да си ги припомните или просто да усетите нафталина на нашето време – „Поколението на червените връзки“ ще можете да видите до 12-ти август.

Скъпи приятели, имам удоволствието да ви поканя на първата по рода си сбирка. Става въпрос за прекрасен юлски ден, в който заедно ще можем да отдъхнем от ежедневието си и поне за миг да забравим за проблемите и грижите. Поляна, слънце, усмихнати хора и никак не на последно място ... КОНЦЕРТ! на импровизирана сцена!!!

Ето и лек списък с това, което ви очаква:

Leever

Brain Donor

ЛопАтАркА

Mixed Up

TDK

Hypnotik Ink

За утоляване на глада и жаждата ще се погрижат от клуб Copa Kapana - обещаха ни народни цени, като за сбор! 

Скоро ще пуснем разписанието на автобусите!

А цената на такси с 4 човека излиза под 2лв. на човек, 

Така, че и за прибирането не се притеснявайте!

ВХОД СВОБОДЕН!

Влюбените стават част от спектакъла „Любовен еликсир”, заменят сюжетните сватби с истински

Длъжностни лица, кумове и журналисти излизат пред публиката

Нещо съвършено нестандартно ще направи екипът на пловдивската опера на 16 юли. Културната институция ще представи операта „Любовен еликсир” на Античен театър от 21 часа като ще замени сватбата в сюжета с истинска сватба. След подбор са избрани 3 двойки влюбени, които ще сключат истински граждански брак на изнесена церемония на сцената на Античен театър по време на самия спектакъл. Идеята е на режисьора доц. Нина Найденова. Тя дори иска да вплете и представителите на медиите в сюжета. Тъй като в спектакъла има актьори фотографи, които снимат масата с младоженците, истинските журналисти също могат да се качват на сцената и да правят своите репортажи с влюбените двойки, както и да взимат интервюта на сцената от екипа, изпълнителите и младоженците през антракта. По време на истинската церемония на сцената ще бъдат още длъжности лица, които ще бракосъчетаят младоженците, както и кумовете на двойките.

Маргарита Хранова, Панайот Панайотов, Петя Буюклиева, Теодор Койчинов изпълняват 12-те избрани парчета на Летния театър

Първото издание на конкурса за написване на популярна българска песен „Лирата на Орфей“ ще се състои на 17-ти юли в Летен театър „Бунарджика“. По повод дебюта на музикалния конкурс  организаторът Ангел Ангелски и Валери Кьорленски от Пловдив 2019 дадоха пресконференция.

Най-важното условие за написване на нова българска песен е тя да има нотен материал. Загуби се усещането за музиката, казва Ангелски. Съвременната музика се превърна в електрона, а много от хората, които се смятат за композитори са по-скоро песенници, добави по-късно той. Разбира се, задължително е и текстовете на песните да бъдат изцяло на български език. Новите музикални произведения ще бъдат представени от 12 изпълнители, сред които Маргарита Хранова, Панайот Панайотов, Петя Буюклиева, Теодор Койчинов и други. Те ще изпълнят

 песните под създадения специално за събитието Фестивален оркестър „Пловдив“.

В първия етап на конкурса са постъпили 38 песни, сред които конкуренцията е била особено голяма, но на сцена достигат едва 12. Те са били оценявани абсолютно анонимно като критериите, по които са оценявани са: текст, аранжимент, музика и креативност на песента. На самото събитие ще бъде обявен победителят в конкурса, като освен голямата награда, ще се раздадат и други отличия.

След като Пловдив бе обявен за Столица на културата през 2019-та, ние мислихме с какво да допринесем за това и стигнахме до извода, че в България липсва такъв конкурс, който да представя нови български песни, казва Ангел Ангелски. След Гала концерта, който ще се проведе на 17.07, ще останат 12 нови песни, изпълнени от именити българи, което е и същинската идея на конкурса. Той ще има особено авторитетно жури, Негов председател е Янко Миладинов. В избора на  най-добрата песен ще му партнират проф. д-р Мария Ганева, Александър Бразицов, Здравко Петров и Иван Тенев.

На Гала концерта ще присъстват министъра на културата Вежди Рашидов, Вяра Анкова и председателя на СБК – Ценко Минкин, както и представителни на Община Пловдив, и именити български изпълнители и композитори.

Билети за събитието можете да намерите в билетните каси пред Община Пловдив и на касата пред самия театър.

Музикална сутрин с един таксиметров шофьор

По стара традиция, сутрин винаги бързам. Поради тази причина си повиках такси и о, щастие, този път в него не слушах традиционната чалга. Всъщност беше съвсем тихо, а шофьорът се усмихваше изключително топло.  Докато се чудех как да започна разговор в настъпилата тишина, той ме заговори пръв. Само за минута ми разказа една от най-съкровените си мечти.

„Карам такси, но голямата ми мечта е да се занимавам с музика. Даже започнах уроци по пеене. Искаш ли да чуеш нещо?“ И в този момент зазвучаха негови авторски песни, чиито текст, музика и аранжимент сам е написал. Музиката му звучеше ретро, напомни ми Петя Буюклиева, но пък създаде едно усмихнато настроение за целия ми ден.

-       От колко време се занимаваш с музика?

-       Как така от колко? Че аз винаги съм обичал музиката.

-       Не. От колко време записваш?

-       От скоро. Пишех си музиката и текстовете, но пеенето не е добро. Затова започнах и уроци. Ще бъда най-щастлив ако някой ден успея да превърна любовта си към музиката в работа. По-хубаво от това хобито ти да бъде професия, няма.

Това е Маделайн Стюарт. Тя е родена със синдрома на Даун, но тя не е своето заболяване, а много повече. Това е една прекрасна млада жена, която не спира да се бори за мечтите си.

Г-ца Стюарт е безпощадно решителна и борбена. От малка е мечтаела да бъде модел и ето, няколко години по-късно тя подписва първия си договор. За да стане професионален фотомодел, Маделайн първо се подлага на усилени тренировки, благодарение на които сваля 20 килограма. Тогава, според нея, няма пречки, тя да осъществи мечтата си. След няколко лични фотосесии, момичето подписва договор с марката Манифеста, прочут производител облекла. Тя става тяхно рекламно лице, но всъщност е много повече. Мади, както я наричат приятелите, е блестящ пример за всички млади хора, които понякога се предават пред перипетиите по пътя към сбъдването на мечтите и целите си.

Много сме развълнувани, че Маделайн ще представя нашата марка, споделят от Манифеста.

Точно, както Маделайн се опитва да промени всеобщото мнение за моделите, така и ние искаме да покажем, че всяка жена може да бъде стилна, независимо от формата на тялото и теглото си, казват от бранда.

Момичето се бори и работи усърдно в продължение на дълго време, за да постигне това, което иска.

Стюарт, освен с всичко останало, се бори и със стереотипите.

"Хората със синдрома на Даун са способни на много. Просто, те го правят в техните собствени темпове. "

Дайте им шанс и те ще надминат всички ваши очаквания, каза Маделайн.

Това е най-доброто доказателство, че мечтите се сбъдват. Дори тези, които изглеждат напълно нереалистични.