Къде щеше да е България днес, ако Аспарух не се беше заселил в Онгъла, а бе продължил на запад? Ами ако нямаше комунизъм? Ами ако Меси и Роналдо бяха българи? Ами ако България на три морета се беше запазила?... На част от тези въпроси се опитва да отговори младият писател и сценарист Христо Раянов.  В „Ами ако? България на три морета“ авторът насочва читателския поглед към забавното и интересното в бленуващата българска душа и комичните резултати от евентуално сбъднати „ами ако“ мечти. Историите на Раянов са илюстрирани от бележития карикатурист Христо Комарницки, който безпогрешно улавия както комичното, така и ироничното в „ами ако“-вселената на Раянов. 

 „Ами ако?...“ е въпросът, който поне веднъж всички българи си задаваме. История, култура, велики личности – всички попадат в плен на въображението ни, щом се размечтаем на тема „Какво щеше да стане, ако...“.

Въпросите нямат край. Истината и мечтите обаче често изпадат в тежки несъгласия помежду си, а българинът е пословичен със своята особена гледна точка, що се отнася до историята, политиката и спорта. В предговора към книгата Стефан Цанев обобщава посланието на  младия си колега по перо така:  „Tази игра на въображението е по-поучителна от самата история, тя ще ни научи да гледаме с ирония на миналото и на настоящето, би ни научила и да предвиждаме бъдещето.“

„Ами ако? България на три морета“ ще бъде представена в Пловдив тази събота (25 юни) от 18:00 ч. Домакин на събитието ще е книжарница Хеликон – Център (ул. Княз Александър І № 29). 

„Закачлив поглед към историята и дремещия в нея българин, хумор, в който няма злоба и злободневие, а  уважение към търсенето на истината, независимо от положителните или отрицателните емоции, които тя буди в нас.“

Боян Биолчев

"ШОК! УЖАС!! Гаврят се с българската история! Карат ни да се смеем! Това кощунство трябва да бъде прочетено!"

Христо Блажев, Книголандия

Христо Раянов е роден в Русе. Завършва „Журналистика“ и „Литература – творческо писане“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е докторант по литература и кино. Писал е сценарии за Откраднат живот, Сървайвър България, Столичани в повече, Най-хубавите години от нашия живот, Комиците, Нека говорят, Българските следи и е автор на публикации в списанията Гранта България и Страница. Печели националната награда за дебют „Южна пролет“ в категория „Проза“ за сборника с разкази „Трудният начин“ и трета награда от конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“. Негови разкази са преведени на хърватски език в сборника „Антология на съвременната българска литература“, а през 2015 г. става част от първия англоезичен каталог „Съвременни български писатели“.

Христо Комарницки е многократно награждаван  карикатурист, илюстратор и аниматор, който твори предимно в областта на политическата сатира. За повече от четвърт век публикува своите карикатури във вестниците Стършел, Демокрация, Век 21, Свободен народ, СЕГА и др. Произведенията му са награждавани от медийния фестивал в Албена, Асоциацията на ООН кореспондентите, както и на изложби в Италия, Турция, Япония, Хърватия и др. През 2010 г. получава и наградата за човешки права на Организацията на медиите от Югоизточна Европа.

Ами ако политическият живот в България се обясняваше със сериали

Редицата минуси, които има съвременната телевизия, ни помагат да видим един неин голям плюс – развлича ни. Децата са запленени от „Бен 10“, възрастните не спират да обсъждат поредния епизод на „Игра на тронове“ или „Шерлок“, а бабите въздишат нетърпеливо, очаквайки докъде ще я добута Джагдиш в желанието си да прецака живота на Санчи и да се ожени за Ганга (отрепката мръсна!). Сериалите са добър начин да намерим на екрана това, което ни липсва в ежедневието – приключение, героизъм или пък спокойствие и идилична любов. Случайно или не обаче, много от най-популярните сериали могат с абсолютна точност да опишат какво се случва с политическия живот у нас през последните години. Дали като заглавия, като съдържание или като герои, като жанр – точността е почти толкова голяма, колкото сигурността, че реформа в съдебната система ще има, когато разцъфтят чехлите на терасата ми. Телевизионните сериали описват нашия политически живот по-добре от всякакви новинарски или публицистични предавания. Вижте как:

‚‚Стар Трек’’ – ГЕРБ. Още в заглавието нещата са сбъркани. Оригинално е трябвало да бъде Стар Трик. Начинът, по който народът продължава сума ти години да се връзва на едни и същи номера, на едни и същи заучени думички, изреченийца, оправданийца, оправдания и оправданиища.

‚‚Докато свят светува’’ – БСП. Сериалът го гледаме повече от сто години, като постоянно изменя жанра си – ту екшън, ту криминален, ту шпионски трилър, ту дългогодишен филм на ужасите, примесен с черна комедия, ту сапунка, пък всички там приличат на анимационни герои.

‚‚Робинята Изаура’’ – ДПС. След остри протести, повечето от които изговорени на чужд език без субтитри, заглавието ще се смени на „Съквартирантката Изаура“, или в краен случай – на „Икономката Изаура“, а за по-достоверна историческа стойност най-добре да е „Хаджийката чорбаджийка, запазила обреди, език и имаща собствена автокефална църква Изаура“.

