Златен Гардероб за резервно крилце в бюрото на писателя, сътворено от художника Атанас Хранов

Година и два месеца отнеха на Наско да изработи за Сашо мебел, която бе сравнена с пространство

Двамата написаха и нарисуваха красива история за едно истинско най-голямо приятелство

Красива история за едно истинско най-голямо приятелство. Това написаха и нарисуваха писателят Александър Секулов и художникът Атанас Хранов миналата седмица, когато човекът на колорита изненада човека на словото с възможно най-великолепния дар- авторско изработено творческо бюро. Писателската маса на Сашо Секулов се озова пред него след сериозна организация от страна на най-близките му хора. Те вкараха във филм твореца, за да го сюрпризират до безмълвие с изящната мебел, която скулпторът Димитър Келбечев обяви за пространство. Специализираната акция за изненадването на Сашо обаче бе само черешката на тортата в целия процес. Защо ли?

Писателската маса на Секулов бе творена от майсторските ръце на Атанас Хранов точно година и два месеца. Много любов, идеи, много материали, много наслагване, много емоции. Това инвестира в гигантския си жест към най-близкия си приятел художникът. Тръгна се от избор на дърво- череша естествено, мина се през извайване на плота и фините като дантела релефни чугунени крака. После дойде и най-трудната част- съживяването на бюрото. Днес то е като красиво небе с облаци от творчески идеи и мечтания, от музи и любови. Върху дървената плоскост има един върху друг шест пласта- разбирайте шест картини на Хранов една върху друга. Било е нужно за постигането на желания светъл, лек и ефирен финал. И това обаче не е най- пипкавата част от изработката на бюрото. Най-дълго време в творческия процес изядоха  изключителните ювелирни украшения, които Хранов е имплантирал в плътта на дървото. Една от най-важните вещи, вградени в специално легълце  от варак, е релефният печат Александър Секулов, с който той да минава всяка написана страница върху писателската си маса, да маркира важни лични документи и истории. Златното изделие е изключително фино, с много скрити в него тайни послания на Хранов към Секулов в графична форма, и в същото време изключително здраво. Но най-голямата му тайна е сложната механиха, която кара колелцето на печата да се завърти така, че да оставя релефа си четливо и без мастило върху хартията. Печатът ми отне много повече време отколкото предполагах. Тази прекрасна фина механика е дело на Митко Иванов и цялото бижутерско ателие, което застана зад тази работа, разкри Хранов пред КАПАНА.БГ и пред приятеля си Секулов в един колоритен разговор над писателската маса.  

Първата великолепна вещ, вградена в черешовото дърво, която се набива на око, е сякаш нематериална златна ръка, пробита от сърце. Няма смисъл да обяснявам какво означава това. Всеки може да го разбере. Това обаче се налагам да го обясня, отваря първия тайник от позлата върху бюрото Хранов. Това е Капан за падащи звезди. Той е с фрагменти от стихове на Секулов. Не трябва да забравяме желанията и мечтите си, трябва да ги съхраняваме, за да ги преследваме, обясни художникът. За да отвори следващата изненада- Хранилница за молив.  Защото не всеки може да разчита на електроника, а и не трябва. Малко повече разчитаме на нея. Тук винаги можеш да сложиш един молив, който да ти потрябва в блестящ момент.  Какво по-красиво има в работата на един пишещ човек от използвания молив като символ. Нима клавиатурата може да го замести, отвори въпроса Наско.

После се спря на Хранилището за малки елегантни метафори. Всъщност, най-голямо внимание съм отделил на метафорите в това бюро. Нуждата на един висок и плодовит артист като Секулов има много измерения. Метафорите не може при него да са три четири вида, те са безброй много видове. И от време, на време, като дойдат в повече, той трябва лекичко да ги складира като едни малки акумулатори, да си слага на отредените за това места, да ги напластява едно след друго, а те да го зареждат, когато има нужда. Човек трябва да предвиди такива тайници и хранилища, когато прави маса за такъв човек. Ето и друго- Шкафче за форми, но и за метафори, сладки метафори. Може да побере само една форма. Слагаш я вътре, тя попива в себе си твоите въжделения и мечти, и по някое време като я изядеш, те се връщат от нея в теб, току виж си ги забравил. Предвидил съм две Шкафчета за форми и сладки метафори- в ляво и в дясно. Това са изключително важни направления, които не трябва да бъдат бъркани. Човек не може да твори в хаос. Трябва да е ясно накъде върви корабът. Ако объркаш ляво и дясно, ако объркаш формите, какво правим- корабът потъва, обясни над плота Хранов.

