автор: Райна Кацарова

Пролетта е сезон за пробуждане на сетивата, сезон на надежда и красота. Именно затова тогава Младият Пловдив чете е най-наситен откъм срещи с хубави книги и добри автори. А гостуването на младата поетеса Преслава Виденова в Литературен Салон “Spirt & Spirit” беше едно безспорно наситено с емоции събитие, което излезе от предвидените времеви рамки. Но това беше само малка част от очарованието му.

Своеобразен домакин беше познатата и обичана Ина Иванова, която поведе аудиторията през символичните коридори на поетичната „Постоянна експозиция“ на Преслава Виденова, издадена от ИК „Жанет 45“.

“Тази стихосбирка по особен начин успява да задържи в тялото си библейски отпратки, големите въпроси, които ние си поставяме. Тя е хладнокръвен поглед към съвременната действителност. И едновременно с това е една особена болезнена телесност, в която езикът зад зъбите боли, в която зад гърдите има камък, в която артерията би могла да бъде шило. Но едновременно с това, тази поезия е много крехка, много чувствителна към нещата, от които ни боли, към нещата, които не си позволяваме често да споменаваме в ежедневното говорене”. С тези думи Ина започна разговора с младата авторка. След това я попита как е стигнала до тази книга, какво е било лесно и какво я е затруднило. Преслава разказа, че създаването на книгата е бил един дългогодишен процес, в който „се кристализираха някакви чувства, мои преживявания и околни подавки и провокиращи размисъл случки“. Преслава сподели също и това, че книгата е пряко свързана с процеса ѝ на израстване. Тук е времето да споменем, че Преслава Виденова е лауреат на тридесет и седмото издание на поетичния конкурс „Веселин Ханчев“ през 2020 година.

“Посрещнах наградата с много дълбоко отрицание, себеотрицание дори. Свикнала съм да имам малко по-аскетично отношение към творческия процес. Подобен вид публичност за мен е страшно непривичен. Тъкмо затова стихотворенията са адресирани към същността по персонален, личен и самоизобличаващ начин.”

Своята диалогичност Преслава нарече „непреднамерена“ и след това разказа за избора на корицата, колко е взискателна и безкомпромисна към себе си в творческия процес. Разказа и за работата и срещите с редактора си – покойния Марин Бодаков, за щедростта, търпението и неговата безкомпромисност.

След това разговорът премина през детството в Крит и юношеството във Варна и това как те са се вплели като цветове, усещания и екзотика. Преслава описа себе си като пътешественик, но и като бунтар спрямо адаптацията, привързването и затварянето в едно капсулирано пространство на полезрение. Как обича да предизвиква себе си, да попада в нова среда с нови предизвикателства, да проверява себе си.

„Разбрала съм, че най-важното за мен е да бъда силна.“
„Проява на смелост е мекотата и съпричастността.“

Тези думи на Преслава ще бъдат запомнени от присъстващите. Тя прочете свои стихотворения, някои пожелани направо от публиката, например „Страх“ и „Рефлекс“ .
Въпросите след прочетените произведения бяха много:

-От какво се страхуваш?
-Добър въпрос. От себе си.
-А какво е най-лошото, което можеш да направиш на себе си?
-Не знам, това е проблемът.

И така до края разговорът премина през любимите автори, киното, изкуството, философията.
Но краят съвсем не беше край и раздаването на автографите се превърна в един своеобразен разговор с всеки поотделно.

-Преслава, ти пишеш като художник. – казах аз.
-Аз всъщност рисувам и обмислям да се занимавам с живопис, графика и фотография. Определено имам афинитет към визуалните изкуства.
-А какво ще включиш в пътуващата си експозиция?
-Не знам какво ще включа в пътуващата експозиция. Може би една пътуваща Преслава, която ще се справя пак доста импровизаторски с всяка среща, защото не може да си позволи да разчита на очаквания и планове.
-На колко години прописа поезия?
-Мисля че бях на 8 или 9, но се случи като нещо естествено. Явно съм подражавала на нещо вече прочетено. От мъничка рецитирам, по скоро пея стихове и съм била много бъбриво бебе.
-А проза?
-Не съм писала проза почти, въпреки, че съм имала подобни изкушения. Може би защото се усещам по-рафинирана и подредена в поезията си и се притеснявам от многословността на прозата. Но бих ги преодоляла, ако се наложи да я потърся, като изразно средство.

Преслава благодари на всеки за топлото посрещане в Пловдив, а повечето хора изобщо не бързаха да си тръгват, защото самата атмосфера на Петното беше изпълнена с шеги и спомени. И миризмата на нови книги…

Всички събития от Литературния фестивал Пловдив чете се осъществяват с подкрепата на Община Пловдив.