Станислава Лопатарева

Едва ли има по-подходящо място за премиерата на романа „Глина“ от древните мозайки и керамични артефакти на културния център „Тракарт“. Писателката Виктория Бешлийска представя дебютната си книга „Глина“. Без съмнение можем да кажем, че това е една книга – корен, книга за рода. Бешлийска е завършила математическа гимназия, след това и филология. Работила е като учител и редактор на художествена литература. Автор е на блога „По дирите на думите“, където събира стари български думи, лични спомени и истории.

„Глина“ е „връщане към началото на рода и темите за кармата на родовата обремененост. Тя създава една неразрушима парадигма – земя-кръв-дума. Това е една „глинена библия. Сякаш Господ е шепнал в ухото на Бешлийска, докато е писала“, това сподели с присъстващите модераторът на срещата Рене Карабаш.

Авторката разказа, че за написването на книгата са я подтикнали читателите на блога й и нейните родственици. Оказва се, че Бешлийска е от голям и стар български род, който обединява по-стари плевенски и еленски родове. Спомените й за разказите на близките й, историите и легендите за старата русенска керамика от село Бусинче са в основата на самия роман, който разказва за майсторите от 17-и век, които били ограбени и не могли да работят любимия си занаят. Бешлийска казва: „Погна ме един щастлив бяс, който ме държа цели 6 години. Наблюдавах и събирах информация за персонажи, наболели проблеми и решаването им.“ И на края на това проучване, книгата започнала „да излиза“. Авторката вярва, че писането има пречистваща и преобразуваща сила. „Това е процес свързан със себе си. Силата на думите е огромна, те са една съкровищница, кълбо от звезди, които проблясват от редовете“, намесва се и Рене Карабаш.

„“Глина“ за мен е сбъдване на мечтаната мечта“, казва Бешлийска. Тя обяснява, че е написала  книгата през сетива си: „Гъстата й плитка се шмугна като смок в къщата. С носа си улавяше мириса на мократа глина“. „Двата ми моста на писане са мисълта и сърцето“, категорична е писателката.

„Глина“ е роман за думата, която те застига – реченото ще бъде сторено. За вграждането на душата и дъха на любовта:

„Как само го любеше глината днес и как с благодарност приемаше формите, които ръцете му помнеха. Съдът грееше в грънчарницата досущ като биещо кърваво сърце. И тогава Велико, потеглян от небивала сила, приближи до тезгяха, наведе се над гърлото на стената, разтворено жадно като кипнали устни на девойка, и дъхна в него с цялата си любов“.

Книгата тълкува и темите за смъртта и прошката. „Бог е безсилен пред лошата дума. Думата е като чума – застигне ли ни, убива. Само с любов може да се лекуваме, макар и любовта понякога също да погубва“.

Романът се опитва да разбере дали ако простиш нещо на себе си ще успееш да прекъснеш тегобата на родовото проклятие. В „Глина“ Виктория Бешлийска е вложила вечния отпечатък на рода и душата.

фотограф: Ванеса Попова

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…