После отвори Склада за височайши метафори- висша класа, изваяни, с тънки глезени. Тогава дойде ред и на Основния храм. Той е за много тежки метафори, които трябва да бъдат захлупени с много тежък капак, за да не изфирясат. Напористи са, искат да излязат, но няма бягане, уточни художникът. За да покаже и другия тайник. Златният гардероб, в който Секулов държи резервното си крилце на артистичната маса.  Като се умори от цялата работа, като закъса, бърка там и невидимото резервно крилце винаги е вътре и го чака. Слага го и полита, обясни Наско. В ляво и дясно на плота, над Шкафовете за форми и сладки метафори, в специални леговища са поставени две златни череши. Те, естествено, не са просто за разкош там.  Пишеш, пишеш, пишеш, но от време на време трябва да погледнеш нещо красиво, сочно, апетитно, да го докоснеш. Това им е приложението. Муза, вдъхновение, утеха, каза Хранов и показа как Секулов да борави с черешките. Като дойде тежкия момент,  знам къде какво да пипам. Това бюро дава кураж,  определи Сашо творбата на приятеля си.

Това, което аз познавам в Секулов, а го познавам много добре, е върху масата. Исках на него да му е хубаво и красиво, докато работи. Не ме интересуваше красотата по принцип, интересуваше ме това да знам, че като седне той, това ще си е неговото място, и ще си остане такова. Това е и тайната на правенето. Не да правиш нещо по принцип, а да правиш нещо, което е най-доброто за твоя най-добър приятел. Така че като седне тук да е най-добре, да намери себе си и това да не му пречи. Вероятно писателската маса не може и да му помогне кой знае колко, но винаги ще го подкрепи, винаги ще го окуражи и той ще получи неговия си малък свят. Тази маса е неговият свят, каза Хранов и прегърна Секулов.  

На снимките: От избора на дърво, през изработката, до връчването на писателската маса

Пловдив има полза от ONE ARCHITECTURE WEEK, защото фестивалът служи за катализатор на градска промяна

Състоянието на квартала показва състоянието на града

Директорът на фестивала ONE ARCHITECTURE WEEK Любо Георгиев застана пред КАПАНА.БГ, за да разкрие детайли от съдържанието на второто издание на седмицата на архитектурата под тепетата, защо е важна тя за града и с какво ще го промени. Фестивалът стартира след броени часове. Началото е в петък, 10 октомври, а финалът ще е на 19-ти. Какво ни очаква през тези близо десет дни Любо разказва пред Паулина Александрова.

Какви са лично вашите големи надежди за Капана?
Аз си представям, че Капана може да бъде място, пълно с живот. То някак си предразполага - малките улички, малките неща, те са част от един много човешки мащаб. В този смисъл, за малкото време, в което съм в Пловдив осъзнах, че Капана е един вид сърцето на града, исторически е било и би могло отново да бъде пак. Сега е малко странно, че това сърце сякаш е спряло и ще бъде наистина добре ако се съживи и това ще е доста емблематично за целия град. Както Катрин Сариева, така и аз смятам, че Капана е символ на целия град и състоянието на Капана всъщност показва състоянието на града.

В този смисъл в какво състояние е градът в момента?
Погледнато отстрани е пълен с доста добре изглеждащи места, но не трябва да се изпуска и фактът, че хората се изнасят към София или чужбина. Може би причината е, че тук не е достатъчно атрактивно, било то като заплати или наличие на работа. Но всъщност идеята за Капана като квартал на творческите индустрии е това той да бъде вид индустрия, т.е. да бъде начин за привличане на пари, на знания, на хора - можещи и работещи, които да работят тук и които да произвеждат тук. Мисля, че Капана може да стане точно обратното на това, което е в момента - нещо атрактивно, нещо ново, защото Пловдив по принцип се асоциира с красивия древен град и представата за него е ориентирана към миналото - статична, прекрасна, но не е интересна толкова с новото, с авангардното. Идеята за Капана е насочена точно към това да бъде място за съвременно творчество, с хора от съвременния свят, правещи неща, които са адекватни съм съвременното състояние на света. Това за мен е много важно.

