Райна Кацарова

Наоколо цари сценична треска, всички се суетят за нещо, публиката на Античния театър е нетърпелива, обратното броене е включено, въздухът пропуква от напрежение. Всеки момент приказката ще започне.  

С фатографа Ванеса Попова изчакваме зад кулисите музикантите от P.I.F да приключат с „чекинга“ (издебваме ги минути преди концерта за откриването на „Пловдив чете“) и имаме една единствена цел – да се снимаме с тях. Тайно се надявам и на разговори за книги. Пръв край нас минава вокалистът Ерсин Мустафов. Той веднага откликва на внезапните ми въпроси:

– Коя беше любимата ви детска приказка?

– Детска приказка? Олеле! Аз не им помня заглавията, но беше една книга с народни приказки. Такава, голяма, с твърди корици. Отпред имаше юнак с бял кон и планините бяха заострени, като гребен. Та, за този юнак приказката ми беше най интересна. Един вълшебник му беше дал гребен и като го гонят лошите, той го хвърля зад гърба си и се появяваха заострени хребети и скали и така той се спасяваше и побеждаваше. Наистина, тези приказки бяха много интересни и много вълшебни. Иначе, приказките на Ханс Кристиан Андерсен също ми бяха любими.

– А следите ли съвременната литература?

– Много малко, за съжаление.

– Нямате време?

– Да. И с театъра е същото положението.

– Вие сте много заети хора.

– Малко така стана, да!

– А как стигате до текстовете на песните?

– Пишем си ги. На днешно време музикантите станаха малко така – не само да отидеш да свириш на концерта. Трябва всичко да си направиш сам, защото няма музикални компании, които да се занимават с теб и трябва да си всичко. И мениджър, и текстописец, да пишеш музиката, да правиш репетиции и да се развиваш в онлайн пространството. Но, все пак, прочетените книги ни оформят по някакъв начин и ни помагат във всички тези дейности. Благодаря за поканата и пожелавам успех на фестивала.

След Ерсин край нас минава Владимир Михайлов и преди да потъне в гримьорната, ни обещава, че след малко ще ни обърне внимание. Ванеса отива да снима други неща, аз стоя и си мисля: „Той е звезда, няма да стане, откажи се!“ След малко обаче, актьорът се появява готов за сцената и отговаря на въпросите ми.

– Четат ли певците, музикантите, артистите?

– Четат, разбира се. Тези музиканти и певци, които аз харесвам, четат.

– А вие?

– Аз също, винаги, когато имам време. А когато нямам време, чета статии и нещо в по-кратка форма. Чета на порции – започвам няколко книги и ги редувам. Напоследък просто не ми остава време да се потопя в един роман, да си лежа вкъщи, да си чета дни наред, слушайки музика и въобще…

– Скоро някои автор да ви е направил впечатление – български или чужд?

– Освен на Георги Господинов и Захари Карабашлиев, аз съм голям фен на Милен Русков. Участвал съм във филма „Възвишение“, което беше за мен страхотно приключение и съм безкрайно щастлив от това. Също така, мои приятели издадоха книги. Това са Иван Владимиров Нав и Петко Славов, като и двамата много сериозно стъпиха с техните романи.

– Петко Славов миналата година имаше представяне тук на Пловдив чете.

– Страхотно! Той е музикант, който не само чете, но и пише Аз също пиша, но не книги, а текстове.

– Поезия?

– Текстове за песни – да, вече много години, така че, както баща ми се шегуваше: „ Чукча писател, Чукча не читател!“ Наистина, много е важно да четем и да се опитваме да научим децата си на това, но то най-вече се случва с личния пример.

– А любима приказка?

– Детска! О, да – „Приказка без край“ на Михаел Енде, „Малкият принц“ – това са книги за възрастни, но те са  приказки. И много други, които, като например любимата ми „Властелинът на пръстените“, която за мен също е приказка нищо, че е в три тома плюс „Хобит“, плюс „Силмарилион“. Но да – много обичам приказки. Обичам и басни например баба ми ми приспиваше с Доналд Бисет като бях дете. Освен това на Радичков „Ние врабчетата“ ми беше много любима детска книга. Също Валери Петров – любим автор от дете и още продължава да бъде. Така че – да, безкрайно много и безкрайно любими книги имам и се радвам, че участвам в този празник на книгите. Радвам се, че съм се докоснал до тях. Родителите ми са ме възпитали по този начин и това има огромно значение.

– Има ли голяма разлика между хората, които четат и тези, които не четат?

– Мисля си, че няма как да няма, защото, все пак, няма какво да се лъжем – прекрасно е да гледаш кино и театър, но при това съревнование и съпоставяне между киното и четенето го има това – при един хубав роман, все пак, „режисьорът“ си ти. Въображението се развива – това не можеш да го замениш с нищо друго.

– Какво е посланието на групата към пловдивчани с този концерт?

– Прекрасно е, че можем да се видим. Ние бяхме скоро тук с P.I.F. и с моята група, като част от ‚Нощ на звездите“ на Енчо Керязов, а тази година ще гостуваме с „Исус Христос супер звезда“ пак на сцената на Античен театър и ги каня, както днес, веднага да идват, защото след малко започваме! Искам да кажа, че винаги се радвам, когато сме в Пловдив. Наистина, усещането е винаги много по-различно да свириш в Пловдив, да се разхождаш под тепетата, да отидеш в Капана. И така, искам да им кажа, че са щастливци, защото живеят в този град!

Така завърши този разговор за книги и двадесетата приказка на „Пловдив чете“ започна с рок концерт.

А снимките? Получиха ни се много хубави.

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.

Фотограф: Камелия Григорова – Си ен а

СНИМКИ ТУК

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…