Славена Шекерлетова

Свързването на различните творчески индивидуалности и подходи към визуалния образ трябва да се възприема като перспектива на разговор

За да въздейства, произведението трябва да прекрачва прагове – такива, които самото то си е поставило.
Преминаването отвъд праговете следва да e иманентна вътрешна необходимост на твореца, отношение към самия себе си и към другите

Националните есенни изложби в Пловдив са най-дълго просъществувалият формат за представяне на съвременно българско изкуство (организират се от 1967 година). Техен артистичен директор от девет години е професор Галина Лардева, която отново е избрала автори, които се намират в интересен момент от своя творчески път. Техните „прагове и белези“ може да видим в три къщи в Стария град – Балабановата къща, Къща Хиндлиян и в къщата Постоянна експозиция Мексиканско изкуство. Там срещаме художниците от различните поколения: Ангел Гешев, Венцислав Шишков, Даниел Мирчев-Дъна, Димитър Христович, Лиляна Караджова, Мирослав Живков, Нора Ампова, Светозар Бенчев и Явора Петрова.

С професор д-р Галина Лардева - артистичният директор и куратор на Националните есенни изложби, разговаряме малко след тяхното откриване:

Как се спряхте на посоката „Прагове и белези“, която сте задали на авторите за тазгодишния форум?

Посоката, както и в предишните издания на Изложбите, поставя различни по своя тип пограничности като възможни, а не като непременно присъстващи. При това ги поставя не като тематичен фокус или творческа задача, а като проблем или дори по-точно като процес, в който е възможно да се породи някакъв образ на проблема. Собствено моята работа като човек, който разработва основанията на посоката, включва набелязване на някаква възможна история на пограничностите: как някога еднозначната представа за праг се е трансформирала с времето в разколебаваща прагова множественост, така че съвременният човек се чувства изгубен сред праговете и принадлежащите им усещания и параметри. И – от друга страна – да наблюдавам как белезите свидетелстват за улавяне на единични преминавания, каква разлика създават те в същността на образа.

Ако прагът е препятствие или преминаване от едно състояние или място в друго, а белегът е това, което носим от преди прага, нещо, което остава, то може ли да кажем, че изкуството преминава редица прагове днес?

Би трябвало да е така. За да въздейства, произведението трябва да прекрачва прагове – такива, които самото то си е поставило. Изобщо преминаването отвъд праговете следва да e иманентна вътрешна необходимост на твореца, отношение към самия себе си и към другите. В дългосрочна перспектива от тази активност на праговете се определя развитието на всеки творец и артист, трансформациите, стекли се въз основа на какви ли не обективни и субективни обстоятелства. Подобна последователност на преминаване и развиване представлява същността на творческия процес. Наред с това преминаването на прагове носи, разбира се, и значенията на непосредствените, физически измерими възприятия, сетивната чувствителност – индивидуална и общностна.

Освен надслова „Прагове и белези“, какво още обединява или свързва по някакъв начин всички тези девет творци от различни области и поколения, ако това е възможно?

Надявам се начинът на събиране на отделните девет изложби и тяхното разполагане в отделните експозиционни пространства да пази различията между творците. Мисля, че свързването на различните творчески индивидуалности и подходи към визуалния образ трябва да се възприема като перспектива на разговор. Всеки участва в него със собствената си гледна точка, собствената си чувствителност, със собствения си глас. И все пак този разговор се състои въз основа на изостреното чувство на деветимата автори към съвременното и творческия им рефлекс към традицията, непосредствената им интензивна работа с избраната медия. Неслучайно голяма част от тях са преподаватели. А в дните около подреждането и откриването на изложбите авторите се сближиха – за тях беше пълноценно да се срещнат. По такъв начин тях ги свързва както дълбокото осъзнаване на мястото и ролята на изкуството днес, така и определена сходна сетивност.

Какво е за Вас като куратор, когато видите всичките тези творби почти на едно място - толкова различни, и все пак, свързани от една идея? Каква е емоцията, с която посрещнахте тазгодишните автори и тяхното изкуство, и то отново в пандемична обстановка?

Без съмнение създаването на тази цялост от различни изложби е особено вълнуващ момент. Тъй като по-голяма част от произведенията са създадени за самите изложби, цялостният вид на експозициите придобива своя израз непосредствено преди откриването, оформя се в процеса на аранжиране, който пък е съпроводен обсъждане с авторите. В този характерен процес се съдържа очакване, откриват се изненади, необходимо е да се вземат решения. Междувременно когато се „вдигат“ изложбите, каталогът е вече току-що излязъл от печат, тоест в него е запечатан един по-различен образ на изложбите. Ето в този смисъл каталогът например е своеобразен свод на белезите. Особената епидемична ситуация е сама по себе си съществен проблем пред изкуството. Не като промяна на пазара – нещо, което се тиражира като проблем, а като промяна на възприятията или по-точно промяна на условията на възприятията. В този смисъл случващото се е възможност за проверка на виждането например за осветяване на зоните между действително и недействително.

Според Вас именно това изкуство, съзерцаването му, срещата с него може ли да има целителен ефект, да заличава белези в едно такова време, в което несигурността и тревожността заемат все повече място в живота на много от хората?

Изкуството винаги е имало характер на противотежест на различни кризисни усещания и обществени сътресения. Изграждало е, а вероятно изгражда и сега, контрапунктни, огледални образи на кризата. И е пренасяло този, който възприема, в други пространства. В плана на визуалните изкуства оздравителната сила на творчеството следва да се мисли като по-голяма интензивност и по-многопластова дълбочина на виждането. Въз основа на тази дълбочина и тази интензивност на погледа следва да се разбира по нов начин светът. Друго лекуване изкуството не може да даде. На нас остава да решим дали това е страшно много или страшно малко.

Националните есенни изложби могат да бъдат видени до края на септември.

БАЛАБАНОВА КЪЩА
СВЕТОЗАР БЕНЧЕВ – живопис, обекти/ дълбока зала
ЯВОРА ПЕТРОВА – живопис, рисунка/ сводеста зала
ДИМИТЪР ХРИСТОВИЧ – живопис, видео/ първи етаж
АНГЕЛ ГЕШЕВ – живопис/ двор
КЪЩА ХИНДЛИЯН
ЛИЛЯНА КАРАДЖОВА – фотография / веранда
МИРОСЛАВ ЖИВКОВ – графика/ мааза
ВЕНЦИСЛАВ ШИШКОВ – скулптура / двор
ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ МЕКСИКАНСКО ИЗКУСТВО
НОРА АМПОВА – живопис/ зала
ДАНИЕЛ МИРЧЕВ-ДЪНА  – скулптура/ двор

Националните есенни изложби са част от културния календар на Пловдив, организиран от Община Пловдив. Артистичен директор и куратор на събитието е проф. д-р Галина Лардева.

Още снимки и материали за изложбите може да видите във фейсбук ТУК

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…