Така, както родителите могат да ви оплескат живота, никой не може, сподели писателят с учениците

Много ви моля, ако не сте прочели книгата все още – направете го. С тези думи Силвия Димитрова представи Милен Русков и неговото творение Възвишение на срещата на писателя с учениците от Френската гимназия. Сигурна, че малка част от публиката е успяла да се докосне до шедьовъра на Русков , Димитрова просто помоли всички да се вгледат в очите на човек, който вече я е прочел, защото там ще успеят да видят за какво става въпрос.
В навечерието на един от най-значимите български празници, а именно Денят на народните будители, Милен Русков успя да опише на учениците от Френската какво по-точно го е вдъхновило да пише за Възраждането. Първи фактор се явява съвремието, в което хората не помнят историята си, а поколението, което той вижда, представлява хора, за които светът се върти само и единствено около тях. Целта му е да покаже характера на човека тогава. Какви силни личности са били, готови да умрат за своя идеал. Искал е да покаже, че не периодът създава хората, а обратното. Не Възраждането е довело до личностите, за които сега учим по история, а обратното – бунтовниците са създали Възраждането. Това е едно от най-силните времена в българската история, оставило спомена за стотици личности, от които със сигурност можем да научим много. Отрича да се чувства като рушител на митове, заради ироничния му поглед над историческите икони. Човек може да иронизира нещо, което обича, смята той. Дори даде пример на учениците, молейки ги всеки да си представи най-добрия си приятел или член от семейството, който върши възможно най-глупавото нещо и докато му се подиграваш за това, все пак си го обичаш.
Възможно ли е Възвишение днес? Разбира се! Макар и в книгата процесът на възвисяване да води до трагичен край, то в друг аспект възвишението си е чисто индивидуално. Човек може да бъде всичко и да постигне всичко, стига да иска и да работи здраво за това. Милен Русков е убеден, че около шестнадесетата година вътрешния ни глас ясно казва дали имаме някакъв талант и дали той е нашето призвание в живота. Пред учениците сподели, че майка му е искала той да стане адвокат и сега е изключително щастлив, че не я е послушал тогава. Така, както родителите могат да ви оплескат живота, никой не може, каза писателя, а децата аплодираха тези негови думи. Със сигурност беше мотивиращо за тях да видят човек на прага на петдесетте си години, който да им каже да спрат да слушат родителските тела и да започнат да вярват повече в себе си. Даде им пример със своето собствено минало – дълги години той мисли, че с писането не би се получило. Литературата няма хляб, а на него му трябва нещо стабилно. Детската мечта обаче надделява, когато навършва 35 и така започва истински да живее.
Въпреки всичко хубаво, Русков е с твърдата позиция, че българският народ е заспал. Един дълбок сън, в който зад ъгъла те чака трагизма на Третия свят. Грозни и зле облечени хора по улицата те молят за стотинки или цигара, а ти единствено искаш да се събудиш. България е била жалка, била е грозна, но никога грозна и жалка едновременно, споделя писателят. Припомни, че все пак е изключително запознат с българската история и това е една от идеите му в писането. В миналото намира много по-интересни мотиви, от колкото в нашето съвремие.

Специално за КАПАНА.БГ  писателят сподели, че лятото на 2015 година може да очакваме и последната му книга на пазара. Топос отново е България, а историята ще се развива през така болезнените времена на 20-те години на 20 век. Един драматичен политически сблъсък между Военния съюз и Единния фронт – двете нелегални организации. Заветната дата 9 юни 1923 година Военния съюз прави преврат и сваля Александър Стамболийски и го убиват. От там следва въоръжена опозиция, именно Единният фронт и двете страни започват размяната на крайно неприятни удари. Военните убиват без съд и присъда Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст  и много други, които са политически противници. Единният фронт от своя страна прави атентат срещу царя, но вместо него убиват невинни хора. Една от най-големите трагедии в новата българска история – атентатът над църквата Св. Неделя, когато умират 150 души.  Целта е била правителството, но в църквата е имало едва десет държавни представители и всички до един са оцелели. Едно драматично време на вътрешен сблъсък, но Русков намира начин да разкаже за тези години не само трагично, но и смешно! Сеща се за този подход и обещава да напише една трагикомична книга.