Станислава Лопатарева

Представянето на украинските писателки Гаска Шиян и Евгения Белорусец вероятно ще остане най-различното от цялата програма на литературния фестивал „Пловдив чете“. Заради войната, двете литературни дами нямаше как да присъстват лично и се наложи да се включат с видеовръзка от различни точки на света. „Аз много се радвам, че те приеха и успяхме да осъществим чисто логистично това участие, защото, предвид обстоятелствата, се оказа не много лесна задача“, сподели един от модераторите Красимир Лозанов. Въпреки подготовката обаче, от няколко дни комуникацията с Евгения Белорусец прекъсва. Тя прекарва доста време в Пловдив, но после заминава и внезапно връзката с нея се губи. Затова в представянето участва само Гаска Шиян, която се включи от Брюксел, където в момента се намира.

Лозанов разказа, че през последната година в България са се появили доста преводи от съвременната украинска литература и нашата публика вече познава част от водещите имена. „Това е много сериозна, голяма, модерна, провокираща литература, която по нищо не отстъпва да речем на руската или пък на световната, просто беше непозната за нашия читател, но хубавото е, че това вече се променя“, обясни Лозанов.

Любопитна подробност около двете авторки е това, че те са родени през 1980 година, имат сходни професии и занимания и това вероятно е довело до близките теми в книгите им. През различна художествена призма и замисъл, “Зад гърба“ на Гаска Шиян и „Щастливи падения“ на Евгения Белорусец носят ехото на войната в Украйна. Това не са епични военни романи и не кореспонденцията от фронта е целта им. Писателките изследват емоционалните реакции и житейски преживявания на своите герои, които трябва да преодоляват трудностите на ежедневието в непривичните и ненормални условия на събитията в страната им. Войната всъщност е един фон, на който се случва животът, но е могъщ фактор и променя всичко.  

Гаска (от Галина) Шиян е филолог, блогър, преводач и фотограф. Тя има книжарница, в която води курсове по творческо писане. Романът “ Зад гърба“ е втори за авторката. През 2019-а той печели Наградата за литература на Европейския съюз и престижната Награда на публиката на изданието „Еспресо“. В романа, който трудно може да се нарече биографичен, героинята Марта води непрекъснат монолог с приятеля си Макс, който е заминал на подготовка в център за обучение на войници. „Като жена тя се чувства предадена и зарязана, защото той е предпочел войната пред нея. Но в същото време не може да спре да го обича, което пък само засилва тази странна ревност, която героинята изпитва към войната“, разкри как се движи повествованието в книгата Красимир Лозанов. „Книгата показва по един много интересен начин какво представлява съвременна Украйна, какво се случва там през последните години. Дава непознатия ъгъл на женският поглед към тази беда. Можем да разберем женското отношение дори на ниво физиология, ако щете. Героинята е сама, тя желае физически любимия си, но той е далеч и жената трябва да се бори освен със самотата и с плътските си желания и изкушения“, допълни модераторът. „Интересен е начинът на мислене и на възприемане на ситуациите. Нестандартен е и подходът на Шиян. Тя пише нещо средно между есеистика и художествен текст, което прави разказа много любопитен. Така разбираме какво означава да ходиш на работа по времена война, да отидеш на нощен клуб, да се разходиш из парка, да отидеш до поликлиниката. Получава се един зъл, неполиткоректен разказ, виждаме онова, което го няма по медиите и телевизиите. И разбираме, че Украйна е една нормална страна, като всички останали, в нея има героизъм, но има и корупция, срещат се добри и лоши хора. Гаска дава интересна амалгама на живота, вникваме в допълнителната атмосфера и натрупваме много нови знания за Украйна чрез нейната книга“, допълни още Красимир Лозанов.

Във включването си от Брюксел авторката сподели, че е искала да напише един роман за обществото на Украйна, книга за патриотизма, който е много важен там. „Патриотизмът не може да се създаде изкуствено, или си се родил с него, или го нямаш“, каза Гаска. И допълни, че се осъзнава като човек, който винаги защитава някакви каузи. В края на видеовръзката тя сподели силното си желание в най-скоро време да се възстанови нормалността на живота, войната да спре и хората да се върнат към спокойното си ежедневие. „За мен то е повече бохемски начин на живот, аз така си представям нещата и така съм свикнала да пиша“, обобщи Гаска Шиян.

Издателят Манол Пейков представи на пловдивчани другата литературна дама от Украйна. Евгения Белорусец е киевчанка, която пише на руски език. Тя работи като фотограф и куратор. Учила е немска филология в Националния лингвистичен университет на Киев, има докторат по австрийска литература и философия във Виенския университет. Получава висока оценка в конкурс за социална фотография на „Гардиън“ и Кралското фотографско общество. Има и престижна награда за култура от Берлин. Съосновател е на списание за литература и изкуство Prostory и член на кураторската група Hudrada. Тя илюстрира със свои снимки сборниците „Евромайдан“,“Какъв е залогът в Украйна“, „Случаят Украйна. Европа и нейните ценности“. „Щастливи падения“ е дебютният й сборник. „Трудно е да се преразкажат късите разкази на Белорусец, защото те са написани от специфични гледни точки на различни жени“, обясни Манол Пейков. „Това са почти документални впечатления за живота на съпругата, майката, бежанката, тези различни превъплащения на жената, които обаче са сериозно докоснати от полъха на войната. Тя присъства през цялото време на заден план, непрекъснато напомня за себе си по всякакъв начин, дори като прекърши нечия съдба“, каза Пейков.

Времето, в което се случват историите в „Зад гърба“ предхожда днешния конфликт. Евгения е професионален фотограф, който много пътува, тя се занимава с темата за съдбата на Донбас още от ноември 2013-а, когато започват събитията там. После идва анексията на Крим през 2014-а. Тя следи детайлно темата, прави снимки, разказва журналистически истории, прави репортажи. Такава е и книгата ѝ като жанр. Писателката изгражда диалози с различни жени, които описват ежедневния си живот. Те размишляват върху личната си съдба, осмислят колко много събитията в региона са променили живота им, задават си въпроси за глобалната история, която ги променя като личности, променя и мисленето им за света и за живота. Те разказват за новите места, където се е наложило да се преместят. И всичко се случва през блендата на един лек абсурд и малко черен хумор към ежедневното битие, което дава особена литературна стойност на книгата.

„Евгения Белорусец прави пълнокръвен портрет на Украйна и на сегашната обстановка. Книгата е въздействаща и оригинална. Литературно тя възражда абсурдисткия черен хумор на Хармс и гротескните фантазии на Гогол“, обясни Манол Пейков и цитира фрагмент от разказа „Философия“ :“ Усмихваме се по-малко, правим всичко автоматично, без душа, но катастрофа засега няма. Има само предчувствие за катастрофа. И това е добре. На нас ни е добре там, където мисълта е недомислена, където всичко остава недоизказано“. Това е и своеобразният апел на авторката към хората, да намерят смисъл, който ги обединява и така да загърбят отвратителната реалност на войната.

Още снимки от Владислав Христов ТУК