Заглавието на феста тази година е "Възможното невъзможно". Кой е възможният и кой е невъзможният Капан?
Има една изложба, която е озаглавена "Възможният Капан". Тя е изследователски проект, иницииран от архитекта Бойка Огнянова. Той е между различни университети - Пловдивския университет, Софийския и УАСГ. Студенти от различни специалности гледаха Капана, мислейки си за това, как може да бъде превърнат в квартал на творческите индустрии, т.е. възможностите, които се крият в него. За мен възможният Капан е този, който е пълен с хора, а невъзможният - да е пълен с коли, да е паркинг, да остане такъв, какъвто е в момента. Промените са започнали, но колите все още са тук, на такова малко пространство те са много осезаеми, те те задушават, убиват те.

Кои са петте най-важни намеси в Капана?
Петте? Ние имаме дванадесет. Сега ме карате да дискриминирам, така ли (смее се)? За мен всяка една е значима. Може би най-важните са тези, които ще останат, т.е. ще оставят трайна следа в града. Това са „Ядрото“, „Повърхност“ и „Фасада“. „Ядрото“ е между ул. Загреб и ул. Куртевич, което е единствения празен терен в Капана. „Повърхност“ представлява препавирането на улица. Така или иначе Общината препавира и ние свързваме това с един от нашите участници като предлагаме тя да направи намеса, правейки специфичен проект за този препаваж. „Фасада“ представлява реконструкцията на една фасада на ул. Христо Дюкмеджиев.С този проект целим да повдигнем дебат за културното наследство в Капана , тъй като тук има много сгради, които са културни паметници, но всеки си прави каквото си иска с тях. Искаме да покажем един добър пример за това как човек може да ремонтира фасадата си и да го направи със стил и уважение към миналото, но и с нова графична идентичност. Друга много интересна намеса е „Тунелът“ на Алдо Джаноти от Австрия, което всъщност ще е симулация на построяването на тунел. Алдо ще направи копки, т.е. ще започне да копае тунел от Капана. Въпросът е до къде ще се простира? Така той ще започне да пита хората за тяхното мнение и тук идва интересната част. Алдо Джаноти е организирал цяла строителна площадка за този проект, където ще направи изображение на идеите на хората за това къде да свърши този тунел. Много нестандартна намеса е "У дома той е турист" на Експириънс Економис от САЩ, защото е пълна с изненада. Това ще е един вид театър, който ще се играе в странни пространства, ще се говори за града и преживяванията на хората в него. Този проект си има цяла режисура и ще е интересно за всякакви хора, защото не е нужно да си архитект, за да имаш впечатления от града.

Кои според вас са най-важните имена сред участниците в ONE ARCHITECTURE WEEK?
Имаме три неща, в които събираме най-важните имена - „Намеси“, „Сблъсъкът на титаните“ и „Форум“. В инициативата „Сблъсъкът на титаните“се събират три имена на трима много известни архитекти - Асер Ортега, Васил Кайков и Инге Хаудсмит.Те работят в три различни бюра по света. Чрез тази инициатива целим да покажем на хората нещата от кухнята на работата, а не просто готовите проекти. С тази цел правим работилница със студенти и лекции. Другите важни имена са на седемте лектора във „Форума“. Всички те са изгряващи звезди, т.е. хора, които тепърва ще привличат голямо внимание към себе си. Независимо, че те вече са познати и работя много добре, има голям потенциал в това, което те правят, който още не е разгърнат напълно.