‚‚На гости на третата планета’’ – Атака. Най-вече заради някои представители. Говорят и се движат точно като хората, но нещата, които казват и правят, все едно не са от тази планета. И са доста смешни в опитите си да наложат инопланетянския си морал и начин на живот. Другият вариант за заглавие на „Атака“ е „От местопрестъплението: НАТФИЗ“.

‚‚Напълно непознати’’ – Реформаторският блок. Tотално различни хора, които са принудени да съжителстват заедно. Не се знае на власт ли са, в опозиция ли са, и въобще целият сериал е типичен ситком с много сцени на неразбиране. Последното води до редица комични и още по-голяма редица трагични моменти, на които зрителите отначало се смеят, а след това потъват в сладникавия вкус на депресията – резултат от поредното излъгване в качествата на пишман политиците.

‚‚Пътеводна светлина’’ – Патриотичен фронт. Колко е хубаво да гледаш в бъдещето, озарен от... учебника за VII клас по история! 

‚‚Торпедо’’ – АБВ. „Торпедо“ е норвежки сериал, за който едва ли сте чували. С едно-две изключения АБВ е абсолютно същото.

‚‚Великолепният век’’ – ДОСТ. По принцип е трудно да се пише за хора, които, като гледат „Време разделно“, сигурно симпатизират на Караибрахим. Така че каквото и да кажем, все ще е малко.

‚‚Спасители на плажа’’ – еколозите, които се борят за запазването на българските плажове. Спасители на плажа на Карадере, спасители на плажа на Дюни, спасители на плажа на Иракли...

‚‚Алф’’ – Валери Божинов. По цял ден Алф не прави нищо, освен да се забърква в разни каши и сложни взаимоотношения. Постоянно нахалства и иска повече, отколкото му се полага. 

И обича малки котета.

‚‚Дързост и красота’’ – гражданското ни общество. Дръзки, красиви и неосъзнаващи, че представляват само един нищожен процент от населението, което се радва с привилегии и облаги.

‚‚Спешно отделение’’ – там, закъдето се е запътила държавната ни политика.

‚‚Игра на тронове’’ – избори. Всяка година по един сезон, изпълнен с прекалено много интриги, разговори, предателства и глупав никому ненужен псевдогероизъм. А накрая резултатът е един и същ – валар дохерис (всички трябва да служат). (Разликите са, че няма дракони, което е кофти, а циците са предимно на възпълни мъжлета, което също е кофти.)

‚‚Как се запознах с майка ви’’ – моментът, когато електоратът открие, че е бил излъган за пореден път. Например, когато му обещаят реформа, а тя не дойде близо 30 години. Тогава електоратът започва не само да се запознава с майката на политиците, а и да я кани на първа среща, после на секс и накрая на публично огласяване как точно „е пукнало топчето“. 

‚‚Досиетата Х’’ – истината е някъде там. В досиетата. Досиетата А, Досиетата Б, Досиетата В и така до Х, че и до Я. В превод – не му се вижда краят. След последния епизод плавно преминава в „Забравени досиета“.

‚‚Стъпка по стъпка’’ – чудесна илюстрация чрез заглавието на напредъка на строежа на пътища. На всяка стъпка – лентичка. 

‚‚Кости’’ – сериал, който само от заглавието си описва изключително точно какво има в повечето български хладилници три четвърти от месеца, вследствие на могъщия ни икономически напредък.

‚‚Закон и ред’’ – съдебната система. Закони има, но редът на прилагането им постоянно се мени. Някои хора все не дочакват ред законът да ги стигне и тях!

‚‚Малката булка’’ – идеално описва състоянието, в което определена малцинствена група продава млади момичета с цел брак, а държавата, подкрепена яко от комитети с имена на финландски столици, не прави нищо, защото това било „културно различие“. Явно всички останали, без значение от раса, етнос, пол и възраст, спазващи законите, са културно еднакви... Ако мислят така, то нека от комитетчетата да се пробват да сервират некашерна храна на евреин или нехалална – на мюсюлманин.

‚‚Женени с деца’’ – изчезващ вид мини общества в България.

‚‚Столичани в повече’’ – преобладаващ вид мини общества в България.

‚‚Под прикритие’’ – разпределение на едни пари под маската на финансиране на най-различни граждански „инициативи“ и „проекти“.

‚‚Вдовицата в бяло’’ – непрестанно „реставрираната“ с итонг българска история.

‚‚Патешки истории’’ – непрестанните новини за поредната миска, която е прекарала незабравими мигове в Дубай или на Малдивите.

‚‚Откраднат живот’’ – вкратце, историята на народа и вечното чувство, че сме бебета, на които току-що някой е отмъкнал играчката. 

Сигурен съм, че всеки би намерил още и още сериали, с които да обясни заобикалящата ни държава. Не е лошо да се прави – развива въображението, тренира мозъка и дава искрица надежда, че и ние някога ще доживеем до „Чудото на Хуана“, ще достигнем „Обетованата земя“, няма да сме жертви на „Капризите на съдбата“, България ще стане „Земя на честта“. Ще настане „Любов без граници“ и всички ще сме „Богати и известни“.

Премиера на книгата: 25 юни 2016 от 18:00 ч.

Място: Книжарница Хеликон Пловдив - Център, ул. Княз Александър І № 29