Костадин Каравасилев

Отпечатъци от два пръста. Един до друг. В единия се прокрадва буквата „Д“, а в този до него „а“. Това е логото на издателство за поезия „Да“, което Силвия Чолева представи в Rock’n’Bar „Безистенъ“. Тези отпечатъци дават усещането, че някой ти подава нещо, че получаваш един много личен подарък и това е точно така – все пак под кориците се спотайват думи, с които е сътворена поезия. Вътре е всеки един от нас. Както Силвия Чолева сподели, докато представяше издателството и двамата поети, които бяха дошли: „Почти всеки човек, който чете поезия, а и въобще литература, всеки тръгва оттам, колкото и да си мислим за различни теории – първо тръгваме от самите себе си и след това се обръщаме към света.“

Както отпечатъците върху книгите на издателството, така и цялата среща беше напоена с нежност, близост и едно усещане за съзаклятничество в това да поддържаме поезията жива. Самото издателство, както Чолева уточни, работи pro bono: „Ние работим като едни ентусиасти. Още отначалото не сме си поставяли задача да спечелим нещо, освен самите читатели и мисля, че това ни помогна.“

Чрез различни програми, по които кандидатства за финансиране, екипът на издателство „Да“ успява вече десет години да издава български поети, както и да превежда и публикува в България чуждестранни автори. Силвия Чолева представи пред пловдивската публика Кирил Василев и новата му стихосбирка „Шествието“ и Никола Петров с поетичната му книга „Не са чудовища“. За общото между двамата, тя каза: „Това е посоката, в която мислят, а именно, един по-дълбок, по-концентриран поглед върху вечния въпрос на съществуването, върху смисъла на всичко това, което правим през живота си.“

„И при двамата има меланхолия, но и нежност. И въпреки сходствата, и двамата имат много индивидуален почерк. Нежността в поезията им, например, е много различна. При Кирил Василев тя не се усеща веднага“, обясни Чолева. И сподели, че много хора възприемат поезията на Кирил Василев като рязка, но според нея тя има вътрешна мекота, която се усеща след прочитането на стихотворението, скътана е в неговия отглас. Обратно, при Никола Петров има една нежност и приказност, които обаче често са измамни. Както Силвия Чолева предупреди: „Той сякаш ни приласкава полека-лека, до момент, в който буквално може да ти отреже главата с някой стих или финал.“

Дори в представянето на творбите си двамата поети бяха осезаемо различни. Пръв беше Никола Петров. Когато Силвия Чолева му даде думата, той й благодари и се изправи в цял ръст. Въпреки височината му, усещането, което присъствието му предаваше, беше за мекота и деликатност. Най-напред оправи микрофона пред себе си и след това започна не да чете, а да рецитира стиховете си, като леко мърдаше пръстите на ръцете си, отпуснати покрай тялото му. Сякаш тактуваше:

Спяща красавице, ние постигнахме прогрес,

докато спиш.

Постигнахме прогрес и разруха.

(из стихотворението „Спяща красавице, кацна летяща чиния“)

След поредица от пътувания, спомени, двойници, призоваване на неизречени стихове и стремеж към сякаш непостижима истина, за които Никола Петров разказа със стиховете си, дойде ред да чете и Кирил Василев. Той се изправи и с приятния си тембър нарисува вечността в скършения връх на листо на царевица, радостта, която на въпреки нахлува в Долината на смъртта, за да може да завърши вечерта с образа на тънките клони на дървета в далечината, които:

почти напомнят че нежността е пределът

на реалното

 (из стихотворението  „Посвещение“)

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града