Има събития, свързани с Тютюневия град. Какво мислите за него като част от пловдивската култура и архитектура и как виждате развитието му в бъдеще?
Той не заема централна част във фестивала, защото това място е отредено на Капана. В Тютюневия град имаме три обиколки и един филм на Пенка Калинкова. Тютюневия град е много важен за Пловдив. За сега на него не му е отредено толкова голямо внимание в ONE ARCHITECTURE WEEK , но може би той ще е водеща тема, която ще засегнем в следващите години - индустрията в града. Лично за мен това е много ценно място. Не съм виждал другаде в България такова струпване. Жалко е, че там се виждат няколко практически паднали и други, които са на ръба на падането сгради. Много е важно за града те да бъдат запазени, но знам и колко е сложна ситуацията с възстановяването им. Силно се надявам Общината да намери начин да взаимодейства със собствениците им и да бъдат запазени тези изключително ценни пространства.

Има интересен проект за ул. Христо Дюкмеджиев. Можете ли да ни разкриете подробности по него?
Това е проектът "Повърхност" от Нур ал Сайех от Бахрейн. Все още нищо не мога да разкрия по него, защото още е в процес на подготовка. Нейната мотивация е свързана с разглеждането на уличното пространство като място, където хората се срещат. Там, където има и конфликти, има и неочаквани запознанства, има и непредвидимост. Това е пространство, което е достъпно за всички, независимо от статута им, финансовото им положение, религия или етнос. Точно това тя иска да засегне на място като Пловдив, което е мултикултурно, с разнообразие на националностите и етносите. Нур ал Сайех иска да наблегне на улицата като място на взаимодействието между всички тях.

Защо този фестивал е важен за Пловдив и каква добавена стойност за града ни ще има второто му издание тук?
ONE ARCHITECTURE WEEK е най-голямото архитектурно събитие в България и това, че се провежда в Пловдив от една страна привлича внимание, било то медийно, или на инвеститори , от друга - хора и от трета - форматът цели с присъствието и дейността си да промени към по-добро мястото, където се състои. За това се правят и тези Намеси. Пловдив има полза от фестивала, защото вкарва нови идеи и прецеденти, и служи за катализатор на градска промяна.

Вече няколко месеца живеете в Капана. Как усещате това пространство?
Това е супер странно място. Това, което ми прави впечатление е, че доста малко хора живеят тук. Вечер само 2-3 лампи светят по домовете на хората. Това пространство го усещам някак интимно, защото нямам двор, нямам стълбище, входната ми врата е направо на улицата. В този смисъл - харесва ми! Човек може много лесно да се приобщи и да стане част от това място, защото то е много човешко.

Къде сте живял преди Пловдив и какво сравнение може да се направи между Капана и други места по света?
В хронологически ред на обратно съм живял в Пекин, в Ротердам, в Холандия, във Венеция и в Единбург. Капана ми напомня най-много на Холандия точно заради това влизане в къщи директно от улицата. Това е много типично за холандските къщи и създава една директна връзка с улицата. Точно тази връзка е в основата на Капана. Аз не го възприемам като улици и отделни затворени пространства, а като едно цяло, защото пространствата тук са толкова малки, че когато правиш нещо, улицата ти се явява дневна. Като се има в предвид, че Капана е бил чаршията на Пловдив, го свързвам донякъде и със Скопската чаршия. Тя обаче си е все още с дюкяните, но като структура на уличките и усещането е подобна на тази тук. Капана обаче е едно уникално място. Не съм виждал такова другаде.

Аз не вярвам в електронната музика, не я харесвам, защото е много механична, каза легендарният музикант

Буквално разграбват билетите за фестивала

Предстои десетото юбилейно издание на международният фестивал Пловдивски джаз вечери, който е една от емблемите на  в културния календар и живот на града. Тази година форматът е малко по-различен като ще премине в 4 поредни вечери и ще има по един концерт. От 9ти до 12ти октомври феновете на джаза ще могат да се потопят в любимата си музика.

Билетите за откриването, когато на сцената ще излезе великият Милчо Левиев, както и за концерта в събота, са вече разпродадени, това заяви днес зам. кметът Стефан Стоянов.

В четвъртък първи на сцената на Дома на културата ще се качи световноизвестният наш емблематичен музикант Милчо Левиев. За първи път пред пловдивска публика той ще представи своя албум Son of the clown. Композициите в него са своеобразен джазов диалог с театралната музика на ранния Панчо Владигеров, писана през 20-те години на миналия век за постановки на Макс Райнхарт в Берлин и Виена.

