Станислава Лопатарева
Едва ли има по-подходящо място за премиерата на романа „Глина“ от древните мозайки и керамични артефакти на културния център „Тракарт“. Писателката Виктория Бешлийска представя дебютната си книга „Глина“. Без съмнение можем да кажем, че това е една книга – корен, книга за рода. Бешлийска е завършила математическа гимназия, след това и филология. Работила е като учител и редактор на художествена литература. Автор е на блога „По дирите на думите“, където събира стари български думи, лични спомени и истории.
„Глина“ е „връщане към началото на рода и темите за кармата на родовата обремененост. Тя създава една неразрушима парадигма – земя-кръв-дума. Това е една „глинена библия. Сякаш Господ е шепнал в ухото на Бешлийска, докато е писала“, това сподели с присъстващите модераторът на срещата Рене Карабаш.
Авторката разказа, че за написването на книгата са я подтикнали читателите на блога й и нейните родственици. Оказва се, че Бешлийска е от голям и стар български род, който обединява по-стари плевенски и еленски родове. Спомените й за разказите на близките й, историите и легендите за старата русенска керамика от село Бусинче са в основата на самия роман, който разказва за майсторите от 17-и век, които били ограбени и не могли да работят любимия си занаят. Бешлийска казва: „Погна ме един щастлив бяс, който ме държа цели 6 години. Наблюдавах и събирах информация за персонажи, наболели проблеми и решаването им.“ И на края на това проучване, книгата започнала „да излиза“. Авторката вярва, че писането има пречистваща и преобразуваща сила. „Това е процес свързан със себе си. Силата на думите е огромна, те са една съкровищница, кълбо от звезди, които проблясват от редовете“, намесва се и Рене Карабаш.
„“Глина“ за мен е сбъдване на мечтаната мечта“, казва Бешлийска. Тя обяснява, че е написала книгата през сетива си: „Гъстата й плитка се шмугна като смок в къщата. С носа си улавяше мириса на мократа глина“. „Двата ми моста на писане са мисълта и сърцето“, категорична е писателката.
„Глина“ е роман за думата, която те застига – реченото ще бъде сторено. За вграждането на душата и дъха на любовта:
„Как само го любеше глината днес и как с благодарност приемаше формите, които ръцете му помнеха. Съдът грееше в грънчарницата досущ като биещо кърваво сърце. И тогава Велико, потеглян от небивала сила, приближи до тезгяха, наведе се над гърлото на стената, разтворено жадно като кипнали устни на девойка, и дъхна в него с цялата си любов“.
Книгата тълкува и темите за смъртта и прошката. „Бог е безсилен пред лошата дума. Думата е като чума – застигне ли ни, убива. Само с любов може да се лекуваме, макар и любовта понякога също да погубва“.
Романът се опитва да разбере дали ако простиш нещо на себе си ще успееш да прекъснеш тегобата на родовото проклятие. В „Глина“ Виктория Бешлийска е вложила вечния отпечатък на рода и душата.
фотограф: Ванеса Попова