„Медитативно спокойствие“ усещаме, когато гледаме картините на Здравка Василева, подредени от една седмица в пловдивската галерия „Лабиринт“. Така арт критикът Галина Лардева назовава емоцията, която излъчват творбите на художничката и преподавател в НХА. С по-големи и по-малки платна и няколко рисунки, Василева – която е пловдивчанка, но живее в София – се среща отново с публиката в своя роден град.

Родената в Капана художничка претворява много пловдивски изгледи през своя специфичен почерк. Донякъде реалистична, донякъде абстрактна, но най-вече живопис по средата – леко изкривени, претворени форми, които видимо не са истински, но се чувстват като нещо повече от това. Изчезващи канички, прозрачни плодове, небеса с необичайни цветове – това са неща, които можем да видим на платната на Здравка Василева в галерия „Лабиринт“, трудно ще срещнем в реалното ни обкръжение, но много естествено можем да усетим навсякъде около нас, в различни ситуации.

Това, което излъчва най-вече е именно уют и спокойствие. Почти всяка творба включва нещо, което да води натам – домашен интериор и маса с практични или декоративни предмети, прозорец, който гледа към интересен пейзаж. Той може да бъде много близък до пловдивската публика – някое тепе, някой приятен квартал, може да бъде и меланхоличен, но и топъл – с морски пейзаж, самотен плаж или празен бряг.

Тези творби на Здравка Василева можем да видим в галерия „Лабиринт“ до 3 ноември. Тя е излагала и преди в Пловдив, но за пръв път гостува в младата галерия над Джумаята. Здравка Василева е родена в Пловдив през 1977 година, а през 2003 завършва Художествената академия. Към момента е доцент в катедра „Живопис“ в Националната художествена академия.

„Произведенията на Здравка Василева излъчват медитативно спокойствие и същевременно съдържат рафинирана живописна ритмика, без естетически демонстрации и излишни визуални атракции. Цветовете са сложни, монохромни или контрастни, с линеарно акцентиране на определени места. Нейният художествен метод, макар и да изследва реалния свят, понякога преминава в абстрактна структура, в разработване или декомпозиране на отделен мотив, на съотношенията и съпоставянето на формите.

Естетиката на нейната живопис е носталгичен призив към възвишеното като липсващо съдържание – там, където отрязъците пространство не са просто конкретно място и там, където времето не променя вкусът към изкуството,“ пише за творчеството на Василева критикът Галина Лардева.