автор: Райна Кацарова

Пролетта е сезон за пробуждане на сетивата, сезон на надежда и красота. Именно затова тогава Младият Пловдив чете е най-наситен откъм срещи с хубави книги и добри автори. А гостуването на младата поетеса Преслава Виденова в Литературен Салон “Spirt & Spirit” беше едно безспорно наситено с емоции събитие, което излезе от предвидените времеви рамки. Но това беше само малка част от очарованието му.

Своеобразен домакин беше познатата и обичана Ина Иванова, която поведе аудиторията през символичните коридори на поетичната „Постоянна експозиция“ на Преслава Виденова, издадена от ИК „Жанет 45“.

“Тази стихосбирка по особен начин успява да задържи в тялото си библейски отпратки, големите въпроси, които ние си поставяме. Тя е хладнокръвен поглед към съвременната действителност. И едновременно с това е една особена болезнена телесност, в която езикът зад зъбите боли, в която зад гърдите има камък, в която артерията би могла да бъде шило. Но едновременно с това, тази поезия е много крехка, много чувствителна към нещата, от които ни боли, към нещата, които не си позволяваме често да споменаваме в ежедневното говорене”. С тези думи Ина започна разговора с младата авторка. След това я попита как е стигнала до тази книга, какво е било лесно и какво я е затруднило. Преслава разказа, че създаването на книгата е бил един дългогодишен процес, в който „се кристализираха някакви чувства, мои преживявания и околни подавки и провокиращи размисъл случки“. Преслава сподели също и това, че книгата е пряко свързана с процеса ѝ на израстване. Тук е времето да споменем, че Преслава Виденова е лауреат на тридесет и седмото издание на поетичния конкурс „Веселин Ханчев“ през 2020 година.

“Посрещнах наградата с много дълбоко отрицание, себеотрицание дори. Свикнала съм да имам малко по-аскетично отношение към творческия процес. Подобен вид публичност за мен е страшно непривичен. Тъкмо затова стихотворенията са адресирани към същността по персонален, личен и самоизобличаващ начин.”

Своята диалогичност Преслава нарече „непреднамерена“ и след това разказа за избора на корицата, колко е взискателна и безкомпромисна към себе си в творческия процес. Разказа и за работата и срещите с редактора си – покойния Марин Бодаков, за щедростта, търпението и неговата безкомпромисност.

След това разговорът премина през детството в Крит и юношеството във Варна и това как те са се вплели като цветове, усещания и екзотика. Преслава описа себе си като пътешественик, но и като бунтар спрямо адаптацията, привързването и затварянето в едно капсулирано пространство на полезрение. Как обича да предизвиква себе си, да попада в нова среда с нови предизвикателства, да проверява себе си.

„Разбрала съм, че най-важното за мен е да бъда силна.“
„Проява на смелост е мекотата и съпричастността.“

Тези думи на Преслава ще бъдат запомнени от присъстващите. Тя прочете свои стихотворения, някои пожелани направо от публиката, например „Страх“ и „Рефлекс“ .
Въпросите след прочетените произведения бяха много:

-От какво се страхуваш?
-Добър въпрос. От себе си.
-А какво е най-лошото, което можеш да направиш на себе си?
-Не знам, това е проблемът.

И така до края разговорът премина през любимите автори, киното, изкуството, философията.
Но краят съвсем не беше край и раздаването на автографите се превърна в един своеобразен разговор с всеки поотделно.

-Преслава, ти пишеш като художник. – казах аз.
-Аз всъщност рисувам и обмислям да се занимавам с живопис, графика и фотография. Определено имам афинитет към визуалните изкуства.
-А какво ще включиш в пътуващата си експозиция?
-Не знам какво ще включа в пътуващата експозиция. Може би една пътуваща Преслава, която ще се справя пак доста импровизаторски с всяка среща, защото не може да си позволи да разчита на очаквания и планове.
-На колко години прописа поезия?
-Мисля че бях на 8 или 9, но се случи като нещо естествено. Явно съм подражавала на нещо вече прочетено. От мъничка рецитирам, по скоро пея стихове и съм била много бъбриво бебе.
-А проза?
-Не съм писала проза почти, въпреки, че съм имала подобни изкушения. Може би защото се усещам по-рафинирана и подредена в поезията си и се притеснявам от многословността на прозата. Но бих ги преодоляла, ако се наложи да я потърся, като изразно средство.

Преслава благодари на всеки за топлото посрещане в Пловдив, а повечето хора изобщо не бързаха да си тръгват, защото самата атмосфера на Петното беше изпълнена с шеги и спомени. И миризмата на нови книги…

Всички събития от Литературния фестивал Пловдив чете се осъществяват с подкрепата на Община Пловдив.

1 comment

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…