Много съм радостен, че билетите вече са разпродадени. Слушателите ще могат да чуят класическа музика приплетена с джаз. Има места, на които не сам пипнал нито една нота на Владигеров и пак звучи като джаз. Направих всичко това с може би най-добрите сътрудници като Ицко Финци, Стоян Янкулов- Стунджи. Аз исках да съчетая електронна музика с акустична. Аз не вярвам само в електронната музика, лично аз не я харесвам, защото е много механична. Затова смесица между двете се получава много добре.  Александър и Константин Владигерови, внуци на Панчо Владигеров, ще свирят на тромпет и пиано, така че зрителите ще имат възможност да чуят и техните изпълнения. Те живеят във Виена и бе много трудно да синхронизираме програмата си, но в крайна сметка успяхме. Благодаря и на Петър Салчев, който е много важен инструмент в цялата организация. Много сме доволни, че с помощта Петър Салчев успяхме да направим сега вокала с двама певци, а не както до сега с един, който се изпълняваше от Вики Алмазиду, сподели Милчо Левиев.

Петър Салчев допълни, че след концертите на голяма сцена в по-непринудена атмосфера почитателите на джаза ще могат да се срещнат със своите любимци в Bee Bop cafe, където джаз вечерите ще продължат с джемсешъни и като нищо могат да се превърнат в джаз сутрини.

15-минутен аплауз взриви Концертна зала на премиерата на спектакъла

Паулина Александрова

Колаборацията на филхармония, опера и театър "Човекът от Ла Манча" предизвика истински фурор сред пловдивчани. Повече от 15-минути публиката аплодира артистите на крака на премиерата на мюзикъла и не ги пускаше да се приберат. Букети валяха по Орлин Горанов и Мариан Бачев, пременили се в средновековни костюми, за да пресъздадат един от най-великите романи в света в ролите на Дон Кихот и Санчо Панса. Изключително успешното превъплъщение на Орлин Горанов в Рицаря на печалния образ наистина докосна публиката. Екипът успя да изпълни поставената си цел - да внесе доза благородство в иначе жестокия ни живот. Мариан Бачев показа на хората, че всеки алчен Санчо Панса може да се осъзнае, и да се прероди в един истински Дон Кихот в бурните предизборни дни.Знаково и на място.

Публиката стана свидетел на първата лицензирана версия за България на оригиналната бродуейска продукция "Човекът от Ла Манча", която е на сцена вече десетилетия. Действието се развива в Испания, Севиля в края на XVI век. Дон Мигел де Сервантес (Орлин Горанов)  и неговият прислужник Санчо (Мариан Бачев), са хвърлени в тъмница по заповед на Светата Инквизиция по обвинение в престъпления срещу Църквата и ще бъдат разпитани, и евентуално съдени. В затвора, обаче, попадат на Съда на затворниците - убийци, крадци, изнасилвачи, измамници, проститутки и техният тартор Губернатора (Кръстю Кръстев), които се забавляват като “съдят” всеки нов затворник. Те винаги признават подсъдимия за “виновен”и присъждат отнемане на всичко, което може да се ограби от него. Сервантес обаче, има нещо толкова скъпоценно, колкото живота му – ръкописът на един от най-великите романи за всички времена – “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча”. За да го запази, той пожелава да се защитава, като изиграе комедийно представление по романа си за невероятно смешните приключения на  рицаря Дон Кихот и верния му оръженосец Санчо Панса.

Сълзи от смях и тъга предизвика интерпретацията на Борис Панкин не само у публиката, но и на сцената. Емоционалният финал предизвика блещукания в очите на някои актьори. Минорното настроение обаче не продължи дълго, защото колоритният Мариан Бачев отправи закачка към зрителите "Пийте по една вода и се върнете да гледате представлението отново, ние ще го изиграем още сега!". Сълзи май блеснаха в очите и на самия Орлин Горанов, който благодари на публиката с няколко дълбоки поклона.  

Със смесени емоции от радост и тъга, и малко повече благородство в сърцата напуснаха Концертната зала пловдивчани. От нея си тръгнаха и бурните овации, които се пренесоха и продължиха на скромния, но стилен коктейл след премиерата.